Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Ловеч, 20.05.2019 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:   

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 30 по описа за 2018г.,за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.71 от ТЗ 

Постъпила е искова молба с вх.№ 3282/04.05.2018 г., подадена от „М.А.” ЕООД , с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощника си адв.И.Ц., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Гугушев и партньори” срещу „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от изпълнителния директор Ю.П.Н., с посочено правно основание чл.71 от ТЗ, с искане да се осъди ответното дружество да впише в книгата на акционерите  във връзка с придобитите от ищеца 9 786 броя акции, притежавани самостоятелно от „М.А.” ЕООД  и 3 бр. акции в съсобственост с Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН ********** и да се осъди ответника да издаде временни удостоверения на името на ищцовото дружество за притежаваните от него самостоятелно 9 786 броя акции в „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ и за 3 акции притежавани в съсобственост с  Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, както и да предаде на ищеца тези удостоверения.

Ищецът излага, че с Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. с нотариална заверка на подписите с peг. № 112/04.01.2018г. (наричан по-долу за краткост ,Договор за продажба на наследство") „М.А." ЕООД е закупило Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН **********, представлявани заедно от законния им представител А.П.Д.с ЕГН **********, притежаваните от тях наследствени дялове, придобити вследствие на смъртта на техния баща - Б.Г.Н.с ЕГН **********, починал на 14.05.2014 г., като тези обстоятелства се установяват от приложените към настоящата искова молба Акт за смърт № 670 от 15.05.2014г. на Б.Г.Н.и Удостоверение за наследници изх. № 1250/19.05.2014г. на Б.Г.Н.. Посочва, че от удостоверение за наследници изх. № 1250/19.05.2014г., се установява, че освен тримата малолетни наследници-продавачи по Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., Б.Г.Н.е оставил още трима наследника - Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН ********** и следователно, посочените 6 лица притежават качеството на наследници с еднакви размери на наследствените им дялове, а именно 1/6 от наследеното имущество.

Излага, че с Решение № 147 от 14.10.2014г., постановено по гр.д. 39313/2014г., по описа на Софийски районен съд, 86 състав, шестимата наследници са приели по опис наследството на починалия Б.Г.Н., част от което са и 19 575 броя поименни налични акции, с номинална стойност на всяка една от по 2 лева, представляващи общо 14,4 % от капитала на ответника, като твърди, че всеки един от наследниците е получил в дял по 3 262 броя акции, а правата по останалите 3 бр. неподелени акции се упражнява съгласно чл.177 ТЗ. Излага, че всеки един от малолетните наследници е наследил 3 262 бр. акции, представляващи 2,34 % от капитала на ответника, а собствеността върху 3 бр. акции те са наследили в съсобственост с другите наследници. Сочи, че поради наличието на яснота относно размера на наследствените дялове на продавачите по Договора за продажба на наследство от 04.01.2018г., налице е яснота и относно имуществото, включително акциите в „Свинекомплекс Дунав”АД, които „М.А" ЕООД е придобило чрез покупката на наследствените дялове Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н.. Твърди, че в резултат на закупените наследствени дялове, всеки от които по 1/6 от цялото наследство, ищецът в настоящото производство - „М.А." ЕООД е придобил собствеността върху 9786 броя акции, представляващи 7,02 % от капитала на „Свинекомплекс Дунав”АД, а 3 броя акция е придобило в съсобственост с останалите наследници - Ю. П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н..

Изтъква, че предвид придобиването на посочения по-горе брой акции, като част от закупените наследствените дялове, „М.А." ЕООД е придобило качеството акционер в „Свинекомплекс Дунав”АД, като в тази връзка ищецът е изпратил до изпълнителния директор на „Свинекомплекс Дунав”АД нотариална покана с peг. № 890/08.02.2018г., том I, акт 48 на нотариус А.Ц.с район на действие PC - Ловеч и с peг. № 565 на НК. Сочи, че с Нотариалната покана ищецът е поканил изпълнителния директор на ответника на основание чл.179, ал.2 от ТЗ да предприеме необходимите правни и фактически действия за отразяване в книгата на акционерите на „Свинекомплекс Дунав”АД придобитото от „М.А." ЕООД акционерно участие, както следва: 9 786 броя акции, притежавани самостоятелно от „М.А." ЕООД и 3 акции, притежавани от „М.А." ЕООД в съсобственост с Ю. П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н.. Излага, че със същата нотариална покана „М.А." ЕООД е поканило „Свинекомплекс Дунав”АД да изпрати свой представител на 22.02.2018г. в кантората на нотариус А.Ц., за да представи книгата на акционерите в „Свинекомплекс Дунав”АД, в която „М.А." ЕООД с ЕИК ******* да е вписано като акционер, притежаващ самостоятелно 9 786 броя акции и 3 броя акции в съсобственост с Ю. П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н.или това вписване да бъде извършено пред нотариус А.Ц., както и да предаде на представителя на „М.А." ЕООД предвидените в закона документи, от които се установява акционерното участие, придобито от „М.А." ЕООД в „Свинекомплекс Дунав”АД .

Изтъква, че на 22.02.2018г. в кантората на нотариус А.Ц.от името на в „Свинекомплекс Дунав”АД се е явил пълномощник на дружеството и нотариусът е съставил констативен протокол, в който е отразено, че от името на „Свинекомплекс Дунав”АД не е извършено нито едно от действията във връзка с удостоверяване на придобитото от „М.А," ЕООД акционерно участие, като пълномощникът на „Свинекомплекс Дунав”АД изрично е заявил, че дружеството отказва да изпълни поисканото в нотариалната покана.

От правна и фактическа страна ищецът сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите обективно съединени искове. Смята, че предвид яснотата и определеността относно размера и вида на придобитата от ищеца част от наследството, а именно ½ от цялото наследство, лесно може да бъде определен и броят на акциите в ответното дружество, които ищецът е придобил в резултат на закупените наследствени дялове на Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н.. Твърди, че притежаваните от наследодателя Б.Г.Н.акции в „Свинекомплекс Дунав”АД са от един и същ клас, а броят им позволява да бъдат поделени между наследниците, т.е. всеки от наследниците да получи в дял по 3 262 броя акции, а правата върху трите броя акции, които не могат да бъдат поделени, счита, че следва да бъдат упражнявани при условията на чл. 177 от ТЗ.  С оглед гореизложеното стига до извода, че закупувайки наследствените дялове на Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., ищецът е придобил собствеността върху общо  9 786 броя акции в „Свинекомплекс Дунав”АД и 3 броя акции в съсобственост с Ю. П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н.. Смята, че недопустимо и неправилно се явява бездействието на изпъл.директор на  „Свинекомплекс Дунав”АД, в резултат на което както към момента на изпращане и връчване на нот.покана, така и към настоящия момент ищецът не е вписан като акционер в книгата на акционерите на ответното дружество, нито е получил каквито и да бил документи, от които да се установява надлежно акционерното му участие в  „Свинекомплекс Дунав”АД. Посочва, че към исковата молба е приложен констативен протокол с peг. № 1210/22.02.2018п, съставен от нотариус А.Ц., ответното дружество изрично е отказало да изпълни поисканото с нотариалната покана, като изпълнителният директор не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си, предвидено в чл. 179, ал. 2 от ТЗ, да впише в книгата на акционерите придобиването от „М.А." ЕООД на посочения по-горе брой акции. Счита, че по този начин чрез тези неправомерни бездействия на ответника, дружеството ищец е възпрепятствано да упражнява активно членствените си права и да изпълнява съответните си задължения и това от своя страна би могло да доведе до понасянето на съществени имуществени вреди, както на ищеца, така и в патримониума на  „Свинекомплекс Дунав”АД. Счита, че предявените искове са основателни и доказани и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски. Представени са писмени доказателства и се правят доказателствени искания.

По реда на чл.367,ал.1 от ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Н.Г.от САК, упражняващ дейността в АД „Т. и Д.”, със съдебен адрес:***, е представил отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта на исковете с правно основание чл.71 от ТЗ, поради липса на активна процесуална легитимация  за ищеца, а по основателността – да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Моли да му се присъдят и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение. Твърди, че исковете за защита на членствени права изискват като процесуална предпоставка ищецът да установи качеството акционер върху определен брой акции. В случая счита,че ищецът не може да се легитимира в настоящия процес като акционер в ответното дружество, притежаващ самостоятелни акции от неговия капитал, тъй като сключеният от него с част от наследниците на Б.Г.Н.(П., Б. и Б. Н.) договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е нищожен и не поражда правно действие, включително и не прехвърля права върху акции от капитала на ответника. Липсата на качеството на акционер на ищеца води до недопустимост на предявените искове с оглед липсата на активна процесуална легитимация, а доколкото същият не представлява акционер на ответника, за последния не възниква задължение да го впише в книгата за акционерите като такъв и съответно да издаде временни удостоверения, поради което и предявените искове са неоснователни. Счита, че договора за продажба на наследство е  нищожен поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, с оглед на което ищецът не е придобил самостоятелни акции от капитала на ответника и не може да се легитимира в настоящия процес като негов акционер. Завявява, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право и такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, а също така и принципите за закрила на детето, въведени с чл. 3 от Закона за закрила на детето и по-точно на принципа за осигуряване на най-добрия интерес за детето (чл. 3, т. 3 от този закон). Смята, че законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект, като в настоящия случай Договорът за продажба на наследство е сключен от една страна от търговско дружество, а от друга страна - от името на три малолетни деца и поради това относими към преценката на валидността на този договор са именно принципите за закрила на детето, включително и неговите разпоредби задължително трябва да осигуряват най-добрия интерес на малолетните деца и в противен случай биха били нищожни поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че договорът за продажба на наследство е нищожен, заради предвидените от страните по договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г. отлагателните условия за плащане на цената, които изцяло зависят от волята на трети лица, а именно: от Приложение № 2 от същия договор продажната цена ще се заплати от „МА." ЕООД единствено при настъпването на следните условия: 1. Ответното дружество да издаде конкретен брой временни удостоверения/акции, съответстващ на наследствения дял на продавачите по договора към момента на покупко-продажбата; 2. Купувачът да бъде вписан от ответното дружество като акционер, самостоятелен притежател на конкретен брой акции, съответстващ на наследствения дял на продавачите по договора към момента на покупко-продажбата и 3. Лице, посочено от купувача, да е избрано в управителните органи на ответника. Счита, че настъпването на тези условия за плащане, обаче, не зависи от волята на страните по договора, а от ответника по отношение на издаването на временни удостоверения, неговите акционери по отношение на избирането на лице на купувача за член на управителните органи на Дружеството, а също така и от останалите наследници на Б. Н.- Ю., Б.и Г. Н. по отношение на извършването на доброволна делба на наследените акции от капитала на Дружеството, т.е. в договора за продажба на наследство със съгласието на страните по него е заложена обективна и много вероятна възможност предвидените условия за плащане никога да не настъпят и срещу прехвърленото право на собственост върху полученото от Б., П. и Б. Н. наследство, което обстоятелство е настъпило със сключването на договора, малолетните деца да не получат насрещна престация-продажна цена, както и да не могат да изискат по принудителен ред тази цена да им бъде заплатена или да бъдат удовлетворени от дадената към договора банкова гаранция.

Посочва, че действително за малолетните Б., П. и Б. Н. е предвидена в договора възможност за неговото прекратяване (чл. 5 от него) в случай, че тези условия за плащане не настъпят, но това право може да бъде упражнено едва след изтичането на една година от подписването му, но за този период обаче дружеството купувач - „М.А." ЕООД ще е в пълното си право да упражнява правата по получената част от наследството, да се разпорежда с него, включително и да извършва други правни или фактически действия, които реално да намалят стойността на прехвърленото посредством Договора за продажба на наследство или да ограничат шансовете на малолетните деца да получат обратно имущество на същата стойност.

Твърди, че действително и така се случва. Дружеството наскоро било уведомено, че „М.А." ЕООД вече се е разпоредило в полза на трето лице с 123 броя акции от капитала на „Агрокапитал" АД, с ЕИК *********, както и с 11 037 броя акции от капитала на „Свинекомплекс Бръшлен" АД, с ЕИК ********* (за които се твърди от „М.А." ЕООД, че са придобили по силата на Договора за продажба на наследство), за което е получило продажна цена в значителен размер, като за потвърждаване на тези факти с доказателства ще направят доказателствено искане по чл.192 от ГПК за задължаването на страните по сключения договор за продажбата на акциите на „Агрокапитал" АД и на „Свинекомплекс Бръшлен" АД за представяне на свързаните с прехвърлянето на акциите документи, като с оглед на това е очевидно, че Договорът за продажба на наследство е сключен единствено в интерес на купувача („М.А." ЕООД), доколкото същият придобива от малолетните деца имущество в значителен размер без да заплати и стотинка, след което продава част от това имущество срещу значителна сума, за която в Договора за продажба на наследство не е предвидена никаква гаранция или механизъм, че при евентуалното му разваляне ще е налична и ще бъде върната на малолетните деца.

Сочи, че от изложеното дотук се установява, че в Договора за продажба на наследство не е предвиден механизъм, който да гарантира интересите на малолетните деца, че срещу разпореждането с цялото им имущество (което е на значителна стойност) въобще ще получат нещо, както и не им се гарантира, че ако в последствие този договор за продажба на наследство бъде прекратен поради неплащане на продажната цена купувачът ще им върне имущество (прехвърленото наследство) на същата стойност, на която го е приел и поради това и счита, че този договор не само не осигурява най-добрия интерес за децата, но и дори уврежда значително техните интереси като поставя възможността те напълно да бъдат лишени от имуществото, което притежават. Поради това и счита, че така сключеният договор за продажба на наследство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави и по-конкретно на принципите за закрила на децата.

Заявява, че договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави още и предвид произлизащите от него задължения за малолетните деца, които значително накърняват техните интереси:

Сочи, че видно от Решение № 147 от 14.10.2014 г. на СРС, постановено по гр.д. № 39313/2014 г. по описа на същия съд (Приложение № 4 към исковата молба), наследниците на Б. Н. са приели по опис наследство, което включва и права върху парични вземания на парични средства по банкови сметки в общ размер от 293 381,64 лв., което прави по 48 896,94 лв. за всеки отделен наследник или общо за Б., П. и Б. Ни.- 146 690,82 лв, а по ч.гр.д. № 51266/2016 г. СРС, 149 с-в г-жа Драгова е получила разрешение на съда да изтегли парична сума от банковите сметки на нейните деца (получено по наследство) в общ размер от 102 000 лв, и в случай, че тези обстоятелства се отричат от Ищеца допълнително ще направи съответните доказателствени искания.

Твърди, че съгласно чл. 213 от ЗЗД, „ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото" и следователно с подписването на Договора за продажба на наследство за малолетните деца възниква задължението по цитираната разпоредба да заплатят в полза на „М.А." ЕООД сумата от 102 000 лв, като въвеждането на подобни задължения също не са в интерес на децата, доколкото значително намалява тяхното имущество.

Заявява, че договорът за продажба на наследство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, доколкото продажната цена на наследството в размер на 3 099 000 лева е значително по-ниска от нейната пазарна цена:

Сочи, че продажната цена по Договора за продажба на наследство е значително по-ниска от продажната цена в размер на 4 000 000 евро (с левова равностойност 7 823 320, съгласно фиксинга на БНБ евро/лев 1.95583) по сключения на 10.11.2016 г. между същите страни – П., Б. и Б. Н., действащи чрез законния си представител А. Д., и Ищеца - „М.А." ЕООД, Твърди, че предварителен договор за продажба на наследство („Предварителният договор за продажба на наследство"), който е бил представен от тях пред Тополовградския районен съд с Молба от 14.11.2016 г. за разрешение по чл. 130, ал. 3 от СК за продажбата на наследството.Сочи, че във връзка с тази молба е било образувано ч.гр.д. № 257/2016 г., производството по което е било прекратено с Определение № 358/16.11.2016 г., на Тополовградския районен съд след оттегляне на молбата, предвид конституирането на Дружеството от съда като заинтересувана страна по делото. В потвърждение на тези факти представя Преписка по ч.гр.д. № 257/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Тополовград (Приложение № 1 към отговора на исковата молба).

Заявява, че продажната цена по Договора за продажба на наследство е определена на 3 099 000 лева, която ще бъде заплатена от Ответното дружество при настъпването на отлагателни условия, зависещи от волята на трети лица и така договорената продажна цена е значително по-ниска от предложението на „Бони холдинг" АД за закупуване на цялото наследство, направено в производството по в.т.д. № 5664/2016 г. по описа на САС, 9 състав. Твърди, че видно от представената по това дело молба-предложение (Приложение № 2 към отговора на исковата молба) на проведеното открито съдебно заседание по делото на 15.02.2017 г., а също и от съставения протокол (Приложение № 2 към отговора исковата молба), „Бони холдинг" АД е предложило на Б., П. и Б. Н. цена за закупуването на полученото от тях наследство в размер на 4 000 000 евро (с левова равностойност 7 823 320, съгласно фиксинга на БНБ евро/лев 1.95583) или цена близо 2,5 пъти по-висока от цената по Договора за продажба на наследство. Нещо повече, счита, че в предложението заплащането на тази цена не е било обвързано с настъпването на отлагателни условия и въпреки това, предложението на Дружеството за цена от 7 823 320 лева е отхвърлено от г-жа Д. срещу сключването на атакувания договор за продажба на наследство на значително по-ниската цена от 3 099 000 лева. Обръща внимание и, че предложението на „Бони холдинг" АД, макар отхвърлено от процесуалните представители на Аена Драгова, е било валидно към момента на сключването на Договора за продажба на наследство, както е валидно и към настоящия момент. „Бони холдинг" АД е в готовност да придобие собствени акции, за да съдейства за разрешаване на възникналите спорове между наследниците на Б. Н.. Разрешаването на тези спорове пък от своя страна ще съдейства на „Бони холдинг" АД, включително и на Дружеството за нормалното осъществяване на стопанската си дейност, както и надлежно да обявява по партидата си в Търговския регистър приетите на общите събрания на акционерите финансови отчети. Счита, че е важно  да се посочи, че така представеният Договор за продажба на наследство не е сделка с оглед на личността, поради което правният интерес на малолетните деца (продавачи по Договора за продажба на наследство) е да получат максимално висока цена срещу активите, включени в наследствената маса на наследството на Борислав Николов.

Твърди, че доколкото посочената в Договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г. цена е определена въз основа на разрешението за продажба на акции, дадено с Определение № 677/21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 832/2016 г. на Костинбродския районен съд, съответно на експертната оценка, изготвена по това дело, счита, че цената е значително занижена поради неправилността на експертната оценка, която не е отчела заверените от одитор годишни финансови отчети на дружеството от групата на „Бони холдинг" АД, обявени, съответно заявени за обявяване в търговския регистър за 2015 г. - годината, предшестваща изготвянето на отчетите. Твърди, че вещото лице, изготвило експертната оценка, никога не се е свързвало с някое от дружествата от групата на „Бони холдинг" АД и не е искало предоставяне на документи за финансовото им състояние, за което да бъде изготвена обективна оценка за пазарната стойност на акциите им. Счита, че тази експертна оценка е значително по-ниска и от цената, договорена между същите страни в Предварителния договор за продажба на наследство от 10.11.2016 г. - в размер на 4 000 000 евро, както и от цената за 44.04 % от капитала на „Бони холдинг" АД в диапазона 4.5 - 5.3 милиона евро съгласно Финансовата оценка /доклад/ от м. август 2016 г. за справедливата пазарна стойност на 100 % от акционерния капитал на „Бони Холдинг" АД.

В обобщение на настоящата т. 1 от отговора на исковата молба заявява, че от изложените аргументи и доказателства безспорно се установява, че чрез сключването на Договора за продажба на наследство се създава предпоставка продавачите, в случая малолетни деца, да бъдат лишени от цялото си имущество (което е на значителна стойност), без да получат нищо насреща, едновременно с обременяването им със значителни тежести - заплащането на сума от 102 000 лв. И доколкото подобен договор не само не е сключен с оглед най-добрия интерес на децата, а и е в очевидна тяхна вреда, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и в частност на принципите за закрила на детето и по-точно на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето за осигуряване на най-добрия интерес за детето и нищожността на договора прегражда възможността за Ищеца да е придобил права по него, включително и да е станал акционер на Дружеството, което влече недопустимостта, евентуално неоснователността на предявените искове.

 Счита, че договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и поради привидност на договора с оглед, на което Ищецът не е придобил самостоятелни акции от капитала на Дружеството и не може да се легитимира в настоящия процес като негов акционер:

Изтъква, че заобикалянето на закона е една от хипотезите по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за нищожност на договорите и тя е налице, когато законът забранява с определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка, за да се постигне този правен резултат и в този случай сделката, макар и позволена, е нищожна, поради заобикаляне на закона.

Сочи, че с Договора за продажба на наследство - позволена от закона сделка, страните в действителност целят прехвърлянето на определен брой акции от капитала на редица дружества, включително и на Дружеството, права върху идеални части от които са включени в наследството на П., Б. и Б. Н. - сделка, забранена от закона, поради липсата на извършена доброволна делба на тези акции между наследниците.

Изтъква, че г-жа А. Д. от името на малолетните си деца е сключила с Ищеца Договор за продажба на наследство, по силата на който цялото получено от Б. Н. наследство се прехвърля на купувача със самото сключване на договора, а получаването на продажната цена по него е обвързвано с въвеждането на отлагателни условия, настъпването на които зависят от волята на трети лица, като безспорно при така сключен договор и към момента на неговото сключване се прехвърлят права на малолетни деца безвъзмездно и дори и да настъпят въведените в договора отлагателни условия за плащане или продавачите упражнят правото на разваляне на договора след като измине период от една година от неговото сключване, за този период (до фактическото плащане или прекратяване на договора и връщане на полученото наследство) отново Ищецът ще е разполагал с полученото наследство, може да се разпорежда с него, да събира неговите плодове, без за това да дължи нещо на децата - т.е. отново безвъзмездно. С оглед изложеното прави заключение, че Договорът за продажба на наследство по своята правна същност представлява привиден договор, с който се прикрива договор за дарение от ненавършили пълнолетие деца и подобен договор за дарение е нищожен на основание чл. 130, ал. 4 от Семейния кодекс. Поради това нищожността на договора прегражда възможността за Ищеца да е придобил права по него, включително и да е станал акционер на Дружеството, което влече недопустимостта, евентуално неоснователността на предявените искове.

Сочи, че дори и да се приеме, че Договорът за продажба на наследство е валиден, то същият не поражда прехвърлително действие, тъй като същият не е влязъл в сила, с оглед на което Ищецът не е придобил самостоятелни акции от капитала на Дружеството и не може да се легитимира в настоящия процес като негов акционер:

Твърди, че видно от точка 2 на сключения между П., Б. и Б. Н. чрез законния им представител А. Д. и Ищеца на 08.01.2018 г. Анекс № 1 към Договора за продажба на наследство, действителната воля на страните е този договор да влезе в сила от деня на подписване на Анекс № 1 от 08.01.2018 г. относно частта от наследството, за чието разпореждане е дадено разрешение с Определение № 677/21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 832/2016 г. на Костинбродския районен съд, а по отношение на останалото наследство договорът ще влезе в сила след постановяване на определение по чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс от компетентния съд. Т.е. като резултат една част от наследството се прехвърля в полза на „М.А." ЕООД на 08.01.2018 г., а останалата част евентуално в един по-късен момента (ако въобще бъде получено подобно разрешение). Твърди, че определение № 677/21.12.2016 г., постановено на основание чл. 130, ал. 3 от СК по гр.д. № 832/2016 г. на Костинбродския районен съд, обаче, също е нищожно поради невъзможен предмет и липса на ясно изразена воля на съда относно съществени елементи на конкретна сделка за разпореждане с наследствено имущество и както е подробно изложено в т. 5 по-долу, П., Б. и Б. Н. не притежават акции от капитала на Дружеството, а само идеални части от такива акции, поради което искането по чл. 130, ал. 3 от СК за разрешаване на разпореждането с акции и постановеното по него Определение № 677/21.12.2016 г. на Костинбродския районен съд имат невъзможен предмет. Освен това счита, че в искането по чл. 130, ал. 3 от СК за разрешаване на разпореждането с акции и постановеното по него Определение № 677/21.12.2016 г. на Костинбродския районен съд липсват данни относно съществени елементи на сделка за разпореждане с наследствено имущество, а именно - индивидуализация на насрещната страна - купувача по сделката, индивидуализация на ценните книжа - номера на акциите, номера на временните удостоверения, точно посочване на продажната цена и начина и на плащане. Сочи, че към искането не е приложен проект на договор, от който да са видни всички условия на договора, поради което и определението на съда не конкретизира съществени елементи на договора и не може да произведе правно действие.

Заявява, че дори и да се приеме, че Определение № 677/21.12.2016 г. на Костинбродския районен съд не е нищожно, по предвидения в чл. 212 от ЗЗД облекчен ред за прехвърляне на собственост върху наследство, обаче, е предвидено задължително изискване наследството да се прехвърля само в неговата цялост и както станало вече ясно, в настоящия случай полученото от Б., П. и Б. Н. наследство се прехвърля на управляваното от М.А. дружество на два пъти - една част от него на 08.01.2018 г., а останалата част евентуално ако бъде дадено изрично разрешение по смисъла на чл. 130, ал. 3 от СК от съответния компетентен съд и не може да се приеме, че е законосъобразна продажбата на наследство на малолетни деца при издадено разрешение по смисъла на чл. 130, ал. 3 от ГПК за продажба на реални части от наследството, такава продажба ще е незаконосъобразна и при издадено по този ред разрешение за продажба на всички активи от наследствената маса. Сочи, че легално определение на термина „наследствена маса" е дадено в чл. 30 от ЗМДТ. Счита, че даденото по реда на чл. 130, ал. 3 от СК, разрешение за продажба на акции или части от тях, включени в наследствената маса, не може да произведе действие като Разрешение за продажба на наследство, дори и при бъдещото несигурно събитие издаването на друго разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 от ГПК за продажба на останалите активи, невключени в Определение № 677/21.12.2016 г. на Костинбродския районен съд. Твърди, че СК не дава възможност за разпореждане с наследство по реда на чл. 212 от ЗЗД, като волята на законодателя е при всяка сделка съдът да изследва действителната нужда на малолетното дете от средства и да прецени необходимостта от тази сделка, с оглед на максималната защита на имуществените права на малолетното дете. Сочи, че активите, включени в Разрешението по реда на чл. 130, ал. 3 от СК съобразно Определение № 677/21.12.2016 г. на Костинбродския районен съд, са на изключително висока стойност, която сериозно надхвърля всякакви разумни граници на необходимостта от издръжка и тъй като, видно от решение № 147 от 14.10.2014 г., постановено по гр.д. № 39313/2014 г. на Софийския районен съд, 86 състав (Приложение № 4 към исковата молба), в наследствената маса са включени и недвижими имоти, а договорът за продажба на наследство не е вписан, то на основание член 212, ал. 3 от ЗЗД този договор е непротивопоставим на трети лица.

Твърди, че поради това и тъй като разрешението по чл. 130, ал. 3 от СК е необходимо условие (заложено от страните по договора) за влизане в сила на договор за прехвърляне на наследство на малолетни деца и доколкото наследство може да се прехвърля в неговата цялост, а не на части, счита, че чл. 2 на Договора за прехвърляне на наследство (съгласно която договорът влиза в сила по отношение на една част от наследството) е нищожна. Твърди, че дори нищожността на тази разпоредба да не влече нищожността на целия договор, тя би преградила възможността той да влезе в сила и да предизвика прехвърлителен ефект в полза на „М.А." ЕООД т.е. до влизането в сила на Договора за продажба на наследство Ищецът не би могъл да придобие права от него, включително и права върху акции от капитала на Дружеството, което води до недопустимостта, в евентуалност на неоснователността на предявените искове по чл. 71 от ТЗ срещу Дружеството.

Заявява, че дори и да се приеме, че Договорът за продажба на наследство е валиден и е влязъл в сила, то същият е относително недействителен спрямо Дружеството, с оглед разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ТЗ, поради което и спрямо Дружеството не може да се приеме, че Ищецът е негов акционер и съответно активно легитимиран в настоящия процес:

Сочи, че сключеният между Б., П.а и Б. Н. и „М.А." ЕООД Договор за продажба на наследство не представлява договор за прехвърляне на наследство в цялост по смисъла на чл. 212 от ЗЗД, а обикновен договор за разпореждане с акции и в тази връзка излага, че с договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД се прехвърля една съвкупност (права, задължения и фактически отношения), която наследникът е придобил по наследство. Твърди, че в цитираната разпоредба изрично е посочено, че по този ред се продава едно наследство изцяло, следователно правните последици от продажбата на наследство е преминаването на цялата съвкупност от продавача на купувача.

Твърди, че видно от съдържанието на процесния Договор за продажба на наследство и по­точно от чл. 2 на Анекс № 1 от 08.01.2018 г., Договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. влиза в сила от деня на подписване на настоящия Анекс относно частта от наследството, за чието разпореждане е дадено разрешение с Определение № 677/21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 832/2016 г. на Костинбродския районен съд, а по отношение на останалата част от наследството, Счита, че договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. ще влезе в сила след постановяване на определение по чл. 130 ал. 3 от Семейния кодекс от компетентния съд". Твърди, че Определение № 677 / 21.12.2016 г., постановено по гр. д. № 832 / 2016 г. на Костинбродския районен съд дава разрешение по чл. 130, ал 3 от СК на г-жа Д. (законен представител на Б., П. и Б. Н.) да се разпореди чрез продажба на всички наследени от нейните деца акции от търговски дружества т.е. така сключеният договор между г-жа Д. и г-жа А. поражда действие единствено за наследените акции, но не и за останалата част от наследството, като за него е въведено условие (получаване на разрешение по чл. 130, ал. 3 от СК от компетентния съд), сбъдването на което, обаче, не зависи от волята на страните по договора.

Сочи, че волята на страните, Договорът за продажба на наследство да се счита за влязъл в сила единствено по отношение на наследените акции, се потвърждава и от получената от Дружеството покана (Приложение № 6 към исковата молба), с която М.А., в качеството й на управител на „М.А." ЕООД, заявява, че е придобила 9 786 броя акции от капитала на Дружеството, както и съсобственост по отношение на 3 броя акции от капитала на Дружеството.

С оглед изложеното счита, с Договора за продажба на наследство не се цели прехвърляне на цялото наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а се цели прехвърляне на права единствено върху конкретно определени (посочени в Определение № 677/21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 832/2016 г. на Костинбродския районен съд) права върху акции от капитала на търговски дружества и доколкото задължително изискване на чл. 212 от ЗЗД е да се прехвърли полученото наследство в цялост, а не да се прехвърлят отделни активи от него, счита, че наименуваният „Договорът за продажба на наследство" от страните по него представлява обикновен договор за разпореждане с акции, за какъвто и г-жа А. Д. реално е получила разрешение по чл. 130, ал. 3 от СК видно от Определение № 677/21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 832/2016 г. на Костинбродския районен съд.

Счита, че така сключеният между Б., П. и Б. Н. и „М.А." ЕООД договор за разпореждане с акции не обвързва Дружеството, доколкото не са спазени изискванията за прехвърляне на акции от капитала на Дружеството, въведени с чл. 185, ал. 2 от ТЗ, както и в неговия Устав.

Изтъква, че съгласно чл. 185, ал. 2 от ТЗ, прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството, като в устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименните акции.Сочи, че в чл. 8, ал. 2 от Устава на Дружеството се предвижда, че в 7-дневен срок от поискването се извършва вписване при условие, че при прехвърлянето на акции, чието вписване се иска, са спазени изискванията на закона и устава т.е. за да възникне задължение за Дружеството да впише Ищеца като негов акционер, следва да му се представят надлежно джиросани акции.

Излага, че в случая не са спазени изискванията за джиросване на поименните акции, предвидени в чл. 185, ал. 1 от ТЗ, поради което придобивната сделка не поражда правно действие спрямо Дружеството, съответно купувачът по нея (Ищецът) не може да противопостави нейните правни последици на Дружеството и тази сделка се явява относително недействителна по отношение на Дружеството - по арг. от чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с изр. 1 от ТЗ.

Сочи, че дори и да се отхвърлят възраженията ни по т. 1-4 по-горе Ищецът отново не може да се легитимира като акционер на Дружеството, доколкото по силата на сключения с П., Б. и Б.Н. Договор за наследство не може да придобие права, които последните реално не са притежавали към момента на подписване на договора. Излага възражения срещу твърденията на Ищеца, че П., Б. и Б. Н. са наследили самостоятелни акции от капитала на Дружеството, а именно видно от представеното към исковата молба Удостоверение за наследници с изх. № 1250 от 19.05.2014 г., Б., П. и Б.Н., както и Г., Б. и Ю.Н. са заедно наследници на Б.Г.Н.и в това качество наследници по закон всеки от тях е придобил по 1/6 идеална част (определена съгласно Закона за наследството) от имуществото в наследствената маса, включително и 1/6 идеална част от всяка една акция от капитала на Дружество, притежавана приживе от Б. Н.. Счита, че наследственото правоотношение прави всички сънаследници съсобственици на всяка една от акциите по същия начин, по който възниква съсобственост и върху всяка една от останалите движими вещи и всеки един от недвижимите имоти, включени в наследствената маса. Прави извод, че след смъртта на общия им наследодател и на основание чл. 177 изр. 1. от ТЗ, всеки един от наследниците е придобил не отделни акции в съвкупност, а идеална част от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана приживе от техния наследодател.

Твърди, че прекратяването на съсобствеността върху наследените акции между наследниците на Бо. Н. и придобиването на самостоятелно право на собственост върху определен брой акции изисква съгласие на наследниците относно индивидуализиращите белези на акциите, които се придобиват от всеки един от наследниците, а именно акциите следва да бъдат индивидуализирани по вид, клас, брой, пореден номер и т.н. Сочи, че по делото липсват доказателства, а и не се твърди от Ищеца, подобно съгласие да е постигнато от наследниците на Б.Н.и наследените акции да са реално поделени между тях. Сочи, че при наследяването безспорно възниква съсобственост върху всяка една от наследените акции от капитала на Дружеството и тази съсобственост не може да бъде прекратена по друг начин, освен чрез доброволна делба.

 Сочи, че съдебната практика напълно подкрепя твърдението, че наследниците на Борислав Николов, включително и малолетните Б., П. и Б.Н. не са придобили качеството на акционери - притежатели на отделни акции, а съпритежатели на идеални части от акции.

Сочи, че видно от Решение № 679 от 24.03.2017 г. на САС, постановено по в.т.д. № 5664/2016 г. и влязло в сила на 22.02.2018 г., както и съответното Определение № 84 от 22.02.2018 г. на ВКС, постановено по т.д. 2272/2018 г. по описа на същия съд, с което решението на САС не е допуснато до касационно обжалване (Приложение № 3 към отговора на исковата молба), окончателно е разрешен идентичен спор относно наследяването на акции и начина, по който се упражняват правата върху наследени акции, между Ищците и дружеството „Бони холдинг" АД (мажоритарен акционер в Дружеството). Твърди, че въпреки че предмет на спора по това решение не са акциите от капитала на Дружеството (ответник по настоящото дело), а акциите от капитала на „Бони холдинг" АД, основанието, на което се придобиват правата върху акциите и от капитала на Дружеството и от капитала на „Бони холдинг" АД, е идентично. Сочи, че акциите от капитала и на двете дружества са включени в наследството на Б. Н.и се придобиват по идентичен начин от неговите наследници. Счита, че изводите на влязлото в сила съдебно решение на САС следва да се приложат и към настоящото дело, тъй като в противен случай би се достигнало до възможност за разрешаване на спорен въпрос между страните в настоящото производство по различен начин на вече съдебно установения, което би нарушило принципа на предвидимост на правосъдието.

Излага, че с влязлото в сила на 22.02.2018 г. Решение № 679 от 24.03.2017 г. на САС, постановено по в.т.д. № 5664/2016 г., окончателно се отхвърлят предявените от Бо., П. и Б.Н., чрез законния си представител А. Д., установителни искове срещу „Бони холдинг" АД, че всяка една от тях е наследила отделно по 56 833 броя обикновени поименни акции от клас А с номинална стойност от 10 лева от капитала на „Бони холдинг" АД. Излага, че с това спорът между страните по делото относно въпроса за наследяването на права върху акции и относно начина на упражняване на правата върху наследените акции окончателно е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, който съгласно чл. 297 от ГПК е задължителен за всички съдилища в Република България. Излага, че след влизането в сила на това решение между страните по делото, безспорно се установява, че при смъртта на Б.Н. по силата на наследственото правоприемство наличната поименна акция и материализираното в нея членствено правоотношение преминава към наследниците му, като всяка отделна налична поименна акция е станала самостоятелен обект на „съпритежание" или „съсобственост". Сочи, че при това съпритежание всички наследници са носители на правата по всяка акция и на основание чл. 177 от ТЗ следва да упражняват правата си заедно като определят общ пълномощник т.е. безспорно се приема, че при наследяването Б., П. и Б. Н. не са придобили права върху отделни акции от капитала на „Бони холдинг" АД, а са придобили идеални части от правото на собственост върху всяка една наследена поименна акция.

Цитира, че правната теория също подкрепя разбирането, че при наследяване на акции от повече от един наследници възниква отделно съпритежание върху всеки самостоятелен обект от тази еднородна съвкупност, съставена от всички притежавани от общия наследодател акции преди неговата смърт, както и че в този случай носители на правата по всяка една акция са всички нейни съпритежатели. Цитира статията на проф. И. Р. „Върху наследяването на налични акции и на членствено правоотношение"  която прилага. Счита, че до същия извод достигат и проф. д-р О. С. в своята статия относно въпроса за процесуалната легитимация при наследяване на акции (Приложение № 4 към отговора на искова молба) и д-р В.П. в статията си „Относно наследствената общност" (Приложение № 4 към отговора на искова молба).

Заявява, че не би могло да се приеме, както се твърди от Ищеца, че доколкото същите били близки до вземанията при наследяването не настъпвало съсобственост, а се поделяли между наследниците съобразно наследствените им дялове т.е. твърди се, че в момента на наследяването настъпва „автоматичен" ефект на разпределение на наследените акции между наследниците - без да са нужни изрични волеизявления на съсобствениците за доброволна делба на акциите и в тази връзка излага възражения, че твърдяното „автоматично" разпределение на акции е не само правно необосновано, но и фактически невъзможно. Сочи, че по принцип разделяне на акциите би било обективно възможно единствено в случаите, когато математически е възможно броят на наследените акции да се подели между наследниците. Така например, възможно е 10 акции да бъдат разпределени между 5 наследника (по 2 акции за всеки отделен наследник), но обективно невъзможно би било 5 акции да бъдат автоматично разпределени на 6 или повече наследника и в този случай безспорно наследниците биха притежавали не отделни акции, а съответната идеална част от тези акции и неизбежно биха упражнявали правата по тях по реда на чл. 177 от ТЗ т.е. ако се приеме за правилен „автоматичният" ефект, това би означавало, че българското право урежда института на наследяване на акции по два различни начина и то единствено според броя на наследяваните акции и в този смисъл недопустимо и лишено от всякакво законово основание е домогването да се третира по различен начин съсобствеността върху налични акции в зависимост от броя на съсобствените акции, броя на съсобствениците и възможността, респективно невъзможността за точно поделяне на акциите между съсобствениците.

Смята, че автоматично разделяне на акции е още правно и фактически невъзможно, тъй като при допускане на подобен „автоматичен ефект" би била застрашена правната сигурност и това е така, тъй като не е възможно към момента на откриване на наследството да възниква съсобственост върху акциите и върху тях да се прилага режима на чл. 177 от ТЗ за съвместно упражняване на права чрез общ представител и в същото време в неопределен бъдещ момент да е допустимо чрез едностранно волеизявление на един от съсобствениците този режим на чл. 177 от ТЗ да бъде прекратяван. Твърди, че осъществяването на подобни действия няма нито нормативно правно основание, нито обективна възможност.

Оспорва и твърдението на Ищеца, че при наследяване акциите се поделяли както вземанията. Заявява, че в ЗН се урежда един общ режим за наследяване на притежаваното приживе от наследодателя имущество и той е еднакъв както за придобиването по наследство на недвижими и движими вещи, така и на придобиването по наследство на ценни книги и вземания. Сочи, че при наследяването всички права и задължения преминават като съвкупност върху наследника, а когато наследниците са няколко, към всеки от тях преминава съответната дробна част от това имущество, от всеки негов елемент. Смята, че липсата на изрична правна норма, уреждаща спецификите при наследяването на вземанията и на ценните книги, не легитимира съдът да създава нова такава още повече и в нарушение на общата уредба на наследяването и специалните изисквания на ТЗ относно режима на акциите и по-конкретно на правилото на чл. 177 от ТЗ.

С оглед изложеното твърди, че дори да се установи, че Договорът за продажба на наследство е валиден, същият е влязъл в сила и отговаря на изискванията на чл. 212 от ЗЗД, посредством него Ищецът би могъл да придобие единствено права върху идеални части от акции от различни търговски дружества, включително и от акциите от капитала на Дружеството, които права би могъл да упражнява единствено посредством избран съвместно с Ю., Б. и Г.Н. общ пълномощник по смисъла на чл. 177 от ТЗ. Поради това счита, че предявените осъдителни искове срещу Дружеството са недопустими, в евентуалност неоснователни, доколкото единствено качеството на Ищеца на акционер на Дружеството би задължило последното да го впише в книгата за акционерите и да му издаде съответните временни удостоверения.

Прави особено искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, моли съда да спре настоящото дело до окончателното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по т.д. № 176/2018 г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-5 състав с оглед следните съображения:

Твърди, че дружеството „Бони холдинг" АД (мажоритарен акционер на Дружеството) е предявило отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожността на сключения между А.Д., в качеството й на законен представител на малолетните й деца (П., Б.и Б. Н.) и Ищеца Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., в което наследство се твърди, че са включени акции от капитала както на „Бони холдинг" АД, така и на процесното Дружество. Сочи, че с така предявената искова молба е образувано т.д. № 176/2018 г. по описа на СГС, VI-5 състав и в потвърждение на това като Приложение № 5 към отговора на исковата молба представя депозираната от „Бони холдинг" АД искова молба, както и първа страница на същата искова молба с отбелязване, че същата е вписана в Служба по вписванията на гр. Велинград, Определение № 677/06.02.2018 г., с което са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовности по предявения иск за прогласяване на нищожност, както и справка от сайта на СГС за движението по делото. Моли съда да извърши и служебна справка, с която да установи, че т.д. № 176/2018 г. по описа на СГС е висящо и към настоящия момент.

Счита, че решението по т.д. № 176/2018 г. по описа на СГС, VI-5 състав има значение за правилното решаване на настоящия спор, доколкото последният би могъл да бъде разрешен едва след установяването дали Договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е валиден и е проявил правно действие (прехвърлил е права в полза на Ищеца върху получено наследство) или е нищожен и съответно не е породил правни последици - Ищецът не е придобил права върху акции от капитала на Дружеството.

 Относно доказателственото искане на Ищеца за задължаване на Дружеството за предоставяне на копие от книгата за акционерите на Дружеството за установяване, че Ищецът не е вписан като акционер в нея, счита, че същото не е необходимо, тъй като Дружеството не оспорва и потвърждава, че към настоящия момент не е налице вписване на Ищеца като акционер, притежаващ самостоятелно 9 786 броя акции от капитала на Дружеството и 3 броя акции в съсобственост с Ю., Б. и Г.Н.. Поради това, моли да се остави без уважение така направеното доказателствено искане.

Прави доказателсвени искания да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) наследниците на Б. Н. са приели по опис наследство, което включва и права върху парични вземания на парични средства по банкови сметки в общ размер от 293 381,64 лв., което прави по 48 896,94 лв. за всеки отделен наследник или общо за Б., П.и Б.Н. - 146 690,82 лв.; и 2) по ч.гр.д. № 51266/2016 г. СРС, 149 с-в г-жа Д. е получила разрешение на съда да изтегли парична сума от банковите сметки на нейните деца (получено по наследство) в общ размер от 102 000 лв.

 Моли на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК да задължи следните неучастващи по настоящото дело лица да представят намиращите се у тях документи:

 Д.В.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** - да представи 1) договорите за прехвърляне на акции, по силата на които е закупил от „М.А." ЕООД 123 броя акции от капитала на „Агрокапитал" АД, с ЕИК 1****, както и 11 037 броя акции от капитала на „Свинекомплекс Бръшлен" АД, с ЕИК ****) временните удостоверения, материализиращи закупените акции, ведно със съответните джира за тяхното прехвърляне, включително и 3) съответните документи, удостоверяващи заплащането на продажната цена по сключените договори за прехвърляне на акции;

„СВИНЕКОМПЛЕКС БРЪШЛЕН" АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление, ***- да представи извлечение от Книгата за акционерите, видно от което да се удостовери, че прехвърлянето на 11 037 броя акции от неговия капитал от „М.А." ЕООД в полза на Д.В.Д. е надлежно вписано по реда на чл. 185, ал. 2 от ТЗ;

„АГРОКАПИТАЛ" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ****** - да представи извлечение от Книгата за акционерите, видно от което да се удостовери, че прехвърлянето на 123 броя акции от неговия капитал от „М.А." ЕООД в полза на Д.В.Д. е надлежно вписано по реда на чл. 185, ал. 2 от ТЗ;

Заявява, че така посочените документи са необходими за установяване на твърденията ни по т. 1.2.3. на раздел I. по-горе, а именно, че Договорът за продажба на наследство съблюдава единствено и само интереса на купувача по него, който се обогатява от придобитото наследство за сметка на малолетните продавачи, които както се установява не получават нищо по него. Смята, че доколкото чл. 185 от ТЗ предвижда и специален ред за прехвърлянето на акции необходими се явяват и посочените по-горе документи, а именно прехвърлените временни удостоверения, ведно със съответните джира за прехвърляне, извлечение, че прехвърлянето е вписано, както и доказателство, че цената е заплатена.

Моли на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК съда да задължи ищеца „М.А." ЕООД да представи посочените в предходната точка договори за прехвърляне на акции, по силата на които е прехвърло в полза на Д.В.Д., с ЕГН **********, 123 броя акции от капитала на .Агрокапитал" АД, както и 11 037 броя акции от капитала на „Свинекомплекс Бръшлен" АД, както и доказателство, че е получило договорената продажна цена, тъй като тези документи са  необходими за установяване на твърденията му по т. 1.2.3. от раздел I. по-горе.

Моли да се приемат като доказателства по делото представените като приложения към настоящия отговор на искова молба документи.

С оглед на изложеното в настоящия отговор на искова молба, моли съда да постанови определение, с което да остави предявените искове по чл. 71 от ТЗ срещу Дружеството, а именно: 1) осъдителен иск за задължаването на Дружеството да впише в книгата за акционерите си Ищеца като акционер, притежаващ самостоятелно 9 786 броя акции от капитала на Дружеството и 3 броя акция в съсобственост с Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н.; 2) осъдителен иск за задължаването на Дружеството да издаде временни удостоверения на името на Ищеца за притежаваните от него 9 786 броя акции от капитала на Дружеството и за 3 броя акции, притежавана в съсобственост с Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н., без разглеждане като недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация за Ищеца.

Сочи, че в случай, че съда приеме, че предявените искове са допустими, моли да постанови решение, с което да ги остави без уважение като неоснователни.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Към настоящия писмен отговор представя следните доказателства: Приложение № 1: Преписка по ч.гр.д. № 257/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Тополовград; Приложение № 2: Молба-предложение, направена по в.т.д. № 5664/2016 г. по описа на САС, 9 състав и препис от протокол от проведеното открито съдебно заседание по това дело на 15.02.2017 г.; Приложение № 3: Решение № 679 от 24.03.2017 г., по в.т.д. № 5664/2016 г. по описа на САС и Определение № 84 от 22.02.2018 г. на ВКС, постановено по т.д. 2272/2018 г. по описа на същия съд; Приложение № 4: Статията на проф. И. Р. „Върху наследяването на налични акции и на членствено правоотношение", статията на проф. д-р Огнян Стамболиев за процесуалната легитимация при наследяване на акции и статията на д-р В. П. „Относно наследствената общност"; Приложение №5: Искова молба, по която е образувано т.д. 176/2018 г. по описа на СГС, VI-5 състав, Определение № 677/06.02.2018 г. постановено по същото дело и справка от сайта на СГС за движението по това дело; Приложение № 6:   Адвокатско пълномощно.

В срока по чл.372 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба.  Поддържа изцяло подадената искова молба, наведените в нея твърдения и направените доказателствени искания.

Пояснява, че в изпълнение на задължението си по чл. 3 от Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., с нотариална заверка на подписите с per. № 112/04.01.2018г. (наричан по-долу за краткост „Договор за продажба на наследство"), А. П.Д., в качеството си на законен представител на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** е подала молба до Районен съд - Костинброд, да й бъде разрешено да се разпореди с наследствените дялове на нейните малолетни деца, като въз основа на молбата е образувано гр.д. № 320/2018г. на PC - Костинброд, по което е постановено Решение № 279/26.04.2018 г., представено с исковата молба. Излага, че с това съдебно решение на А.П.Д.е дадено разрешение по чл. 130 от СК да се разпореди чрез продажба с целите наследствени дялове, получени от нейните малолетни деца вследствие смъртта на баща им.

Твърди, че с оглед даденото на основание чл. 130 от СК разрешение за разпореждане с Решение № 279/26.04.2018г. по гр.д. № 320/2018г. на PC - Костинброд, Договорът за продажба на наследство е породил прехвърлително действие по отношение на цялото имущество, включено в наследствените дялове на продавачите, считано от 26.04.2018г.

Относно твърдението на ответника за недопустимост на предявените искове заявява, че в отговора на исковата молба ответникът е навел твърдение, че „исковете за защита на членствени права изискват като процесуална предпоставка ищецът да установи качеството акционер върху определен брой акции", както и, че ищецът в настоящия процес не може да се легитимира като акционер и това води до недопустимост на предявените искове поради липса на активна процесуална легитимация.

Заявява, че тези твърдения на ответника са абсолютно неоснователни, като цитира правната теория и константната съдебна практика по този въпрос. Счита, че допустимостта на иска е свързана с процесуалната легитимация на страните, която се определя единствено от твърденията на ищеца, описани в исковата молба, за разлика от материалната легитимация, която е свързана с основателността на иска.

Заявява, че в настоящия случай, ищецът претендира защита на свои субективни права и по-конкретно на притежавани от него членствени права, които са нарушени от ответното дружество и с оглед така очертаното в исковата молба твърдение, ищецът се явява надлежна активна страна в производството, а именно ответното дружество е пасивно процесуално легитимираното лице по спора, като обстоятелството дали ищецът е акционер би имало значение за основателността на предявените искове, но не може да рефлектира по какъвто и да било начин на тяхната допустимост.

С оглед гореизложеното, счита, че предявените от ищеца искове са допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Относно твърдението на ответника за неоснователност на предявените искове застъпва позиция, че са неоснователни твърденията на ответника за нищожност на Договора за продажба на наследство от 04.01.2018г. поради накърняване на добрите нрави.

Твърди, че ответникът твърди, че предявените искове са неоснователни, тъй като ищецът не е акционер в ответното дружество и според твърденията в отговора на исковата молба ищецът не е станал акционер, понеже Договорът за продажба на наследство от 04.01.2018г е нищожен.

Счита, че твърденията за накърняване на добрите нрави винаги следва да се разглеждат в светлината на принципа за свобода на договаряне, закрепен в чл. 9 от ЗЗД, като тази разпоредба предоставя самостоятелност на страните да преценят своите потребности и кой е най-добрият начин, по който да ги задоволят. Сочи, че именно свободата на договаряне дава право на страната по един договор да избере коя да е насрещната страна по договора и при какви специфични условия той да бъде сключен и също както противоречието със закона, накърняването на добрите нрави има несамостоятелно приложение. Счита, че за всеки конкретен случай на прогласяване на сделка за нищожна на това основание е необходимо бланкетът да се запълни със съдържание, което означава при прилагането му да се издири конкретното неписано правило, което тя нарушава, и да се прецени дали то се включва в тесния обхват на понятието „добри нрави" по смисъла на закона, като не е допустимо общо позоваване на накърняването на добрите нрави без конкретизация.

Сочи, че именно в съответствие с принципа за свобода на договаряне, страните по Договора за продажба на наследство от 04.01.2018г. са сключили последния, като са договорили всички предвидени в него условия по начин, който съответства в най-пълна степен с техния собствен, а също така и с общия им интерес и напълно неоснователно е твърдението на ответника, че в Договора за продажба на наследство не е предвиден механизъм, който да гарантира, че продавачите по него ще получат нещо, включително при разваляне или прекратяване на договора за продажба на наследство. Счита, че в цитирания, избирателно и частично от ответника, чл. 5 от договора е предвидено, че „Страните се споразумяват, че в случай, че условията за плащане по Приложение 2 не са изпълнени в срок до една година от подписването на настоящия договор, то Продавачът има право по свой избор или да прекрати договора едностранно без уведомление или да поиска всяка от страните да върне на отсрещната страна това, което е получила по този договор в съответната предвидена от закона форма, за което Продавачът дава своето предварително съгласие с подписването на този договор". Заявява, че от цитираната клауза на договора се установява, че е предвиден механизъм, гарантиращ че отлагателното условие за плащането на цената не би довело до безкрайна висящност на вземанията на продавачите. Сочи, че в договора за продажба на наследство е предвиден разумен срок от една година, след изтичането на който продавачите ще могат да получат всичко което са продали, ако не се е сбъднало условието за получаване на цената и ако междувременно нещо от закупеното наследство е отчуждено, то продавачите ще имат право да получат полученото срещу отчуждаването. Отбелязва, че дори в Договора за продажба на наследство да не е включена клаузата на чл. 5, на общо основание остават приложими всички законоустановени правила относно неоснователно обогатяване, връщане на полученото при разваляне или прекратяване на договора и т.н., т.е. продавачите имат право да реализират правата си съгласно предоставените им и в закона възможности, след като вземат решение кой вариант би защитил в най-голяма степен евентуално засегнатия им интерес.

На следващо място твърди, че напълно неоснователно е твърдението на ответника, че с Договора за продажба на наследство са накърнени добрите нрави, тъй като продажната цена в размер на 3 099 000 лева е значително по-ниска от пазарната цена. В тази връзка следва отбелязва, че продажната цена е уговорена между страните при свобода на договаряне, като при определянето й страните са взели предвид всички особености на включеното в наследствените дялове имущество и именно с оглед свободата на договаряне продавачите са избрали лицето, с което да сключат договор, с оглед максимално удовлетворяване на техните интереси. Освен това заявява, че, видно от представеното към исковата молба и към допълнителна искова молба Решение № 279 от 26.04.2018г. по гр.д. № 320/2018г. на РС-Костинброд, компетентният районен съд е разрешил разпореждане с наследствените дялове на продавачите за сума в размер на продажната цена, като при постановяване на решението си съдът се е съобразил и с актуална експертна оценка на имуществото, включено в наследствените дялове на продавачите.

Счита за неотносими към настоящото производство, както и към валидността на Договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г. документите, обсъждани от ответника в т. 1.4.1,1.4.2 и 1.4.3 от отговора на исковата молба, тъй като те са съставени преди почти две години и при други условия, поради което от същите не биха могли да се черпят аргументи в каквато и да било насока.

За пълнота и зтъква, че дори да е налице разминаване на цената в Договора за продажба на наследство с пазарната цена, то това не би могло да обоснове нищожност на същия поради накърняване на добрите нрави, тъй като понятието „добри нрави" не е свързано със съответствието с пазарната стойност, а предполага известна еквивалентност на насрещните престации и едва при тяхното явно несъответствие може да се направи извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Цитира практика на ВКС в този смисъл.

С оглед гореизложеното прави извод извод за неоснователност и недоказаност на твърденията на ответника за нищожност на Договора за продажба на наследство поради накърняване на добрите нрави, тъй като всички условия на договора са постигнати между страните при условията на свобода на договаряне и съответстват на техните интереси. И гарантирането на интереса на продавачите се установява и от даденото разрешение на основание чл. 130 от СК, постановено по гр.д. № 320/2018г. на РС-Костинброд, като размерът на продажната цена съответства на пазарната стойност на продаваното имущество и също е изрично посочен в разрешението по чл. 130 от СК.

Неоснователни са според него твърденията на ответника за нищожност на Договора за продажба на наследство от 04.01.2018г. поради заобикаляне на закона и привидност, а именно твърдението, че с Договора за продажба на наследство страните в действителност целят прехвърляне на определен брой акции от капитала на редица дружества, включително и на ответното, което било забранено от закона поради липса на извършена доброволна делба на тези акции между наследниците.

Също зпоред него е неоснователно и твърдението на ответника, че страните по Договора за продажба на наследство са преследвали някакъв друг резултат, различен от посочения в предмета на договора, тъй като очевидно е, че целта на страните е била да прехвърлят целите наследствени дялове, притежавани от продавачите, поради което е предвидено задължение да поискат разрешение по чл. 130 от СК за разпореждане с цялото имущество, включено в наследствените дялове. Смята, че това задължение е изпълнено от продавачите, в резултат на което е дадено разрешение от компетентния районен съд и договорът е породил прехвърлително действие по отношение на цялото имущество, а не само за акциите от капитала на търговските дружества.

За пълнота, отбелязва, че продажбата на наследени акции не е сделка забранена от закона, доколкото в закона липсва изрично указание, че същите се придобиват в съсобственост, като напротив, според съдебната практика акциите се наследяват по подобие на вземанията, поради което не е необходимо извършване на делба.

Неоснователно според него е и твърдението на ответника, че Договорът за продажба на наследство прикрива договор за дарение от ненавършили пълнолетие деца, тъй като обстоятелството, че е предвидено отлагателно условие за плащане на цената, не означава, че „към момента на неговото сключване се прехвърлят права на малолетните деца безвъзмездно".Счита, че възмездността на една сделка не следва да се определя в зависимост от изпълнението на престациите в момента на сключването й и фактът, че е предвидена продажна цена прави договора възмезден. Ето защо според него не може да се приемат твърденията на ответника, че липсата на фактическо плащане, до сбъдване на условието за плащане на цената, прави договора безвъзмезден.

Освен това твърди, че ответникът в отговора на исковата молба бланкетно се позовава на основанието за нищожност поради „заобикаляне на закона" без да обосновава наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Заявява, че на първо място заобикалянето на закона по необходимост предполага повече от една сделка, т.к. когато е налице само една сделка, се стига до размиване на границата между противоречието със закона и заобикалянето му като самостоятелни основания за нищожност и ако правните последици на единствената извършена сделка не са забранени, то тя е действителна и това нейно качество изключва както противоречието със закона, така и заобикалянето му. Прави извода, че законът може да се заобиколи по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.2 с поне две сделки, при това всяка една от тях, разгледана сама за себе си, трябва да е действителна. Сочи, че преценката за нищожност при противоречие със закона се отнася винаги само за една сделка, а при заобикалянето на закона преценката за нищожност се извършва по отношение на съвкупност от две или повече сделки. Сочи, че в настоящия случай, сключената сделка е само една - Договор за продажба на наследство, поради което и не са налице предпоставките на заобикаляне на закона. Предвид изложеното и липсата на каквито и да било аргументи обосноваващи нищожност на Договора за продажба на наследство на соченото правно основание и смесването на понятията за нищожност на договора и симулация - привиден договор прави извода, че това води до неоснователност и недоказаност на твърденията на ответника.

Твърди, че ответника освен, че смесва основанията за нищожност поради заобикаляне на закона и привидност, не сочи какъв вид симулация твърди да има при сключване на договора и по тези съображения, следва да бъдат отхвърлени твърденията на ответника, че договорът за продажба на наследство е нищожен поради заобикаляне на закона или поради привидност.

Счита за неоснователни твърденията на ответника, че Договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. не е влязъл в сила. Сочи, че в видно от представеното с исковата молба Решение № 279/26.04.2018г., постановено по гр.д. № 320/2018г. на PC - Костинброд, Договорът за продажба на наследство е влязъл в сила по отношение на цялото имущество, включено в наследствените дялове на продавачите, поради сбъдване на условието за това, а именно даване на разрешение за разпореждане по чл. 130 от СК.

В този смисъл счита за неотносими и неоснователни разсъжденията на ответника в т.3.2. от отговора на исковата молба, в която се твърди, че полученото наследство, се прехвърля на „М.А." ЕООД на два пъти - една част от него на 08.01.2018 г. и останалата част евентуално ако бъде дадено изрично разрешение по смисъла на чл. 130, ал. 3 от СК, а освен това, ответникът се позовава на документи, които не са сред доказателствения материал по делото.

Сочи, че при положение, че към датата на депозиране на исковата молба изрично разрешение е дадено от PC Костинброд, то и наследството е прехвърлено в неговата цялост, т.к. всички условия по Договора за продажба на наследство са настъпили и той е породил своето прехвърлително действие по отношение на всички активи, включени в наследствената маса и в този смисъл не споделя доводите на ищеца за нищожност на Договора за наследство. Според него неоснователи са и твърденията на ответника, че Договорът за продажба на наследство от 04.01.2018 г. е относително недействителен спрямо дружеството с оглед разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ТЗ, тъй като той не представлява договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, а договор за продажба на акции, но не са спазени изискванията на чл. 185, ал. 2 от ТЗ във връзка с прехвърлянето само на акции.

Твърди, че твърденията на ответника също са напълно неоснователни, тъй като договорът от 04.01.2018 г. е именно за продажба на наследствените дялове, притежавани от продавачите, както това е записано в предмета му и неоснователни са разсъжденията и твърденията на ответника относно намеренията на страните и целта на договора. Сочи, че Договорът за продажба на наследство е сключен в предвидената в чл. 212 от ЗЗД форма, а след постановяване на Решение № 279/26.04.2018г., постановено по гр.д. № 320/2018г. на PC - Костинброд и получаване на разрешението за разпореждане по чл. 130 от СК и е породил и действие по отношение на цялото имущество от наследствените дялове, не само по отношение на акциите в търговски дружества.

Излага, че ответникът не може да се позовава на непротивопоставимост по отношение на дружеството поради липса на вписване в книгата на акционерите, тъй като именно с това е свързан предметът на единия от предявените в настоящото производство искове -осъдителният иск за вписване в книгата на акционерите, сочи, че обстоятелството, че ищецът не е вписан като акционер представлява едно нарушение на управителните органи на ответното дружество и последното не може да се позовава на собственото си противоправно поведение, за да черпи благоприятни правни последици.

Счита за неоснователни твърденията на ответника, че праводателите на ищеца са придобили идеални части от всяка една акция от капитала на ответника.

На първо място заявява, че неоснователно е твърдението на ответника, че „наследственото правоотношение прави всички сънаследници съсобственици на всяка една от акциите, по същия начин, по който възниква съсобственост и върху всяка една от останалите движими вещи и всеки един от недвижимите имоти, включени в наследствената маса", тъй като акциите не представляват обикновени движими вещи, нито режимът на тяхното наследяване е приравнен на този за наследяване на вещи, а напротив, комплексният характер на членственото правоотношение включва разнородни права, но основни сред тях са облигационните - право на вземане върху част от печалбата и право на ликвидационен дял при прекратяване на дружеството.Сочи, че и съдебната практика приема, че наследяването на акции е сходен с режима на наследяване на вземания и по тази причина следва да се приеме, че върху множество наследени акции от един и същ клас не възниква съсобственост върху всяка една акция, а те се разпределят между наследниците съразмерно с наследствените дялове, по начина, по който се разпределят и наследените вземания.

На следващо място счита за неоснователно и почиващо на свободно тълкуване на ответника е твърдението, че „на основание чл. 177, изр. 1. от ТЗ, всеки от наследниците е придобил не отделни акции в съвкупност, а идеална част от правото на собственост върху всяка отделна акция". Смята, че разпоредбата на чл. 177 от ТЗ няма каквото и да било отношение към самото придобиване на акцията от няколко лица, а регламентира единствено упражняването на правата по акцията, в случаите, в които собствеността е придобита от няколко лица, а освен това, тази разпоредба урежда упражняването на правата по една акция, която принадлежи на няколко лица, а не се отнася за множество акции. Твърди, че цитираната разпоредба следва да се разглежда като забрана за „раздробяване, разделяне" на акцията, като урежда единствено упражняването на правата по вече придобита на някакво основание в съсобственост акция и от тази разпоредба в ТЗ не би могло да се извлече аргумент за самото придобиване в съсобственост в резултат на наследяване. Смята, че излагайки подобно твърдения в отговора на исковата молба ответникът се домогва да придава на правната норма съдържание каквото тя няма чрез превратното й тълкуване ответникът се домогва да внуши на съда, че тази разпоредба урежда самото придобиване на всяка акция в съсобственост, което не отговаря на действителността и е в противоречие с буквата и духа на закона. Твърди, че цитираната разпоредба от Търговския закон по никакъв начин не обосновава, че в случаите на придобиване на акции по наследство, то те се придобиват от наследниците в съсобственост, поради което и изложените от ответното дружество съждения не могат да бъдат споделени.

Не споделя и твърдението на ответника, че наследените акции са съсобствени и тази съсобственост може да бъде прекратена единствено чрез доброволна делба, понеже съдебна делба на акции е недопустима, тъй като ако се приеме, че наследените акции представляват неделима по съдебен ред съсобственост, в която всеки наследник притежава идеална част от всяка акция и която може да бъде поделена единствено чрез доброволна делба между наследниците, при непостигане на съгласие относно такава делба би се стигнало до абсурдното положение никой от наследниците да не може да упражнява нито едно от членствените си права, понеже няма да притежава самостоятелни права върху наследените акции и същевременно няма да бъде постигнато и съгласие за определяне на общ пълномощник. Подобно възприемане според него би означавало, че правата по акциите няма да бъдат упражнени никога, ако между наследниците липсва съгласие. В този смисъл цитира и Решение № 1604 от 10.07.2017г по в.т.д. № 1716/2017г. на Софийски Апелативен съд, в което е прието, че „Невъзможността на акциите да се разделят по право и недопустимостта по отношение на тях да се извършва съдебна делба, би означавало да се приеме, че съществува принудителна съсобственост, която да не може да бъде прекратена и същата да е обусловена единствено от волята на другите сънаследници за изкупуване на дела от акцията или доброволна делба, което е немислимо". Твърди, че законът не съдържа правно основание наследниците на починал акционер да бъдат принуждавани да упражняват правата по наследените акции само чрез общ пълномощник и не би могло това да бъде целта на закона, тъй като това би породило една принудителна, неподелима съсобственост, правата по която ще останат реално неупражнени.

От друга страна счита, че разпределението на множество наследени акции от един и същи клас, какъвто е настоящият случай, между всички наследници, пропорционално на наследствените им дялове, би осигурило възможност на всеки един наследник да упражни придобитите от него права и ето защо и в съдебната практика е възприето, че акциите се наследяват по подобие на вземанията - съразмерно на наследствения дял. Признава, че действително, в законовата уредба не е предвидено изрично как се наследяват вземанията и акциите, но разпределянето им между наследниците, пропорционално на техните дялове, е най-целесъобразният подход и същевременно най-лесно практически приложимият, като необходимо условие е само акциите да са от един и същ клас и техният брой да позволява получаване от всеки наследник на самостоятелна акция или акции. В случай че броят на акциите е по-малък от броя на наследниците счита, че единствено тогава наследниците ще придобият акциите в съсобственост и ще упражняват правата по тях при условията на чл. 177 от ТЗ.

Заявява, че цитираните от ответника и приложени към отговора на исковата молба съдебни решения представляват изолирана съдебна практика, като изводите в тях по никакъв начин не обвързват настоящия състав, каквото твърдение е наведено от ответника, а изложените правни изводи противоречат на основни правни принципи, съдебна практика и в случай, че бъде застъпено подобно мнение, това би довело до изключително затруднение в търговски оборот и дейността на акционерните дружества.

За сведение към допълнителна искова молба прилага Решение от 06.01.2017г по в.т.д. № 297/2016г. на Апелативен съд - Велико Търново, което е влязло в сила и което съответства на установената съдебна практика по въпроса за наследяване на акции. С други думи заявява, че ако в Централен депозитор бъде представено удостоверение за наследници, дори и без договор за доброволна делба, следва да се извърши разкриване на персонална партида на заявителя за съответстващия на дела му брой безналични акции и ако има спор между наследниците за размера на дяловете им, няма пречка този спор да бъде разрешен предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство — чл.84 от ГПК (отм.), сега чл.110, ал.1 от ГПК и съдебното решение да бъде представено пред Централен депозитор и въз основа на това решение лесно може да бъде определен броят акции, които всеки от наследниците е придобил по наследство и за тях да бъдат разкрити персонални партиди, а в случай на остатък, който не е поделен чрез доброволна делба, само той да остане под режима на чл.177 от ТЗ".

В същия смисъл цитира и друго Решение № 196 от 01.08.2018г., постановено по в.т.д. № 175/2018 на Апелативен съд - Велико Търново, където също е прието, че „Ценните книги по своята правна природа са по-близки до вземанията, отколкото до вещите, поради което при липса на спор между съсобствениците им относно размера на дяловете им, могат лесно да бъдат поделени".

Моли съда да остави без уважение искането на ответника за спиране на настоящото производство до приключване на т.д. № 176/2018г. на СГС, TO VI-5 състав. Сочи, че представените от ответника доказателства не са годно доказателство за установяване на предмета и етапа на развитие на производството по т.д. № 176/2018г. на СГС, като самият ответник признава, че по това дело е постановено определение, с което са дадени указания за отстраняване на нередовности. Счита, че от представената от ответника искова молба с входящ номер не би могло да се установи висящността на производството  и в този смисъл е и трайната съдебна практика. Счита, че с оглед липсата на доказателства относно предмета на т.д. № 176/2018г. на СГС, от които да се установи, че последното действително е преюдициално по отношение на настоящото производство, както и поради липсата на доказателства за висящността на т.д. № 176/2018г. на СГС към настоящия момент, моли съда да остави без уважение особеното искане на ответника по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК

Моли съда да остави без уважение искането на ответника по чл. 192 от ГПК за задължаване на трети за спора лица да представят документи. Смята, че изброените документи, както и фактите, които ще бъдат установени с тях, са ирелевантни за настоящото производство и по никакъв начин не спомагат за изясняване на спорното право. Сочи, че предмет на настоящото дело е защита на членствени права конкретно в ответното дружество, поради което сочените от ответника обстоятелства, които твърди, че ще установява посредством документите, изискани от трети лица, нямат каквато и да било връзка с въпроса дали е налице нарушение на членствените права.

Счита за неотносимо към предмета на делото, искането на ответника и то не следва да бъде уважено и поради обстоятелството, че посредством него ще бъде разкрита търговска тайна, т.к. съдържат информация и данни, свързани със стопанската дейност на дружеството и чието запазване е в интерес на стопанската дейност на дружеството (информация за цената на продадените акции и всички други условия за прехвърляне на акциите). С оглед изложеното, изрично се противопоставя и моли да не уважава искането на ответника да бъдат задължени следните трети за спора лица -Д.В.Д., „Свинекомплекс Бръшлен" АД и „Агрокапитал" АД да представят описаните в отговора на исковата молба документи, тъй като последните са неотносими към предмета на настоящия спор, а представянето им би довело до разкриване на търговска тайна, което не е необходимо за изясняване на предмета на делото.

Моли съда да остави без уважение искането на ответника по чл. 190 от ГПК за задължаване на „М.А." ЕООД да представи описаните договори за прехвърляне на акции и доказателство, че е получило договорената продажна цена, тъй като представянето на тези документи от страна на ищеца ще доведе до разкриване на търговска тайна и не би спомогнало за изясняване на спорното право, като освен това, както беше изложено в предходния параграф, поисканите документи нямат каквато и да било връзка с предмета на настоящото дело, поради което се явяват и неотносими и съответно не следва да бъдат събирани в настоящото производство.

Моли съда да не допуска и да не приема като писмени доказателства документите, описани като приложения към отговора на исковата молба в т. 1 - т. 5, тъй като те са неотносими към настоящия спор, а и самият ответник не е посочил кои обстоятелства ще установява с тях. Твърди, че документите, описани като приложения № 1 и № 2 са представени в други съдебни производства и нямат никакво отношение към предмета на настоящото производство, който е свързан със защита на нарушени членствени права, а съдебните актове, представени като приложение № 3, също не следва да бъдат приемани като доказателства по делото, тъй като те не са свързани с предмета на настоящото производство, а са постановени по спор между други страни, като същите не представляват и задължителна съдебна практика, с която настоящият състав следва да се съобразява.

Заявява, че статиите, описани като приложение № 4, също не установяват обстоятелства от предмета на делото, поради което също не следва да бъдат приобщавани към доказателствения материал.

Поради изложените аргументи, счита че за ищеца „М.А." ЕООД е налице правен интерес от предявяване на настоящите обективно кумулативно съединени искове срещу ответника „Свинекомплекс Дунав" АД и по тази причина моли да се постанови решение, с което да бъде осъден „Свинекомплекс Дунав" АД с ЕИК *******, действайки чрез изпълнителния директор, да впише в книгата на акционерите „М.А." ЕООД с ЕИК ******* като акционер, притежаващ самостоятелно 9 786 броя акции в „Свинекомплекс Дунав" АД с ЕИК ******* и 3 броя акции в съсобственост с Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, както и да бъде осъден „Свинекомплекс Дунав" АД с ЕИК *******, действайки чрез изпълнителния директор, да издаде временни удостоверения на името „М.А." ЕООД с ЕИК ******* за притежаваните от него самостоятелно 9 786 броя акции в „Свинекомплекс Дунав" АД с ЕИК ******* и за 3 броя акции, притежавани в съсобственост с Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********., както и да предаде на „М.А." ЕООД с ЕИК ******* тези удостоверения.

Моли в полза на представлявания от него ищец да бъдат присъдени направените в хода на настоящото производство съдебни разноски.

Поддържа доказателствените искания, направени с исковата молба, включително представените с нея писмени доказателства.

Заявява, че след депозирането на допълнителен отговор от страна на ответника по делото и с оглед неговите твърдения, искания и възражения, ще направи съответните допълнителни искания в тази посока.

 В срока по чл.373 от ГПК постъпи допълнителен отговор на допълнителната исковата молба, с който ответникът поддържа изразеното становище за недопустимост и неоснователност на иска по вече изложени съображения.

 На първо място счита, че исковата молба е нередовна, тъй като държавната такса, която ищеца е внесъл по предявените искове по чл.71 от ТЗ е определена при условията на неоценяем иск. Твърди, че исковете са оценяеми и държавната такса следва да се изчисли като % от номиналната стойност на акциите, които ищеца твърди, че е придобил. Противопоставя се на становището на ищците, че са налице новонастъпили факти и обстоятелства относно влизане в сила на договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г.  с постановяването на Решение № 279/ 26.04.2018 г. на РС Костинброд и Анекс № 2 от 11.05.2018 г. към договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., не оказват влияние върху действителността на договор от 04.01.2018 г.

На следващо място твърди, че исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, с оглед липсата на активна процесуална легитимация на ищеца и същият е предявил осъдителни искове по чл.71 от ТЗ във вр. с чл.179,ал.2 от ТЗ. Твърди, че ищецът не е предприел необходимия процесуално допустим ред за защита на членствените си права, оспорвани от ответника, като ищецът следва първо да установи със сила на пресъдено нещо правата си върху акции от капитала на ответника, след което евентуално да търси осъждането му, за да го впише в книгата за акционерите.

Поддържа становището си, подробно изложено в отговора на исковата молба относно нищожността на договора на продажба на наследство поради накърняване на добрите нрави, като цитира съдебна практика на ВКС в този смисъл. Поддържа и становището си относно нищожността на договора поради заобикаляне на закона и привидност, както и, че договорът за продажба на наследство не е влязъл в сила. Позовава се на относителна недейсявителност на договора за продажба на наследство по отношение на дружеството по арг. от чл.185 ал.2 изр.2 във вр. с изр.- от ТЗ.

Ответникът представя към допълнителния отговор като доказателство по делото полученото от дружеството, Запорно съобщение с изх. № Ц180022-120-0003827/05.09.2018 г. от публичен изпълнител Р. Б.-С., с което се налагат запори върху притежаваните от „М.А." ЕООД налични ценни книги като предварителни обезпечени мерки във връзка с предполагаеми публични задължения, както и изпратения от „Бони холдинг" АД отговор на запорното съобщение.

 Оспорва твърдението на ищеца, че при наследяване всеки от наследниците придобива самостоятелно определен брой акции, пропорционално на наследствения си дял, а в съсобственост остават единствено акциите, чийто брой е практически неделим между наследниците. Подчертава, че неделяемостта на акциите е законодателно решение, чрез което се цели в най-пълна степен да защити интересите на всички лица, наследили акции, така и на останалите акционери, а и на самото търговско дружество.

Поддържа изразеното становище за спиране на настоящото производство до приключване на т.д.№ 176/2018 г. на СГС, ТО, VІ-5 състав, като отново представя справка за хода на делото. От същата е видно, че на 11.09.2018 г. съдът е разпоредил на ответника по делото, т.е. ищеца, да се връчи препис от допълнителната искова молба за отговор в 2-седмичен срок, а на 19.09.2018 г. е постъпила допълнителна искова молба с оглед отговора на втория ответник по делото. Счита, че към настоящия момент исковата молба не е оставена без движение, а напротив – предприети са съдопроизводствени действия по реда по Глава ХХХVІ от ГПК, като образуваното въз основа на нея дело е висящо.от служебната справка на съда от 12.10.2018 г. се установява, че пред СГС, ТО е образувано т.д.№ 176/2018 г. по описа на съда, на доклад на VІ-5 състав, със страни: ищец – „Бони Холдинг” АД против ответниците „М.А.” ЕООД, Б., П. и . Б. Н., последните чрез законен представител А.а Д., което в момента е висящо.

Ответникът изразява становище по доказателствените искания и ги поддържа. 

В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв.Ц., който поддържа исковата молба и допълнителната такава и моли да му се присъдят разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК. Моли съда да не съобразява решението на СГС, представено от ответната страна, а да формира свои изводи въз основа на преценка на доказателствата по делото. Въпреки дадената възможност не представя писмена защита в указан от съда срок.

Ответникът се представлява от адв.Б., който поддържа отговорите на исковата молба, оспорва иска, като твърди, че договорът за продажба на на наследство е нищожен. Представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че исковете са недопустими, поради наличие на спор относно качеството на акционер на ищеца и непредявяване на установителен иск затова обстоятелство по реда на чл.71 от ТЗ, катто и че договорът за продажба на наследство е нищожен на основание различни хипотези на чл.26 от ЗЗД.

                   От събраните и приети по делото писмени доказателства: Договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. с рег.№ 112/04.01.2018г. на нотариус С.В. с район на действие PC - Габрово и с peг. № 093 на НК; Акт за смърт № 670 от 15.05.2014г. на Б.Г.Н.; Удостоверение за наследници изх. № 1250/19.05.2014г. на Б.Г.Н.;  Решение № 147/14.10.2014г. на Софийски районен съд, III гражданско отделение, 86 състав; Решение № 279 от 26.04.2018г. по гр.д. № 320/2018г. на РС-Костинброд; Нотариална покана с peг. № 890/08.02.2018г., том I, акт 48 на нотариус А.Ц.с район на действие PC - Ловеч и с peг. № 565 на НК; Констативен протокол с per. № 1210/22.02.2018г., съставен от нотариус А.Ц.с район на действие PC - Ловеч и с peг. № 565 на НК, Преписка по ч.гр.д. № 257/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Тополовград; Молба-предложение, направена по в.т.д. № 5664/2016 г. по описа на САС, 9 състав и препис от протокол от проведеното открито съдебно заседание по това дело на 15.02.2017 г.;  Решение № 679 от 24.03.2017 г., по в.т.д. № 5664/2016 г. по описа на САС и Определение № 84 от 22.02.2018 г. на ВКС, постановено по т.д. 2272/2018 г. по описа на същия съд; Искова молба, по която е образувано т.д. 176/2018 г. по описа на СГС, VI-5 състав, Определение № 677/21.12.2016 г. на Костинбродски районен съд по гр.д.№832/16 г. определение №677/6.02.2018 г. постановено по същото дело и справка от сайта на СГС за движението по това дело;   Определение № 837 от 08.05.2018 г. по т.д. № 312/2018 г. на Окръжен съд-гр, Пловдив, потвърдено с Определение № 298 от 06.07.2018 г. по ч.т.д. № 367/2018 г. по описа на Апелативен съд -гр. Пловдив; Запорно съобщение с изх. № Ц180022-120-0003827/05.09.2018 г. от публичен изпълнител Р. Б.-С., Отговор на „Бони холдинг" АД на запорното съобщение; Справка за хода на т.д. № 176 / 2018 г. по описа на СГС, TO, VI-5 състав, писмо вх.№7450/31.10.2018 г, определение №5833/12.11.2018 г, платежно нареждане от 20.08.2018 г в полза на Б.Б.Н., платежно нареждане от 20.08.2018 г. в полза на Б.Б.Н., платежно нареждане от 20.08.2018 г. в полза на П.Б.Н.,  всяко едно на стойност по 1 033 000 лв, писмо с вх.№2755/15.04.2019 г. от БАКБ-София,  с приложение пл.нареждания и копия от счетоводни операции, от обясненията на страните в съдебно заседание и в тази връзка извършена служебно справка от деловодството на ЛОС, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.

Представен по делото е препис –извлечение от акт за смърт от 19.05.2014 г.  съгласно който съдът установява, че Б.Г.Н.е починал на 14.05.2014 г.

От приложеното удостоверение за н-ци №1250/19.05.2014 г. се установява, че той е оставил за законни наследници съпруга Ю.П.Н. и деца Б.Б.Н., Г.Б.Н., Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н..

Представена по делото е молба от А.П.Д.с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** до Районен съд-Тополовград с посочено правно основание чл.130 ал.3 от СК с искане за даване на разрешение за продажба на наследство от името на децата й  на реален купувач за продажна цена на 4 000 000 евро. Представя удостоверения за настоящ адрес на нея и децата в гр.Тополовград към 8.11.2016 г. Прилага към молбата и предварителен договор за продажба на наследство от 10.11.2016 г. между Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** представлявани от А.П.Д.и „М.А.”ЕООД-София, съгласно който продавачите се задължават да прехвърлят на купувача собстевността върху наследството като съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения, придобити по реда на наследявянето по закон от наследодателя и включени в наследствената маса за сумата от 4 000 000 евро. Уточнено е, че купувачът се задължава да заплати общата продажна цена по т.3 по-горе по следния начин: сума в размер на 1 000 000  евро се заплаща в 10 дневен срот от кумулативното настъпване на следните предпоставки-съдебен акт, с която се дава разрешение по чл.130 ал.3 от СК за изъвършване на действия на разпореждане с цялото наследство като съвкупност от права и задъължения, вписване в ИР на подписания окончателен договор за продажба на наследство, влязъл в сила стабилен съдебен акт, с която са уважени изцяло исковите претенции на наследниците, с които е поискано да се установи спрямо ответника, „Бони холдинг” АД, че всяка от наследниците притежава 56 833 бр.обикновени поименни акции с номинална стйност 10 лв всяка, както и по съоветното акционерно участие в „Агрокапитал” АД и „Свинекомплекс Бръшлен” Ад, вписване в книгата на акционерите на всяко едно от дружествата и в алонж към всяко временно удостоверение, за притежаваните от купувача акции, чрез закупуване на наследството, избор и вписване в ТР на представител на купувача в управлението на акционеаните дружествата, в които последния има участие, уточнено е, че продажната цена ще бъде заплатена по посочена банкова сметка ***, а суми в размер по на 1 000 000 евро ще бъдат заплатени в срок от три години от кумулативно настъпване на предпоставките по чл.5.1 по банкови сметки на името на наследниците.

От представеното по делото съдебно решение №679/24.03.2017 г. постановено по т.д.№5664/16 г. на САС влязло в законна сила на 22.02.2018 г. се установява, че са отхвърлени предявените Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. срещу „БОНИ ХОЛДИНГ”АД-София искове по чл.71 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че всяка една от ищците има качеството на акционер като индивидуален притежател на по 56 833 бр. обикновени поименнни налични акции клас А, за които са издадени временни удостовенения, с номинална стойност на всяка една акциа от по 10 лв, от капитала на „БОНИ ХОЛДИНГ”АД и за осъждане на „БОНИ ХОЛДИНГ”АД  да впише в книгата на акционерите и в алонж към всакя временно удостоверение, издадено за притежаваните от починалия акцинер-наследодател Б.Г.Н.акции, всяка от ищците като акционер, индивидуален притежател по наследсво на по 56 833 бр.обикновени пименни налични акции клас А, за които са издаден временни удостоверения с номинална стойност на всяка една акция от 10 лв, от капитала на „БОНИ ХОЛДИНГ”АД , осъден е „БОНИ ХОЛДИНГ”АД по предявените искове по чл.71 от ТЗ да предостави на всяка от ищците Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. като носители на неимущественото право на сведения с оглед притежаваните от всяка от тях поименни налични обикновени акции клас А с номинална стойност на всяка от тях по 10 лв от капитала на „БОНИ ХОЛДИНГ”АД  чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., заверените от съвета на директорите на дружеството копия на документите, включени в ГФО на „БОНИ ХОЛДИНГ”АД за 2014 г. като са отхвърлени исковете за защита на правото на сведения на ищците в останалата им част за осъждане на ответното дружесво да им предостави достъп до дружествените дялове.

Подадена е искова молба до СГС с вх.№11992/26.01.2018 г. от „БОНИ ХОЛДИНГ”АД  против „М.А.”ЕООД-София и Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** чрез А.П.Д.с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител относно иск за установяване че „М.А.”ЕООД не е акционер в „БОНИ ХОЛДИНГ”АД  и не е придобило Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. право на собственост върху 170 499 бр. поименни акции клас „А” от капитала на „БОНИ ХОЛДИНГ”АД   с номинална стойност от 1 704 990 лв въз основа на договор за продажба на наследство. Образувано е т.д.№176/18 г. по описа на СГС, който е постановил съдебно решение №385/27.02.2019 г, с което е отхвърлил като неоснователни исковете с правно основание чл.26 ал.1 пред.второ ЗЗД нищожност поради заобикаляне на закона и с правно основание чл.26 ал.1 пред. 3 нищожност поради накърняване на добрите нрави, предявени от „БОНИ ХОЛДИНГ”АД против „М.А.”ЕООД-София и Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** чрез А.П.Д.с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител  за програсяване нищожността на договор за продажба на наследство от 4.01.2018 г. и анексите към него, сключен между ответниците по делото, прогласен е за нищожен като привиден прикриващ договор за продажба на акции договор за продажба на наследсво от 4.01.2018 г. и анексите към него, сключен между М.А.”ЕООД-София и Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** чрез А.П.Д.с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител  по иск на „БОНИ ХОЛДИНГ”АД  с правно основание чл.26 ал.-2 предл.5 от ЗЗД, предявен против страните по посочения договор и е оставен без разглеждане иска с правно основание чл.26 ал.2 пред.5 от ЗЗД на „БОНИ ХОЛДИНГ”АД   за прогласяване на договор за продажба на наследсво от 4.01.2018 г. и анексите към него, сключен между М.А.”ЕООД-София и Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** чрез А.П.Д.с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител поради неговата привидност като прикриващ договор за дарение, както и иска с правно основание чл.26 ал.2 пред 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на форма на прикрития с договор за продажба на наследство от 4.01.2018 г. договор за подажба на акции.

С определение №356/15.11.2016 г.  постановено по ч.гр.д.№257/16 г. по описа на Тополовградски районен съд е насрочено делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните поради правната сложност на делото и големия брой заинтересовани лица, както и с цел да на се накърнят интересите на децата и след доклад от Д”СП”Тополовград.  Поради оттегляне на молбата от  А.П.Д.с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** до Районен съд-Тополовград, ч.гр.д.№257/16 г. е прекратено и тя с молба вх.№878/30.11.2016 г. е поискала документите да й бъдат върнати, тъй като ще са и необходими за друго дело.

От представеното по делото определение №677/21.12.2016 г. на Костинбродския районен съд постановено по гр.д.№832/16 г. по описа на съда се установява, че е дадено разрешение на основание чл.130 ал.3 от СК на А.П.Д.с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** да се разпореди чрез продажба на акции от различни дружества, измежду които и  на 3 262 бр.акции за всяко от децата в „Свинекомплекс Дунав”АД с ЕИК ******* с номинал на акцията 2 лева с общ брой на акциите 19 575, остават три брой по които да се упражняват правата на акционерите съвместно, на цена не по-ниска от реалната им пазарна стойност, съгласно представената пред съда и актуална към м.декември 2016 г. оценка на лицензирания експерт-оценител, на обща стойност 2 149 300 лв. пазарна цена, като за всяко едно от децата, съобразно припадащата му се 1/3 ид.част се полагат по 716 453 лв пазарна цена, съгласно такава експертна оценка на стойността на акциите, ако разпореждането се извърши след изтичане на 2016 г. или не по-ниска от номиналната им стойност, като паричните суми от предстоящото разпореждане с наследствените акции следва да бъдат преведени по банковите влогове, открити на името на трите деца в „Уникредит Булбанк” АД, по 1/3 част от общата продажна цена на всяко от трите деца, посочени в определението както следва: за Б.Б.Н. банкова сметка:*** ***SF, за П.Б.Н. банкова сметка:*** ***SF и за Б.Б.Н. банкова сметка:*** ***SF.

Представен по делото е договор за продажба на наследство от 4.01.2018 г. с нот.заверка на подписите на л.13 от делото, с peг. № 112/04.01.2018 г, с който  „М.А." ЕООД е закупило Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН **********, представлявани заедно от законния им представител А.П.Д.с ЕГН **********, притежаваните от тях наследствени дялове, придобити от наследодателя им Б.Г.Н., което наследство е прието по опис, съгласно решение №147/14.10.2014 г. на СГС, ІІІ г.о. 86 състав, представляващо приложение №1 към договора. Общата продажна цена на наследството на Борислав Николов е посочена в размер на 3 000 000 лв, а на наследството на всеки продавач 1 000 000 лв. Посочено е, че купувачът се задължава да заплати продажната цена, съгласно приложение №2 към договора. Съгласно чл.3 от договора продавачите са се задължили чрез своя законен представител в едномесечен срок от подписване на договора да подадат молба по чл.130 ал.3 от СК пред компетентния районен съд за издаване на разрешение за разпореждане със съответната част от наследството на продавачите, описана в решението, която не е включена в разрешението за разпореждане, предоставено с определение №677/21.12.2016 г. на Костинбродския районен съд, по гр.д. №832/16 г. Освен това страните са се споразумели, че в случай, че условията за плащане по Приложение №2 не са изпълни в срок до една година от подписването на договора, то продавачът има право по свой избор или да прекрати договора едностранно без уведомление или да поиска всяка от страните да върне на отсрещната страна това, което е получила по този договор в съответната предвидена от закона форма, за което продавачът дава своето предварително съгласие с подписването на договора. Посочено е , че договорът влиза в сила при наличие на окончателно определение по чл.130 ал.3 от СК от компетентния районен съд за издаване на разрешение за разпореждане със съответната част от наследството на продавачите, описана в решението, която не е включена в разрешението за разпореждане, предоставено с определение №677/21.12.2016 г. на РС-Костинброд, по гр.д. №832/16 г.

От приложеното решение №147/14.10.2014 г. на СРС по гр.д.№39313/14 г.   съдът установява, че наследниците на Б.Г.Н.с ЕГН ********** поч. на 14.05.2014 г. измежду които и Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН **********, представлявани заедно от законния им представител А.П.Д.с ЕГН ********** са приели под опис неговото наследство на основание чл.61 ал.1 от ЗН, като в т.1.16 са включени и 19 575 акции/всяка с номинална стойност от 2 лв/ от капитала на „Свинекомплекс Дунав” регистрирано в ТР към АВ с ЕИК *******.

В приложение 2 към договора на л.39 от делото е уточнено, че общата продажна цена на ид.части от наследството на Б.Г.Н., притежавани от продавачите е в размер на 3 000 000 лв, а на ид.част на всеки продавач 1 000 000 лв. В чл.2 купувачът се е задължил да заплати продажната цена до 2 години от подписване на договора, само ако са изпълнени следните условия: конкретен брой временни удостоверения/акции, съответстващи на наследствения дял на продавачите към момента на покупко-продажбата, а не в ид.съсобственост с други лица, са джиросани в полза на купувача и купувачът е вписан като акционер, самостоятелен притежател на конкретен брой акции, съответстващи на наследствения дял на продавачите към момента на покупко-продажбата, а не в идеална съсобственост, в книгата на акционерите на акционерните дружества, от които е придобил акции по силата на покупката на наследсво, съответно е вписан като съдружник в дружествата с ограничена отговорност, от които е придобил дялове по силата на покупката на наследство и това е отразено в ТР при АВ и третото условие е, лице, посочено от купувача е избрано в управителните органи на дружествата/ като член на съвета на директорите, на  НС и УС, съответно като управител/, от които купувачът е придобил акции/дялове по силата на покупката на наследство и това е отразено в ТР при АВ.  В т.3 е договорено, че за обезпечаване плащането на продажната цена в 3 месечен срок от подписване на договора купувачът следва да представи банкова гаранция, платима при условията на предходната точка.

Приложено по делото е и решение №279/26.04.2018 г. постановено по гр.д.№320/18 г. по описа на Констинбродския районен съд, с което е дадено разрешение на основание чл.130 ал.3 от СК на на А.П.Д.с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** да се разпореди чрез продажба на целите наследствени дялове от наследството на Б.Г.Н., притежавани от трите малолетни деца ,като съвкупност от права и задължение, прието по опис, съгласно решение №147/14.10.2014 г. постановено по гр.д.№39313/14 г. на СРС, включващо и имуществото, за което е било дадено разрешение за разпореждане с определение №677/21.12.2016 г. на трето лице-купувачът „М.А.”ЕООД ЕИК *******-София, представлявано от М.А. за общата сума по 1 033 000 лв за всяко едно от трите деца-продавачи, като посочените суми следва да бъдат преведени по банкови влогови сметки, открити на името на трите деца, по 1/3 част от общата продажна цена.

Приложена по делото е нот.покана акт 48 т.І рег. 890 на нотариус А.Ц.с район на действие РС-Ловеч, с която ищецът е поканил изпъл.директор на „Свинекомплекс-Дунав”АД-Ловеч Ю.П.Н. да впише „М.А.”ЕООД  като акционер в „Свинекомплекс-Дунав”АД-Ловеч. Същата е връчена на 13.02.2018 г.

Съставен е протокол акт №59 т.І рег.№1210/22.02.2018 г съгласно който в нот.кантора са се явили адв.Ц. като пълномощник на „М.А.”ЕООД-София и адвокатите Б. и Т., като пълномощници на „Свинекомплекс- Дунав”-Ловеч. Записана е волята на страните, като представителите на „Свинекомплекс- Дунав”-Ловеч за изразили становище, че договорът за продажба на наследство е нищожен поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет и в тази връзка не са налице промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в книгата на акционерите на „Свинекомплекс Дунав”АД на М.А.”ЕООД като акционер, а пълномощникът на „М.А.”ЕООД е изразил позиция, че не е представена акционерната книга на „Свинекомплекс Дунав”АД. Записано е, че като „Свинекомплекс Дунав”АД  отказва да изпълни  вменените в нот.покана задължения, поради горните причини.

               От изисканата банкова информация от Българо-американска банка относно банковите сметки на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** в БЪЛГАРО АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА, банката е уведомила съда, че на дата 20.08.2018 г. по сметка B****** с титуляр Б.Б.Н., по сметкаI ***** с титуляр П.Б.Н. и по сметка  *****с титуляр Б.Б.Н. са преведени суми от по 1 033 000 лв. на всяка сметка от наредител „М.А”ЕООД и посочено основание т.2 от договор от 4.01.2018 г.

           От банката е уточнено и, че част от тези постъпили суми, а именно по 1 021 000 лв. от всяка поотделно са наредени с превод по банкова сметка ***с Инвест Груп”ЕАД.  В приложените извлечения от счетоводни документи е пояснено, че тази сума представлява 100% цената от предварителен договор за покупко-продажба на 100% от капитала на търговско дружество.

          Във връзка с наведените в исковите молби и отговорите на исковите молби твърдения за наличие на други висящи производства между страните и между продавачите по договор за продажба на наследство от 4.01.2018 г, съдът е извършил служебна справка в деловодството на ЛОС с оглед преценка на наличие на сила на присъдено нещо. От справката се установява, че е образувано т.д.№101/17 г. по описа на ЛОС, по което е постановено съдебно решение на 14.02.2018 г. с което е признато за установено на основание чл.71 от ТЗ, по отношение на „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от изпълнителния директор Ю.П.Н., че Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител А.П.Д.ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, притежават по наследство от Б.Г.Н., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ловеч, починал на 14.05.2014 г., по 3262 (три хиляди двеста шестдесет и два) броя поименни акции с номинална стойност всяка от 2 лева от капитала на дружеството. Това решение на съда не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано пред Апелативен съд-Велико Търново.

С оглед на гореизложените фактически обстоятелствата съдът приема, че са предявени обективно съединени два осъдителни иска с правно основание чл.71 от ТЗ - за защита на членствените права на ищеца, които притежава от капитала на „Свинекомлекс Дунав” АД, поради това, че същите са нарушени от органите на дружеството, а именно първи: да се осъди ответното дружество да впише в книгата на акционерите  във връзка с придобитите от ищеца 9 786 броя акции, притежавани самостоятелно от „М.А.” ЕООД  и 3 бр. акции в съсобственост с Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН ********** и втори:да се осъди ответника да издаде временни удостоверения на името на ищцовото дружество за притежаваните от него самостоятелно 9 786 броя акции в „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ и за 3 акции притежавани в съсобственост с  Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, както и да предаде на ищеца тези удостоверения.

      ПО ПЪРВИ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.71 ОТ ТЗ

Първият обективно съединен иск е да бъде е осъдено ответното дружество да впише в книгата на акционерите  във връзка с придобитите от ищеца 9 786 броя акции, притежавани самостоятелно от „М.А.” ЕООД  и 3 бр. акции в съсобственост с Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********

     За да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже посредством пълно и главно доказаване, че с действията си органите на ответника са нарушили регламентираните от закона членствени права, засегнали са неблагоприятно правата му сфера чрез отричане на действителните му права като акционери. В тази връзка и съдът е указал на ищеца неговата доказателствена тежест в доклада си от 23.10.2018 г. по делото. С оглед събраните и анализирани по-горе писмени доказателства настоящата инстанция счита, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал твърденията си, че той е акционер в ответното дружество. В исковата молба той твърди, че е закупил с договор за продажба на наследство от 4.01.2018 г. цялото наследство Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н.,  като от него включва 9 786 налични поименни акции, всяка с номинална стойност от 2 лева. В приложение 2 към договора страните да договорили, че за да се заплати продажната цена по договора следва да са изпълнени няколко условия, а именно:конкретен брой временни удостоверения/акции, съответстващи на наследствения дял на подавачите към момента на покупко-продажбата, а не в идеална съсобственост с други лица, са джиросани в полза на купувача, и той да е вписан като акционер, самостоятелен притежател на конкретен брой акции, съответстващи на наследствения дял на продавачите към момента на покупко-продажбата, а не в идеална съсобственост, в книгата на акционерите на акционерните дружества, от които е придобил акции по силата на покупката на наследство, съответно е вписан като съдружник, в ООД, от които е придобил дялове по силата на покупката на наследство и това е отразено в ТР и лице, посочено от купувача е избрано в управителните органи на дружествата, от които купувачът е придобил акции по силата на покупката на наследство. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че тези условия са се сбъднали, независимо от твърденията, че цената е заплатена след предявяване на иска-20.08.2018 г.  Освен това по отношение на процесните 9 786 налични поименни акции, всяка с номинална стойност от 2 лева се установява наличие на съдебен спор с правно основание чл.71 от ТЗ между продавачите на наследство и ответника „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ, който е висящ, след като няма влязло в сила съдебно решение. При това положение купувача по сделката не може да се легитимира като пълноправен акционер в дружеството след като неговите праводатели не могат да се легитимират като акционери при липса на влязло в сила съдебно решение по предявения от тях положителен установителен иск с правно основание чл.71 от ТЗ, че притежават по наследство от Б.Г.Н., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ловеч, починал на 14.05.2014 г., по 3262 (три хиляди двеста шестдесет и два) броя поименни акции с номинална стойност всяка от 2 лева от капитала на дружеството. Няма данни за наличие на друго производство с правно основание чл.71 от ТЗ между страните по делото, с което да е постановено, че „М.А.” ЕООД има качеството на акционер. След като има наличие на спор досежно качеството на акционер на праводателите на ищеца, то той не би могъл да се легитимира като акционер, за да бъде уважен и искът с правно основание чл.71 от ТЗ за осъждане на ответника да впише в книгата на акционерите във връзка с придобитите от ищеца 9 786 броя акции, притежавани самостоятелно от „М.А.” ЕООД  и 3 бр. акции в съсобственост с Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********. В този смисъл е налице и практика на ВКС по сходен казус /опр-е №474/20.11.2018 г. по ч.т.д.№2267/18 г. ТК /, където се обсъжда наличие на активна процесуална легитимация на ищеца доколкото е имало между страните спор относно членствените права, които материализират акциите.  В настоящият казус спорът досежно качеството на акционер не е висящ между страните по делото, а касае спор между праводателите на ищеца и ответника по делото/ т.д.№101/17 г. по описа на ЛОС, следователно искът е допустим, но неоснователен и недоказан, по горните съображения.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА ЗА НИЩОЖНОСТ НА ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА НА НАСЛЕДСТВО ОТ 4.01.2018 Г.

Първото възражение според тежестта на порока-заобикаляне на закона с правно основание чл.26 ал.1 пред.2 от ЗЗД. Ответникът твърди, че договорът за продажба на наследство е нищожен поради това, че се цели не продажбата на наследството като цяло, а продажба само на акциите в дружеството, които обаче са в съсобственост с други сънаследници и преди това те не са поделили доброволно тези акции. Съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй като съгласно ТР №1/19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№1/04 г. ОСГК актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен, като разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Трети лица, които не са страни по сделката, къкъвто е и настоящият казус не могат да се позоват на тази недействителност.

Второто възражение за нищожност на ответника е с правно основание чл.26 ал.1 пред.3-от ЗЗД накърняване на добрите нрави. Твърденията са, че с договорът за продажба на наследство от 4.01.2018 г. се накърняват правата на продавачите-малолетните деца на наследодателя. Това възражение е недопустимо, тъй като то брани правата на трети лица, които не участват в процеса. Общото правило е, че на нищожността на едно правно действие може да се позове само лице, което има правен интерес от устанвяване на нищожността и в случая едиствено и само от волята на тези лица зависи дали да се позовят на последиците от тази нищожност. Ищецът не е легитимиран да брани чужди права, тъй като неоправдано би се стигнало до навлизане в чужда правна сфера.

Третото възражение за нищожност на ответника е с правно основание чл.26 ал.2 пред.5 от ЗЗД-привидност на договора за продажба на наследство-позволена сделка, който прикрива договор за продажба на права върху идеални части, които са включени в наследството на Б., П. и Б. Б. и предвид отлагателните условия. В случая с оглед събраните по делото доказателства се установява, че са преведени парични суми по банковите сметки на проодавачите на основание договора за продажба на наследство, поради което не може да се направи извод, че се прикрива договор за дарение и това възражение също е неоснователно.

Основателно обаче е възражението, че не са спазени изискванията на чл.185 ал.2 от ТЗ и съответно изискванията на чл.8 ал.2 от Устава на „Свинекомплекс Дунав”АД, а именно, прехвърлянето на поименните акции да се извърши с джиро и то да е вписано в книгата на поименните акции, за да има действие спрямо дружеството. Нещо повече, в устава на дружесвото е предвидено, че в 7 дневен срок от поискването се извършва вписване, при условие, че при прехвърлянето на акции, чието вписване се иска, са спазени изискванията на закона и устава. Следователно за да възникне задължение за вписване на ищеца в книгите на дружеството като акционер, следва да се представят надлежно джиросани акции. По делото не са представени такива доказателства и не са наведени в исковата молба такива твърдения, поради и което искът за осъждане на ответника да впише в книгата на акционерите във връзка с придобитите от ищеца 9 786 броя акции, притежавани самостоятелно от „М.А.” ЕООД  и 3 бр. акции в съсобственост с Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН ********** е неоснователен и недоказан и на това основание. 

ПО ВТОРИ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.71 ОТ ТЗ

След като първият обективно съединен иск е неоснователен и недоказан при положение, че ищецът не е доказал качеството си на акционер в ответното дружество, то неоснователен и недоказан се явява по същите съображения и втория обективно съединен иск за осъждане на ответника да издаде временни удостоверения на името на ищцовото дружество за притежаваните от него самостоятелно 9 786 броя акции в „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ и за 3 акции притежавани в съсобственост с  Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, както и да предаде на ищеца тези удостоверения, поради което следва да бъде отхвърлен.

При тези мотиви Ловешки окръжен съд намира, че предявените от „М.А.” ЕООД , с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощника си адв.И.Ц., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Гугушев и партньори” срещу „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от изпълнителния директор Ю.П.Н. искове с правно основание чл.71 от ТЗ, с искане да се осъди ответното дружество да впише в книгата на акционерите  във връзка с придобитите от ищеца 9 786 броя акции, притежавани самостоятелно от „М.А.” ЕООД  и 3 бр. акции в съсобственост с Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН ********** и да се осъди ответника да издаде временни удостоверения на името на ищцовото дружество за притежаваните от него самостоятелно 9 786 броя акции в „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ и за 3 акции притежавани в съсобственост с  Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, както и да предаде на ищеца тези удостоверения са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

          При този изход на процеса ищецът следва да поеме направените от ответника разноски по представен списък по чл.80 от ГПК, които възлизат на сумата 1200 лв. адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е представено и извлечение от разплащателна  и които следва да се присъдят изцяло на ответника.

               По изложените съображения Ловешкият окръжен съд

 

                        Р   Е   Ш   И :    

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „М.А.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощника си адв.И.Ц., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Гугушев и партньори” срещу „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от изпълнителния директор Ю.П.Н. искове с правно основание чл.71 от ТЗ, с искане да се осъди ответното дружество да впише в книгата на акционерите  във връзка с придобитите от ищеца 9 786 броя акции, притежавани самостоятелно от „М.А.” ЕООД  и 3 бр. акции в съсобственост с Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН ********** и да се осъди ответника да издаде временни удостоверения на името на ищцовото дружество за притежаваните от него самостоятелно 9 786 броя акции в „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ и за 3 акции притежавани в съсобственост с  Ю. П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, както и да предаде на ищеца тези удостоверения.

           ОСЪЖДА „М.А.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощника си адв.И.Ц., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Гугушев и партньори” да заплати на „СВИНЕКОМПЛЕКС ДУНАВ” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*******, представлявано от изпълнителния директор Ю.П.Н. разноски по делото в размер на сумата 1200 лв.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено пред Апелативен съд-Велико Търново.

 

            

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: