Решение по дело №1462/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1376
Дата: 29 октомври 2021 г.
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20217050701462
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………      

 

Гр. Варна, ……………………… 2021 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Административен съд  – Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Янка ГАНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    Дарина РАЧЕВА

                                                                                                Даниела НЕДЕВА

при секретаря Деница Кръстева и в присъствието на прокурора от ВОП Стоян Загоров, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1462 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
           
Образувано е по жалба от Агенция за държавна финансова инспекция – София срещу Решение № 75/26.04.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХVІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 1322 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-5172020/11.03.2021 г. на Директора на АДФИ и агенцията е осъдена да заплати на И.Г.Я. 650 лева съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено при допуснато нарушение на закона. По-специално касаторът оспорва извода на районния съд за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, засегнали правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Касаторът счита, че липсват спорни обстоятелства, които да бъдат допълнително установявани, както и че безспорно е установено извършването на нарушението и извършителя. Твърди още, че районният съд не е извършил анализ на събраните доказателства и не е направил правен извод от тях, както и че липсва проверка относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган и относно изпълнението на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Оспорва и присъдените на въззивника разноски, като твърди, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е разгледано. Моли решението да бъде отменено, а отмененото с него наказателно постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на агенцията.

Ответникът в производството, И.Г.Я. изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че правилно районния съд е приел, че предметът на поръчката излиза извън приложното поле на ЗОП, като излага доводи за това. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени направените в касационното производство разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.  

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на обжалване във въззивното производство пред Варненски районен съд е било Наказателно постановление № 11-01-5172020/11.03.2021 г. на Директора на АДФИ, с което на И.Г.Я., директор направление „Експлоатация“ в „Пристанище Варна“ ЕАД, за нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2  от Закона за обществените поръчки и на основание чл. 256, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6 225,60 лева.

Въз основа на събраните в преписката и в съдебното производство доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че Директорът на АДФИ е възложил финансова инспекция на „Пристанище Варна“ ЕАД с оглед проверка за спазването на нормативната уредба в областта на обществените поръчки през 2018 и 2019 г.  „Пристанище Варна“ ЕАД е юридическо лице, изцяло собственост на държавата и е публично предприятие по смисъла на пар. 2, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, тъй като извършва секторна дейност по чл. 123, т. 5 от ЗОП. Съответно изпълнителният директор, представляващ пристанището, е секторен възложител по смисъла на чл. 4, ал. 4, т. 1 от ЗОП, вр. чл. 128, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Със Заповед № 217/10.06.2019 г. Изпълнителният директор наредил Я. да го замества в качеството му на възложител на процедури по реда на ЗОП за периода от 17.06.2019 г. до 27.06.2019 г., включително.

По силата на Договор № Т-13-19/17.06.2019 г., подписан по време на заместването, е възложена еднократна услуга на обща стойност 259 400 лева без ДДС с предмет „Изграждане на система мрежа за контрол, сигнализация и визуализация за II район към ПС № 1, Пристанище Варна Запад, със стойност в размер 259 400 лв. без ДДС и срок за изпълнение 60 календарни дни. Съгласно Техническата спецификация на възложителя и офертата на изпълнителя, неразделна част от Договор № Т-13-19/17.06.2019 г., с изграждането на система мрежа за контрол, сигнализация и визуализация за II район към ПС № 1 се цели да се изгради локална мрежа от тип Ethernet IEEE802.3 с оптични кабели, система тип SCADA (Supervisory Control And Data Acquisition) за контрол, наблюдение и събиране на данни за следене на състоянията и управление на разпределителните уредби средно и ниско напрежение във всички трафопостове на територията, включваща апаратура в 18 трафопоста и ПС № 1 и специализиран софтуер. 

За възложител договорът е подписан от Я. като директор направление „Експлоатация” и Д. Й. А. - председател на СД на „Пристанище Варна” ЕАД. Договорът бил сключен след проведена търговска (частна) поръчка по реда на вътрешен правилник на дружеството, открита със Заповед № 408/13.05.2019 г., и финансирана със собствени средства на дружеството.

При извършената проверка служителите на АДФИ приели, че отчетените през 2019 г. по договора разходи в размер 259 400 лв. без ДДС попадат в секторната дейност на „Пристанище Варна" ЕАД, респективно следва да се възложат чрез обществена поръчка, но същите не са възложени по реда на ЗОП, въпреки че дейността е била включена в планираните обществени поръчки за 2018 г. и за 2019 г. с определен ред за възлагане - вътрешен конкурентен избор по сключено рамково споразумение. Дейностите попадали в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във връзка с пар. 2, т. 32 б  осигуряване ползването на пристанища, в която е включена поддръжката на електрическа мрежа високо и ниско напрежение. Предвид прогнозната стойност на обществената поръчка - 270 000 лв. без ДДС (стойността на възложената обществена поръчка е в размер 259 400 лв. без ДДС), за възлагането на същата, на основание чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП възложителят следвало да проведе приложимата процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП публично състезание или пряко договаряне. На основание чл. 17, ал. 1 от ЗОП, секторният възложител бил длъжен да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка. Предвид горното проверяващите преценили, че на 17.06.2019 г. Я., в качеството си на секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП сключил Договор № Т-13-19/17.06.2019 г. на стойност 259 400 лв. без ДДС (311 280 лв. с ДДС), с който е възложил изпълнение на обществена поръчка за изграждане на система мрежа за контрол, сигнализация и визуализация за II район към ПС № 1 на изпълнителя „Т и Д Инженеринг” ЕООД, без да е приложил предвидения в закона ред, процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП публично състезание или пряко договаряне съобразно стойността на поръчката, при наличие на основания за това.

Предвид това, на 14.09.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу Я., в който били описани установените факти, квалифицирани като нарушение на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Срещу акта били представени възражения в срок, в които се твърдяло, че дейностите, предмет на договора, не представляват „поддръжка на електрическа мрежа“. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, в действащата към датата на нарушението редакция, наложил на Я. административно наказание “Глоба” в размер на 6 225,60 лева.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че издаденото наказателно постановление е необосновано, тъй като в хода на проведеното административно наказателно производство не са били събрани категорични доказателства в подкрепа на извода, че са приложими разпоредбите на ЗОП. Съдът счита, че след като е оспорена квалификацията на възложената дейност по пар. 2, т. 32 б от Допълнителните разпоредби на ЗОП, административнонаказващият орган е следвало да проведе разследване на спорните обстоятелства, като събере допълнителни доказателства. Такова разследване не било проведено, поради което съдът констатира съществено процесуално нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, налагащо отмяна на наказателното постановление. Районният съд приема още, че не е следвало да събира доказателства относно обосноваността на наказателното постановление. С тези мотиви го отменя изцяло и присъжда на въззивника претендираните разноски.

 

Касационната инстанция възприема установените от районния съд факти, но не и направените от него правни изводи.

Действително във възражението Я. е оспорил квалифицирането на възложената дейност като такава по пар. 2, т. 32 б от Допълнителните разпоредби на ЗОП, а съответно и наличието на задължение за възлагане на тази дейност чрез процедура по ЗОП. Действително липсва произнасяне на административнонаказващия орган по възражението. С възражението обаче не е повдигнат спор по фактите, а правен спор – относно квалификацията на възложената дейност, а в зависимост от отговора – и относно приложимостта на ЗОП и съставомерността на деянието. Спор по фактите би било евентуално съответствието на извършеното с възложеното или с неговото описание. Описанието на т.нар. „система мрежа“ обаче е идентично и в предоставените от възложителя документи, и в административнонаказателната преписка.

Проверката на правилността на мотивите на административнонаказващия орган относно квалификацията на възложената дейност е проверка за законосъобразност и следва да бъде извършена в рамките на въззивното производство. Дали подробно описаната в техническата спецификация и в наказателното постановление „система мрежа“ представлява поддръжка на електрическа мрежа – високо и ниско напрежение, каквото е твърдението на административнонаказващия орган, или самостоятелна система с различни функции, които не се намесват във функциите на електрическата мрежа, е въпрос, който е следвало да бъде изяснен от районния съд, при необходимост – чрез използване на експерти — доколкото от него пряко зависи съставомерността на деянието и законосъобразността на наказателното постановление. Това налага отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на районния съд за ново разглеждане и произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 75/26.04.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХVІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 1322 по описа на съда за 2021 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                            Членове:        1.

 

2.