Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260273 29.12.2020
година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
двадесет и девети октомври
Година 2020
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Николина Козелова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 1662 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.С.М., подадена
чрез адв. П.Х. против наказателно постановление № 20-1228-001164 от 04.05.2020г.
на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно - постановено в нарушение на процесуалния
закон. Сочат се съображения в тази връзка. Искането е същото да бъде отменено.
В съдебно заседание чрез адв. П.Х.
жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба и излага допълнителни
съображения.
Въззиваемата страна моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 20-1228-001164 от 04.05.2020г. на Началник група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя М.С.М. са наложени следните
наказания:
1. на основание чл. 177, ал. 1, т. 3,
б. „а“ ЗДвП – глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 1,
т. 1 ЗДвП;
2. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП;
3. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. чл. 150 ЗДвП.
4. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
В наказателното постановление е прието
следното от фактическа страна: на 31.01.2020г. около 17:00 часа в с. Калояновец
по ул. Зора, в посока изток неправоспособният и непълнолетен С. М.М., ЕГН: **********
управлявал мотопед марка: Симсон, с рег. № СЗ***-ЗЗ, собственост на баща му М.С.М.,
като при подаден сигнал със стоп-палка по образец от униформен полицейски
служител, водачът не спрял на посоченото от контролния орган място, установен
впоследствие. МПС не е регистрирано по надлежния ред, поставените
регистрационни табели не отговарят на изискванията на БДС. По случая е
образувано ДП № 8245 зм 118/2020г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, което е
докладвано в РП - Стара Загора. На 14.02.2020г. в сектор ПП при ОД на МВР -
Стара Загора е получено постановление № 973/13.02.2020г. на РП - Стара Загора
за отказ да се образува наказателно производство, с мнение за налагане на
административно наказание.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН серия АА № 614107/03.04.2020г., съставен от мл.автоконтрольор
в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
Във връзка с личността на нарушителя М.С.М.
е представена справка за нарушител/водач.
Във връзка с компетентността на
актосъставителя и наказващия орган е представена заповед с рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Представено е и постановление за отказ
да се образува досъдебно производство № 973/20 от 13.02.2020г. по описа на
Районна прокуратура - Стара Загора и е приложена пр.пр. 973/2020г. на Районна
прокуратура - Стара Загора.
В хода на съдебното следствие са
разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Т.Г.Т. и свидетелите по
акта К.И.К. и Д.С. К.. От техните показания се установява, че Т. е съставил
акта въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство, а К. и К. са свидетели само при съставяне на акта, не и при
установяване на нарушението.
Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това
основание.
По
отношение на нарушението, описано в т. 1:
При описване на нарушението по чл.
102, ал. 1, т. 1 ЗДвП не са посочени всички негови съставомерни елементи.
Тази законова разпоредба предвижда
забрана за водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно
средство да го предоставя на лице, което не е правоспособен водач.
В конкретния случай, в АУАН и НП е
посочено, че М.С.М. е собственик на МПС - мотопед, марка: Симсон, с рег. № СЗ***-ЗЗ,
а неговият непълнолетен син С. М.М., който е неправоспособен водач, го е
управлявал на 31.01.2020г..
Не става ясно как превозното средство
е попаднало у С. М. - дали му е било предоставено от М.М. или последният е
допуснал синът му да го управлява.
Установяването на това обстоятелство е
от съществено значение, както от обективна, така и от субективната страна. От него
зависи коя ще бъде приложимата законова разпоредба - дали това ще бъде чл. 102,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, който предвижда административнонаказателна отговорност,
когато превозното средство е предоставено на неправоспособен водач или чл. 177,
ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, който предвижда административнонаказателна
отговорност и при допустителство.
Водим от горното съдът прие, че в
случая е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, водещо до неговата отмяна в тази част.
Ако въпреки
изложено по-горе бъде прието, че не е допуснато нарушение на процесуалните
правила при издаването на наказателното постановление, то същото следва да бъде
отменено в тази си част, но на друго основание.
Съдът намира, че в хода на съдебното
следствие не бе доказано по един безспорен и категоричен начин, че М.С.М. е собственик
на процесния мотопед. Действително в протокола за доброволно предаване от
31.01.2020г. /вж. л. 5 от пр.преписка/ той е заявил, че е негов, но от
представените доказателства пред разследващите органи /вж. л. 6 от пр.преписка/
се установява само, че на 27.09.1995г. собствеността върху мотопеда е
прехвърлена на Х.Т.П.. В случая е важно да се отбележи, че в Закона за движението
по пътищата - в сега действащия, и в отменения, не се предвижда възможност за
прехвърляне на собственост върху МПС по друг начин, освен чрез писмен договор,
а такъв не е представен.
Установяването
на това обстоятелство е съществено, тъй като въз основа на него следва да бъде
преценено дали М.С.М. притежава някое от качествата посочени в чл. 102, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП - „водач“, „собственик“,
„упълномощен ползвател“ или „длъжностно лице“, за да се приеме, че следва да
носи административнонаказателна отговорност.
По
отношение на нарушението, описано в т. 2:
Съдът намира, че е допуснато нарушение
на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което е съществено и води до отмяна
на обжалваното наказателно постановление в тази част.
И в АУАН, и в НП е посочено, че на
31.01.2020г. С. М.М. /на 15 г./ е управлявал в с. Калояновец, по ул. Зора, в
посока изток мотопед марка: Симсон, с рег. № СЗ***-ЗЗ, който не е регистриран по
надлежния ред - поставените рег. табели не отговарят на изискванията по БДС.
Същевременно не става ясно защо М.С.М.
е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършването на
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - „управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред“.
Вероятно причината за това е
разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, съгласно която за административни
нарушения, извършени от непълнолетни на възраст от 14 до 16 години отговарят
съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им.
Това обстоятелство обаче не е намерило
отражение нито в АУАН, нито в НП.
Освен това не бе доказано по един
безспорен и категоричен начин, че М.М. съзнателно е допуснал извършването на посоченото
нарушение.
Ако въпреки изложено по-горе бъде
прието, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила при издаването на
наказателното постановление, то същото следва да бъде потвърдено в тази си
част. По отношение на
наказанията - същите съответстват по вид и размер на минималните, предвидени от
закона, поради което и съдът намира за безпредметно да изследва въпроса
съобразени ли са то с тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа
reformacio in pejus.
По
отношение на нарушението, описано в т. 3:
Съдът намира, че също е допуснато
нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което е съществено и води
до отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази част.
И в АУАН, и в НП е посочено, че на
31.01.2020г. С. М.М. /на 15 г./, който е неправоспособен водач е управлявал в
с. Калояновец, по ул. Зора, в посока изток мотопед марка: Симсон, с рег. № СЗ***-ЗЗ.
Същевременно не става ясно защо М.С.М.
е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършването на
нарушение по чл. 150 ЗДвП - „управлява ППС без да е правоспособен водач“.
Вероятно причината за това е
разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, съгласно която за административни
нарушения, извършени от непълнолетни на възраст от 14 до 16 години отговарят
съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им.
Това обстоятелство обаче не е намерило
отражение нито в АУАН, нито в НП.
Освен това не бе доказано по един
безспорен и категоричен начин, че М.М. съзнателно е допуснал извършването на
посоченото нарушение.
Ако въпреки
изложено по-горе бъде прието, че не е допуснато нарушение на процесуалните
правила при издаването на наказателното постановление, то същото следва да бъде
потвърдено в тази си част. По
отношение на наказанието - същото правилно е определено при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като посоченото
административно нарушение е придружено с извършването и на други на процесната
дата.
По
отношение на нарушението, описано в т. 4:
Съдът намира, че е допуснато нарушение
на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което е съществено и води до отмяна
на обжалваното наказателно постановление в тази част.
И в АУАН, и в НП е посочено, че на
31.01.2020г. С. М.М. /на 15 г./ е управлявал в с. Калояновец, по ул. Зора, в
посока изток мотопед марка: Симсон, с рег. № СЗ***-ЗЗ, като при подаден сигнал
със стоп-палка по образец от униформен полицейски служител, водачът не спрял на
посоченото от контролния орган място, установен впоследствие.
Същевременно не става ясно защо М.С.М.
е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършването на
нарушение по чл. 103 ЗДвП - „не спира плавно на посоченото място, или в
най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган“.
Вероятно причината за това е
разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, съгласно която за административни
нарушения, извършени от непълнолетни на възраст от 14 до 16 години отговарят
съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им.
Това обстоятелство обаче не е намерило
отражение нито в АУАН, нито в НП.
Освен това не бе доказано по един
безспорен и категоричен начин, че М.М. съзнателно е допуснал извършването на
посоченото нарушение.
Ако въпреки
изложено по-горе бъде прието, че не е допуснато нарушение на процесуалните
правила при издаването на наказателното постановление, то същото следва да бъде
потвърдено в тази си част. По
отношение на наказанията - същите съответстват по вид и размер на минималните,
предвидени от закона, поради което и съдът намира за безпредметно да изследва
въпроса съобразени ли са те с тежестта на конкретното нарушение с оглед
принципа reformacio in pejus.
Като взе предвид всичко изложено
по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото, с оглед
направеното от адв. П.Х. искане за присъждане на разноски и на основание чл.
63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя на М.С.М. сумата от 300, представляваща
направените от него в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-1228-001164 от 04.05.2020г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР -
Стара Загора, с което на нарушителя М.С.М., ЕГН: ********** са наложени
следните наказания: 1. на основание
чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП – глоба в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 2.
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП; 3. на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. чл. 150 ЗДвП и
4. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР, гр. Стара Загора да
заплати на М.С.М., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 300 (ТРИСТА) ЛЕВА,
представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
АНД № 1662/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: