Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 15. 02. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на трети февруари през двехиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6492 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 357 от КТ.
Постъпила е искова молба от П.М.Е.
*** против „Т.Т.“ ЕООД ***. В молбата се твърди, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „***/“.Твърди се, че със заповед № ***/ *** год. на основание чл.
190 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 188 т. 1 от КТ на ищеца е било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. Твърди се, като мотив за налагане на
наказанието е било посочено неявяване на работа на 26. 10. 2020 год. Твърди се,
че така издадената заповед е нищожна, тъй като не е известен нейният автор-
подписана е от лице, което не е обозначено и не е ясно кое е, както и дали
разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание. Твърди се, че от
друга страна работодателят не е спазил процедурата по реализиране на
дисциплинарна отговорност, като не е поискал обяснение и не е изслушал ищеца,
респ. не е приел писмените му обяснения преди налагането на дисциплинарното
наказание. На следващо място се твърди, че ищецът не е извършил посоченото като
мотив за налагане на наказанието дисциплинарно нарушение. В заключение ищецът
моли съда да отмени процесната заповед № ***/ *** год., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка”. Претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и
видно от приложените трудов договор № ***
год. и допълнително споразумение към него от *** год., че ищецът П.М.Е. е
работил по трудово правоотношение при ответника „Т.Т.“ ЕООД *** на длъжността „***/”.
Безспорно по делото е, че със
заповед № ***/ *** год. работодателят е наложил на ищеца наказание “забележка”
за неявяване на работа на 26. 10. 2020 год.
Основният спорен въпрос по
делото е законосъобразна ли е така издадената заповед.
Съдът съобрази следните
обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
Процесната
заповед № ***/ *** год. отговаря на изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ относно
форма и съдържание. В същата са описани както датата на извършване, така и
съдържанието на твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Поради
това съдът приема, че в тази насока няма допуснато нарушение на процесуалните
правила на дисциплинарното производство. При издаването на заповедта
работодателят е съобразил и разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от КТ, регламентираща
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.
Не така
стои въпросът със спазването на императивната правна норма на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят
е длъжен да изслуша работника /служителя/ или да приеме писмените му обяснения
и да събере и оцени представените доказателства. По приложението на визираната
по- горе разпоредба е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито
основни положения могат да се обобщат в следното: при снемане на обясненията
работодателят не е длъжен да уведомява работника, респ. служителя, че е
започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност /срв.
решение № 322- 2010- ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г. о., решение № 8-
2011- ІV г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на труда не е
предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито
за форма на покана на работодателя за даване на обяснения, още по- малко за
посочване в тази покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарното
производство. Горният извод обаче не е основание да се приеме, че искането за
даване на обяснения не следва да отговоря на определени условия. Както е
посочено в решение № 419- 2010- ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са
„обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”.
Поради това, за да изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на
дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за конкретните
нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени признаци /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение № 432- 2010- ІІІ г. о., опр. №
42- 2012- ІІІ г. о. и др./. По този начин се създават гаранции за ефективното
осъществяване на правото на защита на работника или служителя в рамките на
образуваното срещу него дисциплинарно производство. Конкретният случай не е
такъв. Видно от приложената по делото молба с дата *** год., изготвена от управителя
на ответното дружество, е, че ищецът П.М.Е. е бил уведомен да се яви в
тридневен срок от получаването на молбата в офиса на дружеството за даване на
писмени обяснения във връзка с нарушаване на трудовата дисциплина на 26. 10.
2020 год. и 27. 10. 2020 год. По делото няма данни горната молба да е била
връчена на ищеца. Следователно без да е спазил определения от самия него
тридневен срок и без да е получил писмените обяснения на ищеца във връзка с
неявяването на работа на 26. 10. 2020 год., работодателят е пристъпил към
налагане на дисциплинарно наказание. Тук е мястото да се отбележи, че преди
релевантната за спора дата- *** год.- ищецът изобщо не е бил уведомен от
работодателя за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина и за
необходимостта да даде съответните обяснения във връзка със същото. Видно от
показанията на разпитаните свидетели *** и ***, че в дните след 26. 10. 2020
год. работодателят не е успял да осъществи контакт с ищеца. Горното се
потвърждава и от обясненията на управителя на ответното дружество на л. 31 и 32
от делото, в които се съдържат сведения, че същият е успял да се свърже с ищеца
чрез СМС по телефона на 31. 10. 2020 год., като следобеда ищецът се е появил в
офиса на дружеството. От изложеното става ясно, че ищецът е бил уведомен за
допуснатите от него нарушения, за съставените във връзка със същите констативни
протоколи и за наложените му наказания едва на 31. 10. 2020 год., т. е. на дата
следваща издаването на оспорената заповед № ***/ *** год. А след като това е
така се налага изводът, че работодателят не е изпълнил задължението си да
изслуша или приеме писмените обяснения на ищеца преди налагането на
дисциплинарно наказание, което се явява абсолютно основание за отмяна на
процесната заповед.
Допълнително
съображение в тази насока е обстоятелството, че в процесната заповед
действително липсва отбелязване на името на лицето, издало същата, което
съставлява пречка да се прецени притежавало ли е то качеството работодател и могло
ли е да упражнява дисциплинарна власт. Това обаче не води до нищожност на
издадената заповед, а до нейната незаконосъобразност. Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание съставлява по своята правна същност
волеизявление на страна по трудовото правоотношение, а не административен акт.
Поради това издаването й от некомпетентен орган води до незаконност на
наказанието, но не и до нищожност на заповедта, с която същото е наложено
/така: решение № 137- 2011- ІV г. о., определение № 965- 2012- ІІІ г. о.
и др./.
В
заключение може да се обобщи, че наложеното на ищеца П.М.Е. дисциплинарно
наказание “забележка” се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 357 от КТ следва да се
уважи.
При този изход на делото и на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от
09. 07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. С.Б. ***
възнаграждение в размер на 600 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса върху иска в размер на 30 лв.
По така изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ***/ *** год. на „Т.Т.“ ЕООД ***, с
която на П.М.Е., ЕГН **********, е било наложено дисциплинарно наказание “забележка”.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, да
заплати на адв. С. Й. Б. от *** възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер
на 600 лв.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: