Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 12451 по описа за 2016г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на И.И.И., чрез своята майка и законен представител А.М.И.,  предявен срещу ЗК „Е.“ АД.

В исковата молба И.И.И., чрез своята майка и законен представител А.М.И. твърди, че на 14.03.2016г. около 20,45ч., по път ІІ-81, км. 103+500, в посока към гр.Монтана, се движила като пътник на задна, дясна седалка зад шофьора в л.а. „Пежо“, модел „206“, рег. № *******, управляван от водача И. П.И., който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с климатичните условия, релефа на пътя скорост, поради което загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вдясно от пътя и се преобърнал. В резултат на реализираното ПТП ищцата получила телесни повреди – черепно мозъчна травма – мозъчно сътресение с контузия на главата.

Твърди, че за случая и причинената на ищеца телесна повреда е съставен на място констативен протокол от ОДМВР Монтана и АУАН.

Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания от ПТП претърпяла болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които търпи и към момента при всеки спомен за случилото се и ще търпи и в бъдеще.

 Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/07/515002256898/2015г.,  валидна от 04,09,2015г. до 03,09,2016г.

Претендира присъждане на сумата 26000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявената пред застрахователя претенция за доброволно плащане - 05.04.2016г. до окончателното изплащане.

Ответникът с депозирания в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба изразява становище за допустимост но неоснователност на иска.

Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение л.а. „Пежо“, модел „206“, рег. № *******, управляван от водача И. П.И., както и факта на настъпване на процесното ПТП и твърдяните травматични увреждания. Излага, че в полза на ищцата е определено и изплатено обезщетение за претърпяните неимуществени вреди в размер на 1000.00лв.

Оспорва интензитета на твърдяните болки и страдания и конкретно твърдението, че изживеният стрес и душевни страдания ще съпътстват ищцата до края на живота и, както и, че инцидента е оставил дълготрайни прихически последици в съзнанието и.

Възразява, че е налице съпричиняване от страна на родителите на ищцата, което се изразява в неупражнен надзор и в противоречие с разпоредбите на ЗДвП липса на поставена на обезопасителна система за деца или предпазен колан, като при наличието на такъв травматичните увреждания не биха настъпили или биха настъпили по леки по вид, степен и интензитет.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Оспорва и претенцията за лихви с възражението, че пред застрахователя не са представени всички изискуеми документи.

В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова молба и отговор, с които първоначално предявените се поддържат изцяло, без да са направени нови възражения и дадени различни становища.

Съдът, като съобрази предмета на спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следоното от фактическа страна:

От КП рег. № 527/14.03.2016г. и АУАН от 14.03.2016г. на ОД на МВР -гр.Монтана се установява, че 14.03.2016г. около 20,45ч., по път ІІ-81, км. 103+500, в посока към гр.Монтана, след разклона за с.Бойчиновци, л.а. „Пежо“, модел „206“, рег. № *******, управляван от водача И. П.И. самокатастрофирал на пътното платно. При ПТП пострадала пътничката на задна, дясна седалка И.И. на 10год.

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

При движението на л.а. „Пежо“, модел „206“, рег. № *******, управляван от водача И. П.И. на мястото на ПТП по пътното планто е имало неравности пълни с вода. Автомобила е преминал през голяма дупка пълна с вода. Настъпило е явлението „аквапланининг“ – навлязла е вода между гимите и асфалта, автамобила е останал с намалено или без сцепление и станал неуправляем. Като резултат и от допълнителното въздействие на неравността на пътното платно л.а. се е преобърнал напречно и претърколил встрани от пътното платно.

За да предотврати ПТП водачът е следвало да намали скоростта за движение по пътния участък, предвид тежките пътно-климатични условия, да е притежавала професионални умения да преодолее аквапланинга – при поява на загуба на сцепление съпроводено с чувство за загуба на контрол над управлението на л.а. е следвало моментално да освободи газта да да се намали скоростта на движение и да не въздейства върху волана. Няма информация за състоянието на гумите и точната характеристика на пътната настилка, за да се преценят и тези фактори за настъпване на аквапланинга.

Процесният автомобил е фабрично, заводски оборудван с обезопасителни колани  - триточкови, бедрено раменни на всички седалки, включително на задно средно място, където коланът е само двуточков, бедрен тип. Няма категорични сведения на кое място е седнала ищцата към момента на ПТП, дали автомобила е бил оборудван с обезопасителни средства за последната, както и антропологичните и данни.

Съгласно заключението независимо, кое място за пътник е заемала ищцата в процесния автомобил към момента на ПТП, както и дали е била в обезопасително средство или с обезопасителен колан, предвид предполагаемите за възрастта и антопологични данни последиците, т.е. травматичните увреждания не биха се различавали съществено.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила следните травматични увреждания: черепно мозъчна травма състояща се от компоненти – мозъчно сътресение и контузия на главата. Мозъчното сътресение е протекло без безсъзнателно състояние и е реализирало медико-биологичния критерий „разстройство на здравето временно неопасно за живота“.

Ищцата е търпяла болки и страдания за период от коло тридесет дни, най интензивни в първите десет, изразяващи се с главоболие, светобоязън и отпадналост. След приключване на болничното лечение е получила указания за спазване на лечебно охранителен режим включващ избягване на четене, гледане на телевизия, работа на компютър, употреба на възбуждащи напитки и на физически натоварвания за период от двадесет дни. При необходимост – употреба на симптоматични медикаменти. Съгласно заключението обичайно след мозъчно сътресение изхода е добър, без очаквани усложнеия.

Съгласно СМЕ получените травматични увреждания вследствие ПТП са възможни и при правилно поставен предпазен колан. В процесния случай, предвид механизма на травмата правилно поставен обезопасителен колан не може да предотврати получените травматични увреждания от ищцата.

От показанията на свидетеля А.М. А. – майка на ищцата се установява следното. Двете и Н. – второто дете на свидетелката пътували заедно с водача И. П.И. в л.а. „Пежо“, модел „206“, рег. № *******, към момента на ПТП. Попаднали в аквапланинг. Колата се превъртяла настрани. И. пострадала. Между пет и седем дни била в болница. Имала повръщане, главоболие, световъртеж, преливали и системи, медикаменти. След изписването от поведението и личал голям стрес. Преди катастрофата заеквала леко, а след нея се увеличило и сега го имало. Започнала да се изпуска нощно време. Страхувала се да се вози на автомобил и от време на време си спомняла за случая. Свидетелката не я проверила дали е с колан на задната дясна седалка. Система за обезопасяване на деца в колата нямало. След изписването била в пълен покой. Две седмици не ходила на училище, не гледала телевизия, не четяла, не играела на телефон. Към момента няма медицински противопоказания да спортува.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл.  226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

С оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви, безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 13.03.2016г. по отношение увреждащият л.а. „Пежо“, модел „206“, рег. № *******, управляван от водача И. П.И., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/07/515002256898/2015г.,  валидна от 04,09,2015г. до 03,09,2016г. и ответника.

Съдът намира приетите заключения на САТЕ и СМЕ за обективно и безпристрастно дадени, и в съответствие с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло.

Цени показанията на разпитания свидетел по правилата на чл. 172 ГПК, поради близката му родствена връзка с пострадалия и ги кредитира  като обективни, безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото в частта относно получените от ищцата травматични увреждания и последвалото лечение и възстановителен период, и търпяните в към него момент болки и страдания. В частта относно получените трайни във времето последици, а именно: нощно напикаване, заекване, страх от автомобили и остатъчен стрес не ги кредитира, като изолирани и без връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ приема за установени елементите от състава на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда в пряка и непосредствена връзка с него - причинени телесни увреждания на ищеца – черепно мозъчна травма състояща се от компоненти: мозъчно сътресение и контузия на главата.

Водачът на процесния л.а. „Пежо“, модел „206“, рег. № ******* с поведението си е нарушил задълженията си въведени с нормата на чл. 20 от ЗДвП, като се движил с несъобразена с климатичните условия, релефа на пътя скорост, поради което загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вдясно от пътя и се преобърнал.

В пряка причинна връзка от това бездействие на водача за ищеца са настъпили травматичните увреждания. Въз основа свидетелските показания и заключението на СМЕ съдът приема за установено, че ищеца е търпял твърдяните физически и емоционални болки и страдания за период от коло тридесет дни, най интензивни в първите десет, изразяващи се с главоболие, светобоязън и отпадналост. След приключване на болничното лечение е спазвала ограничителен режим целят пълен покой с цел възстановяване за период от двадесет дни. Възстановила се е изцяло без усложнения.

Ищцата не е установила главно и пълно, че след ПТП е търпяла и ще търпи неимуществени вреди резултат от последното при всеки спомен за случилото се.

Недоказано е останало и възражението за съпричиняване от острана на ответника. Съгласно приетите заключения травматичните увреждания биха настъпили в резултат на ПТП за ищцата и при правилно поставен обезопасителен колан.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан в своето основание.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата 4000.00лв. Безспорно е, че ответникът е изплатил в полза на ищцата преди предявяване на иска сумата 1000.00лв., като застрахователно обезщетение. Затова искът следва да бъде уважен за сумата 3000.00лв. и отхвърлен за сумата 23000.00лв., представляваща разлика над присъдените 3000.00лв. до общо претендираните 26000.00лв., от които за 1000.00лв. поради извършено плащане и за 22000.00лв., като неоснователен. Съобразно направеното искане сумата 3000.00лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея считано от 05.04.2016г. до окончателното и изплащане.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищеца е претърпял сравнително леки телесни увреждания, от които се е възстановил изцяло и без усложнения в рамките на месец. От доказателствата по делото не се установява ищцата да е претърпяла в по-голям обем и интензитет вреди, нито да са налице трайни остатъчни явления от получените увреждания. 

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.

Адв. Я.Д.Д. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът претендира разноски в размер на 850.00лв., включително възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Съобразно уважената част от иска ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. Я.Д.Д. в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 151.20лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 752.00лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 120,00лв., съобразно уважената част от иска и сумата от 46,20лв. за заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда съответно на уважента част от исковете.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И. ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител А.М.И. ЕГН **********,***, сумата 3000,00 /три хиляди/лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП настъпило на 14.03.2016г. около 20,45ч., по път ІІ-81, км. 103+500, в посока към гр.Монтана, виновно причинено от И. П.И., при управление на л.а. „Пежо“, модел „206“, рег. № *******, управляван от водача И. П.И., който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с климатичните условия, релефа на пътя скорост, поради което загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вдясно от пътя и се преобърнал, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/07/515002256898/2015г.,  валидна от 04,09,2015г. до 03,09,2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявената претенция за доброволно плащане пред ответното дружество - 05.04.2016г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 23000.00 /двадесет и три/лв., представляваща разлика над присъдените 3000.00 /три хиляди/ /лв. до общо претендираните 26000.00 /двадесет и шест хиляди/лв., от които за 1000.00 /хиляда/лв. поради извършено плащане и за 22000.00 /двадесет и две хиляди/лв., като неоснователен, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Я.Д.Д. – САК, в качеството на процесуален представител на И.И.И. ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител А.М.И. ЕГН **********,*** сумата 151,00 /сто петдесет и един/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА И.И.И. ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител А.М.И. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата 752,00 /седемстотин петдесет и два/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски включително за защита от юрисконсулт.

ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 120,00 /сто и двадесет/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 46.20 /четирдесет и шест, 0.2/лв., представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: