Р Е Ш Е Н И Е
№
09.12.2016г., ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 6141/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, ***, чрез юрк. *** против В.Х.Н., с която се твърди, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 4816/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на
адрес ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди,
ползвал е ТЕ, за периода 01.12.2011г. -31.03.2016г, и не е погасил задълженията
си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за
посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ
до имота, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение с “БРУНАТА” ООД, *** Посочва
се, че сумите за периода, са начислявани на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 за топлоснабдяването. Общите
условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата
13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1427,80лв., от
които сумата от 1245,04лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.06.2013-30.04.2016г, и сумата от 182,76лв- лихва за забава, за
периода 02.08.2013-24.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Моли съдът да конституира като трето лице- помагач, на негова
страна на “ БРУНАТА” ООД, *** Претендират се разноски.
Ответникът, В.Х.Н., в срока за
отговор, изразява становище за неоснователност на иска. Посочва се, че
ответника няма качеството на потребител на ТЕ, за процесния период. Моли съдът
да я освободи от заплащане на такси и
разноски.
С определение №4041/18.10.2016г, съдът, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК, е освободил отв. В. Н. от внасянето на държавна такса и разноски по
делото. Със същото определение, съдът е конституирал като трето лице- помагач,
на страната на ищеца “ БРУНАТА” ООД, ***
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3132/30.06.2016г.,
по ч. гр.д.№ 4816/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото не се спори че отв. В. Н., е собственик на топлоснабден
имот, находящ се на адрес *** Видно от
приложената към ч. гр.д. № 3385/2016г. по описа на ПлРС,
препис- извлечение от сметка, се установява, че
ответникът е титуляр на партида, с аб. № ***,
за топлоснабден имот, находящ се на посоченият адрес.
Изрично в с.з. на 21.11.2016г, ответникът посочва, че ползва топла вода в
имота.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № ***, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за
процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за всеки календарен
месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума, за което са
издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ, в сградата,
на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода-
на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.06.2013-30.04.2016г, е общо в
размер на 1245,04лв- главница, от която-сумата от 0,66лв- сума за отопление, сумата
от 503,10лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сумата
от 656,48лв- сума за БГВ, и сумата от
84,80лв- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 1 бр водомери и 0 бр уреди; в имота
е употребявана топла вода. Сумите помесечно са дадени
от ВЛ в табличен вид. ВЛ е изчислило размера на
лихвата за забава върху главницата, от изискуемостта на отделните
плащания, за периода 02.08.2013-24.06.2016г, в размер на 182,76лв. ВЛ посочва
също, че тези суми съответстват на
счетоводните записвания на ищеца.
По делото не се установява
извършване на плащане на сумите, от
страна на ответника .
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение
по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери,
и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между
всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145,
ал.3 от ЗЕ/.
По делото се установи, че
партидата е открита на името на собственика на
имота- отв.В. Н., и по сила на закона-
цитираната по- горе норма на чл.153 от ЗЕ, е възникнала облигационна връзка
между него и ищеца- като доставчик на ТЕ. На основание гореизложеното, съдът
намира за установено качеството на ответника на
потребител на ТЕ, за процесния период- 01.04.2013-31.03.2016г и
съответно същият дължи плащане на сумите, съставляващи потребена
ТЕ.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен, и следва да бъде уважен,
като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата общо
1427,80лв., от които сумата от 1245,04лв- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.06.2013-30.04.2016г, и сумата от 182,76лв- лихва
за забава, за периода 02.08.2013-24.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-29.06.2016г,
до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, следва отв. Н., да понесе направените по делото разноски, като
бъде съобразен факта, че същата е
освободена от внасяне на държавни такси
и разноски. С оглед на това, същата следва да понесе само разноските за юрк. възнаграждение, но не и разноските за държавна такса и вещо лице, които са съдебни
разноски; от страна на ответника, няма възражение за прекомерност. При определяне на размера на
дължимото юрк. възнаграждение, следва да бъде взето
предвид следното: С оглед материалния интерес по делото /сумата от общо
1427,80лв./ и съобразно разпоредбата на чл.7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г.
на ВАС, размерът на възнаграждението по настоящето производство следва да бъде
определено в минималния предвиден такъв – 329,95лв., като се съобрази, че
делото е приключило в кратък срок и спорът няма особена правна или фактическа
сложност. Съдът приема, че възнаграждението от 329,95лв., е общо за
осъщественото процесуално представителство в заповедното и в исковото
производство, че дължимото юрисконсултско възнаграждение не следва да се
изчислява и присъжда отделно за заповедното и за исковото производство.
Кредиторът разполага с процесуалната възможност да претендира вземането си от
една страна по реда на заповедното производство, в който случай при депозирано
възражение ще се развие исково производство, а от друга страна направо по исков
ред. При определяне размерът на дължимата държавна такса е отчетено, че не
следва да се допуска събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя
процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да се приеме, че и в
хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде натоварен длъжника
с разноски за юрисконсултско възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с
тези, които биха били дължими при претендиране на вземането направо по исков
ред. Именно поради това, в хипотезата на развило се исково производство след
проведено заповедно, въпросът за всички дължими разноски следва да бъде
решен при постановяване на решението по
съществото на спора. И доколкото се касае за едно и също вземане /в заповедното
и исковото производство/, при съобразяване размера на това вземане следва да се
определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на
чл.78, ал.8 от ГПК. Поради горното, и при претендирани в заповедното производство от заявителя
разноски за юрисконсултско възнаграждение от 180.00лв., след уважаване на
възражението за прекомерност и поради изложените по-горе съображения, съдът
редуцира възнаграждението на представителя на ищеца, до размер на сумата от 149,95лв.,
които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Следва
в полза на ищеца, да бъдат присъдени разноски в заповедното производство, съобразно частта от вземането, която е била основателна
към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл.
422 от ГПК, в размер на 95,14лв., включваща само юрк.
възнаграждение.
Следва да бъде обезсилена заповед
за изпълнение №3132/30.06.2016г., по ч. гр. д.№ 4816/2016г. по описа на ПлРС, за разликата над предявеното вземане в настоящето
производство, до пълният претендиран размер от общо
2701,33лв., за периода 01.12.2011-30.04.2016г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ
НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** представлявано от законния си представител *** сумата от общо 1427,80лв., от които сумата от 1245,04лв.-
главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.06.2013г.-30.04.2016г, и сумата от 182,76лв.- лихва за забава, за
периода 02.08.2013г.-24.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-29.06.2016г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №3132/30.06.2016г., по ч.гр.д. № 4816/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ***, ЕИК *** представлявано от ***
със седалище и адрес на управление *** сумата
от 149,95лв, съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”
ЕАД, ***, ЕИК *** представлявано от *** със седалище и адрес на управление *** сумата
от 95,14лв.-разноски по ч.гр.д.№ 4816/2016г. по описа на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 416 от ГПК, заповед за
изпълнение №3132/30.06.2016г., по ч.гр.д. № 4816/2016г. по описа на ПлРС., ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 1427,80лв., от които сумата от 1245,04лв.- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.06.2013г.-30.04.2016г, и сумата от 182,76лв.-
лихва за забава, за периода 02.08.2013г.-24.06.2016г., ДО ПЪЛНИЯТ предявен
размер от общо 2701,33лв-главница и лихва, за периода 01.12.2011-30.04.2016г.
Решението се постановява с участието на третото лице- помагач на страната на
ищеца БРУНАТА” ООД, ***
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: