№ 228
гр. Сливен, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500330 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 388/10.05.2023г. по гр.д. №
4885/22 г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от Г. Д. М. с ЕГН: ********** с адрес: *** срещу
И. Х. М. с ЕГН: ********** с адрес: *** искови претенции с правно основание
по чл. 59, ал. 9 от СК, във вр. с чл. 51, ал. 4 от СК, с които се иска да бъдат
изменени постановените с Решение № 260073 от 14.09.2020 година по
гражданско дело № 1391 по описа на РС - Сливен за 2020 година мерки,
касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима
на лични контакти и дължима издръжка спрямо детето Д.Г. М. с ЕГН:
**********, роден на *** и спрямо детето Х.Г. М. с ЕГН: **********, роден
на ***, и са присъдени разноските по делото на ответницата в размер на
1000 лв.
Обжалвано е и първоинстанционно решение по реда на чл. 250 от ГПК
№ 580 от 12.07.2023г. по гр.д. № 4885/22г. на СлРС, с което е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявеният от Г. Д. М. с ЕГН:
********** с адрес: *** срещу И. Х. М. с ЕГН: ********** с адрес: *** като
евентуален иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 вр. ал. 2 и ал. 9 от СК, за
1
изменение на постановените с Решение № 260073 от 14.09.2020 година по
гражданско дело № 1391 по описа на РС - Сливен за 2020 година мерки,
касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима
на лични контакти и дължима издръжка спрямо детето Д.Г. М. с ЕГН:
**********, роден на *** и спрямо детето Х.Г. М. с ЕГН: **********, роден
на ***, като бъде постановен разширен режим на лични отношения, както
следва:
- всеки първи, трети и пети: петък, събота и неделя от 17ч. в петък до
19ч. в неделя бащата да взема при себе си двете деца с преспиване;
- всяка четна година на Коледа през коледните празници бащата да
взема при себе си двете деца с преспиване от 09ч. на първия ден до 19ч. на
последния;
- всяка нечетна година на Новогодишните празници бащата да взема
при себе си двете деца с преспиване от 09ч. на първия ден до 19ч. на
последния;
- всеки четен Великден през Великденските празници бащата да взема
при себе си двете деца с преспиване от 09ч. на първия ден до 19ч. на
последния;
- всеки 25.03. от 17ч. до 21ч. бащата да взема при себе си двете деца;
- всяка втора половина от ученическите ваканции бащата да взема при
себе си двете деца от 09ч. на първия ден до 19ч. на последния;
- всяка нечетна година бащата да взема при себе си двете деца на
рождените им дни от 17ч. до 21 ч.
- един месец (от юни до 15.09. - вкл.) през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, която има задължение до м. март на
текущата година да уведоми бащата за месеца на платения си годишен
отпуск. Ако не стори това бащата сам определя през кой месец ще вземе
децата.
- както и винаги, когато децата пожелаят да останат при своя баща.
Против двете решения са постъпили въззивни жалби от ищеца в
първоинстанционното производство.
С първата въззивна жалба въззивникът атакува изцяло решението,
като твърди, че първоинстанционният съд е формирал некоректна
фактическа обстановка, неправилно е ценил събраните доказателства и е
стигнал до незаконосъобразни крайни правни изводи. На първо място
твърди, че мотивите относно отхвърлянето на иска за предоставяне на
родителските права са лаконични. Необосновано съдът е стигнал до извод за
липса на настъпило изменение на обстоятелствата или наличие на нови
такива, които да обосноват и изменение на определените от 2020г. мерки.
2
Счита, че този извод е неправилен, тъй като предходните мерки са
постановени въз основа на споразумение между страните, които са се
съгласили по въпроса кой да упражнява родителските права, към момента
желанията им са разнопосочни, освен това в този период децата
фактически са живели през повечето време при баща си и това е изменение
на обстоятелствата. Желанието на бащата е обусловено от поведението
на децата, които отказвали да отиват в дома на майка си, плачели, криели
се и лягали на земята. Освен това въззивникът твърди, че в настоящото
производство децата са изразили мнение съгласно чл. 15 от ЗЗДт пред
социалния работник, че искат да живеят при баща си, което не е взето
предви от съда. Това представлява промяна в отношението на децата,
налице е и съществена промяна в родителските качества на страните.
Съдът не е обсъдил поведението на майката, която изпращала полиция при
децата в дома на бащата, защото детето Д. не искало да тръгне в деня и
часа, определен от нея по решението, а преди това оставяла децата
седмици и месеци при бащата извън режима. Не е обсъдил това, че ги е
оставяла по цял ден самички, а като била в чужбина - само с
непълнолетната Катерина, както и свидетелските показания, че детето Д.
изпитвало страх от майка си. Оплаква се и че съдът не е обсъдил
доказателственото искане за експертно становище относно поведението
на децата при настъпване на момента да отиват при майката. По-
нататък въззивникът заявява, че по предявената евентуална претенция за
разширен режим на лични контакти на бащата с децата съдебните мотиви
също са лаконични и декларативни, без да са обсъдени фактите и
обстоятелствата, представени отстраните и имащи отношение към този
иск.
Така, поради допуснати съществени процесуални и материалноправни
нарушения съдът е приел, че не са настъпили изменения на
обстоятелствата от значение за допускане изменение на определениет с
решението от 2020г. мерки касаещи режима на лични контакти и е
пренебрегнал интереса на децата. Не е обсъдил всички доказателства, не ги
е ценил правилно, не се е съобразил с желанията на децата и не е изложил
мотиви защо определеният от 2020г. ограничен режим е по-добър към
настоящия момент. На последно място сочи и че неправилно са присъдени
разноските по делото, тъй като неоснователно съдът не е уважил
3
направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед изложеното въззивникът счита, че атакуваното решение е
неправилно и моли въззивния съд да го отмени и да постанови ново решение
по съществото на спора, с което да се предоставят родителските права на
бащата и съдът да се произнесе по акцесорните искове за местоживеене,
режим на лични контакти на децата с неотглеждащия родител, за
издръжка или евентуално за промяна в режима на лични контакти, който
да е разширен по представеното от ищеца предложение с молба.
Претендира разноски за двете инстанции – 680 лв. за първата и 800 лв.
за втората.
Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания:
– да се допусне изслушване на децата в Синя стая с детски клиничен
психолог, който да установи изпитват ли децата страх от своята майка,
каква е причината, каква е причината за нежеланието на децата да отиват
при майка си, когато трябва да бъдат предадени от бащата на майката и
други относими обстоятелства.
- алтернативно се иска допускане на психологическа експертиза,
изготвена от вещо лице - детски клиничен психолог, който да отговори на
поставените въпроси и тези, посочени по-горе.
- да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане за съдебното
заседание двама свидетели, които да установят поведението на децата в
дома на бащата, поведението им, когато трябва да се връщат при майка си,
отношенията на привързаност и занимания с бащата, полаганите от него
грижи и други.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор. С него заявява, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно и иска то да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без
уважение. Въззиваемата счита, че първоинстанционният съд е приел
коректна фактическа обстановка и при оценка на всички факти и
доказателства, както и процесуалното поведение на ищеца. Заявява още, че
приложимата правна норма от СК има предвид не нови данни за стари
факти, а нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението,
които са променили съществено обстановката и начина на отглеждане и
възпитание на децата. Поради това правилно решаващият съд е приложил
разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК, която дава възможност да се изменят
4
мерките относно децата при настъпили промени в обстоятелствата, като
е преценил, че такива липсват в случая. Изменението трябва да бъде
съществено и промените се преценяват с оглед интересите на децата, а от
събраните доказателства се установява, че няма настъпили такива
обстоятелства, които да налагат предоставянето на упражняването на
родителските права на бащата. Обратното, от изслушването на 9
годишното дете става ясно, че бащата го е водил на лов, позволявал му е да
стреля по гургулици, закупил му е АТВ и му позволява да го управлява само.
Въззиваемата счита, че това е поведение на безотговорен родител,
подтикващ децата към насилие, не подпомага психическото и нравственото
им израсване и не е поел отговорност за тяхната безопасност и сигурност.
Заявява, че при нея децата водят пълноценен начин на живот и се
отглеждат в спокойна и позитивна среда. По-нататък въззиваемата сочи,
че евентуална претенция за разширен режим на лични контакти на бащата
с децата не е предявявана с депозираната искова молба, поради което е
недопустима. Молбата е входирана в деня преди провеждане на последното
съдебно заседание и поради липса на такова първоначално предявено искане
съдът не я е включил в доклада и разпределянето на доказателствената
тежест. На последно място, по повод направените оплаквания от
въззивника касателно присъдените разноски и неуважаването на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
въззиваемата заявява, че то е съобразено с Наредба №1/2004г., с
фактическата и правна сложност на делото.
Що се отнася до направените дакозателствени искания от въззивника,
въззиваемата се противопоставя на уважаването им, като твърди, че в
първоинстанционното производство ищецът чрез пълномощника си сам си е
оттеглил искането за психологическа експертиза, освен това разпитът на
двете малолетни деца би довел само до излишното им травмиране.
Искането за разпит н асвидетели счита за преклудирано.
В случай, че съдът обаче допусне събирането на гласни
доказателствени средства, въззиваемата също прави искане за разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, които да установят липсата на
промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК
С оглед изложеното въззиваемата моли да се остави без уважение
5
въззивната жалба и да се потвърди изцяло атакувания акт като правилен и
законосъобразен.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
С втората въззивна жалба въззивникът атакува изцяло
допълнителното решение, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, скоето е
отхвърлена като неоснователна и евентуалната му претенция за изменение
на решението, с което се уреждат отношенията между родителя и децата
чрез определяне на разширен режим на лични контакти на бащата с двете
деца. Твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, тъй като районният
съд преповтаря мотивите от основното си решение и счита, че не са
настъпили изменения на обстоятелствата, не са настъпили и нови такива,
които да налагат изменение на досегашните мерки. Въззивникът също
развива сходна аргументация на тази по първата въззивна жалба, като
заявява, че общото желание на родителите, което те са демонстрирали
през 2020г. се е променило в разнопосочно, което е съществено изменение на
обстоятелствата. Такова е и промененото фактическо местоживеене на
децата, както и промяната на отношението на децата с родителите им и
на желанието им с кого да живеят. Въззивникът се оплаква, че съдът не
само, че не се е съобразил с тези обективни факти, но не е изложил и
конкретни мотиви защо определеният през 2020г- ограничен режим е по-
добър от поискания от ищеца в това производство. В тази връзка съдът е
изложил и погрешни доводи относно същността на свободния режим и
начина му на осъществяване.
С оглед изложеното въззивникът моли да се отмени и допълнителното
решение и да се постанови ново, с което или да се предоставят
родителските права на бащата и съдът да се произнесе по акцесорните
искове за местоживеене, режим на лични контакти на децата с
неотглеждащия родител, за издръжка или евентуално да се промени
режимът на лични контакти, който да бъде разширен по представеното от
ищеца предложение с молба.
Претендира разноските за двете инстанции – 680 лв. за първата и 750
лв. за въззивната.
Няма направени нови искания.
6
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор и срещу втората въззивна жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Заявява, че и допълнителното решение е правилно и
обосновано, постановено в съответствие със събраните доказателства и
при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Правилно
съдът е приел, че не е налице изменение на обстоятелствата, не се налага
изменение на определените мерки и страните могат да се ползват и сами от
регламентирания със съдебен акт свободен режим, поради
коетозаконосъобразно е отхвърлил и евентуалната претенция.
Моли да се потвърди атакуваното решение по чл. 250 от ГПК.
Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
въззивните жалби и моли съда да ги уважи, оспорва отговорите на
насрещната страна, представя извлечение от електронен дневник за детето
Д.. Развива подробна защита по същество, с аналогични на изложените в
жалбите доводи, моли да се отмени атакуваното основно решение и се
постанови ново, с което се уважат всичките му главни претенции, като му
се предостави упражняването на родителските права спрямо децата, при
него се определи местоживеенето, а на майката се определи свободен
режим на лични контакти и тя бъде осъдена да заплаща издръжка.
Евентуално иска отмяна на допълнителното решение и постановяване на
ново, с което се уважи евентуалната му претенция, касаеща искане за
изменение на определения му режим на лични отношения с децата, като
същия бъде разширен. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва
жалбите като неоснователни и моли въззивния съд да не ги уважава,
поддържа представените отговори и иска потвърждаване на атакуваните
решения като правилни и законосъобразни. Излага подробна аргументация в
защита по същество, сходна на тази в отговорите. Няма искания.
Претендира разноски за тази инстанция, представя списък по чл. 80 от
ГПК.
7
В с.з. се явява социален работник от Д“СП“, отдел „Закрила на
детето“ – Сливен, който поддържа социалния доклад, представен за тази
инстанция. В доклада е направено предложение по чл. 138а ал.3 от СК за
определяне на страните ползване на задължителни социални услуги.
Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими,
отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са
подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакуваните актове съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваните съдебни решения са
валидни, и с оглед пълния му обхват – и допустими.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху основното и допълнителващото решение, в рамките,
поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение по
главния иск е правилно поради което следва да бъде потвърдено, а
решението постановено по реда на чл. 250 от ГПК по евентуалния иск е
неправилно и следва да бъде отменено, като въззивната инстанция се
произнесе по същество.
По отношение на главните искове за изменение на съществуващите
мерки по отношение на родителските права, местоживеенето,
издлръжката и контактите на децата с другия родител:
В настоящия случай е налице прекратен през 2020г. брак между
родителите на две малолетни деца – момчета, понастоящем на 9 и 5 години,
и има влязло в сила съдебно решение, с което е утвърдено споразумение по
чл. 51 ал. 1 от СК между съпрузите. В него са разрешени въпросите по чл.
59 ал. 1 от СК, като упражняването на родителските права е предоставено
на майката, при която е определено и местоживеенето им, на бащата е
определен режим на лични контакти и той е осъден да заплаща издръжка на
децата.
Закрепеният с решението режим е формулиран така: „свободен режим
на лични контакти с малолетните деца, който да се счита задължителен
както следва – всяка първа и трета седмица от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
8
отпуск на майката; на Коледните празници през нечетните години, а на
новогодишните празници – през четните години.“
За да се допусне промяна на установеното със съдебно решение правно
положение, е необходимо да е налице предпоставката, заложена в
разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК – “изменение на обстоятелствата”.
Само при това условие новото фактическо положение следва да бъде
превърнато в ново правно такова. Визираните от новелата на ал. 9
обстоятелства, са същите, които следва да се преценят при
първоначалното разрешаване на тези въпроси и законодателят ги е изброил
в правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК.
Този текст дава примерните критерии, които следва да се приложат
при решаване на спора при кого от двамата родители да живеят децата и
на кого да се предостави упражняването на родителските права, и които
съответно да се приложат и при преценка наличието или липсата на
изменение на обстоятелствата. Като такива са посочени:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на
децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и
материални възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си,
изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените
критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест
индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила.
Приложени към случая, част от горните критерии намират своето
проявление.
Въззивният съд намира, че са установени фактически изменения на
обстоятелствата касателно възрастта на децата, техните желания и по-
дългото реално пребиваване в дома на бащата.
По отношение на личните качества, възможностите и материалната
осигуреност, условията за живот и помощ от близки на майката - като
родителя, комуто са предоставени родителските права - са събрани
достатъчно доказателства, от които еднозначно може да се заключи, че
тя е напълно пригодна да ги упражнява адекватно, както е правила това до
момента на предявяване на иска. За да й се отрече за напред това право, е
9
необходимо да има или негативна промяна в някой от изброените аспекти,
или да е настъпило такова ново обстоятелство, което да обуславя
пререшаването на този въпрос. Само желанието на другия родител /без да
се омаловажават и неговите качества и възможности/, не е достатъчно, за
да доведе до изменение на установените мерки.
Този състав не намира причини да откаже това право на майката,
каквото е искането на въззивника, тъй като не са дискредитирани
качествата и способностите й на родител и възпитател – липсват както
индикативи, така и доказателства, че тя се отнася лошо или безразлично
към децата, че влияе зле на възпитанието им, че им вреди морално или им
създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици,
както и че няма средства и условия за отглеждането им, или че не им
отделя внимание. Обратното - установи се, че тя активно се е ангажирала
с грижи относно външния вид, режима на хранене, ежедневните навици за
хигиена, учене, разпределяне на времето и заниманията на децата, относно
посещението на учебните и извънкласните занятия, относно
организирането на почивките през празничните и ваканционни дни,
съобразявайки ги и с отредения на бащата график на лични контакти,
както и относно общуването на двете момчета и с другите им близки по
права линия – баби и дядовци.
От всички събрани гласни и писмени доказателствени средства в
първоинстанционното производство – извънсъдебни психологични
изследвания /последното – от м. януари 2023г./, изслушване на родителите,
социален доклад, пряко изслушване на малолетните деца от районния съд,
становище на социален работник и разпит на свидетели, както и от новия
социален доклад, изготвен във въззивната инстанция, се очертава картина
на разпаднали се семейни отношения, огорчени бивши съпрузи, поставили
личното си отношение към бившия партньор преди грижата за
емоционалния и душевен комфорт на децата си и превърнали ги в
инструмент за въздействие и наказание един на друг.
Установява се, че децата, в резултат на това, са объркани, изпитват
конфликт на лоялност и се лутат в крайни емоции, стараейки се да угодят
на родителите си.
Тук следва да се посочи, че стремежът на въззивника да внуши наличие
10
на отчуждение и страх у децата спрямо майка им, съдът възприема като
перфиден и целящ постигане на желания от самия него резултат, а не като
градивно поведение, насочено да обслужи най-добрия интерес на децата.
Този въззивен състав намира, че възпитаващият родител – майката, е
по-чест обект на детското недоволство поради усилията да формира
навици, да наложи домашна и учебна дисциплина и да възлага и задължения
на децата. Бащата, като отдалечена фигура пък, е склонен да дава
приоритет на забавленията, на странични дейности, свързани с физическа
активност, дава по-голяма свобода на децата, не винаги съобразена с
възрастта и безопасността им и по този начин се явява контрапункт на
изискващия родител. Въззивният съд счита, че доколкото не са
констатирани лоши, вредящи или конфликтни отношения на децата с всеки
от съжителите на двамата родители, съответно – с техните дъщери –
тяхното съществуване в ежедневното обкръжение е ирелевантно за
спорния въпрос в настоящото производство. Няма промяна нито по
отношение на битовите условия на двете страни, нито в икономическите
им възможности.
Така, след като във всеки конкретен случай задължително се вземат
под внимание висшите интереси на детето в пределите на предоставената
на държавата свобода на преценката по съответния въпрос, състоящи се в
„преценката на желанията и чувствата на детето, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена,
способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които
ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти,
имащи отношение към детето“, настоящият въззивен състав счита, че
няма причина да се променя статуквото по отношение на упражняването
на родителските права, съответно – следващите ги отношения относно
местоживеене, издръжка и контакти с другия родител.
Следва да се посочи и че въззивният съд е взел предвид изявленията на
двете малолетни деца, направени при изслушването им от районния съд.
Детето Х. е било на 4, 5 години към момента на изслушването, детето
Д. – на 9 години. В действителност никое от децата не е изразило
11
еднозначно предпочитание към единия родител, двете момчета са
привързани едно към друго. По-малкото показва объркването си и
неудобството си от ситуацията, в която е поставено, чрез отрицание и
отказ да даде конкретни отговори. По-голямото набляга на своите
собствени интереси и грижи, които изпълват времето му, изразява желание
да живее по равно с родителите си.
Само по себе си, дори да бе настойчиво изразено, желанието на децата
не може да предопредели крайното съдебно решение, тъй като последното
е обвързано от наличието и на други, заложени в правната норма
предпоставки, както и от преценката за най-добрия обективен интерес на
децата, който не е задължително да съвпада със субективното им желание.
Този съдебен състав формира и непосредствени впечатления за всеки
родител чрез изслушването му в о.с.з. и счита, че бащата проявява чувство
на обич и желание да участва активно в ежедневието на децата, но
изтъква обобщено възможността си да се справя с отглеждането им, като
акцентира основно върху забавленията, отдиха и физическите дейности.
Майката има балансирано и спокойно поведение, показва наличие на
близка връзка с децата и системна проява на грижа, информираност
относно техните чувства, желания, интереси, без склонност към
разглезване и без неоправдана строгост.
Тези впечатления също не следва изцяло да се пренебрегнат, тъй като
са в подкрепа на събраните доказателства и също сочат, че майката
продължава да е по-подходящият към момента родител, който да
упражнява еднолично родителските права спряво двете деца.
Становището на социалната служба съдът е ползвал главно за да
установи условията при двамата родители и за да се увери в
неповлияността и достоверността на изявленията на децата, както и в
липсата на рязка промяна в състоянието им от предходния доклад до
момента.
Така, в обобщение – изменението на обстоятелствата не е годно да
предизвика промяна на мерките относно упражняването на родителските
права спрямо двете малолетни деца на страните, съответно –
местоживеенето им, издръжката и личните контакти.
Исковете, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
12
Основното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отношение на евентуалната претенция за изменение на
съществуващите мерки в частта относно личните контакти на бащата с
децата:
Този иск подлежи на разглеждане при отхвърляне на главния, както е в
случая.
Въззивният съд намира за основателна евентуалната претенция на
ищеца-въззивник.
Неправилен е доводът на първостепенния съд, с който тя е отхвърлена
– че с утвърденото със съдебното решение споразумение е определен и
свободен режим на контакти на бащата с децата.
Вярно е, че по начало контактите между ненавършилите пълнолетие
деца с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо тях и местоживеенето им не е при него след
прекратяването на брака, следва да бъдат уредени на доброволни начала
между двамата родители. Те могат да уговарят начина и
продължителността на тези контакти, броя им и мястото на
осъществяване, съобразявайки се със своя и този на децата интерес, по
свое желание – за всеки отделен случай, за определен или за неопределен
период от време. Това е тяхно право и то не подлежи на съдебен контрол.
Не е необходимо съдебно решение за да се осъществяват доброволно и по
усмотрение на двамата родители контактите на децата с този от тях,
при когото те не живеят.
Единствено в случай на разногласие и по искане на някого от
родителите, съдът може да определи режим на контактите на
непълнолетните деца с родителя, неупражняващ родителските права и при
когото не е определено местоживеенето им, и тогава този режим следва да
има характеристиките на изпълняемо право, тъй като ще има
задължителен, а не пожелателен характер.
Това предполага той да бъде ясен, точен и конкретен /при
съобразяване, естествено, изключително на интересите на децата/, за да
може при неизпълнението му, родителят, на когото режимът е определен,
да се снабди с изпълнителен лист. Следователно съдът не може да определя
13
само „свободен“ режим на контакти, тъй като, от една страна, това е
основно право на родителите, а от друга – той не може да бъде
принудително осъществен. Това е и смисълът на определянето на режим от
страна на съда – да гарантира разумен минимум на лични контакти и
отношения на родителя с децата, който да е в изпълними посредством
държавна принуда параметри. Извън тях няма никаква пречка, въпреки
съдебно определения режим, родителите доброволно и по общо съгласие да
уговарят и осъществяват контактите по друг, избран от тях ред, начин и
време. Съдът нито може да им забрани това, нито може да ги задължи да
го сторят. Той може само да обезпечи във времеви план осъществяването на
едно минимално общуване между родителя и децата.
В случая с решението за прекратяване на брака е утвърдено
споразумение, съдържащо комбинация между свободен и задължителен
режим и щом по отношение на доброволната част страните не могат да
постигнат съгласие, на съдебно определяне подлежи задължителното
съдържание на тези контакти, ако има основание за промяната му.
Именно по отношение изменението на този режим е предявен
евентуалният иск за изменение на мерките по чл. 59 от СК.
Както вече се посочи двете деца са привързани към баща си, има
разбирателство със съжителката му и дъщеря й, а изменението във
възрастта им – с 3 години по-големи от момента на определяне на
предходните мерки - позволява да пребивават продължително време при
него без затруднения. В този смисъл и полът им придобива характер на
значимо обстоятелство, тъй като момчетата имат нужда от изграждане
и поддържане на пълнокръвна, съдържателна и емоционално наситена
връзка с баща си. В ситуацията, в която и двамата родители са създали
нови и трайни взаимоотношения с нови партньори, е необходимо за
отграничаване на конкретната родителска фигура, да се осигури на бащата
по-разширена възможност за лични контакти, за да не се изгуби, подмени
или заличи статута му на безусловна опора, каквато децата следва да
виждат в лицето му. Въззивната инстанция счита, че в хода на бързото,
динамично физическо и психическо израстване на момчетата, те имат
нужда да усещат в баща си авторитета на закриляща и подкрепяща ги
безрезервно фигура и да изпитват естественото доверие към него така,
14
както и към майка си.
Поради тези съображения настоящият състав намира за основателен
евентуалния иск и следва да го уважи. Предложеният конкретен режим
отговаря в голяма степен на нуждите на децата и е добре балансиран
между двамата родители, но в него не може да е включена хипотезата
„винаги, когато децата пожелаят да останат при своя баща“, тъй като,
както неведнъж се посочи по-горе, съдът се съобразява с обективния
интерес на децата и задължителният, изпълняем режим на лични
контакти, е винаги конкретен, а не неопределен и зависещ от настъпване на
бъдещо несигурно събитие. В определянето на режима на лични контакти
не следва да се включва и задължението на майката за уведомяване на
бащата за периода на отпуска и неговото право да решава кога да вземе
децата при неуведомяване, тъй като тези отношения са между тях
двамата и макар да са свързани с него, не са предмет на иска по чл. 59 от
СК.
Искането следва да бъде уважено при следните параметри:
- всеки първи, трети и пети: петък, събота и неделя от 17ч. в петък до
19ч. в неделя бащата да взема при себе си двете деца с преспиване;
- всяка четна година на Коледа през Коледните празници бащата да
взема при себе си двете деца с преспиване от 09ч. на първия ден до 19ч. на
последния;
- всяка нечетна година на Новогодишните празници бащата да взема
при себе си двете деца с преспиване от 09ч. на първия ден до 19ч. на
последния;
- всеки четен Великден през Великденските празници бащата да взема
при себе си двете деца с преспиване от 09ч. на първия ден до 19ч. на
последния;
- всеки 25.03. от 17ч. до 21ч. бащата да взема при себе си двете деца;
- всяка втора половина от ученическите ваканции бащата да взема при
себе си двете деца от 09ч. на първия ден до 19ч. на последния;
- всяка нечетна година бащата да взема при себе си двете деца на
рождените им дни от 17ч. до 21 ч.
- един месец през лятото /в неучебно време/, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
В този смисъл втората въззивна жалба е основателна и следва да се
уважи.
15
Допълнителното решение, постановено по реда н ачл. 250 от ГПК
следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което се уважи
евентуалния иск както е посочено по-горе.
Въззивната инстанция не намира за необходимо да приложи нормата
на чл. 138а ал.3 от СК и да определи на страните ползване на задължителни
социални услуги.
С оглед изхода на процеса – отхвърляне на главния и уважаване на
евентуалния иск, всяка от страните следва да заплати на насрещната
половината от направените разноски по делото за двете инстанции, както
следва – ответницата следва да заплати на ищеца разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 312, 50 лв., а ищецът следва да
заплати на ответницата разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете в размер на 500 лв. за първоинстанционното производство. За
въззивното производство въззивникът следва да заплати на въззиваемата
разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба в размер
на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, а въззиваемата следва да му
заплати разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба в
размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.
Това налага отмяна на първоинстанционното решение в частта на
разноските, присъдени на ответницата, за сумата над 500 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение по реда на чл. 250 от
ГПК № 580 от 12.07.2023г. по гр.д. № 4885/22г. на СлРС, с което е допълнено
решение № 388/10.05.2023г., и първоинстанционно решение №
388/10.05.2023г. по гр.д. № 4885/22 г. на СлРС, в частта за разноските, с
която е осъден Г. Д. М. да заплати на И. Х. М. разноски по делото за
сумата над 500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
16
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59 ал. 9 от СК мерките по решение №
260073 от 14.09.2020 година по гражданско дело № 1391 по описа на РС -
Сливен за 2020 година, касаещи режима на лични отношения на бащата Г.
Д. М. с ЕГН: ********** с адрес: ***, с малолетните деца Д.Г. М. с ЕГН:
**********, роден на *** и Х.Г. М. с ЕГН: **********, роден на ***, като
ОПРЕДЕЛЯ следния задължителен режим между него и майката И. Х. М. с
ЕГН: ********** с адрес: *** както следва:
- всеки първи, трети и пети: петък, събота и неделя от 17ч. в петък до
19ч. в неделя бащата да взема при себе си двете деца с преспиване;
- всяка четна година на Коледа през Коледните празници бащата да
взема при себе си двете деца с преспиване от 09ч. на първия ден до 19ч. на
последния;
- всяка нечетна година на Новогодишните празници бащата да взема
при себе си двете деца с преспиване от 09ч. на първия ден до 19ч. на
последния;
- всеки четен Великден през Великденските празници бащата да взема
при себе си двете деца с преспиване от 09ч. на първия ден до 19ч. на
последния;
- всеки 25.03. от 17ч. до 21ч. бащата да взема при себе си двете деца;
- всяка втора половина от ученическите ваканции бащата да взема при
себе си двете деца от 09ч. на първия ден до 19ч. на последния;
- всяка нечетна година бащата да взема при себе си двете деца на
рождените им дни от 17ч. до 21 ч.
- един месец през лятото /в неучебно време/, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 388/10.05.2023г. по
гр.д. № 4885/22 г. на СлРС, в останалата обжалвана част, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. Х. М. да заплати на Г. Д. М. направените разноски по
делото съразмерно на уважената част от исковете в размер на 312, 25лв. за
първоинстанционното производство и съразмерно на уважената част от
въззивната жалба в размер на 400 лв. за въззивното производство.
17
ОСЪЖДА Г. Д. М. да заплати на И. Х. М. направените разноски по
делото съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба в размер на
400 лв. за въззивното производство
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18