№ 17355
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110168697 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба *********, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: ******, с която са предявени положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 200 ЗЗД вр.
чл.198о, ал.1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против *********, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **********, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 752.21лв., представляваща неплатена цена за
потребени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 19.07.2019 г. до
06.01.2023 г. за водоснабден имот на адрес: село **********, партида с абонатен
номер ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 05.04.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 43.71лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2021г. до 29.03.2023г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.04.2023г. по ч.гр.д. №18262/2023
г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството на потребител, е
възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги в имот, находящ се на адрес: село **********, за който е
открита партида с абонатен номер ******. Твърди, че по силата на чл. 8 от Наредба
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни услуги, получаването на ВиК услуги се
осъществявало чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган.
Поддържа, че за процесния период правоотношенията между страните са
регламентирани в общи условия, съгласно които е доставил за периода 19.07.2019 г. до
06.01.2023 г. на ответника водоснабдителни и канализационни услуги в посочения
обект на стойност 752.21лв., които не са заплатени. Прави искане за присъждане на
1
посочената стойност на потребени водоснабдителни и канализационни услуги, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до плащането,
както и на сумата от 43.71лв. - лихва за забава за периода от 25.08.2021г. до
29.03.2023г. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва през исковия
период да е съществувало облигационно правоотношение между страните, а с това и
да е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот
в качеството му на собственик на имота. Счита за недоказана приложимостта спрямо
него на сочените от ищеца общи условия, доколкото не било доказано същите да са
одобрени от КЕВР и публикувани по надлежния за това ред. Намира за недоказано и
реалното отчитане на водоснабдителни и канализационни услуги в имота, като
релевира съображения, че исковата претенция се основава на едностранно изготвени
от ищеца документи, които не установяват реалната доставка и потребление на услуги
в претендираната от ищеца стойност. Твърди, че процесния отчетен период са
издавани фактури на обща стойност от 1112.80лв. за период от 05.11.2020 г. до
06.01.2023 г., за които е издаден изпълнителен лист от 21.09.2023 г. и е образувано
изпълнително производство за същото задължение по описа на ЧСИ ********, с район
на действие - ОС-Бургас. Намира исковата молба за неоснователна и с довод, че е
налице несъответствие на посочения период по представена от ищеца справка за
задължения и датите на издавани от ищеца фактури.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е
доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води,
за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача. Съдът е
обявил за служебно известни Общите условия на В и К услуги на потребителите.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
2
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото
изложение Наредбата) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2,
ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8,
ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на
В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за периода след 30.07.2021г., което се доказва от
приетата справка, в която е отбелязано придобиване по силата на нот.акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан в Имотния регистър към Агенция по вписванията
с № 5727/30.07.2021г. акт том 18, акт № 116. Съгласно чл. 59, ал. 4 ЗКИР партидата на
недвижим имот е документ с оповестително действие. Тя няма характер на
доказателство за вписаните факти, обстоятелства и права. Видно от приетата по делото
справка чрез отдалечен достъп по данни за имота, същият е извършено вписване за
прехвърляне на правото на собственост върху ответника на 30.07.2021г. Макар и
вписаното обстоятелство да не обвързва съда с материална доказателствена сила,
доколкото не е налице оспорване досежно правото на собственост върху посочения
недвижим имот и не са вписани други обстоятелства, съдът намира, че ответникът е
бил собственик в периода от 30.07.2021г. От друга страна, съгласно чл.2, ал.5 ЗКИР
данните за правото на собственост върху недвижимите имоти са доказателство за
обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното и доколкото
източникът на тези данни има доказателствено значение (така и Решение №
262485/25.07.2022г. по в.гр.д. № 10256/2020г. по описа на СГС, II-А състав и Решение
№ 261523 от 05.05.2022 г. по в. гр. д. № 15994 / 2019 г. на Възз. IV-б. състав на
Софийски градски съд), следва, че от приетата по делото справка ИКАР се установява,
че е налице е доказателство за вписан в имотния регистър по персоналната партида на
ответника нотариален акт за правото на собственост на процесния имот. Оттук съдът
приема за доказано, че ответникът е потребител на ВиК услуги по неформален
договор за продажба на ВиК услуги с включените в него права и задължения, съгласно
приложимите Общи условия, обявени за служебно известни с доклада по делото.
Спорът се концентрира около доставяне, съответно стойността на твърдените от
ищеца ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество.
За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото е
прието и неоспорено заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че ВиК
3
операторът е въвел система за електронно отчитане на водомерите. Отчетите на
индивидуални водомер съвпадат с фактурираните водни количества отразени в
представените по делото фактури. Процесният имот се намира в затворен комплекс, в
който има 13 консуматора на ВиК услуги. За измерване на ползваните ВиК услуги има
монтиран един централен приходен водомер собственост на оператора, така и в имота
на ответника има монтиран индивидуален водомер. През исковия период били
направени общо 19 отчитания на ползваните услуги, от които 15 пъти по реален отчет.
За отчетите от 19.07.2019г. до 06.01.2023г. изразходваното количество вода в имота по
индивидуалния водомер е 204м3, включващо 198.98м3 общо потребление по чл.39,
ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за периода от 07.07.2021г. до 25.01.2023г.
(разпределение по централния водомер), като отчетеното количество е фактурирано по
утвърдените от КЕВР цени. При защита на заключението вещото лице изяснява, че
размерът на количеството идва от общото количество, което е разпределено в
затворения комплекс през летния сезон.
От приетата фактура л.37 от 26.07.2021г. се установява, че същата е за сумата от
82.69лв. с ДДС, обхващаща период за консумация от 19.07.2019г. до 07.07.2021г. От
фактура л.36, се установява, че същата обхваща период за консумация от 08.07.2021г.
до 03.09.2021г. и на стойност 68.40лв. с ДДС. С оглед приетото по-горе, че ответникът
притежава качеството потребител на ВиК услуги, считано от 30.07.2021г., то искът за
главница е неоснователен за сумите до 29.07.2021г., които включват сумите по фактура
л.37 и част от сумата от фактура л.36, общо 107,89лв., т.е. искът за главница е
основателен за сумата от 644,32лв. С оглед чл.119 ЗЗД с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите допълнителни вземания, то искът за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен за сумата от 37,44лв.
По разноските:
С право на разноски разполагат двете страни, като са претендирани само от
ищеца, който е доказал сторени разноски за заповедното в размер на 75лв., за исковото
в размер на 75лв. за д.т., 100лв. за юрк.възнаграждение и 300лв. депозит за СТЕ, общо
550лв., като с оглед частичната основателност на исковете има право на разноски в
общ размер на 471,11лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 32 от Наредба №
4/19.04.2004 г. вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че ********* с ЕИК: ********* и адрес: гр. **********, дължи на ********* с
ЕИК: ******* и адрес: ***********, сумата 644,32лв., представляваща главница за
стойност на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект в *********,
аб.№ ******, за период от 30.07.201921 г. до 06.01.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 37,44лв., представляваща
мораторна лихва за период от 25.08.2021 г. до 29.03.2023 г., за които суми има
издадена Заповед № 10771 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 18262/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
752,21лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважената
4
част до пълния претендиран размер от 43.71лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ********* с ЕИК: ********* и
адрес: гр. **********, да заплати на ********* с ЕИК: ******* и адрес: ***********,
разноски по делото в общ размер на 471,11лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5