Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 8195 по описа на състава за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 от ГПК.
Съдът е сезиран с
иск, предявен от „Б.Д.“ ЕАД срещу Ж.Б.П., за установяване съществуване на ищеца
срещу ответника за следните суми: за сумата от 28 262,89 лева главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 11.04.2013г., обявен за предсрочно изискуем, заедно с договорна
лихва за периода от 15.12.2015г. до 01.09.2016г. в размер на 3 002,14 лева, санкционираща лихва
за периода от 25.05.2016г. до 01.09.2016г. в размер на 755,83 лева, заемни такси в размер на 120 лева, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 02.09.2016г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.09.2016г. по
ч.гр.д.№50352/2016г. на СРС, 31-и състав.
Ищцовото дружество твърди,
че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 09.09.2016г. и изпълнителен лист от
09.09.2016г. по ч.гр.д.№50532/2016г. по описа на 31-ви
състав при СРС ответницата била осъдена да заплати сумите както следва:
28 262,89 лева главница по Договор за текущо потребление от 11.04.2013г.
обявен за предсрочно изискуем заедно с договорна лихва за периода от
15.12.2015г. до 01.09.2016г. в размер на 3 002,14 лв., санкционираща лихва
за периода от 25.05.2016г. до 01.09.2016г. в размер на 755,83 лв., заемни такси
в размер на 120 лв., заедно със законна лихва върху сумите, считано от
02.09.2016г. до окончателното плащане. На основание издадения изпълнителен лист
е било образувано изпълнително дело №1321/2017г. по описа на ЧСИ Р.А.. Твърди
се, че ответната страна е получила покана за доброволно изпълнение с
изх.№3207/27.02.2017г. на 06.03.2017г., с която е била уведомена за издадените
срещу нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След получаването
постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК, което обуславя правния интерес
на ищеца за предявяване на положителен установителен
иск по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.1
от ГПК. Ищецът твърди, че е предоставил сумата по чл.1 от Договора в пълния
размер от 30 000 лева по обслужваща сметка на кредитополучателя. Съгласно
т.7 от Договора падежът на месечната вноска е настъпвал на 25-то число на
месеца. Твърди се, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост с
оглед представеното извлечение от счетоводните книги не са били погасени девет
вноски – 20.09.2015г., 20.10.2015г., 20.11.2015г., 20.12.2015г., 20.01.2016г.,
20.02.2016г., 20.03.2016г., 20.04.2016г. и 20.05.2016г. Посочва се, че на
основание т.19.2 от Общите условия към Договора кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем. Кредитът е бил оформен като предсрочно изискуем на
02.06.2016г., а ответната страна е била уведомена в нотариална покана с
изх.№10-20-00215/21/01/2016г. с рег.№873/2016г. за удостоверяване на връчването
на нотариус С.Ф., том I, №180, получена на 02.03.2017г.
Ответната страна
в законоустановения срок е депозирала отговор на
исковата молба по реда на чл.367 от ГПК. Оспорва предявените искове като недопустими
и неоснователни. Прави възражение за нищожност на процесната
Заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорва наличието на основание за
настъпване на предсрочна изискуемост по кредита. Оспорва твърденията на ищецьа че на 11.04.2013г. е усвоила сумата по посочената от
ищеца разплащателна банкова сметка, ***ра, както и че
процесният кредит е бил усвоен по нея. Оспорва
твърденията на ищеца за дължимост на сумите за
главница, договорна лихва и санкционираща лихва като необосновани и недоказани.
Оспорва представителната власт на лицето, изготвило представеното по делото
извлечение от счетоводни книги. Във връзка с допустимостта на иска представя
доводи за родова неподсъдност на спора. Прави възражение по реда на чл.369,
ал.1 от ГПК за разглеждане на спора по общия ред.
С допълнителна
искова молба подадена по реда на чл.372 от ГПК ищецът посочва, че доводите на
ответника във връзка с процесуалната недопустимост на иска са необосновани.
Относно оспореното наличие на основание за обявяване на предсрочна изискуемост
ищецът уточнява, че кредитът е бил осчетоводен като предсрочно изискуем на
02.06.2016г. след постъпването на редовно връчена нотариална покана и
изтичането на разумен срок за доброволно изпълнение. Относно оспореното
усвояване на кредита ищецът приема твърденията за неоснователни. По
възражението за нищожност на процесната заповед за
изпълнение на парично задължение излага доводи за неговата процесуална
недопустимост, посочва че утвърденият образец за издаването й бил спазен
и необходимите извлечения от счетоводни книги били приложени при подаване на
заявлението. Относно оспорената дължимост на
договорните и санкциониращите лихви ищецът посочва че не противоречат на
законовите разпоредби, били са индивидуално договорени при сключването на
договора и в периода на действие не са били едностранно изменяни от банката. По
възражението че в предоставеното извлечение от счетоводни книги не е посочено
кои са неплатените вноски, в какъв размер са те и че е изготвено от лице без
представителна власт ищецът посочва че подписалото ги лице разполагало с
пълномощно, представено по делото, а самото извлечение удостоверявало
изискуемостта и ликвидността на сумите, съответно размера на претендираното вземане. Оспорва като неоснователни доводите
на ответната страна за родова неподсъдност на спора. Ищецът прави особено
искане на основание чл.219 от ГПК и предвид сключения Договор за
покупко-продажба на вземания от 22.06.2017г. между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД.
Ответната страна била уведомена за извършената цесия от цесионера,
който по силата на изрично пълномощно, издадено от „Б.Д.“ ЕАД и представено по
делото, е бил упълномощен да съобщи за прехвърлянето на вземането.
С допълнителния
отговор подаден по реда на чл. 373 от ГПК ответната страна заявява, че поддържа
направените твърдения и възражения във връзка с допустимостта и основателността
на иска.
Третото лице
помагач „О.Ф.Б.“ ЕАД, конституирано
на страната на ищеца, излага становище срещу наведените от ответника доводи срещу
допустимостта и основателността на иска. Поддържа становище за липса на пороци
в издадената заповед за незабавно изпълнение, които да обуславят извод за
нищожност. Прогласената предсрочна изискуемост по процесния
договор за кредит се предпоставяла от наличието на
всички необходими условия за обявяването й. Същевременно от представените
доказателства се установявал факта на усвояване на кредита в пълен размер от
кредитополучателя-ответника. При така изложените фактически и правни доводи
третото лице-помагач поддържа становище за основателност на предявения установителен иск на посоченото основание и в претендираните размери.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Договор за кредит за текущо
потребление от 11.04.2013г. установява, че банката-ищец и ответницата Ж.Б.П., в
качеството на кредитополучател, са постигнали съгласие на последната да бъде
отпуснат кредит в размер на 30 000 евро за срок на издължаване от 120
месеца, считано от датата на първото усвояване. Кредитът следвало да бъде
усвоен по открита разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя /т.4/ и да
се погасява по същата банкова сметка /***.5/. За падежна дата на дължимите погасителни
вноски било уговорено всяко 25-то число на месеца. Дължимата договорна лихва
била определена в размер на 7,95% на годишна база или 0,02% на ден, при
изпълнение на Условията по програма ДСК „Престиж“, подробно описани в
Приложение №2 към договора /т.8/. Договореният годишен лихвен процент на
разходите възлизал на 10.31%, като подлежал на изменение при наличие на
предвидените в Общите условия към договора предпоставки /т.9/. Като обезпечение
по предоставения кредит бил учреден залог върху парични вземания. Съгласно т.15
от договора кредитополучателят изразил съгласие да заплаща дължимите такси и
комисионни за обслужване на кредита, предвидени в действащата тарифа към датата
на сключване на договора. Съгласно т.19.1 от Общите условия към договора при
забава на плащането на месечните вноски считано от деня следващ падежната дата
на погасителната вноска върху главницата се начислявала санкционираща лихва,
формирана като сбор от договорения лихвен процент и 10 процентни пункта. При
наличие на допусната забава в плащанията на задължения за главница или лихви
над 90 дни за кредитора възниквало правото да обяви остатъка от кредита за
предсрочно изискуем, като до предприемане на действия за събиране по съдебен
ред върху остатъка се начислява договорената санкционираща лихва /т.19.2/. В
клаузата на т.20.1 от Общите условия е предвидено, че кредиторът разполага с
правото да превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане в срок на
уговорените погасителни вноски по задълженията за лихва и за главница.
От представения Договор за залог върху вземания от
11.04.2013г. се установява, че в полза на кредитора „Б.Д.“ ЕАД по договора за
кредит е учреден залог върху трудовото възнаграждение в пълен размер на
кредитополучателя Ж.П. със срок на действие до извършване на пълно погасяване
на вземанията по кредита.
Като доказателство по делото е представена и приета Нотариална
покана с изх.№10-20-00215/21.01.2016г. чрез нотариус С.Ф., посредством която на
ответницата е съобщен факта на прогласяване на остатъка от кредита за изцяло
предсрочно изискуем, заедно с начислената и дължима санкционираща лихва. Видно
от представената разписка №84/11.02.2016г. нотариалната покана е била връчена лично на ответницата на 12.03.2016г.
От съдържанието на приобщеното ч.гр.д.№50352/2016г. по
описа на СРС, 31-и състав /заповедно производство/ се установява, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 02.09.2016г., което е уважено. По силата Заповед за изпълнение на парично
задължение от 09.09.2016г. и въз основа на издаден по същата заповед Изпълнителен
лист от 09.09.2016г. длъжникът - Ж.Б.П. е осъдена да
заплати на кредитора „Б.Д.“ ЕАД сумата от 28 262,89 лева, представляваща
дължимата главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2013г.,
ведно със законната лихва за периода от 02.09.2016г. до изплащане на вземането,
сумата от 120 лева заемни такси, сумата от 3 002,14 лева договорна лихва
за периода от 15.12.2015г. до 01.09.2016г., сумата от 755,83 лева,
санкционираща лихва за периода от 25.05.2016г. до 01.09.2016г. и 1 526,34
лева разноски по делото.
Като доказателство по делото е представена и приета
Покана за доброволно изпълнение с изх.№3207/27.02.2017г. по изп.
дело №20178480400245 на ЧСИ Р.А., рег.№848 при КЧСИ, адресирана до Ж.Б.П., получена
от трето лица на 06.03.2017г.
От приложеното за послужване ч.гр.д.№50352/2016г. по
описа на СРС, 31-и състав се установява, че ответницата – длъжник в заповедното
производство, е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК на 20.03.2017г., заедно в приложена Покана
да доброволно изпълнение с изх.№3207/27.02.2017г. и разписка, удостоверяваща
датата на връчването на поканата на 06.03.2017г.
Приетият като доказателство Договор за покупко-продажба
на вземания (ЦЕСИЯ) от
22.06.2017г., установява съдържанието на сключен между „Б.Д.“ ЕАД, в качеството
му на цедент, и „О.Ф.Б.“ ЕАД, в качеството му на цесионер, договор за възмездно прехвърляне на вземания,
произтичащи от предоставени кредити от банковата институция на физически лица. Не
се оспорва от страните, че процесното вземане е
елемент от постигнатото съгласие за прехвърляне на вземания.
От съдържанието на прието като доказателство уведомление
„относно Договор за покупко-продажба на вземания“, адресирано но ответницата-кредитополучател
и приложеното известие за доставяне към него, се установява, че цесионерът е съобщил на длъжника по кредита за извършената
цесия с предмет задълженията й по сключения договор за кредит в описаните
размери. Същевременно, както се вижда от представеното пълномощно цедентът „Б.Д.“ ЕАД е упълномощил цесионерът
„О.Ф.Б.“ ЕАД да уведомява от негово име всички длъжници
кредитополучатели по вземанията по кредити предмет на сключения договор за
прехвърляне на вземания от 22.06.2017г. за извършената цесия.
В открито съдебно заседание от 25.10.2018г. на основание
чл. 176 от ГПК съдебният състав указа на ответницата да се яви в следващото
открито заседание за да даде обяснение по поставените й въпроси, заедно с
предупреждение за евентуалните неблагоприятни последици при неизпълнение на
възложеното й процесуално задължение. В открито съдебно заседание от
24.01.2019г. ответницата не се яви, за да даде обяснения на поставените въпроси
и това нейно поведение следва да бъде квалифицирано съобразно правните
последици по чл. 176, ал. 3 от ГПК, като се има предвид, че поставените въпроси
са относими пряко към изясняване на осъществени от
ответницата факти (действия и бездействия), чието признаване не е в неин интерес,
но самите факти имат пряко отношение към предмета на доказване и са свързани с
направени от ответницата възражения.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещо лице С.И., дава следното
заключение по подлежащите на установяване факти:
-
Съгласно представеното извлечение от разплащателна сметка
№*********с титуляр Ж.П.,
на 12.04.2013г. банката й е предоставила кредит за текущо потребление в размер от
30 000 лева.
-
Задълженията по кредита, с изключение на първата падежирала вноска, са обслужвани от кредитополучателя със
закъснение от един месец до 25.09.2014г., което е отразено подробно от вещото
лице в приложената справка за обслужването на кредита през разплащателната
сметка помесечно. На 25.10.2014г. е заплатена дължимата
вноска в размер на 376,60 лв., състояща се от 201,38 лв. лихва и 175.22 лв.
главница като плащането от разплащателната сметка е била разпределено – 64,12
лв. от дължимата лихва на 25.10.2014г. и остатъкът от дължимата лихва в размер
на 137,17 лв. и цялата главница за текущия месец в размер на 175,22 лв.
останали невнесени. През периода от 25.11.2014г. до 06.08.2015г. по
разплащателната сметка не са отразени разходи за обслужване на кредита. На 06.08.2015г.
са внесени 275 лв. за дължима лихва, които не са отразени в разплащателната
сметка. На 11.08.2015г. са внесени 46,50 лв. за дължима лихва, които не са
отразени по разплащателната сметка. На 12.09.2015г. по разплащателната сметка
за внесени 400 лева, с които да погасени задължение за лихва от 63,90 лв.,
задължения за главница от 297,11 лв. и задължение за санкционна лихва от 1,72
лв. На 20.09.2015г. е погасено задължение за лихва в размер на 37,27 лв.
-
Съгласно представената информация от страна на банката
кредитът е бил оформен като предсрочно изискуем на дата 02.06.2016г.
-
Съгласно представените данни от счетоводната система на
банката последната вноска за обслужване на кредита в размер на 400 лева е
внесена на 12.09.2015г. към датата на обявяване на предсрочната изискуемост по
кредита не са били внесени девет погасителни вноски, съответно в размер на
323,74 лв. с падеж на 20.09.2015 и в размер на 361,01 лв. с падежи на
20.10.2015г., 20.11.2015г.,
20.12.2015г., 20.01.2016г., 20.02.2016г., 20.03.2016г., 20.04.2016г. и
20.05.2016г.
-
Към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение дължимите суми към банката възлизали съответно
на: главница в размер на 28 262,89 лв., договорна лихва в размер на
3 002,14 лева за периода 20.09.2015г.-01.09.2016г., санкционираща лихва в
размер на 49,33 лева за периода 20.10.2015г.-02.06.2016г., наказателна лихва в
размер на 706,50 лева за периода 20.06.2010г.-01.09.2016г. и заемни такси в
размер на 120 лв. Общият размер на задълженията на кредитополучателя към датата
на обявяване на предсрочната изискуемост – 02.06.2016г., възлизал на
32 140,86 лева.
-
Съгласно постигнатите уговорки в договора и съдържанието
на представеното извлечение от разплащателна сметка титуляр на сметката по
която е бил усвоен отпуснатия кредит и Ж.Б.П..
-
Сметката по която са били погасяване дължимите месечни
погасителни вноски до преустановяване на плащанията по кредита е *********.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
комплексна съдебно- счетоводна и съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещи лица Ю.Х. и Г.К.Р. дава следното заключение по подлежащите на установяване
факти:
- Титулярът на банкова сметка №
*********, предназначена за обслужване на кредита съгласно Договор за кредит за
текущо потребление от 11.04.2013г., открита при „Б.Д.“ ЕАД, е Ж.Б.П..
Посочената банкова сметка *** отпуснатата сума по кредита – 12.04.2013г. При
извършена справка не е открит писмен документ на хартиен носител въз основа на
който да е открита посочената банкова сметка. ***, че към сметката е издадена
дебитна карта, която е използвана от ответницата за безкасови тегления през процесния период. От съдържанието на Декларация да
предаване/връщане на банкова карта, подписана от ответницата и служител на
банката, вещите лица установяват, че на 20.08.2012г. ответницата е получила
пластика на международна дебитна карта Maestro. Въз
основа на извлечените данни от банковото извлечение за счетоводните записвания
по банковата сметка вещите лица констатират, че са осчетоводени транзакции
„теглене на АТМ“ за изтеглени суми на банкомат с дебитна карта със същия номер.
- След направена съпоставка в офиса на „Б.Д.“ ЕАД между
извлечението от счетоводната сметка за периода, който е приложен по приетата
съдебно-икономическа експертиза, и данните в електронната система на банката,
се констатира съответствие.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Ответницата излага доводи за недопустимост на така
образуваното исково производство поради неспазването на правилата за родова
подсъдност и неприложимост на особеното исково производство за разглеждане на
търговски спорове в процесния случай. Настоящият
съдебен състав намира направените възражения за неоснователни.
На първо място специалният установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК при наличието на законоустановените
предпоставки за негова процесуална допустимост е продължение на инициираното
заповедно производство доколкото предметът на разглеждане се състои в
установяване на съществуването на вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Същевременно производството по разглеждане и произнасяне по
предявения иск по чл.422 от ГПК се осъществява по реда на общия исков процес,
съответно приложение намират императивните правила на чл.104, т.4 и т.6 от ГПК,
касаещи определянето на родовата подсъдност съобразно цената на иска.
Предмет на делото са предявените обективно кумулативно
съединени искове, сред които иск да присъждане на сумата от 28 262,89 лева - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 11.04.2013г., обявен за предсрочно изискуем. При
съобразяване на разпоредбата на чл.104, т.6 от ГПК настоящият съдебен състав
приема, че всички предявени искове са подсъдни на Софийски градски съд,
доколкото са съединени в една искова молба с иск подсъден на окръжен съд и
подлежат на разглеждане по реда на едно производство.
Неоснователно е направеното възражение за неприложимост
на производството за разглеждане на търговски спорове в конкретния случай,
защото определящ критерий при преценка за приложимостта на особеното
производство е характерът на правоотношението между страните по спора, от което
е възникнало спорното материално право. Договорът за банков кредит притежава
характер на абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 от ТЗ, следователно в
настоящия случай спорът следва да се разгледа по правилата на чл.365 и сл. от ГПК.
По основателността на предявения иск
За да пристъпи към разглеждане на основания предмет в
настоящия правен спор – съществуването на вземанията по Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК съдът следва да се произнесе
по поставения преюдициален въпрос, касаещ нищожността на заповедта. Ответницата релевира възражение за наличие на пороци, обосноваващи
извод за нищожност на процесната заповед за незабавно
изпълнение – непосочване на обстоятелствата, от които произтича вземането на
заявителя в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение няма характера на съдебно
решение, но съставлява съдебен акт, който има някои от последиците, присъщи на
решенията, разрешаващи отнесен до съда правен спор – ползва се с изпълнителна
сила и не допуска същият спор да бъде отнесен за разрешаване по исков ред от
съда, освен при новооткрити обстоятелства и доказателства. Тя засяга
имуществената сфера на лицето, срещу което е издадена, със същия интензитет, с
който тази сфера бива засягана от издадено осъдително съдебно решение.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК визира изрично само съдебните решения като
актове на съда, чиято нищожност може да бъде установявана, като липсва изрична
уредба относно определенията на съда или другите издавани от него актове
(разпореждания, заповеди и т.н.). При аналогично приложение на разпоредбата на
чл. 270, ал. 2 ГПК на основание чл. 46, ал. 2 изр.1 ЗНА следва да се приеме, че
нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да
бъде установявана по иск или възражение на длъжника, предявен против заявителя,
на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане
осъдително съдебно решение (така в Определение №64 от 23.01.2015 г. по ч. гр. д. №
141/2015 г., ГК, ІV ГО на ВКС)
Настоящият състав счита, че не е налице нито един от пороците,
обуславящи извод за нищожност на конкретната заповед за изпълнение, доколкото
заповедта за изпълнение е постановена от законен съдебен състав (издадена е от
лице със съдийска правоспособност, постановена е еднолично, каквото е и
изискването на закона), в пределите на
правораздавателната компетентност на районен съдия, в писмена форма, същата е
подписана и волеизявлението на съда се явява логично, разбираемо и
последователно.
Липсата на посочване на обстоятелствата, от които
произтича вземането, не е основание за нищожност на съдебния акт. Актът на съда
е ясен, волята му е точно изразена и не буди съмнение. Съдът счита, че
заповедта за изпълнение съдържа основанието на вземането – Договор за кредит за
текущо потребление от 11.04.2013г., заедно с дължимите лихви, заемни такси и разноски
за водене на производството. Издадената заповед за изпълнение е абсолютно тъждествена
като претендирани от заявителя суми за главница и
лихви с депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение. При така
изложените съображение съдебният състав приема, че процесната
заповед за изпълнение е валидна, при което въведените възражения от ответницата
в тази посока следва да бъдат оставени без уважение.
На следващо място се оспорва факта на усвояване на
отпуснатата сума по банковия кредит парична сума в размер на 30 000 лева
от страна на кредитополучателя по разплащателна банкова сметка ***. С цел
установяване на спорния факт бяха представени и приети съдебно-икономическа
експертиза, комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза,
както и бяха допуснати обяснения на страна по реда на чл.176 от ГПК.
От заключението към приетата съдебно-икономическа
експертиза се установи, че по разплащателна сметка №*********на 12.04.2013г.
банката е предоставила кредит за текущо потребление в размер от 30 000 лева. В допълнение според представеното заключение към
приетата комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза титулярът на посочената банкова сметка, ***ъгласно Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2013г.,
е Ж.Б.П.. Посочената банкова сметка *** отпуснатата сума по кредита –
12.04.2013г. Въпреки че при ищеца не бяха открити писмени документи,
свидетелстващи за изрично изразено съгласие от страна на ответницата за
откриване на банкова сметка ***, от обсъдените косвени доказателства (декларация да
предаване/връщане на банкова карта, подписана от ответницата и служител на
банката, за получаване на дебитна карта „Маеstro“ и издадена
дебитна карта, използвана от ответницата за безкасови тегления през процесния период към разплащателната сметка) може да се
направи обоснован извод, че ищцата е оперирала с парични средства по откритата
на нейно име разплащателна банкова сметка *** „Б.Д.“ ЕАД, включително чрез
усвояването на парична сума в размер на 30 000 лева, отпусната по процесния банков кредит.
Същевременно настоящият състав следва да приложи
предвидените в чл.176, ал.3 от ГПК последици по отношение на ответницата. В
неизпълнение на дадените указания с протоколно определение от 25.10.2018г.
ответницата не се яви, за да отговори на поставените й въпроси, касаещи
получаването и използването на издадена банкова карта по разплащателната сметка,
което, както вече беше посочено, мотивира съда да приложи правните последици,
които са предвидени в разпоредбата на чл. чл.176, ал.3 от ГПК. В този смисъл след като
обсъди събрания доказателствен материал чрез
назначените съдебно-икономическа експертиза и комплексна съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза и като приложи законоустановеното
правило на чл. 176 от ГПК съдът приема за установено, че ответницата Ж.Б.П. е
титуляр на разплащателна банкова сметка №*********, по която е бил усвоен отпуснат
банков кредит в размер на 30 000 евро в изпълнение на Договор за кредит за
текущо потребление от 11.04.2013г.
На следващо място съдебният състав счита, че са налични
всички предпоставки за прогласяване на процесният
кредит за предсрочно изискуем и в този смисъл приема за неоснователно
направеното възражение от страна на ответницата. С нотариална покана
изх.№10-20-00215/21.01.2016г., връчена на длъжницата лично на 12.03.2016г.,
банката е уведомила Ж.П., че поради допусната забава в изпълнение на
задълженията й по Договор за банков кредит за текущо потребление от
11.04.2013г. на основание предвидените в него условия обявява кредита за изцяло
предсрочно изискуем и започва да начислява лихва, формирана като сбор от
договорения лихвен процент и надбавка за забава. Следователно към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ – 02.09.2016г. ищецът-заявител в заповедното производство е уведомил
по надлежен ред длъжницата за обявяването на предсрочна изискуемост на
кредитното задължение.
Изложеното становище за липса на представителна власт у
служителя, изготвил извлечението от счетоводни книги по чл. 417, т.2 от ГПК, се
опровергава от представеното изрично пълномощно в кориците на приложеното за
послужване заповедно дело /лист 7 от делото/.
Доводите за недължимост на претендираните вземания за главница, договорни лихви,
наказателни лихви и заемни такси по кредита не са подкрепени с убедителни доказателства.
Процесните вземания се основават на съгласуваните
договорни условия в клаузите на т.1, т.5, т.7, т.8 от Договора, както и 19.1 и
т.19.2 от Общите условия към договора. Дължимите погасителни вноски
съответстват по размер на посочените в изготвения погасителен план, приложен
към договора за кредит /лист 8 от заповедното дело/. Начислените наказателни
лихви върху дължимата главница след обявяване на предсрочната изискуемост
почиват на договорно основание и не могат да бъдат определени като необосновани
или противоречащи на закона.
Поетото от кредитополучателя Ж.П. договорно задължение -
да погаси на падежната дата в пълен размер задължението за връщане на заетата
сума не е изпълнено надлежно - този факт бе установен без противоречие в хода
на проведеното съдебно дирене. Допуснато е частично договорно неизпълнение на
длъжника Ж.П., което е установено посредством заключението на вещо лице И. чрез
приета без оспорване съдебно- икономическа експертиза.
Конкретните параметри на неизпълнението, както и размера
на задълженията- главница, договорни лихви, наказателни лихви и законна лихва,
са отразени подробно в заключението на споменатата съдебно- икономическа
експертиза, която съдът кредитира и на която основава доказателствените
си изводи в тази насока.
Неизпълнението на договорното задължение от страна на
кредитополучателя- длъжник – на падежа, е породило правото на банката – кредитор,
да потърси изпълнение на задължението от ответницата. А събраните в хода на
делото доказателства мотивират извода, че банката-кредитор е упражнила надлежно
това право.
По отношение на размера на вземането, което ищецът се
домогва да установи, съдът кредитира заключението на изготвената съдебно- икономическа
експертиза. В компетентността на вещото лице С.И. съдът няма основание да се
съмнява, доколкото е служебно известно, че последният е специалист именно в
сферата на банковото (кредитно) дело.
При всички изложени по- горе изводи на съда, с оглед недоказаните
възражения на ответницата, съдът приема за основателен предявения установителен иск за процесното
вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.09.2016
г. в производството по ч. гр. д. № 50352/2016 г. съгласно описа на 31-и състав
при Софийски районен съд.
По претенцията
за разноски;
По отношение на претенцията за присъждане за направените
разноски в заповедното производство съдът е длъжен да съобрази дадените задължителни
указания в т.12 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ответницата не е оспорила претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените разноски в хода на исковото и заповедното
производства. От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е
извършили съдебни разноски за заплащане на държавна такса в размер на 1 350,61 лв.
(707,81 лв. в
исковото производство и 642.80 лв. в заповедното производство) и разноски за
изготвяне на експертизи общо в размер на 900 лв. На ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева съобразно предвидените размери в чл.37 от Закона за правната помощ.
Третото лице- подпомагаща страна „О.Ф.Б.“ ЕАД не е
легитимирано да претендира съдебни разноски по см. на чл. 78, ал.10 от ГПК и не
дължи заплащането на такива на главните страни в процеса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО при условията на чл.422 от ГПК, съществуващото вземане
на "Б.Д." ЕАД, с ЕИК ********* и седалище:*** и съдебен адреса***, за
сумата от 28 262,89 лева (двадесет
и осем хиляди двеста шестдесет и два лева и осемдесет и девет ст.),
представляваща непогасено задължение за главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 11.04.2013г., ведно със законна лихва за периода от 02.09.2016г.
до окончателното плащане, договорна лихва за периода от 15.12.2015г. до
01.09.2016г. в размер на 3 002,14
лева (три хиляди и
два лева и четиринадесет ст.), санкционираща лихва за периода от 25.05.2016г. до 01.09.2016г.
в размер на 755,83 лева (седемстотин
петдесет и пет лева и осемдесет и три ст.) и заемни такси
в размер на 120 лева (сто и двадесет
лева), за които
вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 09.09.2016г. в
производството по ч.гр.д. № 50352/2016 г. съгласно описа на 31-и състав при
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Ж.Б.П., ЕГН:**********,
съдебен адрес: ***, да заплати на "Б.Д."
ЕАД - на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 1 607,81 лева (хиляда шестстотин и седем лева и 81 ст.),
представляваща съдебни разноски в настоящото исково производство и сумата от 642,80 лева (шестстотин четиридесет и два лева
и 80 ст.),
представляваща съдебни разноски, направени в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца – „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК*********, с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „А. *********
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд - София до изтичане на двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: