Р Е Ш Е Н И Е
№261795/29.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16102 по описа на Варненски районен съд
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 72788 от 8.10.2019 г., уточнена с молба вх. № 83511 от 12.11.2019 г., от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, *, чрез пълномощник срещу Т.М.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите от: 2172.46 лева,
представляваща дължима главница за неплатени месечни погасителни вноски, с
падежни дати от 20.08.2017 г. до 20.01.2019 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2017 г., на основание чл. 5 от Договор
за потребителски кредит № *-*, сключен на 05.08.2017 г., между „*“ ЕАД И
длъжника Т.М.Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 02.10.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; 312.62 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
20.08.2017 г. до 20.01.2019 г., по отношение на които на основание чл. 5 от
Договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2017 г.; 222.16 лева - обезщетение за забава за
периода от 21.09.2017 г. до 02.10.2018 г.,
което вземане е прехвърлено по силата на Приложение 1/13.02.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., в полза
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, з. които суми по ч. гр. д. № 18 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 15/3.1.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски.
Претендира се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че между „*“ ЕАД, като кредитор и Т.М.Н. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски
кредит № *-*/05.08.2017 г., по силата
на който на последната са предоставени сумите от: 1899.00 лв. – за
потребителски цели. От страна на ответника е поето задължение за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“, в размер на 273.46 лв., разделена на равен брой вноски и
съставляваща част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска.“ Договорната лихва е определена на 312.62 лв., като по този
начин общата стойност на плащанията е в размер на 2485.08 лв. Изплащането на
задължението е разсрочено на 18 равни месечни погасителни вноски, по 138.06 лв.
всяка, при падеж на първата вноска - 20.08.2017 г. и на последната – 20.01.2019
г. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на повече от
две месечни погасителни вноски предсрочната изискуемост на вземането е
настъпила, считано от 20.09.2017 г., която представлява падежа на 2-ра
погасителна вноска. Твърди се още, че въз основа на Приложение № 1/13.02.2018
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
27.07.2017 г., процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор в
полза на ищеца.
Ответникът
– Т.М.Н.,
чрез назначения `и особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, в който излага съображения допустимост и неоснователност на
предявените искове. Възразява срещу твърденията за неизправност на длъжника по
договора за кредит относно задължението му за заплащане на седмични погасителни
вноски, а също и срещу надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането и надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията по договора за кредит. Сочи, че неправилно, в размера на
претендираната главница е включена и сумата по застраховката, която не следва
да се приравнява на главницата. Излага и съображения за неоснователността и на
акцесорната претенция, представляваща обезщетение за забава. Отправя искане за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 05.08.2017 год. между „*“ ЕАД, ЕИК: * и Т.М.Н., е сключен договор№ *-* за стоков кредит, отпуснат за закупуване на стока – преносим компютър.
Общият размер на кредита е 2172.46 лв., от които 1899.00 лв. – цена на продукта
и 273.46 лв. – премия за застраховка на стоката. Възнаградителната лихва е в
размер на 18.48 % на годишна база, ГПР - 20.14 %, Прието е между страните, че
общият размер на дължимата сума е 2485.08 лв., платима на 18 месечни вноски, по
138.06 лв., всяка. Падежът за заплащане на всяка вноска е уговорен на 20- то число
от месеца.
Инкорпориран в документа на л. 6 от делото е погасителен план към договора
за кредит, видно от който падежът на последната вноска е 20.01.2019 год.
Приобщени на л. 7 – 9 са Общи условия към договора за кредит.
Приобщен на л. 9 - 13 е и застрахователен сертификат, относно сключен
застрахователен договор между „*“ и Т.М.Н., във връзка с договор за кредит
кредит №
*-*, в полза на „*“ ЕАД.
От представения на л. 16 касов бон се установява извършено на 05.08.2017 г.
към търговец на техника плащане на цена за устройство „*“, в размер на 1899.00 лв. Плащането е извършено от „*“ в полза на
ответника.
Договорът, общите условия, погасителния план, застрахователния сертификат, касовия
бон съдържат подпис за „клиент“.
Видно
е, от представения договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., че „*“ ЕАД прехвърля н. „А.з.с.н.в.” ООД
вземанията, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Представено
е и приложение № 1 (л. 26), в което под № 499
са посочени трите имена и единния граждански номер на ответника, номера на
договора и дата на сключване, остатъка от дълга.
Съгласно приобщеното на л. 31 пълномощно от Н. П. Н. и Д. Т. Д. – законни
представители на „*“ ЕАД към „А.з.с.н.в.“
ЕАД, по силата на което последният е упълномощен с правата да уведоми, от името
на кредитора всички длъжници по всички вземания на „*“ ЕАД, за прехвърлянето им на ищцовото
дружество, по силата на договор за цесия от 27.07.2017 г.
Представено по делото е уведомление 16.02.2018 год. и 19.11.2019 год. (л. 32-35), от „*“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
с което последния се уведомява длъжника Т.М.Н. за извършеното прехвърляне на вземането на „*“ ЕАД, последното в размер на 2571.11 лв., произтичащо от договор за кредит № *-* към „А.з.с.н.в.“
АД, въз основа на договор за цесия от 27.07.2017 г.
Видно от
приобщеното на л. 29 известие за доставяне, пратката, за която е посочено, че
съдържа уведомителното писмо, е получена лично от адресата.
От заключението на вещото лице Р.Х. по
изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява
следното: по договора не са извършвани плащания; непогасената главница е в
размер на 2172.46 лв., дължимата възнаградителна лихва по договора е 312.62 лв.,
а 226.90 лв. е общия размер на обезщетението за забава, начислено за периода 31.12.2017
г. до 01.10.2018 г.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Исковете са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 18/ 2019 год. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава
претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между
цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и
изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума;
факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В
настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и „*“ ЕАД
в качеството му на цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за потребителски кредит № *-*.
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 -
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е
съобщил за него на длъжника.
В
настоящата хипотеза, от приобщеното известие за доставяне се установява надлежно съобщаване на длъжника за сключения
договор, преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на исковата
молба.
Съдържащате се в изготвеното от кредитора уведомление е достатъчно
информативно относно индивидуализацията на договора, вземането по който е
предмет на цесията, размера на дълга, данните за новия кредитор, начина по
който би могло да се извърши плащане.
Същевременно, цесията за редовно съобщена на длъжника, чрез
особения му представител. Този извод се налага по следните съображения: След
изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на ответника, на последния е назначен особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител, като от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици (така и в Решение № 198/
18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018 год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този
извод следва бъде отбелязано, че право на кредитора е да избере начина на
съобщаване за прехвърлянето на вземането. В случай, че избере това да се
осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е редовно и при надлежно
проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК, като отсъствието
от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство. При невъзможност за откриване на
длъжника, съобщаването на цесията на особеният представител (който е лице с
юридически познания), охранява правата му в по голям обем, в сравнение с
гореописаната процедурата по връчване чрез залепване на уведомление, разписана
в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за
извършените прехвърляния на вземането, а и за
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, е настъпило с получаването на преписа от исковата молба, обективираща изявления за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземаните по договора, с приложеното към същата уведомление за
цесия (л. 68), а именно - на 06.10.2020
год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде
съобразено от съда. След като е известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
На
следващо място – безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича
от сключен между ответника и „*“ ЕАД договор за предоставяне на потребителски кредит
от 05.08.2017 год., по силата на който за заемодателя е възникнало
задължението да предостави на паричен кредит за закупуване на стока в размер на 1899
лева и за застраховка на същата в размер на 273.46 лв., или
общо – 2172.46 лв.. Липсва спор по делото, а и се установява от експертното
заключение, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, че
заетата сума е предоставена по сметка на ответника. След като е налице реално
предоставяне на сумата от ищеца, то ирелевантен спрямо възникване на задължението
за връщане на предоставената сума, остава въпроса за представителната власт на
лицето, сключило договора от името на кредитора.
Процесният договор за кредит е потребителски (същият
попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит),
едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да
бъдат съобразени служебно от съда.
Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в
редакцията му от ДВ бр. 57 от 28.07.2015
г.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем –
2172.46 лева, общ размер на плащанията от 2844.36
лева, лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 18.48
% и ГПР – 20.14 %. Посочени са размера на погасителните вноски, броя на същите и
конкретните падежни дати, поради което и изискването чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, следва да се приеме за изпълнено. недействителност на договора съобразно
чл. 22 ЗПК. В чл. 9 договора страните изрично са уговорили,
че при забава в плащанията заемателят ще дължи законната лихва за забава, като по
този начин формално е изпълнено и изискването за посочване на разходи, които се
дължат при неизпълнение на поетите задължения.
Гореизложеното обосновава извод за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят
е изправна страна – закупената и получена от длъжника стока е заплатена от
цедедента на търговеца, сключен е и застрахователния договор. Този извод се
налага, до колкото представените от ищеца в тази насока документи – касов бон и
застрахователен сертификат, съдържат подпис на кредитополучателя, и в този
смисъл го обвързват относно неизгодните факти за извършени от цедента плащания
към търговец – продавач и застраховател, съобразно поетите с договора за кредит
задължения. Ето защо, следва да се приеме, че за ответника е възникнало
задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на
съответните падежни дати.
На следващо място, съобразно неоспореното от страните заключение по
проведената съдебно – счетоводна експертица, кредитирано от съда като обективно
и компетентно изготвено, размерът на непогасения остатък за главницата възлиза
на 2172.46 лв., а на
възнаградителна лихва по договора е 312.66 лв. В предвид забавата на длъжника, възникнало е и
задължението за заплащане на обезщетение за забава, в размер на 181.90 лв., за периода 21.09.2017
г. до 01.10.2018 г.
Ответникът
не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за заплащане на
главница и възнаградителна лихва, поради което се налага извод за основателност
на тези претенции.
Горните изводи,
налагат разглеждане на въведеното с отговора на исковата молба, възражение за
погасяване на процесните вземания по давност.
По изложените съображения, се налага
извод за основателност на предявените искове, съобразно заявените размери, а
именно: 2172.46 лева, представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит № *-* сключен на 05.08.2017 г., между „*“ ЕАД и длъжника Т.М.Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 02.10.2018
г. до окончателното изплащане на задължението; 312.62 лева – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 20.08.2017 г. до 20.01.2019 г., по отношение на които на основание
чл. 5 от Договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2017 г.; 222.16
лева - обезщетение за забава за
периода от 21.09.2017 г. до 02.10.2018 г.,
което вземане е прехвърлено по силата на Приложение 1/13.02.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., в полза
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, з. които суми по ч. гр. д. № 18 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 15/3.1.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК., на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1
и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски, съобразно уважената част на исковете, които възлизат на 99.87
лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 1002.76 лв. – разноски в
настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.М.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * сумите от: 2172.46 лв.
(две хиляди сто седемдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща дължима главница за неплатени месечни
погасителни вноски, с падежни дати от 20.08.2017 г. до 20.01.2019 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2017 г.,
на основание чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *-*, сключен на
05.08.2017 г., между „*“ ЕАД И длъжника Т.М.Н.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението; 312.62 лв. (триста и
дванадесет лева и шестдесет и две стотинки) – договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.01.2019 г., по отношение на които на
основание чл. 5 от Договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от
20.09.2017 г.; 222.16 лв. (двеста
двадесет и два лева и шестнадесет стотинки) - обезщетение за забава за
периода от 21.09.2017 г. до 02.10.2018 г.,
което вземане е прехвърлено по силата на Приложение 1/13.02.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., в полза
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, з. които суми по ч. гр. д. № 18 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 15/3.1.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК., на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1
и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.М.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *,
сумата от 99.87
лв. (деветдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.М.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *,
сумата от 1002.76
лв. (хиляда и два лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
извършени в настоящото производство разноски, определени съобразно уважената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: