Решение по дело №60/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 124/26.11.2012г., постановено по гр.д.N 292/2012г., Мският районен съд е отхвърлил предявените от Б. И. Ю. от Г. против ОУ „С. К. и М", С., общ,М, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване уволнението на Б. И. Ю. за незаконно, отмяната на Заповед №173/12.09.2012г. на Директора на ОУ "С.К. и М", С., и предхождащата Заповед №349-172/12.09.2012г., възстановяване на предишната й работа на длъжността „старши начален учител" в ОУ „С.К. и М", С., и заплащане на обезщетение в размер на 525.36лв., за времето, през което е останала без работа считано от 12.09.2012г. до 01.10.2012г. С решението ищцата е осъдена да заплати деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Б. И. Ю., която чрез пълномощника си го атакува като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното решение и да уважи предявените искове; претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата - ОУ „С. К. и М", С., общ,М се представлява от адв.Д.. Оспорва жалбата.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

От данните по делото от фактическа страна се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Б. И. Ю. от Г., в която ищцата претендира, че атакуваната заповед №173/12.09.2012г. на Директора на ОУ „С.К. и М", С., с която било прекратено трудовото й правоотношение с ответника, считано от 12.09.2012г., на осн. Заповед №349-172/12.09.2012г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, т.3, т,7 и т.10 и чл.190, ал.1, т.З от КТ, е немотивирана и не били посочени конкретните нарушения, въз основа на които й е наложено дисциплинарното наказание. Заповедта не съдържала фактическото основание за прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, а също и че работодателят не взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението й. Излага и съображение, че ако действително е налице нарушение, извършено от нея, следвало работодателят да наложи по-леко наказание. Моли съда да ´ризнае уволнението й за незаконно, и Заповед №173/12.09.2012г. на Директора на ОУ „С.К. и М", С. и предхождаща Заповед №349-172/12.09.2012г. да бъдат отменени, да бъде възстановена на предишната работа на длъжността „старши начален учител" в ОУ „С.К. и М", С., и да й бъде заплатено обезщетение в размер на 3 152.16лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа за срок от 6 месеца, считано от 12.09.2012год. Претендира и деловодни разноски. В хода на производството изменява размера на претендираното обезщетение като го намалява на 525,36лв.

Не се спори по делото, че ищцата е работила като „старши начален учител" в ОУ „С.К. и М", С., О..

Установява се от доказателствата, събрани по делото, че ишцата системно е нарушавала трудовата дисциплина, като през периода 04.06.2012г. – 05.07.2012г. идвала на работа със закъснение и си тръгвала от работа по-рано; на 03.07.2012г. отсъствала от работа без уважителни причини; и на 26.06.2012г. не представила на директора исканите от нея декларации, подписани от родители на ученици от класа й за посещение на хижа „М”. В тази връзка са приобщените по делото доклад вх.№641/22.06.2012г. на Р. В. - учител по история и география, и А. А. – чистач; доклад №643/29.06.2012г. на Н. К. - начален учител и Х. О. – огняр; доклад вх.№644/06.07.2012г. на Ф. М – възпитател, А. А. –чистач, и Х. О. – огняр; и показания на свидетелите К., М. и В.

Събрани са и свидетелски показания от свидетелите А.И.и Х.Х.. Св.И. твърди, че не помни ищцата да е идвала със закъснение или да е напускала преждевременно работа; и че по устна заповед на директора работното време в училището през процесния период било от 09,00ч. до 13,00ч. Показанията на св.Х. са ирелевантни за спора, доколкото касаят отношения между него като родител, и ищцата като класен ръководител.

Показанията на свидетеля А.И.са изолирани от останалия доказателствен материал, поради което и съдът не ги кредитира. Показанията на св. Х.Х., като неотносими към спора, съдът намира, че не следва да обсъжда.

Приобщено по делото е личното трудово досие на ищцата, от което се установява, че преди процесното уволнение на Б. И. Ю. са били налагани и други дисциплинарни наказания, а именно – със Заповед №167/02.09.2011г. й е наложено наказание „Забележка” за нарушения по чл.187, т.10 от КТ; и със Заповед № 212-34/04.11.2011г. й е наложено наказание „Предупреждение за уволнение” за нарушения по чл.187, т.1 от КТ, изразяващи се в системно идване и напускане на работа извън определеното работно време, както и отсъствие от работа без уважителни причини. И двете заповеди не са оспорени и са влезли в сила.

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение.

За пълнота, следва да се отбележи и следното:

При налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ. Преценката на съда за съответствие между нарушението и наказанието е комплексна и обхваща всички обстоятелства, касаещи това съотношение, и те винаги са строго индивидуални. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя /Решение № 305 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о.; Определение № 814 от 6.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 106/2012 г., IV г. о.; Решение № 476 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2009 г., III г. о., и др./, които в случая са адекватно преценени.

Действително, по отношение на първото от двете наложени на ищцата дисциплинарни наказания /„Забележка” - 02.09.2011г./, същото следва да се счита за заличено по смисъла на чл.197, ал.1 от КТ. Между второто дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” /04.11.2011г./, и настоящото наказание „дисциплинарно уволнение” / 12.09.2012г./ обаче, не е изтекла една година, поради което следва да се приеме, са налице системни нарушения на трудовата дисциплина – чл.190, т.3 от КТ, при които работодателят има възможността да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Очевидно е, че дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение” не е постигнало целта си да упражни върху ищцата дисциплиниращ ефект и тя да изпълнява стриктно трудовите си задължения. Налице е една трайна нагласа за игнорирането на нарушенията и наказанието, което й е било наложено; поведението на ищцата след налагането на наказанието „Предупреждение за уволнение” не се е променило и тя отново е извършила същите такива нарушения – закъснения за идване на работа, преждевременно напускане на работа, и отсъствие от работа без уважителни причини.

Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, такива се следват в полза на въззиваемата страна, и следва да се възложат в тежест на въззивницата, в размер на 300лв. за тази инстанция.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 134/26.11.2012г., постановено по гр.д.N 292/2012г. по описа на Мския районен съд.

ОСЪЖДА Б. И. Ю. с ЕГН *, да заплати на ОУ „Св. Св. К. и М", С., О., сумата в размер на 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.