Р Е Ш Е Н
И Е
260578/10.5.2021г.
гр.Варна, 10.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на осми април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА Д.
при секретаря Незает Исаева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 735 по описа за
2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Н.Х.Д. ***
срещу Наказателно постановление №679/12.01.2021г. на зам. кмета на Община Варна,
с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП.
Жалбоподателката твърди, че
е паркирала на място, отделено с бяла разделителна линия от обозначеното паркомясто за хора с трайни увреждания. Сочи, че наличието
на посочената линия въвежда в заблуда водачите, поради което е счела, че се
касае за място за свободно паркиране. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло наказателното постановление и да й бъде възстановена
заплатената от нея такса за репатриране на автомобила.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично
и поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител. Депозира писмен отговор, в която изразява становище
за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица и по предвидения в закона ред, както и
че съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Намира, че описанието на нарушението е достатъчно точно и ясно и е позволило
на наказаното лице да организира адекватно защитата си. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Моли евентуално претендираните
от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до предвидения минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна
страна–
наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На ул.“Капитан Рончевски“
в гр.Варна, пред сграда №12, имало паркомясто,
определено за
хора с трайни увреждания, обозначено със съответен пътен знак и с пътна маркировка с международния символ за
достъпност. Пътната маркировка била положена върху нанесена в предходен период бяла
разделителна линия, която била видима извън очертанията на синьото поле на
символа. Вечерта на 18.12.2020г. жалбоподателката паркирала лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№В 0570 ВМ на
посоченото място,
определено за хора с трайни увреждания. На 19.12.2020г. около 13,30ч. това обстоятелство било
установено от св.К. Йорданова П.-инспектор репатриране към ОП „Общински
паркинги и синя зона“. Същата констатирала липсата на съответен стикер и на
валидна карта, позволяваща паркирането на това място, поради което автомобилът
бил репатриран, а на жалбоподателката бил съставен
фиш за налагане на глоба. Впоследствие Д. депозирала възражение, във връзка с
което фишът бил анулиран, а на
29.12.2020г. й бил съставен
акт за установяване
на административно нарушение за това,
че е паркирала процесния лек автомобил на място, определено за превозно
средство, обслужващи хора с трайни увреждания. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката,
бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени възражения не били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 12.01.2021г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н.Д. била
наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Г.П.Т. и К. Йорданова П., както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото не е констатирано наличието на
основания за съмнение в достоверността на изявленията на свидетелките.
Показанията на св.Т. обаче не допринасят особено за изясняването на делото
поради липса на конкретни спомени за случая. С по-съществено значение са
показанията на св.П., която след предявяване на изготвените фотоснимки внася
необходимата яснота относно констатираното от нея нарушение. Фактическата обстановка се
изяснява най-вече от приложените разпечатки на фотоснимки на паркирания автомобил,
отразяващи обстоятелства около извършеното нарушение. Фотоснимките не са
изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени
средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че
случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109,
ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по
н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). От приложените такива по делото се установява,
че част от автомобила е разположена върху самото синьо поле на пътната
маркировка, указваща предназначението на мястото за паркиране.
От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са изготвените
Констативен протокол, Докладна записка и Справка, които също потвърждават
фактическите изводи на съда. Следва да се отбележи, че жалбоподателката
по начало не отрича, че е паркирала лично процесния
автомобил на посоченото в НП място.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да
прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните
в НП факти
и обстоятелства, както и съответстват ли
те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4
от ЗДП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Съгласно дефиницията в § 1, т. 2 от ДР
на Закона за интеграция на хората с увреждания, „човек с трайно увреждане“ е лице, което в
резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно
намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за
здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили
степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане
50 и над 50 на сто. Установено е по делото, че на посочената в наказателното постановление дата
жалбоподателката е паркирала собствения си лек
автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Не могат да бъдат
споделени доводите, че същата е била подведена от наличието на бяла
разделителна линия и на вече паркиран автомобил със съответен стикер, което й
дало основание да смята, че паркира на място извън определеното за ползване от
лица с трайни увреждания. От приложените фотоснимки е видно, че автомобилът на
санкционираното лице е разположен почти изцяло върху мястото, предназначено за
хора с трайни увреждания, като левите гуми на превозното средство са върху
синьото поле на специалната маркировка, указваща предназначението на това паркомясто. Като водач жалбоподателката
е била наясно със задължението си да се съобразява с пътната маркировка. След
като е разположила автомобила си, макар и частично, върху самото синьо поле на
специалната маркировка, същата не би могла да претендира, че е била
възпрепятствана да възприеме предназначението на мястото. Дори и да бъдат
кредитирани твърденията й, че е била подведена от остатъчната бяла линия, то
нарушението би се явило извършено по непредпазливост, тъй като жалбоподателката не е била лишена от възможността да възприеме
правилно обстановката, а на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния.
На следващо място, не са налични
доказателства жалбоподателката да е лице с трайни
увреждания, а и твърдения в тази насока не са наведени от нейна страна. Следва да се отбележи, че не всяко увреждане предоставя право за паркиране
на място, определено за хора с трайни такива, а само състояние, съответстващо
на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 от ДР
на Закона за интеграция на хората с увреждания. За удостоверяването на такова увреждане
разпоредбата на чл. 99а от ЗДвП предвижда специален документ- карта за паркиране
на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни
увреждания и използване на улеснения при паркиране, издадена от кмета на
съответната община. Условията и редът за издаване на такава карта се
уреждат в чл.34 от Наредбата
за организация на движението на територията на Община Варна. Според петата алинея на цитираната норма
критериите за определяне на правоимащи лица при издаване на карти за
преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в откритите паркинг-зони с режим на
кратковременно платено паркиране "Синя зона" и паркингите общинска
собственост на територията на община Варна са
указани в Приложение № 1 - неразделна част от настоящата наредба. Установяването
на изискване правото на паркиране на такива места да се удостоверява със
специален документ по чл. 99а от ЗДвП не е самоцелно, а е необходимо поради
обстоятелството, че право да ползват специално определените места за паркиране
имат не всички хора с увреждания, а само отговарящите на изискванията,
предвидени в Приложение № 1 от
Наредбата, наличието на които следва да бъде преценено по съответния за
това ред.
Безспорно е в случая, че жалбоподателката не е разполагала с документ по чл. 99а от ЗДвП. При това положение съдът приема за
установено, че същата е паркирала на място, определено за превозни средства,
обслужващи хора с трайни увреждания, без да има това качество.
След като не е имала право да
ползва място, определено за хора с трайни увреждания, но е паркирала на такова,
жалбоподателката несъмнено е нарушила забраната по
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с
обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и
че санкционната норма е определено правилно и законосъобразно. Разпоредбата на
чл.178Д от ЗДвП предвижда специално наказание за лице, което, без да има това
право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с
трайни увреждания, какъвто е и процесният
случай. Наказанието е наложено във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
индивидуализация.
При извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него
НП съдържат законоустановените
в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове,
като при връчването им не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на
Заповед № 0505/07.02.2020г. на кмета на Община Варна, а компетентността на актосъставителя се установява от приобщената Заповед
№4129/05.11.2018г. Описанието на нарушението също така е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му
е вменено и да организира адекватно защитата си. Действително, в наказателното
постановление е записано, че с деянието се затрудняват останалите участници в
движението, което обстоятелство не е елемент от състава на процесното
нарушение. Съдът намира обаче, че се касае за техническа грешка при изписването
на наказателното постановление. Допуснатата непрецизност е несъществена и не е
довела до реално накърняване на процесуалните права на жалбоподателката,
която (видно и от текста на жалбата) не е била затруднена да разбере
извършването на какво нарушение й е вменено и да организира адекватно защитата
си.
Предвид всичко изложено съдът
приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба,
като е наложил законосъобразно наказание,
при спазване на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание), тъй
като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този
вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието
на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които
тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая
няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на
цитираната разпоредба. Наличието на стара разделителна линия не е достатъчно да
обуслови извод за маловажност на случая, тъй като специалната маркировка е
напълно ясна и добре видима.
Предвид изложеното искането за
отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Същото следва да
бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед
изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание
чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
Община
Варна следва
да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Производството по
настоящото
дело е протекло в едно
съдебно заседание, в което юрисконсултът не е
участвал лично, като случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да
се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
С оглед изхода
на делото на жалбоподателката
не следва да се присъждат разноски, а и такова искане по начало не е направено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № №679/12.01.2021г. на зам. кмета
на Община Варна, с което на Н.Х.Д. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева за нарушение на
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.Х.Д. ***, ЕГН:********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: