О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260327 11.03.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри
състав
на единадесети март две хиляди
двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в
следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Златев
частно гражданско дело № 1121 по описа за 2021г.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по частна жалба на “И.С.К.”- ООД, *** против Разпореждане № 260351/18.01.2021г., поставено
по ч.гр.д.№ 79/2021г. по описа на РС- Казанлък, с
което е отхвърлено частично заявлението му против длъжничката С.С.И. *** за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и изпълнителен лист
на парично вземане за сумата от 559, 20 лв.- такси за удължаване падежа на
задължението и 270, 00 лв.- разходи за извънсъдебно събиране на задължението по
договор за потребителски кредит. Частният жалбоподател излага подробни фактически
и правни доводи за необоснованост на
първоинстанционния акт и противоречащ на съдопроизводствените правила. Счита, че
РС е превишил правомощията си в заповедното производство, и че в конкретния случай се ограничава
постигането на основни цели, заложени в производството. Твърди, че е ограничена
възможността на страните да упражнят правата си и евентуално в бъдещ исков
процес да установят истината. Не споделя твърдението, че договорните клаузи
попадат в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави.
Позовава се на съдебна практика в подкрепа на тезата си и счита, че са налице
предпоставките за издаване на заповедта, тъй като заповедното производство е
опростено, ускорено и ефективно, което има за цел да установи дали твърдяното
вземане е спорно. Моли настоящия въззивен състав да отмени обжалваното
Разпореждане и да постанови издаването
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните суми, както и да му
бъдат присъдени направените разноски в настоящото съдебно производство в размер
на 15 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, данните
от първоинстанционното дело, мотивите на атакувания първоинстанционен съдебен
акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено и доказано следното :
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на писмено
заявление по чл.410 от ГПК от заявителя “И.С.К.”- ООД, ***срещу С.С.И. *** за сумите- 600,00 лв.- главница; 19,80 лв.-договорна възнаградителна лихва от 23.08.2020г.
до 23.08.2020г.; 120,00
лв.-такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем ; 559, 20 лв.- такси
за удължаване падежа на задължението; 270,00 лв.- разходи за
извънсъдебно събиране; 150 лв.- разноски за
адвокатско възнаграждение, извършени за извънсъдебно събиране на задължението; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 2,67 лв. за
периода от 22.12.2020г. до 06.01.2021г., и законна лихва върху главницата от
08.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите. В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договор за потребителски кредит номер SO№ 2178/24.07.2020г.,
който е сключен онлайн между страните, чрез средствата за масова комуникация,
като кредитополучателят го е подписал в профила си в платформата на
кредитодателя, въвеждайки SMS персонален
индификационен шест цифрен код, служещ като потвърждение за сключването на
договора. Посочено е, че кредитодателят е отпуснал сума в размер на 600,00 лв.,
а длъжникът се е задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси.
Сключеният договор е за срок от тридесет дни, като сумата е следвало да бъде
издължена на 23.08.2020г. Длъжничката се е възползвал от възможността да удължи
падежа на задължението си, за което били начислени такси за удължаване. Новата
крайна падежна дата за изплащане на целия кредит била на 21.12.2020г.
Длъжничката не е извършвала плащания до настоящия момент, като сроковете по
падежа са изтекли отдавна. Упоменато е в заявлението, че са направени разходи за извършване на правни и фактически действия
с цел извънсъдебно събиране на просрочените задължения по процесния договор от
страна на адв.С., която изрично е упълномощена от името на съответното
дружество. Направено е искане за присъждане на разноски в първоинстанционното
производство в размер на 31, 43 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 410, 00 лв.
С обжалваната част на Разпореждането, РС е отхвърлил заявлението в
частта, с която заявителят- кредитодател “И.С.К.”- ООД, ***е поискало издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата 559, 20 лв.- такси за удължаване падежа на задължението и сумата от 270, 00 лв.-разходи за извънсъдебно събиране на задължението по договор за
потребителски кредит. РС е приел, че клаузата с която се претендира заплащане
на такси за удължаване падежа е неравноправна
по смисъла на чл.143 ,ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/. По
отношение на вземането за разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита е
приел, че противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за
потребителския кредит/ЗПК/, която забранява на кредитора да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита.
При така установените обстоятелства, настоящият въззивен съд направи
следните правни изводи :
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния 1-
седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което по нея въззивният съд следва да се
произнесе по същество на направеното оплакване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно
от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1
и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно
чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния случай въззивният съд констатира, че са
налице пречките по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, тъй като искането за
присъждане на сумата от 559 ,20 лв., представляваща такси за удължаване падежа
на задължението и 270,00 лв.- разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
противоречат на закона и се основават на неравноправни клауза в договор, сключен
с потребител. Неоснователно е оплакването на ч.жалбоподател, че заповедният РС
бил превишил правомощията си в заповедното производство, преценявайки
неравноправността на процесните вземания. Напротив- съгласно разпоредбата на
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка дали искането за
издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала. Относно
противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали
е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава
да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят
черпи права и валидността на отделните нейни клаузи. Освен това по смисъла на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК за случаите на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от договор с потребител, съдът
следва да извърши преценка и дали искането не се основава на неравноправна
клауза или е налице обоснована вероятност за това. Изводът е, че в тези
хипотези самото обосновано предположение на съда за наличието на неравноправна
клауза в договора, сключен с потребител, въз основа на която се претендира
издаване на заповед за изпълнение на основаното на тази клауза вземане, е
основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. В конкретния
случай въззивният съд приема, че клаузата в договора, с която се уговаря възможността
на кредитополучателя да удължи падежа на задължението си и съответно да заплаща
такси за тази възможност, въз основа на което се претендира в настоящия случай
издаването на заповед за изпълнение за сумата от 559, 20 лв., противоречи на
закона и е основано на неравноправна клауза. Предвиждането на тази възможност,
че при забава в изпълнението на задължението си по договора потребителят да
заплаща такса за “удължаване на падежа”, която нараства във времето в зависимост от периода на забавата, несъмнено не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава
равновесието между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Възлагането
в тежест на потребителя на допълнителни такса за управление на договора/кредита в случай на забава/, за която по правило
потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на
разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.33, ал.1 от ЗПК. Същевременно приравняването
на мълчанието на потребителя за и по повод съобщаването на търговеца за “продължаване” на падежа, на съгласие за
изменение на договора при по- неблагоприятни условия(начисляване на допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими
суми по договора) е в разрез на разпоредбите на
чл.143, т.8 във вр. с т.8 и т.13 от ЗЗП. Констатираното противоречие на
оспорената от Комисията за защита на потребителите/КЗП/ клауза с приложимите
разпоредби на ЗЗП е основание клаузата да се прогласи за нищожна, като
неравноправна. Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК забранява на кредитора да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Нормата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая таксите за удължаване падежа на задължението се
отнася до действия, свързани с усвояването и управлението на кредита,тъй като
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит се отнася до
конкретното искане на потребителя за отпускане на кредит, което при уважаването
му от кредитора бива последвано от сключването именно на договора за
потребителски кредит, а възможностите за отлагане или за намаляване на
определен брой погасителни вноски,за смяната на датата на падежа, по същество
си представляват новиране на възникналите за потребителя от договора за кредит
задължения.
Клаузата относно таксата за разходи за извънсъдебно събиране на вземането
също противоречи на закона, понеже противоречи на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2
от ЗЗП, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за
забава не може за надвишава законната лихва. Налице е противоречие с нормата на
чл.10а от ЗПК, тъй като възникването на
това задължение на кредитополучателя стои извън предоставянето от страна на
кредитора на конкретни допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, предвид, че всички
дейности, предвидени като основание за начисляване на разходи и такси за
извънсъдебно събиране не представляват предоставена в полза на
кредитополучателя услуга, а пряко ползват самия кредитор. Именно поради това
тази клауза противоречи на закона и се явява нищожно по смисъла на чл.21,
ал.1от ЗЗП, тъй като в резултат от прилагането й в случаите на забава на длъжника,
кредиторът получава и други финансови облаги, различни от лихвата върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
Разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено, със законните последици от това.
С оглед изхода на спора по настоящото въззивно делото, на частния жалбоподател
не следва да се присъждат разноски за пред тази инстанция.
Това въззивно съдебно
Определиние е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по-
горен съд.Ето защо водим от горните мотиви и на осн.чл.278, ал.1 и ал.2 във вр.
с чл.413, ал.2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане
№ 260351/18.01.2021г.,
поставено по ч.гр.д.№ 79/2021г. по
описа на РС- Казанлък в частта му, с която е отхвърлено заявлението на “И.С.К.”- ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от законния
си представител Д.Д.- управител, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу С.С.И. *** за сумата от 559, 20 лв.- такси за удължаване падежа на
задължението и 270, 00 лв.- разходи за
извънсъдебно събиране на задължението по договор за потребителски кредит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :