Присъда по дело №342/2013 на Окръжен съд - Силистра

М О Т И В И                              НОХД №342/2013г. на СОС

Против подсъдимата Й.Я.П. *** е предявено обвинение по чл.343, ал.4 във вр.с ал.3, б.”б” във вр.с чл.343, ал.1, б.”в” във вр.с чл.342, ал.1  НК за това, че на 07.08.2012г. на път с.Осен-гр.Главиница, обл.Силистра, при управление на л.а. „Тойота Ландкруизер” с ДК № СС5094СК е нарушила правилата за движение посочени в чл.16, ал.1, т.1 ЗДП-на пътно платно с двупосочно движение на водач на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне и по непредпазливост е причинила смъртта на Д. Г. Д., починал на 09.08.2012г. и средна телесна повреда на Ю.С.К., изразяваща се в трайно затруднение на ляв долен крайник.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра в съдебно заседание поддържа предявеното обвинение, като намира, че нарушението което е допуснала подсъдимата е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и виновното поведение на П. е доказано по несъмнен начин. Предвид на това, прокурорът пледира за налагане на наказание по вид лишаване от свобода в размер от три години, като се вземат предвид отегчаващите и смекчаващите вената обстоятелства. Прокурорът счита също така, че са налице условията на приложение на чл.66 НК и изтърпяването на наказанието да се отложи за срок в размер от пет години. Прокурорът претендира и за налагане на наказанието лишаване от право на управление на МПС по чл.343г НК, в срок съответстващ на наказанието лишаване от свобода.

Процесуалния представител на подсъдимата-адв.Д. счита, че вмененото като обвинение, нарушение по чл.16, ал.1, т.1 ЗДП е извършено от подсъдимата в резултат на инстинктивно поведение, на инстинкт за самосъхранение и не е осъзнато движение. Адв.Д. намира също така, че действията на подс.П. са провокирани от неправомерното поведение на пострадалия Д., който е навлязъл в нейната лента за движение, с цел избягване на намиращите се в неговата лента за движение дупки. Според защитата, действията на подсъдимата са и в резултат на нейната възраст, пол и неопитност като водач на МПС. Предвид на това, адв.Д. счита, че в случая са налице условията за приложение на чл.15 НК (случайно Д.ие), налагащо постановяването на оправдателна присъда. Алтернативно се иска налагането на минимално наказание, предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства с приложението на чл.66, ал.1 НК също в минимален размер.

В последната си дума подс.П. изразява съжаление, но счита, че не е виновна и моли за оправдателна присъда.

Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №202/2012г. по описа на РУП-Тутракан, становището на прокуратурата, обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите, прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.08.2012г. през деня постр.Д. се срещнал със св.К., тъй като между тях имало предварителна уговорка за покупко-продажбата на лек автомобил. Понеже пострадалия щял да закупува лекия автомобил, той изявил желание да го изпробва. За тази цел двамата заедно със сина на Д.-св.Г. се качили в автомобила „Опел Вектра” с ДК №СС3310СК и посетили автомобилен майстор в гр.Главиница. След проверката пострадалия заявил, че е останал доволен от автомобила и казал, че ще го купи.

Същия ден около 18.30ч двамата отново се срещнали и тогава Д. предал на св.К. сумата от 1000лв., като се уговорили собствеността на колата да бъде прехвърлена след като се изплати и останалата част от уговорената сума. След това, те, заедно със сина на пострадалия-св.Г. потеглили от гр.Главиница за с.Стефан Караджа за да оставят св.К., където той живеел. Автомобила бил управляван от пострадалия Д., до него на предната дясна седалка седял св.К., а отзад седял св.Г.. В около 19.00 часа те навлезли в пътен участък 21-415 между гр.Главиница и с.Осен, обл.Силистра. Времето било ясно, пътното платно сухо, двупосочно, без пътна маркировка, видимостта била много добра. Пътното платно в този участък е с широчина от 6,60м. с едрозърнест асфалт. В същото време в посока от с.Осен към гр.Главиница се е движила подсъдимата П., управлявайки джип „Тойота Ландкруизер” с ДК №СС5094СК. Всеки от тях се е движил в своята лента за движение. В областта на местопроизшествието движищете се в срещуположна посока МПС навлезли в завой, ляв за пострадалия и десен за подсъдимата. Преди да навлезе в завоя, пострадалия избегнал намиращи се в неговата лента за движение дупки, навлизайки в насрещната лента и след това се върнал в своята лента за движение. Навлизайки в централната част на завоя внезапно срещу автомобила на пострадалия, в неговата лента за движение се появил джипа управляван от подсъдимата. Сблъсъка между двете МПС не е могъл да бъде избегнат поради което последвал съприкосновение между тях при кос челен удар с предната дясна част на джипа и предната лява част на лекия автомобил. Непосредствено след това, подсъдимата е била качена от преминаващ автомобил и откарана в болницата в гр.Главиница. Св.К. успял сам да излезе от автомобила но останал да лежи в канавката и не успял да помогне на Д. и сина му, поради уврежданията които получил. Малко след това на местопроизшествието пристигнали пътуващите за гр.Главиница свидетели И.Н., Н., Л. и М.. Първият с автомобила си се отдалечил на известно разстояние където имало обхват на мобилен оператор и се обадил на тел.112, след което се върнал на местопроизшествието. Междувременно там пристигнали свидетелите Я.П.-баща на подсъдимата и Г.П.-чичо на подсъдимата. Те оказали помощ при изваждането на пострадалия и св.Г.. Всички пострадали били транспортирани в МБАЛ Силистра. Въпреки проведеното интензивно лечение на 09.08.2012г. пострадалия Д. починал.

Видно от назначената съдебномедицинска експертиза, пострадалия Д. е получил черепно-мозъчна травма със счупване на черепна основа, счупване на лявото рамо на челюстта, вътрешни кръвоизливи, контузия на мозъка, гръдна травма със счупване на четири десни ребра и прекъсване на гръбначен стълб между 4-5 гръдни прешлени, оток на белите дробове, аспирация на кръв в белите дробове, наличие на кръв в стомаха, анемия на паренхимни органи, открито счупване на дясна бедрена кост, закрито счупване на лява бедрена кост и редица други по-леки наранявания.

Непосредствената причина за смъртта на постр.Д. е тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в механично увреждане на костите на черепната основа с кръвонасядане на меките черепни покривки и контузия на мозъчното вещество. Масивната кръвозагуба и аспирацията на кръв са благоприятствали за настъпването на смъртния изход.

Св.К. е получил контузия на главата, порезна рана на челото, многофрагментно счупване на лявата илиячна кост и ацетабулума с луксация на лявата тазобедрена става. Счупването и луксацията на тазобедрената става е довело до трайно затруднение на ляв долен крайник или средна телесна повреда по смисъла на НК.

Св.Г. е получил увреждания които в своята съвкупност са довели до временно разстройство на здравето не опасно за живота, или лека телесна повреда по смисъла на НК.

От химическите изследвания е видно, че в кръвта на пострадалия Д. и подс.П. не се е установило наличие на алкохол.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, от заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи, автотехническите експертизи и разпитите на вещите лица в съдебно заседание, от писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справка от НИМХ- филиал Варна, справка за административни наказания, протоколи от изследванията за наличието на алкохолно съдържание в кръвта, свидетелство за съдимост, удостоверение за наследници, данни за личността на подсъдимата.

Предвид на това съдът прие, че от обективна страна подс.П. е осъществила престъпния състав на чл.343, ал.4 във вр.с ал.3, б.”б”, във вр.с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 07.08.2012г. по път с.Осен-гр.Главиница, обл.Силистра, при управление на лек автомобил „Тойота Ландкруизер” с рег.№ СС5094СК е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинила смъртта на Д. Г. Д., починал на 09.08.2012г. и средна телесна повреда на Ю.С.К., изразяваща се в трайно затруднение движенията на ляв долен крайник.

Бланкетния характер на нормата на чл.343 НК изисква (предвид основното значение за изясняване съставомерността на Д.ието) преценката дали подсъдимата е нарушила посочените в обвинението правила за движение по пътищата и дали тези нарушения са в причинна връзка със настъпилия вредоносен резултат.

Според съда, пряка и непосредствена последица от извършеното от подс.П. нарушение на правилата за движение по пътищата е настъпилия съставомерен резултат, а именно: смъртта на Д. и средната телесна повреда а К..

От страна на подсъдимата е нарушена  разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП. Тази норма забранява на водача на ППС да навлиза  и да се движи в лентата за насрещно движение при пътно платно с двупосочно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. С оглед установените фактически данни по делото, според съда в случая не са били налице обективни причини провокиращи подсъдимата да предприема маневрите изпреварване или заобикаляне, оправдаващи нейните действия по навлизане в лентата за движение на пострадалите. А дори да се е налагало това, подсъдимата е следвало да съобрази действията си с разпоредбите на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП и чл.91, ал.3 от ППЗДП.

Вещите лица по назначената тройна автотехническа експертиза също приемат, че основната причина за възникване на ПТП е навлизането на л.а. „Тойота” в лентата за насрещно движение и отсъствието на действия от страна на водача на този автомобил за предотвратяване на съприкосновението. Според вещите лица, произшествието е било предотвратимо, ако водачът на л.а. „Тойота” го е управлявал по такъв начин, че да не напуска своята лента за движение.

В обясненията си подсъдимата излага тезата, че причината за навлизане в насрещната лента за движение е поведението на пострадалия Д., който от своя страна е навлязъл в нейната лента за движение и по този начин я е провокирал да предприеме „спасителна маневра” с оглед недопускане на ПТП. Тази позиция се застъпва и от процесуалния представител на подсъдимата. Адв.Д. приема, че пострадалия Д. с цел избягване на намиращите се в неговата лента за движение дупки е навлязъл в насрещната лента за движение, като по този начин е поставил подсъдимата в ситуация при която единствено със завой наляво е било възможно  да предотврати настъпването на ПТП.

Характерното за тази позиция обаче е, че кореспондира единствено с твърденията на подсъдимата, и е лишена от подкрепата на останалите доказателства по делото.

Този извод категорично се налага от мястото на удара между двете МПС-ва, от показанията на св.К., показанията на свидетелите Н., Л., М., заключенията на назначените тройни АТЕ, от доказателствените средства по делото.

Установяване на местото на удара между двете МПС-ва, изисква преценка на информацията имаща отношение към това обстоятелство, и съдържаща се в редица доказателства и доказателствени средства.

Такъв доказателствен източник са показанията на св.К., който категорично заявява, че удара е станал в тяхната лента за движение след като джипът управляван от подсъдимата е напуснал своята лента за движение и е предприел движение срещу тях. К. споменава, че преди навлизане в завоя (в средната част на който е настъпило ПТП) в тяхната лента за движение е имало няколко дупки, които Д. е заобиколил и преди навлизане в завоя се е намирал вече в своята лента за движение. Свидетелят е категоричен също така, че преди завоя джипа не се е забелязвал, а са го възприели вече в завоя, непосредствено преди удара, като в този момент той се е намирал в тяхната лента за движение.

Процесуалния представител на подсъдимата – адв.Д. акцентира върху показанията на св.К. в частта, в която той твърди, че са се движили плътно вдясно на пътното платно, при което е невъзможно съприкосновението на автомобилите да е на местото посочено от обвинението, и прието като „място на удара”.

Съдът обаче счита, че при конкретните пътни условия на движение (широчина на лентата за движение от 3,30м, ляв завой за пострадалите, липса на ясно изразен бордюр, динамичността на ситуацията), да се определи категорично разположението ма МПС върху пътното платно, във всеки един момент е твърде относително и  несигурно. Още повече, че въз основа на обективните находки установени на местопроизшествието и заключението на вещите лица, може по несъмнен начин да се установи мястото на удара.

На местопроизшествието са установени две задирания върху пътното платно намиращи се изцяло в лентата за движение на л.а. „Опел” и насочени към него, както и петно от масло което започва на 9,30м след ПЛО и на 4,30м вляво от десен ръб на платното, което завършва до предно ляво колело на л.а. „Опел”. Петното е изцяло в лентата за движение на този автомобил. Вещите лица по АТЕ са категорични, че тези следи са оставени от лекия автомобил, а не от джипа. Изводите им се основават както на протокола от местопроизшествието, така и на установените увреждания по автомобилите, а именно: открити следи от триене в областта на предното ляво окачване на Опела, счупена скоростна кутия с изтичане на масло, следи по долната част на купето на Опела.

Оспорвайки установеното място на удара, адв.Д. изтъква показанията на свидетелите Я.П. и Г.П., които свидетелстват, че след пристигането си на местопроизшествието, св.Я.П. се е качвал на джипа, манипулирал е скоростния лост и неволно е завъртял ключа за запалване, при което джипа е подскочил и се е преместил известно разстояние напред, т.е. мястото на удара не е приетото от обвинението, а по-скоро в лентата за движение на джипа. Разследващият полицай обаче се е съобразил и описал състоянието и разположението на автомобилите именно след това, след манипулирането на джипа. Тази позиция на адв.Д. е също несъстоятелна.

Непосредствено сред настъпване на ПТП, на местото са пристигнали свидетелите Н., Л. и М., и след това свидетелите Я.П. и Г.П.. Първите трима са категорични, че докато са били на местопроизшествието (а те са стояли до приключване на огледа от оперативната група), промяна в разположението на двете МПС не е настъпвала. Докато св.Н. за известно време (около 10-15м) се е отдалечил от местопроизшествието търсейки обхват за телефона за да се обади на тел.112, свидетелите Л. и М. не са отклонявали от местопроизшествието. Св.Н. обаче е също категоричен, че както е открил двата автомобили, след завръщането си повторно не е имало промяна в разположението им: „Да са местени самите коли ли? Не, нямаше разлика. Сигурен съм. След това дойде пожарна, отрязаха кабелите на акумулаторите”.

Св.Л.: „Никой не е местил автомобилите, докато ние бяхме на местопроизшествието”.

Св.М.: „Докато бяхме на произшествието, автомобилите не ги бута никой. Както ги заварихме, така останаха”.

Адв.Д. поставя под съмнение възможността свидетелите да са възприемали непрекъснато събитията около автомобилите, като се позовава на заявеното от св.Л., че не е виждал от мястото където се е намирал какво правят от пожарната и полицията. Защитата пропуска обаче обстоятелството, че св.Л. подчертава този факт за момента, когато на местопроизшествието са пристигнали вече органите на полицията и пожарната, и са разпоредили на присъстващите да се отдръпнат за да се извършат необходимите процесуални действия. Претендираното от защитата манипулиране на джипа обаче се е извършило преди идването на полицията, т.е. когато свидетелите са присъствали непосредствено до автомобилите и са категорични за обстоятелството, че тогава автомобилите не са премествани.

Предвид на това, съдът не може да пренебрегне доказателствената информация предоставена от свидетелите Н., Л. и М.,  (по отношение на които липсват каквито и да е данни за предубеденост или заинтересованост, за разлика от показанията на бащата и чичото на подсъдимата), касаеща този факт на доказване, за сметка на показанията на св. Я.П. и Г.П. подкрепящи внушенията на адв.Д..

Още повече, че по отношение на основни детайли от действията, които според тях са довели до преместването на джипа се наблюдават съществени противоречия, поставящи под сериозни съмнения тяхната достоверност и обективност.

Така например, в предходното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд св.Я.П. на 14.06.2013г. е заявил: „Аз се качих в джипа. Същият беше оставен на контакт. Натиснах спирачката и съединителя и го освободих от скорост. Поставих го на паркинг. При изваждане на контактния ключ неволно го завъртях. За момент той се опита да запали. Направо скочи и се измести”. В съдебно заседание обаче на 29.05.2014г. свидетелят заявява, че неволно е завъртял ключа когато лоста на скоростите се е намирал на „директна” предавка, след което го е преместил на „неутрална”. Свидетелят сам е осъзнал абсурдността на теорията, че л.а. с автоматична скоростна кутия и поставен лост на „паркинг”, би могъл да бъде приведен в движение, поради което и в неговите последващи показания се наблюдава известно еволюиране („Автомат може ли да тръгне на „паркинг”?-л.153, „Когато е на „паркинг” не може да се придвижи, трябва да се даде на „неутрална”-л.154), което обаче представлява съществено противоречие с предишната му версия, и което съдът на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК констатира. При излагане на различните си версии, св.Я.П. си противоречи и в какво състояние е оставил скоростния лост, като при първата, лоста е оставен на „паркинг” (в такава ситуация е описан в протокола за оглед), а във втората твърди, че го е оставил в „неутрално” положение.

За изясняване на този въпрос, СОС по указание на ВнАС постави такава задача и на вещите лица ( в съответствие със заявеното от св.Я.П. от 14.06.2013г.), които в изготвената ДТАТЕ също категорично отричат възможността, л.а. с автоматична скоростна кутия и поставен лост на „паркинг” да може да бъде приведен в движение, чрез завъртане на контактния ключ.

Противоречия се наблюдават и в показанията на св.Я.П. и св.Г.П. по отношение  разстоянието на което е преместен джипа. Я.П. твърди, че джипа е мръднал около 10-15 см., а св.Г.П.  твърди, че джипа е мръднал около 50 см.

Гореизложеното, в контекста на отношенията в които се намират тези двама свидетели с подсъдимата, навеждат съда на извода, че те са явно заинтересовани и предубедени, и откровено лъжат за факти и обстоятелства, които биха могли да имат съществено отношение към основания факт на доказване, а и оттам и към по-благоприятен резултат за подсъдимата.

Склонността на тези свидетели да спестяват истината се проявява и по отношение установяването на не дотам съществени въпроси, като например кой е срязал кабелите на акумулаторите на двата автомобила. Я.П. и Г.П. твърдят, че това са сторили те с помощта на клещи предоставени им от пристигналите пожарникари, но последните-свидетелите Д. и В.П. категорично опровергават това. Те заявяват, че кабелите са срязани от тях и не се предоставяли служебни клещи на никого.

Предвид на това, съдът въз основа на установеното разположение на автомобилите след съприкосновението, откритите обективни находки на местопроизшествието, надлежно отразени в протокола за оглед, показанията на свидетелите К., Н., Л. и М., заключенията на назначените тройни АТЕ приема, че сблъсъка между двете МПС-ва е станал изцяло в лентата за движение на л.а. „Опел”.

Адв.Д. обяснява поведението на подсъдимата при навлизането в насрещната лента за движение като инстинкт за самосъхранение, като неосъзнато движение продиктувано от действията на пострадалия Д., който с цел да заобиколи намиращите се в неговата лента за движение дупки е навлязъл в насрещната. Тази позиция почива единствено на обясненията на подс.П..

На вещите лица по АТЕ бе поставена задача след оглед на местопроизшествието да отговорят налице ли са данни за наличието на дупки (дори и запълнени) в платното за движение на л.а. Опел, какъв е размерът им и какво е разстоянието от тях до началото на завоя, както и до мястото на удара -установените протърквания по пътното платно?

Видно от отговорите на задачите, в пътното платно за движение на л.а. Опел (гр.Главиница-с.Осен) са установени изкърпвания обозначени с номера 1,2,4,5 и 7 –л.145,146 и 147. В пътното платно за движение на л.а. Тойота са установени изкърпвания обозначени с номера 1,4 и 6. От снимковия материал към експертизата е видно също така, че най-близките изкърпвания до мястото на удара са съответно: за Опела-тези с номера 4,5 и 7 (отстоящи на 34,6, 30,2 и 13,2 м) и за Тойотата-тези с номера 5 и 6 (отстоящи съответно на 16 и 15,7м).

Предвид приетия по-горе извод, че сблъсъка е станал изцяло в лентата за движение на Опела, то тогава при преодоляване на изкърпванията (за които се предполага, че са елиминирали намиращите се там дупки) с номера 5 и 6 за Тойотата (л.144) и това с номер 7- за Опела (л.147), разположението на МПС-ва непосредствено преди съприкосновението (което в този случай е било неизбежно) е било съответно: движение на л.а. Опел в своята лента за движение, а л.а. Тойота- в насрещната лента за движение.

Според твърденията на св.К., преди навлизането в завоя те са преодолели дупки в тяхната лента за движение, като са навлезли в насрещната и след това са се върнали в тяхната, като при навлизане в завоя те са се намирали изцяло в тяхната лента за движение. Вещите лица са описали изкърпванията в двете посоки от мястото на удара на разстояние от около 100м, като радиуса на завоя по външната му част е 351,7м.. Двете МПС-ва са имали възможност да се възприемат като са били на не по-малко от 105м едно от друго.

В този случай за л.а. Опел са представлявали препятствие предполагаемите дупки обозначени с номера 4 и 7 (л.146 и 147). Номер 4 се намира на 34,6м от мястото на удара. Според вещите лица (основната АТЕ), видимостта между двамата водачи в този участък е от разстояние от около 105м, което се изминава от двата автомобила за време от около 2,75 секунди (до мястото на удара), при установените им скорости за движение. Също така според вещите лица, ако Опела се е намирал в лентата за движение на джипа, то в момента на забелязването му са му били необходими около 30м да се върне в своята лента за движение. В този случай джипа изминава около 40м. При това положение, е невъзможно при закърпване №4 (едва тогава двамата водачи да са се възприели), л.е. Опел  да се е намирал в лентата за движение на джипа, тъй като мястото на удара нямаше да е на установеното място, разположението на автомобилите след произшествието нямаше да е същото, а съприкосновението между тях по-скоро ще е в лентата за движение на джипа. Това е така защото, ако Опела едва след закърпване №4 е предприел връщане в своята лента за движение (изминавайки нужните му около 30м), то джипа в него момент също е отстоял от мястото на удара на същото разстояние, но поради по-високата си скорост би изминал около 40м., т.е., мястото на удара щеше да е на съвсем различна точка върху пътното платно.

Установените от вещите лица закърпвания по пътното платно обаче не предоставят категорична информация, къде точно се е намирала дупката, нейната дълбочина и размер, и изобщо те представлявали ли са препятствие изискващо преодоляването им чрез маневри отклоняващи посоката на движение.

Безспорно е обаче, наличието на три дупки в лентата за движение на подсъдимата, които са описани в протокола за оглед на местопроизшествието, и колкото този факт да се омаловажава от защитата на подсъдимата не може да бъде пренебрегнат.

Ето защо, съдът приема, че непосредствено преди съприкосновението, л.а. Опел се е намирал изцяло в своята лентата осъществявайки движение успоредно на мислената разделителна линия.

Този извод се подкрепя и от информацията, която предоставя протокола за оглед на местопроизшествие в частта му касаеща установените увреждания на л.а. Опел, както и информацията от фотоалбума. От тези два източника се установява, че върху предния капак на опела се вижда отпечатък от емблемата на джипа. Той отстои на 70см от левия ръб на капака и на 60см от десния ръб на капака, т.е. почти в централната част на предния капак. От снимки с №42 и 45 достатъчно ясно се установява, че отпечатъка е почти равномерно разположен върху капака и се забелязват сравнително добре всичките му детайли. Тези данни удостоверяват, че удара е почти челен (вещите лица са приели, че той е челен, кос при 20 градуса курсов ъгъл за джипа и 0 градуса на Опела), което е позволило отпечатването на емблемата именно по този начин. Ако и л.а. Опел е бил под някакъв ъгъл спрямо джипа не би било възможно отпечатъка да е в такова състояние. Наистина, вещите лица допускат и при двата варианта да се получи този отпечатък, но все пак според тях вероятността той да е в този вид е по-голяма при първата хипотеза, а именно: разположен успоредно на оста на пътя л.а. Опел и косо наляво разположен спрямо тази ос джип Тойота-л.157.

Предвид на това, съдът приема, че разположението на двете МПС-ва непосредствено преди съприкосновението е било така както е показано в изготвената от вещите лица скица към основната АТЕ-л.99 от ДП.

С оглед на гореизложеното, не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на подсъдимата, че действията й са плод на инстинктивно, неосъзнато навлизане в насрещната лента за движение в рамките на позволителния режим на нормата по чл.16, ал.1 ,т.1 ЗДП за извършване на маневрите изпреварване или заобикаляне, продиктувано от неправомерното поведение на пострадалия Д.. Дори и да се допусне, че при преценката относно пътната ситуация, подсъдимата е възприела автомобила на пострадалите като движещ се в нейната лента за движение, за нея възникват задължения като водач на МПС, с които тя очевидно не се е съобразила. Единствено правилното решение за предотвратяване на ПТП в подобна ситуация е предприемане на действия по спирането на автомобила. Конкретните условия са способствали за това, тъй като според вещите лица при движение на л.а. Опел в лентата за движение на джипа, разстоянието на видимост е било около 105м (при движение на Опела в попътната лента за движение видимостта е над 105м), като в този случай сбора от опасните зони за двата автомобила е от около 107м. (за Опела опасната зона за спиране според установената скорост на движение е 44,5м, а за Тойотата-62,65м), т.е. при предприети навреме действия за спиране на автомобилите от двамата водачи е било възможно отново да настъпи съприкосновение, но със несравнимо по-незначителни последици, и най-вероятно в лентата за движение на подсъдимата. Действия от страна на подсъдимата за спиране на управлявания от нея автомобил обаче не се предприемани. Разбира се посочената хипотеза е възможна, единствено при действително разположение на л.а. Опел в лентата за движение на подс.П.. Последната определя действията си като опит за „спасителна маневра”, целяща предотвратяване на ПТП. Следва да се има предвид обаче, че такива действия са допустими само когато предписаните способи (спиране на автомобила) не могат да доведат до преодоляване на възникналата опасност  и едва тогава се прибягва до маневра за спасяване чрез извършването на различни действия по субективната преценка на водача, за избор на най-благоприятното положение. Освен това, „спасителна маневра” чрез изменение посоката на движение се предприема единствено в случаите, в които опасността не може да се предотврати по начините предвидени в чл.20, ал.2 ЗДП, и с нея не се причинява смърт или телесни увреждания, а само имуществени поражения.

Както бе изложено обаче по-горе, фактите по делото сочат, че непосредствено преди съприкосновението, л.а. Опел се е намирал изцяло в лентата си за движение, и с предприетата маневра, подс.П. е допринесла изцяло за настъпване на съставомерния резултат. В случая правилно разположения в попътната лента л.а. Опел не е представлявал факторът провокирал подсъдимата към предприемане на маневра по чл.91 ППЗДП, а намиращите се в нейната лента пътни неизправности-дупки. Но дори и в тази ситуация, подсъдимата е следвало да съобрази поведението си с изискваният на чл.91, ал.3 ППЗДП.

Настъпилия общественоопасен резултат е в причинна връзка с допуснатото нарушение по чл.16, ал.1, т.1 ЗДП, тъй като подсъдимата не е противодействала върху отклонението на посоката си на движение, продължила е да се движи със същата скорост, не е предприела действия по спиране при което е създала непреодолими за настъпването на ПТП условия. В този смисъл е и заключението на изготвената основна АТЕ, като според вещите лица, при запазване на движението в собствената лента за движение от Тойотата, произшествието е било предотвратимо.

От субективна страна Д.ието е извършено непредпазливо, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност), тъй като подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но с оглед конкретните обстоятелства е била длъжна и е могла да ги предвиди. Д.ието е извършено при изключително добри пътни условия, като не са били налице никакви обективни причини, които да оправдаят незаконосъобразното й поведение, т.е. тя освен че е имала възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат, но е била длъжна да го стори. В тази връзка са неприемливи съображенията на процесуалния представител на подс.П., че поведението и би могло да бъде оправдано от нейния пол!!!, младата й 18г възраст (към инкриминираната дата подсъдимата е с навършени 20г), неопитността й като шофьор и липса на хладнокръвие. В такъв случай обаче неминуемо възниква въпросът-какво тогава е правила изобщо подс.П. с подобен автомобил на пътното платно? Ако поради посочените обстоятелства тя е чувствала несигурност при управлението на автомобил, ако те са я възпрепятствали обективно да оценява пътната обстановка и адекватно да реагира на създалите се пътни ситуации, то тогава тя във всеки един момент е представлявала потенциална опасност за останалите участници в движението и не е следвало при никакви обстоятелства да предприема управление на автомобил. Поне не и без присъствието на опитен придружител.

При определяне вида и размера на наказанието на подс.П., съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно минало, липсата на данни за други противообществени прояви, сравнително младата й възраст, същата е студентка, изразеното съжаление. Като отегчаващи, съдът прие грубото нарушение на правилата на ЗДП довело до съставомерния резултат, липсата на съпричиняващо поведение от страна на пострадалия Д., тежестта на настъпилите вредни последици-вследствие поведението на подсъдимата две малолетни деца са останали кръгли сираци.

Относителната тежест на смекчаващите, мотивираха съда да индивидуализира наказанието при предпоставките на чл.54 НК в минималния от предвидения за това престъпление размер, а именно: ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

С оглед реализиране целите на наказанието предвидени в чл.36 НК и след преценка на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, характера на Д.ието и събраните данни за личността на подсъдимата, съдът прие, че спрямо П. са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане-чл.66, ал.1 НК. На подсъдимата следва да бъде дадена възможност в един отлагателен срок от ПЕТ ГОДИНИ да демонстрира, че наказанието й е въздействало предупредително, възпиращо и поправително.

При съобразяване разпоредбата на чл.343г във вр.с чл.37, т.7 от НК съдът приема, че подс.П. следва да бъде осъдена на лишаване от право да упражнява дейността на водач на МПС за определен срок, в рамките на предвидения в закона. Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства имащи значение за това, съдът счита, че този срок следва да бъде съразмерен на определеното наказание лишаване от свобода, а именно: три години.

При този изход на процеса, подс.П. следва да заплати и направените в съдебната фаза разноски в размер на 2043,38лв. по сметка на СОС, както и сумата от 680 лева, направени разноски в хода на досъдебното производство по сметка на МВР-Силистра.

Веществените доказателства следва да се върнат на собствениците или техните наследници.

На основание чл.309, ал.1 НПК съдът потвърди мярката за неотклонение взета спрямо подс.П. -„Подписка”, поради липсата на основания за отменяването или изменяването й.

Съдът счита, че наложеното на подс.П. наказание в този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.

Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: