Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………………………………
2018 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 28.11.2018 г.при участието на секретаря Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 3389/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с приложението на чл. 40 от ЗДОИ.
Инициирано е по жалба на Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията, депозирана чрез Ю. Ч. –представляващ, срешу
Решение № ДОИ17000197ВН-001/21.11.2017 г. , издадено от главния секретар на
община Варна в качеството му на орган по чл. 28 от ЗДОИ, обективиращо отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация, поискан със заявление ДОИ17000197ВН/08.11.2017
г. , в частта по точки 3-та 4-та и 5-та от същото.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност
на така постановения отказ. Оспорва се приетото от административния орган и
дадената от него квалификация, че исканата информация не представлява
обществена такава. Твърди се, че поисканата информация има самостоятелно
значение, тя е с обществен
характер. Възразява се срещу приетото от
АО относно наличие на правен интерес в
производство по предоставяне на достъп до ОИ,
както и относно приложимото
производство за достъп до исканата информация – като административна услуга.
В заключение
поддържа тезата, че исканата информация е обществена по характер,
съхранява се от ответника и не са налице основания за отказване на достъп до
нея.
Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане
съдът да отмени постановения изричен отказ и да задължи органа да предостави
исканата информация. Претендират се и
разноски.
Ответникът, в
представен по делото писмен отговор
счита жалбата за неоснователна,
тъй като формулираните в заявлението въпроси касаели частна
административна преписка и независимо, че жалбоподателят е запознат с нея същата
не представлява обществена информация. Отделно от горното категорично е
становището му, че данните, касаещи длъжностни лица от деловодството на община Варна не съставляват
такава информация, поради което са налице фактическите и правни основания за
постановяване на отказ за предоставяне на ОИ по така формулираните въпроси.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
като съответно претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Настоящият съдебен състав,
като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните, приема следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна, в рамките на законоустановения
срок, с оглед на което е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Със заявление №
ДОИ17000197ВН/08.11..2017 за достъп до
ОИ Сдружението за оптимизиране на
правосъдието и администрацията, представлявано от Ю. Ч. е поискало от Кмета на община Варна предоставяне
на достъп до обществена информация, в 6
точки е индивидуализиран нейният нейния
вид и начин на предоставяне, като относимите за спора са точки 3-та, 4-та и
5-та със следното съдържание:
Точка 3.Часът, минутите и секундите, отбелязани в
автоматизираната деловодна система при регистрацията на 01.08.2016г.. на
документа по т.1, ако същият са
регистрирани (касае се за документ с означение ДОИ16000110ВН-001ВН-001ВН от
01.08.2016 г.)
Точка 4. Данни за длъжността и двете имена на
служителя регистрирал в деловодната система документа по т.1, ако същият е
регистриран.
Точка 5.Данни за длъжностите и двете имена на лицата, подписали документа по т.1 при неговото
издаване съгласно Вътрешните правила за организация на деловодната дейност на
община Варна, ако има издаден такъм документ.
С решение № ДОИ17000197ВН-001/21.11.2017 г. , издадено
от главния секретар на община Варна в качеството му на орган по чл. 28 от ЗДОИ
е постановен отказ при изключително неясни, противоречиви и взаимно изключващи
се мотиви.
На основния въпрос дали и доколко индивидуализираната в точки 3-та 4-та и 5-та от заявлението информация представлява обществена такава не
е даден еднозначен и категоричен отговор. Решението е вътрешно противоречиво. В
хипотезата на отказ според правилата на чл. 38 от ЗДОИ фактическите и правни
основания за издаване на акта следва да са ясно и недвусмислено формулирани по
начин, който да обективира ясно волята на органа в случаите,
в които се постановява отказ.
В разглеждания случай това не е сторено, решението е постановени при липса на ясни
мотиви и конкретно изложени фактически и
правни основания.
От една страна, видно от съдържанието на обстоятелствената
част на процесното решение АО не счита
конкретизираната със заявлението информация
за обществена такава – счел я е като „част от частна административна преписка“ без
да я определи и квалифицира.
Постановеният
по заявлението правен резултат обаче,
видно от диспозитива на решението недвусмислено насочва към извода, че АО е провел
производство искане за предоставяне на достъп именно до ОИ и обосновавайки се с
разпоредбите на ЗДОИ е отказал предоставянето и.
Безспорно търсената информация е обществена по смисъла
на чл. 2 ал.1 от ЗДОИ тъй като е свързана с обществения живот в Република България и в частност - в община Варна, касателно начина на
функциониране на нейното деловодство при обслужване на гражданите. Цели да даде
възможност на гражданите - в това число и в настоящия случай на
заявителя, да си състави собствено мнение относно процесите на регистриране,
деловодно обслужване и движение на
постъпващи от граждани документи, както и сигурността на датирането.
Административният акт страда от
толкова сериозни пороци, до степен, препятстваща съда да извърши пълна съдебна
проверка за неговата законосъобразност по същество. Най съществен от тях е отсъствието на фактическите основания, на които се основана постановения от АО
правен резултат. Липсват мотиви, както
по допустимостта на искането, така и по неговата основателност по същество.
Нарушено е императивното изискване на чл. 59, ал.2 т.4 от АПК, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна.
Според Решение № 7/1996 г. по
к. д. № 1 от 1996 г. на Конституционния съд правото на всеки гражданин по чл.
41, ал. 1 от Конституцията да търси и получава информация "е гарантирано
със задълженията на държавните органи да я предоставят". Конституционният
съд изрично е подчертал, че от съдържанието на правото по чл. 41, ал. 1 на
всеки гражданин да търси и получава информация произтича и задължение за осигуряване
на достъп до информация, като съдържанието на това задължение подлежи на
определяне по законодателен път. Обществените отношения, свързани с правото на
достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена
информация (обн. ДВ, бр. 55 от 2000 г.). Обществена информация по смисъла на
този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Според чл. 7 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до
обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация,
представляваща държавна или друга защитена тайна, в случаите, предвидени със
закон. В ал. 2 (изм. ДВ, бр. 45 от 2002 г.) на чл. 9 ЗДОИ е предвидено, че в
случаите, предвидени със закон, определена официална или служебна информация
може да бъде обявена за класифицирана информация, представляваща държавна или
служебна тайна.
Според чл. 17, ал. 1 ЗДОИ
достъпът до обществена информация, свързана с дейността на задължените субекти по чл. 3, ал.
2 , е свободен.
Макар и да е формирал волята си в изискуемата по закон писмена форма- решение, то предвид
неговото съдържание, не може да се счете, че
органът е разгледал по същество искането, с което е сезиран.
При постановяване
на обжалвания отказ административният
орган се задоволил единствено да цитира
по негова преценка в диспозитива на постановеното решение конкретни
норми от ЗДОИ, но без да ги обвърже с конкретни факти и обстоятелства, подходил е твърде формалистично.
Информацията, до
която се иска достъп в подаденото заявление е точно определена както по
съдържание, така и по вид, характер, произход, обхват и местонахождение.
Поискана е от компетентен орган.
Компетентността не е резултат на свободна, оперативно
самостоятелна преценка, а правно
дефинирана лимитирана законово възможност за осъществяване на конкретни правни
действия при наличието на конкретни правни предпоставки.
Предвид характерът на
обществените отношения, които урежда ЗДОИ, задълженият субект по чл. 3 от същия
закон дължи мотивирано писмено
произнасяне. Този извод се потвърждава и от изричните разпоредби на чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ, уведомяване писмено на заявителя за взетото решение и от чл.
38 и чл. 39 ЗДОИ за формата и съдържанието на административното решение,
връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация.
В настоящия случай това не е сторено, което от своя
страна налага отмяна на проверявания административен акт и връщане на делото
като преписка за произнасяне по депозираното заявление съобразно указанията,
дадени в мотивите на решението.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното от страна на оспорващото сдружение искане за присъждане
на разноски, съдът намира за основателно и ще следва да ги уважи.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал.2 във връзка с чл. 41, ал.1 от ЗДОИ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № ДОИ17000197ВН-001/21.11.2017 г. , издадено от главния
секретар на община Варна в качеството му на орган по чл. 28 от ЗДОИ с което е
обективиран отказ за предоставяне на ОИ по заявление № ДОИ17000197ВН/08.11.2017
г. депозирано от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията.
ИЗПРАЩА делото като преписка на кмета
на община Варна за мотивирано произнасяне по същество по заявление №
ДОИ17000197ВН/08.11.2017, съобразно дадените в мотивите на решението указания.
ОСЪЖДА община Варна да
заплати на Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията сумата от 495 лв.. (четиристотин деветдесет пет
лв.), представляваща направените по делото
съдебни разноски.
Решението подлежи обжалване на Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА