№ 2295
гр. Варна , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501360 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 282746/09.04.2021г., депозирана от ПЛ.
СТ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ № 16, вх. 4, ет.5, ап.82,
действащ чрез пълномощника си адв. М.К., срещу Определение № 263415/07.04.2021г.,
постановено по гр. д. № 21014/2019г. по описа на ВРС, с което на осн. чл.130 от ГПК
производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Определението се обжалва с твърдения за неговата неправилност. По-конкретно се
излага, че за ищеца е налице правен интерес от провеждане на отрицателен установителен
иск за собственост срещу Община Варна, доколкото твърди да е собственик на описания в
исковата молба недвижим имот, за който е съставен АОС № 10199/02.08.2019г. на Община
Варна. Навежда се, че доколкото ищецът претендира да е собственик на имота на основание
наследствено правоприемство, а в условията на евентуалност – изтекла в негова полза
придобивна давност, както и че процесният имот не е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута
си на частна собственост и е владян в реални граници, то същият не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно липсата на изготвен ПНИ за съответната
местност не лишава ищеца от правен интерес от провеждане на така предявения иск.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна Община Варна, с адрес: гр. Варна,
бул. „Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних, чрез
гл. юрк. Светлана Цанева, е депозирала отговор на частната жалба, в който се застъпва
становище за неоснователност на същата, като се излагат подробни съображения в тази
насока. Моли се за оставяне на жалбата без уважение, респ. за потвърждаване на атакувания
съдебен акт.
1
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира
частната жалба за основателна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 21014/2019г. по описа на ВРС е образувано по предявен
от ПЛ. СТ. П., срещу Община Варна, отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
38354.502.255, находящ се в с.Константиново, община Варна, област Варна, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1897/27.11.2018г. на Изпълнителния директор на АКГГ, с адрес на поземления имот:
с.Константиново, п.к. 9152, вилна зона „Лазур“, с площ от 1062 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда,
при съседи: 38354.502.256; 38354.502.270; 38354.502.254; 38354.502.250 и 38354.502.249.
Фактическите твърдения на ищеца са, че процесният имот е бил собственост на
неговата майка Райка Андонова Тодорова, която от своя страна го има по наследство от
баща си Андон Николов Тодоров, а той от своя баща Никола Андонов Тодоров, като се
сочи, че последният е притежавал имота съгласно нотариален акт № 53, том II, рег. № 2186,
дело № 322 от 1938г. Навежда също така, че с оглед спазване на разпоредбата на чл. 10 от
ЗСПЗЗ имотът е бил заявен за възстановяване от наследниците на общия наследодател, но
всъщност никога не е бил отчуждаван фактически или юридически. След като подал в
Община Варна заявление за обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост
получил удостоверение с peг. № АУ048663ВН_017ВН/04.09.2019г., че за имота има съставен
АОС №10199/02.08.2019г. на Община Варна. В условията на евентуалност твърди, че е
придобил имота въз основа на давностно владение, осъществено в периода от 1993г. до
предявяване иска.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът Община Варна навежда доводи
за липса на правен интерес у ищеца от провеждането на така предявения иск, съответно за
недопустимостта на същия, поради липсата на приключила за имота реституционна
процедура и влязъл в сила План на новообразуваните имоти за местността, с който имотът
да се индивидуализира, за да може спорът за собствеността върху него да бъде ефективно
разрешен. В условията на евентуалност оспорва иска по същество, като се позовава на
придобито право на собственост върху процесния имот по силата на закона – чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
Като е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на отрицателния
установителен иск за собственост срещу ответника по отношение на процесния имот,
доколкото реституционната процедура за същия не е приключила с изготвен и влязъл в сила
ПНИ за да може ищецът да търси защита, респ. бъдещо придобиване на конкретен годен
обект на правото на собственост, идентифициращ се частично или изцяло с имота на
ответника, ВРС е прекратил производството по делото.
Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР № 8/2013г., постановено по т.д. №
8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
2
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника, като в производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му.
Наличието на правен интерес от предявяване на иска подлежи на конкретна
преценка, която следва да се извърши въз основа на изложените от ищеца твърдения. В
разглеждания случай ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание
наследствено правоприемство, а в условията на евентуалност – изтекла в негова полза
придобивна давност, но наличието на съставен акт за общинска собственост е пречка за
снабдяването му с констативен нотариален акт. Предвид това съдът намира, че е налице
първата хипотеза на цитираната т. 1 от ТР № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС
– ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва.
Доколкото ищецът не се позовава на възстановено право на собственост по реда на
ЗСПЗЗ, обстоятелството дали за процесния имот е налице приключила реституционна
процедура, съответно дали съществува изготвен и влязъл в сила План на новообразуваните
имоти за местността, е ирелевантно, още повече, че съгласно практиката на ВКС
(Определение № 28/22.01.2018г. по дело №2754/2017г. на ВКС, ГК, I г.о. и др.) в случаите,
когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е
владян в реални граници, каквито са твърденията и данните по настоящото дело, следва да
се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Предвид ангажираните от ищеца доказателства, а именно: нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 53, том II, рег.
№ 2186, дело № 322 от 1938г., издаден на Никола Андонов Тодоров; удостоверение за
наследници на същия, в което фигурират Андон Николов Тодоров (син) и Райка Андонова
П.а (дъщеря на последния); удостоверение за раждане на ПЛ. СТ. П., в което като майка е
посочена Райка Андонова Тодорова; заключението по изготвената СТЕ, съгласно което ПИ с
идентификатор 38354.502.255 по КК на в.з. „Лазур“ е идентичен с част от имота по нот. акт.
№ 53 от 1938г., както и показанията на свидетеля Иван Маринов, съдът намира, че по делото
са доказани фактите, обосноваващи правния интерес на ищеца от предявяването на
отрицателния установителен иск срещу ответника.
Поради несъвпадане на изводите на настоящия съдебен състав с тези на ВРС
обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263415/07.04.2021г., постановено по гр. д. № 21014/2019г.
по описа на ВРС, с което производството делото е прекратено поради недопустимост на
предявения иск и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4