О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1855
24.09.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VII
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от
съдия Илиев в.ч.гр.дело №2057 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. във връзка
с чл.129, ал.3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез
пълномощника му адв. В.
Г., против Определение №8412 от
26.07.2019г., постановено по гр.
д. №9333/2019г. на Районен съд-
Пловдив, ХХІ гр.с., в
частта му, с която е
върната искова молба
вх. №36523 вх. № 36523/04.06.2019 г., подадена
от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, против Г.А.Г., ЕГН **********, в частите й по
предявения установителен иск за признаване дължимостта на сумата от 252,02 лева
– главница за неплатени услуги за периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г. по договор
за далекосъобщителни услуги от 01.09.2014 г., ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 21.01.2019 г. до погасяването, за която
сума, като част от вземане в по – висок размер, е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1037/2019 г. на ПРС,
както и по предявения евентуален осъдителен иск за сумата от 252,02 лева –
главница за неплатени услуги за периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г., ведно
със законната лихва от предявяване на ИМ до погасяването, като
недопустима, прекратено е производството по делото
в посочените части
и е обезсилена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. №
1037/2019 г. на ПРС в частта й относно сумата от 252,02 лева – част от
вземане в по – висок размер – 328,05 лева - главница за неплатени услуги за
периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г. по договор за далекосъобщителни услуги от
01.09.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
21.01.2019 г. до погасяването. В
жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното
определение, като се
иска отмяната му.
Пловдивският окръжен съд,
като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените
доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
С
обжалваното определение за да прекрати производството по делото
по предявения установителен
иск за признаване дължимостта на сумата от 252,02 лева – главница за неплатени
услуги за периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г. по договор за далекосъобщителни
услуги от 01.09.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението
в съда – 21.01.2019 г. до погасяването, за която сума, като част от вземане в
по – висок размер, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1037/2019 г. на ПРС,
първоинстанционният съд е
приел, че е
налице несъответствие между изложените
в заявлението по
чл.410 от ГПК
обстоятелства, от които произтича
вземането, и посочените
такива в исковото
производство в уточнителни
молби от ищеца,
в които за първи път се
въвеждали твърдения, че
вземането произтичало не
само от посочения в заявлението
по чл.410 от
ГПК договор, но
и от сключени между страните две допълнителни
споразумения и сертификат.
Приел е, че при
това положение липсва идентичност
между вземането- предмет
на издадената заповед
за изпълнение, и
вземането- предмет на установителния иск,
поради което предявеният
иск е недопустим.
По тези съображения е постановил
връщане на исковата молба в посочената част,
прекратяване на производството по
делото и обезсилване
на издадената заповед
за изпълнение. По
отношения на предявения евентуален осъдителен иск за сумата от 252,02 лева –
главница за неплатени услуги за периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г., ведно
със законната лихва от предявяване на ИМ до погасяването, съдът е приел,
че същият е недопустим,
тъй като е предявен не
с първоначалната искова
молба, а с допълнителна
уточнителна молба, което
чл.214 от ГПК
не допускал.
Частната жалба
срещу така постановеното
определение е частично
основателна.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че е
налице липса на
идентичност между вземането по издадената
заповед за изпълнение
и вземането- предмет на
установителния иск. Видно от заявлението по
чл.410 от ГПК, в същото
ищецът е изложил
твърдения, че вземането
му произтича от договор за
далекосъобщителни услуги от
01.09.2014г., а с
исковата молба и
уточнителните молби към
нея е предявил
иск за установяване на вземане,
произтичащо не само от
посочения в заповедното производство
договор, но и
от сключени между страните две допълнителни
споразумения и сертификат,
с които било извършено „новиране“
на същия. Налага се изводът,
че в исковото производство ищецът се
позовава освен на
първоначално наведените в
заявлението по чл.410
от ГПК и на
други юридически факти,
от които произтича
вземането му, т.е.
налице е изменение
на основанието на заявената
в заповедното производство
претенция, което е
недопустимо. При това положение
съдът правилно е
върнал исковата молба
и е прекратил
производството по делото
в посочената му
част, като е
постановил и обезсилване
на заповедта за
изпълнение. Предвид горното в тази
му част
обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
По отношения
на предявения евентуален
осъдителен иск за сумата от 252,02 лева – главница за неплатени услуги за
периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване
на ИМ до погасяването,
определението е неправилно.
Действително посочената претенция
е предявена с
уточнителна молба, подадена след
първоначалната искова молба,
но това обстоятелство не я
прави недопустима. Съгласно
формираната съдебна практика предприетите
от ищеца изменения на иска до връчването на препис от исковата молба на
ответника съставляват поправка на исковата молба, за която
не важат ограниченията на чл. 214 от
ГПК за изменение на иска и на чл. 228 от
ГПК за заменяне на страна,
поради което до връчването на препис от исковата молба
ищецът може да измени иска без ограничения
/Определение №178 от
12.03.2012г. на ВКС по
ч.гр.д.№105/2012г., III г.о.; Решение №116
от 28.11.2012г. на ВКС
по т.д.№102/2011г., II т.о./. Ето защо даже
и в производството по отстраняване на
нередовностите на исковата
молба ищецът да
е предявил нов иск,
то щом това е
станало преди връчване
на препис от исковата молба на
ответника е допустимо
и същият подлежи на
разглеждане. Ето защо в посочената
му част обжалваното
определение следва да
бъде отменено, а делото- върнато
на първоинстанционният съд за продължаване на
съдопроизводствените
действия.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №8412 от
26.07.2019г., постановено по гр.
д. №9333/2019г. на Районен съд-
Пловдив, ХХІ гр.с., в
частта му, с
която е върната искова
молба вх. № 36523/04.06.2019 г.,
подадена от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, против Г.А.Г., ЕГН **********, в частта й по
предявения установителен иск за признаване дължимостта на сумата от 252,02 лева
– главница за неплатени услуги за периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г. по
договор за далекосъобщителни услуги от 01.09.2014 г., ведно със законната лихва
от постъпване на заявлението в съда – 21.01.2019 г. до погасяването, за която
сума, като част от вземане в по – висок размер, е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1037/2019 г. на ПРС,
прекратено е производството по делото
в посочената част
и е обезсилена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. №
1037/2019 г. на ПРС в частта й относно сумата от 252,02 лева – част от
вземане в по – висок размер – 328,05 лева - главница за неплатени услуги за
периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г. по договор за далекосъобщителни услуги от
01.09.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
21.01.2019 г. до погасяването.
ОТМЕНЯ Определение №8412 от
26.07.2019г., постановено по гр.
д. №9333/2019г. на Районен съд-
Пловдив, ХХІ гр.с., в
частта му, с
която е върната искова
молба вх. № 36523/04.06.2019 г.,
подадена от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, против Г.А.Г., ЕГН **********,
в частта й по предявения евентуален осъдителен иск за
сумата от 252,02 лева – главница за неплатени услуги за периода 05.03.2017 г. –
04.07.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ до погасяването.
ВРЪЩА делото в
отменената част на
първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно и
не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: