РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Перник , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500705 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Г. К., подадена чрез адв. Г.Д., против решение
№ 1041/30.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1866/2019 г. на Районен съд-Перник, с което
са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. и изпълнителен
лист от *** г. по ч.гр.д. № 6041/2011 г. на Районен съд-Перник, а именно: 1. сумата от
390,55 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер *** г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата; 2. сумата от 84,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 29.05.2009 г. до 28.05.2010 г.; 3. сумата от 96,72 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 30.06.2009 г. до 02.09.2011 г.; 4. сумата от 125 лева, представляваща
деловодни разноски по гр.д. № 6041/2011 г. на Районен съд-Перник. С решението съдебните
разноски за първоинстанционното производство са възложени в тежест на ищцата.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение жалбоподателката моли то да бъде отменено и предявените от нея искове да бъде
изцяло уважени. Твърди, че не е била уведомявана за прехвърлянето на вземанията на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД(универсален правоприемник на което е "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ) по издадения изпълнителен лист в полза на
цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Поддържа, че няма данни взискателят по
първоначално образуваното срещу нея въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело
№ 20128130401137 по описа на ЧСИ А. В. да е поискал извършването на изпълнителни
1
действия в периода от 23.05.2012 г. до 23.05.2014 г., поради което изпълнителното
производство се прекратило по силата на закона на последната дата на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Поради това счита, че предприетото през 2015 г. изпълнително действие не е
валидно, тъй като е извършено по прекратено изпълнително производство. Счита, че
първото валидно изпълнително действие срещу жалбоподателката е подаването на молба на
03.05.2017 г. за образуване на новото изпълнително производство по процесния
изпълнителен лист, към която дата намира, че давността за принудително изпълнение на
вземанията, започнала да тече на 29.12.2011 г., е изтекла. Претендира разноските и за двете
съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна - „„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, представлявана от
юрисконсулт Н.В., с писмен отговор, подаден в законоустановения срок по чл. 263, ал.1
ГПК, е оспорила жалбата като неоснователна. Поддържа, че от образуването на
изпълнително дело № 20128130401137 по описа на ЧСИ А. В. на 23.05.2012 г. до неговото
прекратяване погасителна давност не е текла, като се позовава на разрешенията на ППВС №
3/1980 г., а след това са извършени изпълнителни действия по новото изпълнително дело №
1345/2017 г. по описа на ЧСИ А. В., които са прекъснали давностния срок. Поради
изложените съображения, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение и претендира присъждането на разноски за въззивното производство в
размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Л. Г. К. срещу "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните в производството пред
районния съд писмени доказателства, че на основание влязла в сила поради неподаване на
възражение в срока по чл. 414 ГПК заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6041/2011 год. по описа на ПРС на 29.12.2011 г. против
ищцата е издаден изпълнителен лист в полза на праводателя на "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД гр. С.- "БНП Париба Пърсънълс Файненс" ЕАД(универсален
правоприемник на което е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ) за
сумите, за които е предявен настоящият иск, издаден.
Въз основа на изпълнителния лист на 23.05.2012 г. е образувано изп. д. №
20128130401137 по описа на ЧСИ А. В.. До ищцата– длъжник по изпълнителното дело, по
пощата е изпратена покана за доброволно изпълнение(уведомление с изх. № 187/04.01.2013
г.), която няма данни да е връчена на ишцата, като видно от обратната разписка, същата не е
получена поради сменен адрес.
2
Доколкото липсват данни по това изпълнително дело взискателят да е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години от образуването му,
изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК след
изтичане на този срок, а именно на 24.05.2012 г. и всички изпълнителни действия след тази
дата биха били недопустими и не биха прекъснали погасителната давност за вземането. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не води до
погасяване на материалното право и взискателят може да инициира по реда на чл. 426 ГПК
наново изпълнително производство като се образува ново канцеларско дело под нов номер
въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до изтичане на
погасителната давност.
С молба вх. № 10828/13.08.2015 год., "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е
поискал на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран като взискател в качеството му на
цесионер по сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД договор за цесия от *** год.
Тази молба е подадена след настъпилото прекратяване на изп. д. № 20128130401137 по
описа на ЧСИ А. В. и съгласно гореизложеното не е породила правно действие.
С цитирания договор "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (универсален
правоприемник на което е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ) е
прехвърлило на "Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД свои вземания, сред които и
процесното такова, описано в приложение 1 към договора, произтичащо от сключен между
ищеца и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер *** г. " Кредит Инкасо Инвестмънтс" БГ" ЕАД е упълномощено да уведоми
длъжниците по прехвърлените вземания. Налице са данни за изпращане на ищцата на
уведомление за извършената цесия по пощата, което не ѝ е връчено. Известието за
доставянето му е върнато с отбелязване за сменен адрес.
С отговора на исковата молба е представено извлечение от договор за продажба и
прехвърляне на вземания от *** г., заедно с приложение 1 към него, потвърждение за
извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, пълномощно от цедента за
упълномощаване на цесионера да представлява цедента при реализиране на вземанията,
предмет на договора за цесия и да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, договора за кредит, уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, адресирано до ищцата, както и известие за доставяне.
На 03.05.2017 г. по молба на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД гр. С. и
приложен изп. лист от *** г. е образувано против ищцата изп. дело № 1345/2017 г. по описа
на ЧСИ А. В.. По това изпълнително дело въз основа на искането, направено с молбата на
взискателя за образуване на производството, е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжницата със запорно съобщение с изх. № *** г., получено от
работодателя ѝ на *** г.
На 28.01.2019 г. взискателят е подал молба по изп. дело № 1345/2017 г., в която е
обективирано искане съдебният изпълнител да извърши справка в електронния регистър на
БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжницата, като при наличието на такива, да
бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземанията му.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
3
издадена против ищцата на основание чл. 410 ГПК. Предвид липсата на данни за момента на
влизането и в сила, съдът приема, че най-късният момент за това е датата на издаване на
изпълнителния лист- *** г. Това е и моментът, от който започва да тече срокът на
погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
Вземането по изпълнителния лист е относно главница по представен потребителски
паричен кредит, възнаградителна, мораторна и законна лихва. По отношение на главницата
се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а по отношение на вземанията за
лихва- специалната тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ГПК. Приложимостта на общата
петгодишна давност касателно главницата се определя от това, че при кредита се касае за
едно единно плащане, разсрочено по волята на страните, а не за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. " в" ЗЗД.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - *** г. до образуване на
първото изпълнително дело- 23.05.2012 г. не е изминал петгодишен период, респ.
тригодишен период, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление
№ 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на
23.05.2012 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. "в"
ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече
през цялото на изпълнителното производство по изп. д. № 20128130401137 относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. " ж" ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
24.05.2012 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на
давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на
ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Новото изпълнително дело е образувано на 03.05.2017 г., поради което по отношение
на него намира приложение т. 10 от горецитираното тълкувателно решение. Доколкото в
молбата за образуването му е направено искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и извършване на опис на движими вещи на длъжника, то
започналата да тече на 24.05.2012 г. погасителна давност е прекъсната, отново преди да е
изминал петгодишен период, респ. тригодишен период.
От 03.05.2017 г. е започнала да тече нова давност за вземанията, която многократно е
прекъсвана с наложения на *** г. запор върху трудовото възнаграждение, както и на *** г. с
подаденото тогава искане на взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжницата. Между наложения запор върху трудовото възнаграждение и искането за
налагане на такъв върху банковите сметки, както и между това искане и датата на
предявяване на иска по чл. 439 ГПК и приключване на съдебното дирене в производството
пред районния съд, нито давностният срок по чл. 111, б. " в" ЗЗД, нито този по чл. 110 ЗЗД
не е изтекъл, поради което и процеснтие вземания не са погасени по давност и са дължими.
Неоснователно се твърди, че ответното дружество " Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД не е активно легитимирано по изпълнителния титул.
Процесуалната легитимация на страните по изпълнението се определя от
субективните предели на изпълнителния лист. Той определя кой е кредиторът и кой
длъжникът, като правилото е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителния
лист сочи като кредитор по вземането и длъжник- само лицето, което изпълнителният лист
сочи ато длъжник. По отношение на взискателя това правило намира изключение в нормата
4
на чл. 429, ал. 1 ГПК, където са посочени хипотезите на правоприемство в изпълнителния
лист след издаването му. При тях надлежна страна, в случая взискател, в изпълнителния
процес е субект, който не фигурира в изпълнителния лист, но притежава надлежна
процесуална легитимация. Едни от тези субекти са частните правоприемници, какъвто се
явява и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕООД, предвид сключения с "БНП Париба
Пърсънълс Файненс" ЕАД(универсален правоприемник на което е "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" КЧТ) договор за цесия. Няма законова пречка
първоначалният кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници,
както и да преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия
на вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много други. Договорът за цесия е
произвел действието си и към датата на образуване на изпълнително дело № 1345/2017 г.
срещу ищцата, тъй като за прехвърлянето на вземането на цедента на цесионера /ответник
по делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на длъжника. Ето защо е
неоснователен доводът на ищцата, че ответникът не е титуляр на вземанията по процесния
изпълнителен лист, тъй като не е била уведомена за прехвърлянето им по договор за цесия.
Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе действие същият /т.
е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера/ не е необходимо
уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не
отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на
вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на цедента, вместо на
цесионера /т. е. освобождава се от отговорността по чл. 75 ЗЗД/ -така решение № 139 по гр.
д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. Освен това съобщаването на извършеното прехвърляне на
вземането спрямо цедирания длъжник е направено с връчването на препис от отговора на
исковата молба на ищцата по настоящето дело, и приложенията към него, включително
препис от договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., заедно с приложение 1
към него, потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
пълномощно от цедента за упълномощаване на цесионера да представлява цедента при
реализиране на вземанията, предмет на договора за цесия и да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, договора за кредит,
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ищцата, с което правата
и законните интереси на длъжницата са гарантирани. Като титуляр на прехвърленото през
*** г. вземане против ищцата Л. Г. К., "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕООД се явява
неин кредитор и като такъв законосъобразно е упражнил правото си за образуване на
изпълнителното производство против длъжницата /по агумент на чл. 429 ГПК, във вр. с чл.
426 ГПК /.
Гореизложеното налага извод, че изпълнително дело № 1345/2017 г. е образувано от
легитимиран взискател, поради което образуването му е породило своите правните
последици, а именно прекъсване на започнала да тече в полза на длъжницата погасителна
давност. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК се явява
неоснователен.
Достигайки до същия извод относно дължимостта на вземанията по процесния
изпълнителен лист, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По разноските за настоящата инстанция:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна се
дължат разноски за въззивното производство. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Поради това жалбоподателката следва да бъде осъдена да
5
заплати в полза на въззиваемата страна разноски в размер на 100 лева за юрисконсулстско
възнаграждение, определено съобразно правилата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1041/30.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1866/2019 г.
на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 100/сто/ лева- съдебни разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6