РЕШЕНИЕ  

 

№                              10.05.2017г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  двадесет и  осми  април, две хиляди и  седемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: С.М.            

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №638  по описа за   2017  година.

 

 

           Предявен е иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 ГПК от П.Л.Б., ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.В., против „Т. Ю." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, р-н. Т., ул. „***********“ № *, представлявано от В. М. К..

           Твърди се в исковата молба, че ответното дружество било подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1893/2009г., по описа на PC Пазарджик. По същото дело бил издаден изпълнителен лист за следната сума: 897.94 лв.- главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2009г. до окончателното изплащане на вземането.

Въз основа на издадения ИЛ, ответното дружество „Т. Ю." ЕАД, в качеството си на взискател образувало изпълнително дело № 437/201Зг. по описа на ЧСИ М. О., per. № 758, район на действие- ОС Пловдив, като дружеството- взискател претендирало, че му се дължат сумите по ИЛ, описани по-горе. В последствие изп. дело било прехвърлено на ЧСИ М. А., per. № 884, р-н на действие ОС Пазарджик. Така било образувано изп. дело № 708/2014г., по описа на ЧСИ М. А..

Срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1893/2009г., по описа на PC Пазарджик не било депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

Ищецът излага съображения, че претендираната сума не се дължи от него поради настъпване на погасителна давност.

Твърди се в исковата молба, че изпълнителното дело било започнало въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1893/2009г., по описа на PC Пазарджик. Първоначално, на 11.03.2013г. е било образувано изп. д. № 437/2013г. по описа на ЧСИ М. О., per. № 758, р-н на действие ОС Пловдив, след депозирана молба за образуване на изп. дело. По изп. дело на 12.04.2013г. бил направен опит за налагане на запор на трудово възнаграждение на ищеца -  неналожен, като по делото липсвали данни за получаването на съобщението до фирмата работодател „В. Т." ЕООД. Така запорът се считал за неизвършен. На 29.01.2014г. било изпратено уведомление до ищеца-длъжник по ИД  за присъединяване на държавата по делото. На 14.03.2014г. по делото била постъпила молба от дружеството-взискател за прехвърляне на делото на ЧСИ М. А.. На 11.04.2014г. било образувано изп. д. № 708/2014г., по описа на ЧСИ М. А., по което дело на 24.11.2014г. било изпратено съобщение за опис на движими вещи, насрочен за 16.12.2014г. На 02.12.2014г. бил наложен на ищеца запор на трудовото възнаграждение в „К. П." ООД. Запорното съобщение било получено от фирмата-работодател на 15.12.2014г. На 23.01.2015г. било изпратено уведомление до ищеца за присъединяване на държавата по делото. На 01.06.2015г. бил наложен запор на трудовото му възнаграждение в „Т.Б. К." ЕООД, на основание запорно съобщение, получено от фирмата-работодател на 03.06.2015г.

Твърди се, че принудителното изпълнение било насочено срещу длъжника, в настоящето производство- ищец, въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което изпълняемото право не било установено със сила на присъдено нещо и длъжникът можел да го оспорва с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя- ответник в настоящето производство.

Изтъква се, че спрямо ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна давност съгл. чл. 110 и чл. 111, б. в/. Съгл. TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 14, а именно -подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не прекъсва давността. Същата се прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който има обратно действие, в случай, че е спазен срока по чл. 415 от ГПК. Ако иска не е предявен, то давността не се счита за прекъсната. /

В настоящия казус не е предявен иск за установяване на вземането, поради което и давността не е прекъсната с образуване на ч. гр. д. № 1893/2009г., по описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми по описаното дело.

Твърди ищеца, че според TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС, според което при образувано и висящо изпълнително производство давност не тече. Така следвал извода, че давността продължавала да тече и след образуване на изп. д. № 437/201Зг. по описа на ЧСИ М. О., per. № 758, р-н на действие ОС Пловдив, съотв. изп. дело № 708/2014г., по описа на ЧСИ М. А., per. № 884, р-н на действие ОС Пазарджик. Съгл. т. 10 от TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Според ищеца – длъжник по изп. д. № 437/201Зг. по описа на ЧСИ М. О., per. № 758, р-н на действие ОС Пловдив, съотв. изп. дело № 708/2014г., по описа на ЧСИ М. А., per. № 884, р-н на действие ОС Пазарджик в настоящия казус първото действие по принудително изпълнение, което би могло да прекъсне давността спрямо ищеца било валидно наложен запор върху трудовото му възнаграждение по изп. д. № 437/2013г. по описа на ЧСИ М. О. на 12.04.2013г. В случая обаче запорът не бил наложен предвид, че нямало данни за получаване, съотв. за налагането му. Така съгл. съдебната практика подобно действие на изпълнение се считало за неизвършено, т.е нямало прекъсване на давността.

Давността се прекъсвала едва с налагане на запор на трудовото възнаграждение по изп. д. № 708/2014г., по описа на ЧСИ М. А., per. № 884, р- н на действие ОС Пазарджик на 02.12.2014г.,което запорно съобщение било получено от фирмата-работодател на 15.12.2014г. Към този момент обаче, според ищеца била настъпила погасителна давност на вземането.Така от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на процесният договор или дори от депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК- 12.06.2009г., до датата на налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца- 02.12.2014г. бил изтекъл предвидения в закона давностен срок. Конкретно- на 12.06.2014г.. Твърди се, че дори преди тази дата била изтекла погасителната давност за вземането за главница съгл. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, т. е. преди извършване на действие по принудително изпълнение, годно да прекъсне давността.

Предвид липсата на прекъсване на давността по описаните по-горе съображения, счита ищеца, че претендираните суми не се дължали от него.Така задълженията на ищеца се явявали недължими по изп. д. № 708/2014г., по описа на ЧСИ М. А., per. № 884, р-н на действие ОС Пазарджик като погасени по давност.

Оформен е петитум, съдът да се произнесе с решение с което да приеме за  установено, че ищецът не дължи на „Т. Ю." ЕАД сумата от 897.94 лв. поради погасяването й по давност на осн. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.

Приложени са писмени доказателства по опис.

            С писмения отговор на ответника се изразява становище, че предявения иск е неоснователен.Направено е възражението, че в 5 годишния период от издаване на изпълнителният лист са предприети действия по принудително изпълнение.

            В хода на производството по делото ищецът чрез пълномощника си поддържа предявения иск.  Ответникът чрез пълномощника си оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

  Не се спори между страните по делото, че на 12.06.2009г.  ответното дружество „Т. Ю." ЕАД, ЕИК ********* депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ищецът П.Л.Б. , по което било образувано ч. гр. д. №1893/2009 г., по описа на PC Пазарджик. По частното гр.дело била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1197 от 16.06.2009г. Тъй като издадената заповед за изпълнение влязла в законна сила, по същото дело бил издаден  изпълнителен лист  за следните суми - 897.94 лв.- главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2009г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1893/2009 г., по описа на PC Пазарджик, ищецът не бил депозирал Възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист, „Т. Ю." ЕАД, ЕИК ********* - като взискател, образувало срещу ищеца  изпълнително дело № 437/2013г. по описа на ЧСИ М. О., per. № 758, район на действие- ОС Пловдив, като дружеството-взискател претендирало, че му се дължали сумите по изпълнителния лист , описани по-горе.

Изпълнително дело № 437/2013г. по описа на ЧСИ М. О. било образувано срещу ищеца  на 11.03.2013г. въз основа на  депозирана молба за образуване на изпълнителното  дело от същата дата/11.03.2013г./ След образуване на посоченото изпълнително дело, по същото били извършени справки относно имущественото състояние на длъжника. В хода на изпълнителното дело /на 12.04.2013г./  било изпратено запорно съобщение от частния съдебен изпълнител до работодателя на длъжника В. Т." ЕООД, като по изпълнителното дело липсват данни  запорното съобщение да е било получено от работодателя. Ищецът П.Л.Б., ЕГН ********** е бил надлежно уведомен за наложеният запор върху трудовото възнаграждение на 17.04.2013г.

На 29.01.2014г. било изпратено уведомление до ищеца-длъжник по изпълнителното дело  за присъединяване на държавата по делото. На 14.03.2014г. по делото  постъпила молба от дружеството-взискател за прехвърляне на делото на ЧСИ М. А.. На 11.04.2014г. било образувано изп. д. № 708/2014г., по описа на ЧСИ М. А., в хода на което /на 24.11.2014г/. било изпратено съобщение за изпълнително действие- опис на движими вещи, насрочено за 16.12.2014г. Със запорно съобщение от 02.12.2014г. на ищеца бил наложен  запор на трудовото възнаграждение в „К. П." ООД. Запорното съобщение било получено от фирмата-работодател на 15.12.2014г. На 23.01.2015г. било изпратено уведомление до ищеца за присъединяване на държавата по делото. На 01.06.2015г. бил наложен запор на трудовото му възнаграждение в „Т.Б. К." ЕООД, на основание запорно съобщение, получено от фирмата-работодател на 03.06.2015г.

Към настоящето дело  са били  приложени изпълнително дело Изпълнително дело № 437/2013г. по описа на ЧСИ М. О., изп. д. № 708/2014г., по описа на ЧСИ М. А., както и ч. гр. д. №1893/2009г., по описа на PC Пазарджик, които потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка.

        При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По отношение на предявеният иск по чл.439 ГПК -  с предявяването на процесният иск, ищецът Б. иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. С оглед горното, предявеният иск се явява допустим ,тъй като, както вече се посочи,ищецът  се позовава на  новонастъпили, след издаване на изпълнителният лист, факти , на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска, какъвто е конкретният случай. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск. Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.  Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, какъвто е настоящият случай. Доколкото ищеца не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото се явява обстоятелството дали са били предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.

По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10. от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В т. 14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД.

Предвид изложеното, предприетите от ответника по настоящото производство действия по подаване на молба за издаване на изпълнителен не са прекъснали давността. Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана обаче представляват принудителни изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат течащата давност. Съгласно установената фактическа обстановка,в хода на образуваното  изпълнително дело № 437/2013г. по описа на ЧСИ М. О., на 12.04.2013г. е  било изпратено запорно съобщение от частния съдебен изпълнител до работодателя на длъжника В. Т." ЕООД, като ищецът твърди,че посоченото запорно съобщение не било получено от фирмата работодател /по изпълнителното дело липсват данни за противното/. Видно от материалите по делото, ищецът П.Л.Б., ЕГН ********** е бил уведомен за наложеният запор върху трудовото възнаграждение на 17.04.2013г. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. , независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. В конкретният случай, настоящият съдебен състав приема,че наложеният запор върху трудовото възнаграждение на ищеца е бил извършен по инициатива на частния съдебен изпълнител, като извършването на изпълнителното действие е осъшествено своевременно преди изтичане на давностния срок, поради което  не е налице настъпила претендираната от ищеца погасителна давност по отношение на  вземането. В настоящият случай са  предприети действия за принудително събиране на вземането, каквито са изпълнителните действия в рамките на определен изпълнителен способ, именно запор на трудовото възнаграждение. Ирелевантни са наведените от ищеца доводи,че в случая запорът не бил наложен поради липсата на данни за получаване на запорното съобщение от работодателя на длъжника по изпълнителното дело. Запорът произвежда действие от узнаването му от длъжника при връчване на поканата за доброволно изпълнение, какъвто е конкретния случай, още повече,че във връченото  на 17.04.2013г. на ищеца Б. уведомление е конкретизирано вземането, върху което се насочва изпълнението.

        С оглед на гореизложеното съдът счита предявеният иск за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

       С оглед изхода на делото, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски, но предвид изричният отказ за присъждане на такива в полза на ответника, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

 

           Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

  ОТХВЪРЛЯ ИСКА на П.Л.Б., ЕГН- ********** ***, чрез адв. Т.В., против „Т. Ю." ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр. София, р-н. Т., ул. „***********“ № *, представлявано от В. М. К., С КОЙТО СЕ ИСКА ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че П.Л.Б., ЕГН- ********** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 897.94лв. /осемстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/  на „Т. Ю." ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр. София, р-н. Т., ул. „***********“ № *, представлявано от В. М. К., поради погасяването й по давност на осн. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД,  КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

                  

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:    

 

 

 

 

 

 

 

.