Решение по дело №285/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 272

                                                 гр.Кюстендил, 12.11.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: М. АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА   

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа  докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 285  по описа за  2021год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

М.М.К. ***,  чрез пълномощника си адв. Л.А., оспорва с касационна жалба  решение № 260191 от 02.07.2021г.  на  Районен съд – Кюстендил  по  АНД  № 400/2021г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-1139-000164 от 04.02.2021г., издадено от началник група  в Сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР – Кюстендил в частта, с която на жалбоподателката са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по  чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на процесуалните правила се свързва с бездействие на съда във връзка със задължението за събиране на  писмени доказателства за спорните по делото факти, в който смисъл се считат за недостатъчни  за да обосноват изводи за доказаност на релевираното деяние само свидетелските показания на контролните органи. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за недоказаност на административното нарушение.  Прави  се искане за отмяна на решението в оспорената му част и за постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление изцяло.

            Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема  следното:

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се приема за основателна, но с различен правен резултат от искания от касатора. Съображенията са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд в частта, с която е потвърдено  Наказателно постановление № 21-1139-000164 от 04.02.2021г., издадено от началник  група  в Сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР – Кюстендил в частта, с която на М.М.К., на основание  чл.175, ал.3, пр.1 вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП,  са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Административнонаказателната отговорност на нарушителката е ангажирана за това, че на 30.01.2021г.  на ул. „Цар Освободител“ в гр. Кюстендил управлява собствения си лек автомобил „С.“ с ДКН *******, за който след извършена проверка е установено, че регистрационният му номер е с изтекъл срок до 12.11.2020г., видно от разрешение за временно движение с № *********. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

За деянието е съставен АУАН  № 335217/30.01.2021г., в който се съдържат фактически обстоятелства и предявено обвинение, идентични с тези в НП.

Съдът е разпитал  актосъставителя и свидетеля на съставяне на акта, които сочат, че  автомобилът е спрян за проверка поради това, че  са забелязали, че транзитните му номера са от предходна година, т.е. че са с изтекъл срок.

При така установените факти по делото, съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление в частта относно деянието по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като е приел, че липсват процесуални нарушения допуснати в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП, а по същество – че административното нарушение е доказано, правилно квалифицирано и надлежно санкционирано  с минималните предвидени от закона административни наказания.   

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

  Оспореното решение е неправилно поради следното:

  Решаващите  изводи  на  въззивния съд за доказаност на административното нарушение са необосновани и незаконосъобразни. Същите са  постановени в нарушение  на  принципа  за  разкриване  на  обективната  истина  по  чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН с оглед правомощието на съда по чл.107, ал.1 и ал.2  от НПК да събира доказателства за установяване на всички относими обстоятелства, вкл. и по свой почин.  Неспазването на това правомощие от въззивната инстанция  представлява процесуално нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.  В резултат на горното по делото липсват доказателства за установяване на административното нарушение от обективна страна. Изпълнителното деяние – управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред съдът е приел за безспорно установено само въз основа на показанията на полицейските служители, в  които се сочи, че табелите с регистрационен номер на автомобила са с изтекъл срок.  Как са констатирали горното обстоятелство и кой е източникът на данни за същото, е останало неизяснено по делото, въпреки  наведените в този смисъл оспорвания от  пълномощника на нарушителката. Предвид защитната теза на последната, надлежното процесуално поведение на съда е предполагало изискване на писмени доказателства относно съставомерния признак на релевираното деяние и свидетелските показания на контролните органи се явяват  недостатъчни за да обосноват изводи за доказаност на нарушението, както основателно се  твърди в жалбата. Въззивната инстнация е следвало да иска от АНО прилагането на издаденото разрешение за временно движение, чийто номер е посочен в АУАН и в НП,  което е документът съдържащ данни за срока на валидност на табелите с регистрационен номер, вкл. и за вида им.  В случая, от данните в показанията на свидетелите и в докладната записка на актосъставителя, приложена към преписката може да се приеме, че процесното МПС се е движело с транзитни табели с регистрационен номер. В потвърждение на изложеното е и съдържанието им като комбинация от цифри и букви, което отговаря на изискванията на чл. 29, ал.3 от  Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.  Според  чл.29, ал.1 от същата Наредба, за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР издава разрешение за временно движение, а според чл.27, ал.4 от Наредбата, срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение.

Изводите от анализа на относимата нормативна уредба са, че необходимият документ за установяване на относимите факти  от състава на нарушението е разрешението за временно движение на процесния автомобил, което съдът е следвало да изиска. Съответно липсата на същото сочи на необоснованост на решаващите доводи  в оспореното решение за доказаност  на релевираното деяние.

Горните констатации, че отсъствието по делото на относими и необходими доказателствени средства е резултат от допуснато от съда съществено процесуално нарушение, сочи на наличие на касационното отменително основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.

Предвид изложеното касационната инстанция ще отмени съдебното решение в оспорената му част и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.  При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от АНО посочените доказателства  и  да  формира  самостоятелни  изводи  по съществото на спора.

Водим от горното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ  решение  № 260191 от 02.07.2021г.  на  Районен съд – Кюстендил  по  АНД  № 400/2021г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-1139-000164 от 04.02.2021г., издадено от началник група  в Сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР – Кюстендил в частта, с която на М.М.К. *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП  и  връща делото за ново разглеждане  в тази част от друг състав на районния съд.

В останалата му част решение № 260191 от 02.07.2021г.  на  Районен съд – Кюстендил  по  АНД  № 400/2021г. , е влязло в сила като необжалвано.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.                     2.