№ 246
гр. Видин, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221320200113 по описа за 2022 година
Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №26-
0000003/04.01.2022г. издадено от Директор РД“АА“ гр. Враца, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП , чл. 189 ал.12 от ЗДвП и чл.47
ал.2 от ЗАНН, с което на АН. МЛ. ИВ. от с.Извор, обл.Видин на основание чл. 93Б ал.7
т.3 от ЗАвПр е наложено наказание Глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на
чл.8 , пар.2, изр.2 от регл. 561 / ДВ 28 от 1995г./ във вр. Чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят редовно и своевременно уведомен на посочения от него адрес, се не
явява и не се представлява. За АНО представител не се явява .
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я
намира за процесуално допустима.
Видинският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2021 г. инспектор при РД“АА“ Враца – А.П. е съставил АУАН на жалбоподателя ,
1
за това , че на същата дата , около 15.05 часа в гр. Видин на гл. Път Е79 в посока гр.Дунавци
е извършвал обществен международен превоз на товари , съгласно ЧМР от 16.12.2021г. от
Кралство Нидерландия за Република България , като водачът управлявал състав от ППС и
не е направил намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа за периода от 10.16
часа на 19.12.2021г. до 15.03 часа на 20.12.2021г., като намалението е с 14 часа.
Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства - показанията на актосъставителя П. , както и писмените
доказателства , приобщени към делото. Съдът изцяло цени посочените доказателствени
материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията на
жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира
жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение са спазени всички
правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Съдът намира, че акта за установяване на административно
нарушение отговаря на всички формални изисквания на чл. 42 от ЗАНН, има необходимото
по закон съдържание, подписан е от лицата посочени в чл. 43, ал.1 от ЗАНН. При
установяване на нарушението са спазени всички процесуални правила, и правото на защита
на жалбоподателя е било гарантирано в пълен обем.
На се установиха и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от
наказващия орган при издаване на наказателното постановление. От обективна страна
признаците на състава на нарушението са описани в оспорения акт, както и обстоятелствата,
при които то е извършено. Издаденото наказателно постановление отговаря на формалните
изисквания на чл. 57 от ЗАНН и при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
дружеството жалбоподател.
Установено е по несъмнен начин в производството, че жалбоподателя е извършил
нарушениеята за които е санкциониран. В конкретния случай се установява , че
жалбоподателя не е направил намалена дневна почивка от поне 9 часа за периода от 10.16
часа на 19.12.2021г. до 15.03 часа на 20.12.2021г., като намалението е с 14 часа. Горното се
доказва и от разпита на свидетеля. Същия заяви , че водача е бил във видимо неадекватно
състояние – изморен.Същия е пътувал с две карти , като първоначално е използвал
собствената си карта на водач, а когато е бил спрян за проверка е ползвал втората карта за
друго лице, като в автомобила не е имало втори водач. При проверката жалбоподателя е
потвърдил, че е управлявал близо 30 часа.
Това нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 8, пар.2, изр. 2 от регламент
561 вр. чл. 2, от същия регламент. Този регламент съгласно чл. 78, ал.1, т. 1 от ЗАП следва
2
да се спазва от водачите на автомобили извършващи превоз на товари. В този регламент са
регламентирани почивките на водачите при извършване на превози, като това се установява
от ползваните от тях тахогравски листа по силата на чл. 15, пар. 2 изр.1 от Регламент
3821/85 год. на съвета на Европа. Съгласно чл. 4, б “ж” дневна почивка означава дневен
период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който
включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“:
- „нормална дневна почивка“ означава всеки период на почивка с продължителност от поне
11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като
първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а
вторият - непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,
- „намалена дневна почивка“ означава всеки период с продължителност от поне девет часа,
но по-къс от 11 часа;
В конкретния случай се установи, че в период от 24 часа жалбоподателя е ползвал само 7
часа и 24 минути почивка, която е по малко от регламентираната намалена дневна почивка
от 9 часа
От субективна страна е действал при форма на вина - пряк умисъл, т.е. съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Административно наказващия орган правилно е определил по вид и размер, наказанията,
наложени на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление.
С оглед гореизложеното Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.
63, ал.1, пр. І-во от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000003/04.01.2022г. издадено от
Директор РД“АА“ гр. Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП , чл. 189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на АН. МЛ.
ИВ. от с.Извор, обл.Видин на основание чл. 93Б ал.7 т.3 от ЗАвПр е наложено наказание
Глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.8 , пар.2, изр.2 от регл. 561 / ДВ
28 от 1995г./ във вр. Чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в 14- дневен срок от съобщението, че е
изготвено пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
3