ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 14.09.2021 г.
Административен
съд Русе, 6-и състав, в закрито заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 85 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е молба вх.№ 3394 от 20.08.2021г.
от процесуалния представител на ответната страна по делото за изменение на решение №34 от 05.08.2021г.
по адм.д.№85/21г. на АС Русе в частта за разноските, като бъде намалено
присъденото на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение
към минимума на предвиденото в чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г за
минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер на 24 027лв.
Насрещната страна, в срока по чл.248,
ал.2 от ГПК, взема становище за неоснователност на молбата.
Производството по адм. дело № 85/2021г.
е приключило с отмяна на оспорения Ревизионен акт /РА/ №Р-29002919007571-091-001 от
16.06.2020 г., издаден от М.В.С. - орган, възложил ревизията и Р.Й.Б.-
ръководител на ревизията, в частта , потвърдена с решение № 1829/03.12.2020г. на директор на Дирекция
„ОДОП“ София, като в тежест на Национална агенция по приходите са възложени направените от жалбоподателя
съдебни разноски в размер на
59 570лв, от които заплатено адвокатско възнаграждение /
59 520лв. с ДДС/и държавна такса/ 50 лв./,съгласно представен списък.
В молба становище вх.№
826/01.03.2021г. от процесуалния представител на ответната страна е посочено,
че жалбата се оспорва , като в случай ,че съдът отхвърли жалбата се претендира
юрисконсултско възнаграждение. В тази молба и в последващите липсва възражение
за прекомерност на претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя
разноски, поради което и съдът в мотивите на решението си не е обсъждал размера
на претендираните от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение,за които са били представени доказателства и списък на
разноските.
Молбата е неоснователна.
Противно на изложеното в молбата,
ответникът е имал възможност да се запознае с размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение , тъй като още към жалба вх.№ 53-04-989/21.12.2020г. по описа на
Дирекция ОДОП София, подадена именно чрез адм.орган и въз основа на която е
образувано съдебното производство, са приложени договор за правна защита и
съдействие, фактура и преводно нареждане за заплатено адвокатско
възнаграждение. За ответната страна е било възможно да се запознае още веднъж с
приложените към делото договор за правна защита, фактура и преводно нареждане
както дистанционно, ако бе заявен достъп до електронно съдебно дело в единния
портал за електронно правосъдие, така и на място в деловодството на АС-Русе.
Макар, че разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК да не поставя
изрично изискване присъждането на по-нисък размер на разноските да става по
искане на заинтересованата страна , т.е да е направено своевременно възражение
за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, без оглед на действителната
фактическа и правна сложност .
Намаляването на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.161 ал.2 ДОПК не следва да рефлектира драстично
върху отношенията между адвокат и клиент, които са сключили договор и са поели
задължения по него, а следва да се съобразява както с фактическата и правна
сложност на делото, защитения материален интерес, процесуалното поведение на
защитата, така и с принципите за социална справедливост и достъп до правосъдие
/ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/
Производството е протекло в пет
съдебни заседания, при събиране на множество писмени доказателства, с активното
участие на процесуалния представител на жалбоподателя, който е аргументирал
писмено и в с.заседание подробно своите съображения, изисквал е представянето от
страна на ответника и трети неучастващи страни на множество писмени
доказателства, аргументирал е нуждата от изследване на българското и
европейското законодателство и практика, и като се прецени материалния интерес с
оглед на оспорените задължения в размер над 5 млн.лева без извършеното
прихващане и задълженията за довнасяне
вкл.и лихва над 3 832 516лв. , съдът
намира, че договорно определения адвокатски хонорар,вкл. и ДДС е обоснован и липсват
основания за намаляването на адвокатското възнаграждение.
Предвид
изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и
чл.161 ал.2 ДОПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без уважение молба вх.№
3394 от 20.08.2021г. от процесуалния представител на ответната страна по делото за изменение на решение №34 от
05.08.2021г. по адм.д.№85/21г. на АС Русе в частта за разноските за намаляване
на присъденото на жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 59 520лв. на
24 027лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в
14 дневен срок от съобщаването .
СЪДИЯ: