Решение по дело №6492/2020 на Районен съд - Плевен

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 15. 02. 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на трети февруари през двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6492 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 357 от КТ.

Постъпила е искова молба от П.М.Е. *** против „Т.Т.“ ЕООД ***. В молбата се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***/“.Твърди се, че със заповед № ***/ *** год. на основание чл. 190 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 188 т. 1 от КТ на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Твърди се, като мотив за налагане на наказанието е било посочено неявяване на работа на 26. 10. 2020 год. Твърди се, че така издадената заповед е нищожна, тъй като не е известен нейният автор- подписана е от лице, което не е обозначено и не е ясно кое е, както и дали разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание. Твърди се, че от друга страна работодателят не е спазил процедурата по реализиране на дисциплинарна отговорност, като не е поискал обяснение и не е изслушал ищеца, респ. не е приел писмените му обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание. На следващо място се твърди, че ищецът не е извършил посоченото като мотив за налагане на наказанието дисциплинарно нарушение. В заключение ищецът моли съда да отмени процесната заповед № ***/ *** год., с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, а и видно от приложените трудов договор  № *** год. и допълнително споразумение към него от *** год., че ищецът П.М.Е. е работил по трудово правоотношение при ответника „Т.Т.“ ЕООД *** на длъжността „***/”.

Безспорно по делото е, че със заповед № ***/ *** год. работодателят е наложил на ищеца наказание “забележка” за неявяване на работа на 26. 10. 2020 год.

Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е така издадената заповед.

Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:

Процесната заповед № ***/ *** год. отговаря на изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ относно форма и съдържание. В същата са описани както датата на извършване, така и съдържанието на твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Поради това съдът приема, че в тази насока няма допуснато нарушение на процесуалните правила на дисциплинарното производство. При издаването на заповедта работодателят е съобразил и разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от КТ, регламентираща сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.

Не така стои въпросът със спазването на императивната правна норма на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя/ или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени представените доказателства. По приложението на визираната по- горе разпоредба е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито основни положения могат да се обобщат в следното: при снемане на обясненията работодателят не е длъжен да уведомява работника, респ. служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност /срв. решение № 322- 2010- ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г. о., решение № 8- 2011- ІV г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на труда не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя за даване на обяснения, още по- малко за посочване в тази покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарното производство. Горният извод обаче не е основание да се приеме, че искането за даване на обяснения не следва да отговоря на определени условия. Както е посочено в решение № 419- 2010- ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са „обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”. Поради това, за да изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за конкретните нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени признаци  /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение                   № 432- 2010- ІІІ г. о., опр. № 42- 2012- ІІІ г. о. и др./. По този начин се създават гаранции за ефективното осъществяване на правото на защита на работника или служителя в рамките на образуваното срещу него дисциплинарно производство. Конкретният случай не е такъв. Видно от приложената по делото молба с дата              *** год., изготвена от управителя на ответното дружество, е, че ищецът П.М.Е. е бил уведомен да се яви в тридневен срок от получаването на молбата в офиса на дружеството за даване на писмени обяснения във връзка с нарушаване на трудовата дисциплина на 26. 10. 2020 год. и 27. 10. 2020 год. По делото няма данни горната молба да е била връчена на ищеца. Следователно без да е спазил определения от самия него тридневен срок и без да е получил писмените обяснения на ищеца във връзка с неявяването на работа на 26. 10. 2020 год., работодателят е пристъпил към налагане на дисциплинарно наказание. Тук е мястото да се отбележи, че преди релевантната за спора дата- *** год.- ищецът изобщо не е бил уведомен от работодателя за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина и за необходимостта да даде съответните обяснения във връзка със същото. Видно от показанията на разпитаните свидетели *** и ***, че в дните след 26. 10. 2020 год. работодателят не е успял да осъществи контакт с ищеца. Горното се потвърждава и от обясненията на управителя на ответното дружество на л. 31 и 32 от делото, в които се съдържат сведения, че същият е успял да се свърже с ищеца чрез СМС по телефона на 31. 10. 2020 год., като следобеда ищецът се е появил в офиса на дружеството. От изложеното става ясно, че ищецът е бил уведомен за допуснатите от него нарушения, за съставените във връзка със същите констативни протоколи и за наложените му наказания едва на 31. 10. 2020 год., т. е. на дата следваща издаването на оспорената заповед             № ***/ *** год. А след като това е така се налага изводът, че работодателят не е изпълнил задължението си да изслуша или приеме писмените обяснения на ищеца преди налагането на дисциплинарно наказание, което се явява абсолютно основание за отмяна на процесната заповед.

Допълнително съображение в тази насока е обстоятелството, че в процесната заповед действително липсва отбелязване на името на лицето, издало същата, което съставлява пречка да се прецени притежавало ли е то качеството работодател и могло ли е да упражнява дисциплинарна власт. Това обаче не води до нищожност на издадената заповед, а до нейната незаконосъобразност.            Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съставлява по своята правна същност волеизявление на страна по трудовото правоотношение, а не административен акт. Поради това издаването й от некомпетентен орган води до незаконност на наказанието, но не и до нищожност на заповедта, с която същото е наложено /така: решение № 137- 2011- ІV г. о., определение № 965- 2012- ІІІ г. о. и др./.

В заключение може да се обобщи, че наложеното на ищеца П.М.Е. дисциплинарно наказание “забележка” се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което предявеният иск с правно основание чл. 357 от КТ следва да се уважи.

При този изход на делото и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във връзка с          чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. С.Б. *** възнаграждение в размер на 600 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху иска в размер на 30 лв.

По така изложените съображения съдът

 

Р       Е       Ш       И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна  заповед № ***/ *** год. на „Т.Т.“ ЕООД ***, с която на П.М.Е., ЕГН **********, е било наложено дисциплинарно наказание “забележка”.

ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, да заплати на адв. С. Й. Б. от *** възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 30 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в                    14- дневен срок от връчването му.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: