Решение по дело №55/2020 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

 №260067

гр.Поморие, 14.04.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 55 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД гр.София против А.С. ***..

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2012 г. е сключен договор за прокредит спринт № 034-748234/20.03.2012 г. (договор за кредит), между „Прокредит банк (България)“ АД, като кредитор, С.И.Т., действащ лично, като кредитополучател, както и в качеството му на едноличен търговец „Карата груп“ ЕООД, като солидарен длъжник, Т.С.Т. и ответницата А.С.Т., също като солидарни длъжници.

По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер 6300 лв., за осигуряване на средства за осъществяване на търговска дейност, която сума да бъде преведена по сметката на кредитополучателя в „Прокредит банк“, като кредитополучателят се задължил с част от кредита предсрочно да погаси задълженията си по договори за банков кредит от 01.10.2008 г.

Съгласно договора, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, следва да се заплащат ежемесечно на четвърто число на месеца, с падеж на първата вноска на 04.03.2012 г. и такъв на последната на 04.02.2017г. (общо 60 вноски), като всяка вноска включва част от главницата и възнаградителна лихва, съгласно погасителен план към договора.

След сключване на договора задължените лица погасили част от месечните вноски, след което преустановили плащанията при останала непогасена главница в размер 4322.24 лв., като според ищеца, кредитът е станал изцяло изискуем на 04.02.2017 г.

Твърди, се че на 17.12.2014 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между кредитора „Прокредит банк“ и ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението на С.И.Т., Т.С.Т. и на ответницата А.С.Т., като солидарен длъжник, произтичащо от процесния договор за кредит от 20.02.2012г., е изкупено от ищеца.

Ответницата и длъжник А.С.Т. била уведомена, че считано от датата на получаване на уведомление за цесия – 05.02.2015г., кредитор спрямо нея по отношение цедираните вземания е ищеца, който бил упълномощен от цедента да извършва уведомяването за цесията. За извършеното прехвърляне на процесиите вземания ответницата била уведомена и с връчване на препис от исковата молба.

Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането, като подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр.дело № 515/2019г. по описа на РС – Поморие и издадена заповед и издадена заповед за изпълнение № 250/11.07.2019 г.

Против заповедта било подадено възражение от длъжника, поради което и с оглед дадените от заповедния съд указания, ищецът предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване вземане в размер 4322.24 лв., представляващо парично задължение по договора за кредит от 20.02.2012 г., ведно със законната лихва  върху тази сума, считано от 10.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се от ищеца разноските по делото, както и тези по заповедното производство.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответницата, която е подала отговор на исковата молба, чрез пълномощник, в който се застъпва становище за недопустимост и неоснователност на претенцията.

Ответницата твърди, че не е кредитополучател по процесния договор за кредит от 20.02.2012 г. , а притежава качеството на поръчител по него и като такава по отношения на нея не се прилагат общите правила, а тези за поръчителството и конкретно нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД, съгласно която поръчителят остава задължен и след палежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, който срок е преклузивен и за него съдът следи служебно.

Счита, че още преди датата на цесията – 17.12.2014 г., задължението по договора е било изискуемо и за кредитора е започнал да тече срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, който към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК от ищеца е изтекъл.

Заявява становище, че този срок е изтекъл, дори и да се приеме, че изискуемостта на кредита е настъпила на 04.02.2017 г. – падежът на последната погасителна вноска.

Твърди, че към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК е изтекла и общата погасителна давност по чл.110 ог ГПК.

Прави възражение за неравноправност, по смисъла на чл. 143 и сл. от Закона за защита на потребителите, на клаузите по т.6 и т.8 от договора, както и за нищожността им, като накърняващи добрите нрави.

В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа заявената с исковата молба претенция.

В съдебно заседание ответницата не се явява, също се представлява от процесуален представител – адвокат, който поддържа заявеното с отговора становище за недопустимост и неоснователност на иска.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

По делото е приложено ч.гр.дело № 515/2019 г., по описа на РС – Поморие, образувано по подадено заявление по чл.410 ГПК от ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД против С.И.Т., „Карата груп“ ЕООД, Т.С.Т. и ответницата А.С.Т., в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 250/11.07.2019 г., с която е разпоредено длъжниците солидарно да заплати на заявителя и ищец претендираната в настоящото производство сума.

Заповедта е връчена на ответницата на 15.08.2019 г.

На 16.08.2019 г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, ответницата е подала възражение срещу заповедта, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.

Разпореждането е получено от заявителя на 31.12.2019 г.

На 27.01.2020 г., в срока по чл.415, ал.1 ГПК, заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от длъжника.

По съществото на претенцията съдът намира следното.

Не се спори, а и се установяава от доказателствата по делото, че на 20.02.2012 г. е сключен договор за кредит между „Прокредит банк (България)“ АД, като кредитор, С.И.Т., като кредитополучател, както и в качеството му на „Карата груп“ ЕООД, като солидарен длъжник, Т.С.Т. и ответницата А.С.Т., също солидарни длъжници, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на  6 300 лв., при поето от последния задължение да погаси заема на 60 месечни вноски, последната от които размер 148.47 лв., същата с падеж 04.02.2017 г.

 Видно от договора ответницата А.С.Т. е поела задължение като солидарен длъжник да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора.

Безспорно е също така, че процесният договор за кредит е сключен при Общи условия (ОУ), препис от които е приложен по делото.

По силата на раздел VІІ, чл.57 от посочените ОУ, солидарният длъжник има същите задължения по договора като кредитополучателят.

Установява се от приетото от съда заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, че единствен кредитополучател по договора е С.И.Т., който е усвоил сумата по кредита, но не е разполагал физически с нея, тъй като тя е послужила за предсрочно погасяване на други два кредита, изтеглени от него от същия кредитополучател през 2008 г.

Вещото лице сочи, че по банковата сметка на кредитополучателя са постъпвали суми, с които е извършвано погасяване на задълженията по договора, в общ размер 2 995.01 лв., като последната вноска, същата в размер 250 лв., е осчетоводена от кредитора на 01.11.2013 г. На 23.09.2013 г. е извършено отписване на кредита и осчетоводяването му като задбалансова операция. Съгласно заключението към датата на последната вноска по кредита – 04.02.2017 г., както и към датата на заявлението по чл.410 ГПК – 10.07.2019 г., задължението по договора е в размер на исковата претенция от 4 322.24 лв.

Съгласно раздел V, чл.39/39 от горепосочените ОУ, банката има право едностранно да обяви вземанията си по договора за кредит за предсрочно изискуеми, без да уведомява кредитополучателя/солидарния длъжник, ако кредитополучателят не е погасил на падежа която и да е дължима сума /погасителна вноска/.

Също не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.12.2014 г., препис от който също е приложен по делото, задължението по процесния договор за кредит е изкупено от ищеца, като за извършената цесия ответницата е уведомена на 05.02.2015г.

Основният спорен въпрос в производството е относно качеството на ответницата в процесното облигационно отношение, а именно дали същата е поръчител или солидарен длъжник.

Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Солидарна отговорност може да уговорена и по договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна отговорност е уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т.е. без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на солидарна отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото задължение за връщането на сумата - дали кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред кредитора за определена част от задължението. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост. По силата на чл. 138, ал. 1 ЗЗД поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази форма на договора е за действителност на съглашението или изявлението – Решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. IІ г. о., ГК на ВКС

Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения – Решение № 213/06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Настоящият съдебен състав, като анализира съдържанието на уговорените в процесния договор права и задължения на страните по него и съобрази, че единствен кредитополучател по договора е С.И.Т., който е усвоил сумата по кредита, която сума е послужила за предсрочно погасяване на други два негови кредита, както и поемането от последния на задължението да издължи кредита, намира, че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел е солидарните длъжници, в това число ответницата, да обезпечат дълга на кредитополучателя, поради което задължението на ответницата е акцесорно на това по заема и е уговорено като поръчителство.

При този извод на съда по отношение на отговорността на ответницата е приложима разпоредбата на  чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

Срокът по  чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е преклузивен, прилага се служебно от съда и с изтичането му се погасява самото поръчителство.

Съдебната практика е противоречива по въпроса за началния момент, от който тече този срок при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, дали от датата на падежа на всяка погасителна вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително при предсрочна изискуемост, като за преодоляване на това противоречие е образувано тълкувателно дело № 5/2019 г., ОСГТК на ВКС, по което все още не е постановено решение.

Настоящият съдебен състав споделя становището, изразено в Решение № 83/ 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г., IV г. о., ТК на ВКС, съгласно което когато в договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т. е. - преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение, като горните изводи не се променят, ако в договора е уговорено и че целият дълг става предсрочно изискуем при настъпването на определени обстоятелства (неплащане на определен брой вноски на съответните падежи, забава над определен срок на плащането на една или повече вноски и пр.).

 В случая падежът на последната вноска по кредита е 04.02.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 10.07.2019 г., към който момент срокът по  чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл, поради което искът против ответницата е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 До този извод би се стигнало и при приемане на обратното становище, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД, тече от момента на уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.

Както бе посочено, ищецът е придобил цялото вземане по кредита с договор за цесия от 17.12.2014 г., за която цесионерът уведомил ответницата на 05.02.2015 г.

Видно от връченото на ответницата на горепосочената дата уведомление, в същото изрично е посочено, че е придобито цялото вземане по договора, ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения, от което следва извод, че към 05.02.2015 г. до ответницата е достигнала волята на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът по  чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл и в тази хипотеза, като в този смисъл изрично Решение № 6/04.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 917/2018 г., I т. о., ТК на ВКС.

При този изхода от спора искането на ищеца за присъждане на разноски по делото е неоснователно и като такова същото следва да бъде оставено без уважение, съответно следва да бъде отхвърлено искането му за присъждане на разноски в заповедното производство.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответницата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в общ размер 500 лв., от които 400 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „, , представляван от Р.И.М.-Т., чрез  пълномощниците по преупълномощаване и съдебни адресати в гр.Стара Загора, адв.П.Д. и адв.Н. К., за установяване по отношение на А.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса***, адв.М.Г.,  за установяване, че А.С. Тодрова, ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, сума в размер 4322.24 лв. (четири хиляди триста двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща парично задължение по договор за прокредит спринт № 034-748234/20.03.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2019 г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК, до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 250/11.07.2019 г. по ч.гр.дело № 515/2019 г., по описа на РС – Поморие.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на А.С.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М.Г., сума в размер 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, за присъждане на разноски по настоящото производство, както и на такива по ч.гр.дело № 515/2019 г., по описа на РС – Поморие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :