Р Е
Ш Е Н
И Е № 1367
гр. Пловдив,22.11.2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
гражданско отделение ,І гр. с., в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря
Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното гр.дело №1100 по описа за 2018г.
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба /уточнена с молби от 13.06.2018г. и 25.07.2018г./,
подадена от К.И.Б., ЕГН **********, с адрес-***, починал в хода на производството и заместен от наследниците
му по закон- Т.Ц.Б. , ЕГН ********** ,с адрес-*** ; Д.К.Т. ,ЕГН ********** ,с
адрес-***, и С.К.Б., ЕГН ********** ,с адрес-***, против „Д.“ ЕООД ,със
седалище и адрес на управление-гр.П. , ул. “***“ №*** ,с която са предявени искове
с правно основание чл.54,ал.1 вр. с чл.50 ЗЗП и чл.79 вр. с чл.82 от ЗЗД.
Изложено е в
исковата молба,че между ищеца Б. и ответника „***“ ЕООД е сключен договор за
продажба на стока от разстояние /продажба от електронен магазин/, съгласно
който, ищецът закупил мотоблок Д-17-Дизел 9 КС на стойност 2199лв. Сочи се, че
на ***г. машината била доставена с куриерска фирма, била опакована, на палет,
със свалени части. При получаване на стоката ищецът заплатил стойността й, а
куриерът му предал неподписана стокова разписка и инструкция с прикачен към нея
фискален бон, без гаранция. Ищецът твърди, че закупената стока била съпроводена
с инструкция, която се отнасяла за бензинов мотокултиватор, а не за доставената
машина. Заявява, че не успял да запали мотоблока, което създало негативно
отношение у присъстващите на опитите му да включи машината, довело до
накърняване честта и достойнството му. С препоръчано писмо от ***г. ищецът
изявил желание да развали сключения договор в рамките на 14- дневен срок,
поканил ответника да прибере стоката и поискал да му бъде върната платената
сума, но не получил отговор. Поддържа се още, че съобразно сключения договор,
вещта е следвало да бъде предадена на купувача без видими недостатъци и в
състояние, което да позволява да бъде включена, за да се установи дали работи.
В случая закупената машина била без гаранционна карта, без инструкция за
ползване на този модел и със свалени части, при което ищецът се възползвал от
правото си на отказ от договора. Същият сочи, че в резултат на неизпълнението
от страна на ответника на договора е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в накърнена чест и достойнство.
С оглед
изложеното, ищецът иска да се осъди ответното дружество да му заплати сумата от 2199лв.,
представляваща платена продажна цена на закупената стока -мотоблок Д-17-Дизел
9КС, при отпаднало основание /възможност на купувача за отказ от сделката от
разстояние в рамките на 14 дни ,съобразно правилата на електронната търговия
/,ведно със законната лихва, считано от ***г. до изплащането на сумата, както и
сума в размер на 100 000лв.-обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди от неизпълнението на сключения договор от страна на ответното дружество.
В срока
по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Д.“ЕООД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
По делото е представена стокова разписка от
***г./неподписана/ за доставка на мотоблок Д-17-Дизел 9 КС на стойност 2199лв.,
с посочен доставчик -„Д.” ЕООД ,както и фискален бон от същата дата за платена
сума в размер на 2199лв.
Прието е писмо
на първоначалния ищец –К.Б., адресирано до ответника, в което се сочи ,че на
***г. същият е получил в с.Т. мотоблок Д-17-Дизел 9 КС, но приложената към него
инструкция не се отнасяла за машината, и затова не могъл да я включи. Изложено
е, че ищецът се възползва от правото си да рекламира стоката и кани ответника
да я прибере, както и да върне платената цена. Писмото е изпратено с обратна
разписка чрез „Български пощи” ЕАД. По повод изисканата информация, касаеща
въпросната пощенска пратка, е постъпило писмо от „Български пощи”ЕАД, съдържащо
данни, че на ***г. в пощенска станция *** е приета препоръчана пратка с подател
К. Б. и получател „Д.” ЕООД, пратката е постъпила за доставка в пощенска
станция *** на ***г. и е доставена на ***г. на адресата.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Претендираното
от първоначалния ищец вземане произтича от твърдения за наличието на сключен
между страните договор за продажба на процесната машина, сключен от разстояние,
от който договор ищецът се е отказал и иска възстановяване на сумата за
закупената стока.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние e
всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана
система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без
едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез
изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от
разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на
договора.
В чл.
50, ал.1 ЗЗП е предвидено, че потребителят има право да се откаже от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва
причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е
разходи, с изключение на разходите по чл. 54, ал.3 и чл. 55, в 14-дневен срок,
считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице,
различно от превозвача и посочено от потребителя– при договор за продажба.
Според чл.54
ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява
всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без
неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил
уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52.
При тази
правна регламентация и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, върху ищеца лежи тежестта да установи
твърденията си за наличието на сключен между страните договор за продажба с
посочения предмет и съдържание; че е изправна страна по този договор, като е
заплатил уговорената продажна цена ;че надлежно е упражнил правото си на отказ
от договора- уведомил е в срока по чл.50 от ЗЗП търговеца за отказа си от
договора / вкл. ,че съобщението е стигнало до знанието на търговеца/.
В случая, с
оглед събраните по делото доказателства, не може да се приеме за доказано
твърдението на първоначалния ищец, че той и ответникът са сключили договор за
покупко-продажба, с предмет- процесния мотоблок. Видно от приетите стокова
разписка и фискалния бон от ***г., придружаващ стоката, ответникът е вписан в
тях като продавач. Така представените доказателства обаче не сочат кой е
получател на стоката- дали това в действителност е ищецът или някое трето лице.
А доколкото не се установява с категоричност наличието на възникнала валидна
облигационна връзка между страните, то, независимо от изпратеното от К.Б.
уведомление за отказ от договора, липсва правно основание за присъждане на
претендираната сума и искът за заплащането й, като неоснователен, следва да се
отхвърли.
Предвид отхвърлянето на иска за осъждането на ответника да
плати сумата от 2199лв., следва да се отхвърли и акцесорното искане за
присъждане на лихва за забава върху главницата, считано от ***г. до изплащането
й.
Изложеното до
тук е достатъчно за обосноваване на извод за неоснователност и на претенцията
за присъждане на обезщетение за търпени от първоначалния ищец неимуществени
вреди от неизпълнението на сочения договор. При липсата на договорна връзка,
която да обвързва страните, не може да се търси обезщетение за неизпълнението
на договорно задължение от ответника. Освен това следва да се отбележи, че
въпреки предоставената му възможност ищецът не е събрал и гласни доказателства
в подкрепа на твърдението му да е търпял описаните неимуществени вреди,
изразяващи се в накърнена чест и достойнство. Следователно ,
не са налице предпоставки за ангажиране отговор-ността на ответника за
репариране на посочените неимуществени вреди, при което предявеният иск подлежи
на отхвърляне.
По изложените
съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от
К.И.Б., ЕГН **********, с адрес-***,
починал в хода на производството /на ***г./ и заместен от наследниците му по
закон- Т.Ц.Б., ЕГН ********** ,с адрес-***; Д.К.Т. ,ЕГН ********** ,с
адрес-***, и С.К.Б., ЕГН ********** , с адрес-***, против „Д.“ ЕООД , ***, със
седалище и адрес на управление-гр. П., ул. “***“ №***, искове –иск за осъждането
на ответника да заплати сумата от 2199 /две хиляди сто деветдесет и девет/лв.,
представляваща платена продажна цена на закупената стока -мотоблок Д-17-Дизел 9
КС- предмет на договор за
покупко-продажба на стоки извън търговския обект, сключен между страните,
при отпаднало основание -възможност на купувача за отказ от сделката от
разстояние в рамките на 14 дни , съобразно правилата на електронната търговия
,ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до изплащането й,
както и иска за осъждането на ответника да заплати сума в размер на
100 000 /сто хиляди/ лв.-обезщетение за претърпени от първоначалния ищец неимуществени
вреди от неизпълнението от страна на ответното дружество на договора за
продажба на мотоблок Д-17-Дизел 9 КС, сключен от разстояние.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двусед-мичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: