РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Ямбол, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Т. Ш.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212300600260 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Е. Й. срещу Присъда №
260070/08.10.2021 г. постановена по НОХД № 1265/2020 г. по описа Районен съд – Ямбол.
С атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около
13:30 часа в гр. *****, във входа и пред входа на кооперацията, находяща се на ул. ******
******* № **, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на М. Т. С. от гр. *****
му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата половина на
тялото на долната челюст, без значителни дислокации на костните фрагменти, което довело
до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около месец и половина до два месеца,
поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, е осъден
на наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяване два пъти седмично и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. Така
също подс. А. Е. Й. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 256 лв.,
вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР - Ямбол, както и 50
лв., вносими в приход на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и
1
незаконосъобразна. Въззивникът моли ЯОС на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да
отмени контролираната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. А.Й.. В
открито съдебно заседание жалбата се поддържа, като защитникът счита, че атакуваната
присъда се основава само и единствено на база показанията на пострадалия и издаденото
съдебно-медицинско удостоверение от д-р Ч.. Сочи, че това, че последния е в списъка с
вещите лица, не означава, че същият има специалност, отговаряща на изискванията за
съдебен лекар, за да дава експертното заключение, да осъществява прегледи на пострадали
лица и да освидетелства същите. Пледира се за отмяна на първоинстанционната присъда
като неправилна, незаконосъобразна и несправедлива и оправдаване на подсъдимия Й..
Представителят на държавното обвинение излага съображения за
неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо
право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от
първоинстанционния съд, основното в която е следното:
Подсъдимия А. Е. Й. и постр. М. Т. С. живеели в една и съща кооперация на
ул. „****** *******“ № ** в гр. *****. На **.**.**** г. св. С., подразнен от шума след
полунощ, отишъл до апартамента му и направил забележка на подс. Й., но събралите се там
го предупредили да си ходи, за да не пострада. Тогава пост. Й. подал сигнал на тел. 112, но
при пристигането на полицейските служители, компанията вече не били там.
На **.**.**** г. около 13:30 ч. св. С. прибирал колата си в гаража, а подс. Й.
разхождал кучето си. След като последния влязъл във входа на кооперацията, пострадалия
започнал да му вика относно събиранията и шумът, който се вдига. В този момент кучето на
подсъдимия се уплашило и побягнало, подс. Й. тръгнал след него, но св. С. му препречил
пътя, с настояване да се разберат. Подразнен от това подс. Й. нанесъл удари с юмрук в
лявата част на лицето на пострадалия и му заявил, че в дома си ще прави каквото си иска.
Като следствие от ударите, св. С. изпитал силни болки в областта на лявата буза и
сигнализирал полицейските органи за случилото се, а подсъдимият се прибрал вкъщи. За
проверка на сигнала пристигнали свидетелите Ж. Г. и И. Т. – полицейски служители. След
като пострадалия ги запознал със случая, потърсили подсъдимия в дома му. Последния
потвърдил, че е нанесъл удари в лицето на постр. С., като обяснил причината. Полицаите му
съставили предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР. Екип на ЦСМП Ямбол извършил
преглед на място на пострадалия, а последния отказал да бъде транспортиран до болница.
2
На същия ден св. С. бил прегледан от съдебен лекар – д-р Ч., който му издал
СМУ № ***/**** година. Съдебния лекар установил наличието на изразен болезнен
травматичен оток на тъканите в областта на лявата половина на лицето като в областта на
предната повърхност на лявата половина на горната устна, както и повърхностна рана с
охлузени повърхности и неравни ръбове. При рентгеновото изследване на челюстите постр.
С., било установено счупване в областта на лявото рамо на долната част.
Видно от заключението на вещото лице д-р Й. С. по извършената по делото
Съдебно-медицинска експертиза №**/**** г., на св. С. било причинено следното: 1.
счупване на лявата половина на тялото на долната челюст без значителна дислокация на
костните фрагменти, което довело до затруднения в дъвченето и говоренето за срок не по-
малък от 50-60 дни при нормалния ход на развитие на оздравителните процеси и по своята
медико-биологична характеристика представлява счупване на челюст, което затруднява
дъвченето и говоренето за срок не по-малко от 50-60 дни и 2. Разкъсно-контузна рана в
лявата половина на предната повърхност на горната устна, което е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според заключението на ВЛ, описаните
увреждания имат травматична генеза, дължат се на механично действие – удар на твърд тъп
или тъпоръбест предмет и добре отговарят да са причинени чрез силни удари със свита в
юмрук ръка. Характеристиките на счупването на лявата половина на тялото на долната
челюст свидетелстват за това, че то се дължи на директен удар с твърдия предмет в мястото
на счупването. Локализацията на уврежданията в лявата половина на лицето добре
отговарят те да са били причинени при положение на телата едно срещу друго, лице срещу
лице, от удари нанесени с дясната ръка на нападателя. Описаните увреждания е възможно да
се получат и от един единствен удар със свита в юмрук ръка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз
основа на: отчасти от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на св. С., от
показанията на свидетелите Г. Т., К., Д., Р., Д., д-р Ч. и от дадените в хода на досъдебното
производство показания на свидетелите Г. и К. в прочетените им от съда части, от
писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и разпита
в съдебно заседание на вещото лице д-р С., а така също и въз основа на приложените
писмени доказателства: съдебно медицинско удостоверение № ***/**** г., фиш за спешна
медицинска помощ, искане за образно изследване, протокол за предупреждение, справка за
съдимост и въз основа на приложения по делото СД диск. На тези доказателства
първоинстанционният съд в частите, които е кредитирал, резонно се е доверил. Въззивният
съд ще отбележи, че правилно Районен съд – Ямбол е акцентирал (чрез изричното им
посочване) на показанията на свидетелите Ж. Г. и И. Т., за които е преценил правилно, че са
логични, последователни и безпротиворечиви, както и подкрепени изцяло от представената
по делото медицинска документация. Изтъкнал е и, че в такава насока са и показанията на
3
останалите разпитани по делото свидетели. Относно медико-биологичната характеристика
на телесните увреждания правилно Районен съд – Ямбол е възприел изготвената по делото
СМЕ и приобщените Съдебно-медицинско удостоверение № ***/**** г.; фиш за спешна
медицинска помощ и искане за образно изследване, видно от които на св. С. са били
причинени подробно описаните в тях травматични увреждания, които са довели до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето за около месец и половина до два месеца.
ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващият
съд правилно по отношение на главния факт, е приел възприел описаната фактическа
обстановка. В случая решаващият съд е установил основните фактически обстоятелства,
като изгради своето умозаключение, стъпвайки на медицинската документация относно
медико-биологичния характер на телесната увреда, надграждайки със свидетелски
показания и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е
установил главния факт в процеса.
Всички доказателствата в тази насока, кредитирани от Районен съд – Ямбол и
от настоящия състав по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична
връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото
и механизма на извършване на престъплението – причиняване на конкретните телесни
увреждания на постр. С. от страна на подс.А.Й., чрез нанасяне на удари с ръце в областта на
главата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, като на **.**.**** г. около 13:30
часа в гр. ***** във входа и пред входа на кооперацията, находяща се на ул. „******
*******“ № **, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на М. Т. С. от гр. *****
му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата половина на
тялото на долната челюст, без значителни дислокации на костните фрагменти, което е
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около месец и половина до два
месеца.
От съвкупната преценка на кредитираните и от двете съдебни инстанциите
доказателства по делото (посочени напред в изложението) се установява по безспорен начин
авторството на престъплението, като в тази насока ЯРС е изложил достатъчни аргументи,
които въззивният състав споделя и счита за ненужно да ги преповтаря детайлно. Безспорно в
такава насока са показанията на пострадалия С. и свидетелите Г. Т. и Д., които са
подкрепени от медицинската документация по делото, както и от заключението на
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. ЯОС се солидаризира c тези мотиви
на първостепенния съд, като също намира, че техните показания са логични, последователни
4
и безпротиворечиви, пресъздават непосредствените им впечатления от това, което са
видели. Свидетелите Г. Т. и Д. са незаинтересовани и показанията им са житейски
обясними.
Изпълнителното деяние на типичното резултатно престъплението „телесна
повреда” се характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква
изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или води до
промени в тяхното функциониране. Безспорно от обективна страна подс. А.Й. е
осъществил всички признаци от състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК,
като вследствие на нанесените от него удар с ръце в областта на главата на постр. С. е било
причинено счупване на лявата половина на тялото на долната челюст, без значителни
дислокации на костните фрагменти, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето за около месец и половина до два месеца. ЯОС намира, че в конкретния случай е
налице каузалитет между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия.
Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от
субективна страна деянието е осъществено от подс. А.Й. с пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал, че с действията си ще причини на пострадалия телесна
увреда, предвид насочеността, броя и силата на ударите, които е нанесъл на пострадалия за
осъществяване на престъпната си деятелност. Той, като човек с достатъчен житейски опит,
логично е целял настъпването именно на такъв вредоносен резултат – действията му при
осъществяване на деянието, показват едно целеустремено поведение, насочено към
нараняване на пострадалия. В съдебната практиката и правната доктрина, трайно и без
противоречиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено
деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от
което се посяга на жертвата и други обстоятелства. В настоящия случай е безспорно
установено, че подс. А.Й., предвид обстановката при която е действал, нанасяйки множество
удари с ръце в областта на главата на пострадалия отблизо е искал да му причини телесна
повреда, ерго – действувал е с пряк умисъл.
Ето защо правилно решаващият съд е решил, че подс. А.Й. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК,
поради което го признал за виновен по така предявеното му обвинение.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че нито в
хода на досъдебното производство, нито в съдебното следствие държавното обвинение не е
посочило реални доказателства относно виновността на подс. А.Й.. ЯРС е установил
безспорно всички обстоятелства по авторството на деянието, механизма на извършване,
обективната и субективната страна на престъплението, причинно-следствената връзка
между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат и е формирал изводите си въз
основа на обективен анализ на доказателствените източници, които в кредитираните им
5
части са последователни, логични и безпротиворечиви. В тази си дейност решаващият съд е
спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения
материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му
убеждение. В тази връзка ЯОС напълно споделя съображенията на ЯРС относно
доказаността на релевантните обстоятелства за основателност на обвинението срещу подс.
Й. и средствата за установяването им.
Така също настоящият състав намира за неоснователно и възражението за
некомпетентност на д-р Ч.. ЯОС не намира основание да се съмнява в компетентността на д-
р Ч., тъй като същия е включен в списъка за вещи лица по съдебна медицина. Още повече,
вещо лице по делото се назначава с определение на съда като при необходимост може да се
назначи и специалист, който не е включен в съответния списък, както и от списъците на
други съдебни райони. Така също, както съдът посочи във съдебното заседание, вещото
лице д-р Й. С. (също включен в списъка на вещите лица по съдебна медицина), което е
изготвило Съдебно-медицинска експертиза №**/**** г., е базирало своето експертно
заключение освен на издадено от д-р Ч. Съдебно-медицинско заключение № ***/**** г.,
така също и на фиш за спешна медицинска помощ с работна анамнеза, както и на
рентгенови изследвания, проведени около половин час след деянието и преди д-р Ч. да
издаде съдебно-медицинското удостоверение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно районният съд е приел, че в случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимия, младата му възраст, добрите характеристични данни, дадените обяснения, с
които е помогнал отчасти за изясняване на обективната истина и поведение на пострадалия.
Затова ЯОС подкрепя решението на първостепенния съд за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ НК – да се замени наказанието „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“ със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година с периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година. Така законосъобразно ЯРС е определил вида
и размера на наказанието, което въззивният съд намира за справедливо, подходящо за
постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и съответстващо в пълна
степен на обществената опасност на деянието и дееца. То ще допринесе подсъдимият да
преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешни методи за
решаване на конфликти. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна
репресия върху подс. Й. е такова, че да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност
и да му посочи, че корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като
съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Ето
защо ЯОС счита, че конкретното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така
и върху останалите членове на обществото.
6
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС е
определил размера на разноските и ги присъдил в тежест на подс. А.Й., осъждайки го да
заплати 256 лв., вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол
и 50 лв., вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260070/08.10.2021 г. постановена по НОХД №
1265/2020 г. по описа Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7