О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                             Година 25.06.2020                     Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 25 юни                                                                      Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

гражданско дело номер 1089 по описа за 2020 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на Д.И.Д. против „БУЛСАТКОМ” ЕАД – гр.София. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, както и да бъде задължен ответникът по реда на чл.190 ГПК да представи по делото личното трудово досие на ищеца. Предвид заявеното признание на факти от страна на ответника, не е необходимо назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Заповед от 10.02.2020г.; Трудов договор №90/04.11.2005г.; Допълнително споразумение №24/01.01.2006г;  Допълнително споразумение №23/03.01.2007г.; Допълнително споразумение №451/01.03.2007г.; Допълнително споразумение №148/02.01.2008г.; Допълнително споразумение №572/29.08.2008г.; Допълнително споразумение №657/05.01,2009г.;  Допълнително споразумение №3687/31.10.2014г.;  Допълнително споразумение № 1022/01.04.2015г.; Допълнително споразумение № 1006/04.01.2016г.; Допълнително споразумение № 1026/03.01.2017г.;  Допълнително споразумение №256/31.12.2018г.; Длъжностна характеристика на длъжност ,,Регионален мениджър ”, Предизвестие за прекратяване на трудов договор от Д.Д. вх. № 16/24.01.2020г.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за назначаване на съдебно–счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА ответника по реда на чл.190 ГПК да представи по делото личното трудово досие на ищеца.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 08.09.2020 г. от  10,40 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Д.И.Д. против „БУЛСАТКОМ” ЕАД – гр.София. Ищецът твърди в исковата си молба, че работил в ответното предприятие на основание сключен трудов договор с дружеството №90/04.11.2005г., с място на работа гр.Стара Загора. През годините били подписвани между страните множество допълнителни споразумения към цитирания трудов договор от дати както следва: №24/01.01.2006г., №23/03.01.2007г., №451/01,03.2007г. №148/02.01.2008г., №572/29.08.2008г., №657/05.01,2009г„ №3687/31.10.2014г., №1022/01.04.2015г., №1006/04.01.2016г., № 1026/03.01.2017г., №256/31.12.2018г. Твърди, че с допълнително споразумение № 1022/01.04.2015г. към трудов договор №90/04.11.2005г. двете страни се договорили в т. 9 както следва: „При прекратяване на Трудовия договор, Работодателят дължи на Работника/Служителя обезщетение в размер на 12-дванадесет месечни брутни работни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода и основанието за прекратяване на трудовия договор, което обезщетение е платимо на Работника ши служителя в пълен размер, еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора. ” В трудовия договор било допустимо с оглед разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ да се договарят друг вид обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, извън предвидените в КТ /чл.220 КТ, чл.222 КТ и др./, но само ако юридическите факти, въз основа на които се дължат, са различни. В случая договорната клауза в т.9 от допълнително споразумение №1022/01.04.2015г. към трудов договор №90/04.11.2005г. предвиждала по-благоприятен за него размер на обезщетението. Договорната воля на страните съответствала на принципа на договорна свобода в гражданското право и не противоречала на императивни законови норми или на обичаите в практиката и добросъвестността и била в съответствие със специалната норма на чл.66, ал.2 от КТ, като установявала по-благоприятни за него условия от предвидените в колективния трудов договор. Последното допълнително споразумение, подписано помежду им, било №256 от 31.12.2018г. и заеманата от ищеца длъжност била „регионален мениджър“, а договореното основно месечно възнаграждение било 3990,00лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит 7,8% или сумата от 311,22лв. През 2019г. било сменено ръководството на ответника. Новото ръководство започнало подбор на екип и ищецът бил принуден на 24.01.2020г. да подаде предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание 326 от КТ. Със заповед от 10.02.2020г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от същата дата. В заповедта било записано да му бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.2 от КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовия му договор работодателят не му изплатил дължимото обезщетение по т.9 от допълнително споразумение №1022/01.04.2015г. към трудов договор №90/04.11.2005г. в размер на 51901,92 лв., изчислено на база 12 брутни заплати за предходен пълен месец в размер на 4325,16 лв. Моли съда да осъди ответната страна да му заплати сумата от 51901,02лева, представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо на основание т.9 от допълнително споразумение №1022/01.04.2015г. към трудов договор №90/04.11.2005г., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва изцяло предявения от Д.Д. иск по основание. Моли съда да постанови решение, с което да остави исковата молба без уважение като неоснователна. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. Не оспорва, че между "Булсатком" ЕАД и ищеца е бил сключен трудов договор № 90/04.11.2005 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „Технически изпълнител", както и че трудовият договор бил изменян с допълнителни споразумения. Не оспорва твърденията относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца към датата на прекратяване на трудовия договор - 4325,16 лв. Не оспорва и че трудовият договор бил прекратен със заповед на работодателя от 10.02.2020 г. на основание чл. 326 от КТ във връзка с отправено от Д.Д. предизвестие вх. № 16/24.01.2020 г. Оспорва твърдението, че ищецът е „бил принуден“ да подаде предизвестието си поради смяна на ръководството на работодателя през 2019 г. Изпълнителният директор на дружеството „Невиван" ООД, с представител Саймън Максуел Зиф, който подписал и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 10.02.2020 г. обаче бил назначен с решение на едноличния собственик на капитала от 15.11.2018 г. и вписан в Търговския регистър на 22.11.2018 г. с права да представлява дружеството самостоятелно. Неоснователни се явявали твърденията на ищеца, че ръководството е сменено през 2019 г. и е започнало подбор на екип. „Невиван" ООД разполагало с работодателски правомощия още от 2018 г. Служителят упражнил своето субективно право да прекрати трудовия договор, като е изразил свободно волята си да напусне дружеството. Счита, че клаузата за обезщетение при прекратяване на трудовия договор по т. 9 от допълнително споразумение № 1022/01.04.2015 г. , на която се основава искът, е недействителна. Съгласно трайната практика на ВКС договорната клауза, предвиждаща, че работодателят дължи обезщетение в размер на определен брой възнаграждения, била валидна винаги, когато уволнението е по причина на работодателя, независимо от основанието за уволнение - съкращаване на щата, намаляване обема на работата, спиране на работата и др., но не и в случаите, когато извършеното от работодателя уволнение е по причина на работника или служителя - дисциплинарно уволнение, по писмено искане на работника или служителя, при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и пр. Уговореното обезщетение при уволнение по причини на работодателя се дължало само в случаите, когато уволнението било законно или когато уговореното обезщетение е за повече месечни възнаграждения от предвидените в чл. 225,  ал. 1 КТ, но само за разликата в броя на месечните трудови възнаграждения. Счита, че в настоящия случай е налице нищожност поради липса на основание - не можело да се приеме, че има валидна уговорка за плащане на обезщетение в случай на прекратяване на трудовия договор с предизвестие от служителя. В т. 9 от допълнителното споразумение не било уговорено изрично при наличието на кои основания за прекратяване на трудовия договор възниква това задължение. Записано било, че обезщетението е дължимо „независимо от повода и основанието за прекратяване на Трудовия договор". Посочената уговорка показвала, на първо място, че задължението възниква, когато работодателят прекратява трудовия договор без вина на работника - това правило нямало смисъл, ако работникът е уволнен дисциплинарно. Смята, че да се тълкува подобна договорка като даваща право на служителя на обезщетение и при прекратяване на трудовото правоотношение по причина на работника или служителя, би означавало, че при дисциплинарно уволнение ще се стигне до противоречие с един от основните принципи на правото, а именно, че „никой не може да черпи права  от неправомерното си поведение". Възникването на такова задължение имало смисъл и когато работникът прекратява трудовото правоотношение, но по причина на неправомерното поведение на работодателя. Целта на това обезщетение било да се компенсира служителят за оставането без работа за период, по-голям от предвидения в закон, съответно за претърпените вреди. От разпоредбата в процесния случай не можело да се установи волята на страните да е била обезщетение да се дължи и при прекратяване на трудовото правоотношение от работника и без наличието на неправомерно поведение на работодателя и с цел, различна от посочените. Да се приеме, че клаузата на т. 9 от допълнителното споразумение за получаване на обезщетение в размер на 12 брутни възнаграждение е приложима и при прекратяване от страна на служителя на основание чл. 326 от КТ противоречало и на добрите нрави, тъй като, от една страна, размерът на обезщетението бил прекомерен, а от друга, водело до възможност за служителя за злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от ЗЗД и прекратяване на трудовия договор единствено с цел получаване на обезщетението. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.66, ал.2 КТ - за заплащане на обезщетение по т.9 от допълнително споразумение №1022/01.04.2015г. към трудов договор №90/04.11.2005г. По делото се признават от ответника следните обстоятелства: наличие на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор №90/04.11.2005г., изменено с допълнителни споразумения;  прекратяване трудовото правоотношение на 10.02.2020 на основание чл.326 КТ и получавано от ищеца брутно трудово възнаграждение към момента на прекратяването в размер на 4325,16 лв. При тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на твърдяното основание за нищожност на клаузата по т.9 от допълнително споразумение №1022/01.04.2015г. към трудов договор №90/04.11.2005г.     

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: