МОТИВИ
към присъда № 2/26.01.2016 г.,
постановена по НОХД № 578/2015 г.
по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство №
1193/2015 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 2269/15 г., пор. № 210/15 г.
по описа на Окръжна прокуратура гр.Сливен против Я.Х.Ч. за престъпление по
чл.343, ал.3, б. „б“, предл.1 вр.
ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. Ч.
е обвинен в това, че на 04.10.2015 г. около 19.40 часа в ГР.С., кв. „Р.“ при
управление на МПС – лек автомобил „Фиат Пунто" с
рег. № NZВ – 1966 /гръцка
регистрация/ със скорост от 62 км/ч с посока на движение от север на юг
по ул. „И.“, без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние – с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила, а именно: 0.64 промила,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 341/05.10.2015
г. на НТЛ при ОД на МВР, до жилищен имот № * на същата улица нарушил правилата
за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбите на:
-чл.5, ал.2, т.1: „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства“;
-чл.5, ал.3,
т.1: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества“;
-чл.20, ал.1
и ал.2: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и
„Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
релефа на местността, със състоянието на пътя, на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението“ и
-чл.21, ал.1: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от
категория В в населено място е забранено да превишава
скорост от 50 км/ч", вследствие на което по непредпазливост
причинил смъртта на пресичащата пътното платно Д.Б. К.,***, след което избягал
от местопроизшествието – престъпление
по чл.343, ал.3, б."б" предл.1 вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1
от НК.
Пред СлОС по искане на
пострадалите лица за конституиране в качеството на частни обвинители по делото,
на основание чл.76 и сл. от НПК, съдът конституира като частни обвинители в
производството по настоящото дело Б.К.Ч. и К.П.Г., първата от които майка на
пострадалата Д.Б. К., а вторият – живущ с пострадалата в едно домакинство и
считан за неин биологичен баща. С аргументи от разпоредбата на чл.76 от НПК и
такива от задължителна съдебна практика – Постановление № 4/1961 г.,
Постановление № 5/1969 г., Постановление № 2/1984г., всички на Пленума на ВС
относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение, поради смърт на
пострадалия при непозволено увреждане, съдът намери исканията за своевременно
направени и основателни и конституира Б.К.Ч. и К.П.Г. като частни обвинители по
делото. Пострадалите чрез повереника си заявиха, че не желаят да предявяват
граждански иск в настоящото производство.
В производството пред СлОС
подсъдимият призна всички факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
самопризнание от подсъдимия, без да събира доказателства относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на съдебното
следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура ГР.С. поддържа изложената фактическа обстановка и предявеното
обвинение. Намира, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Акцентира върху изменение в санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал.3,
б. „б“ от НК с ДВ бр.74/26.09.2015 г., влязло в сила към датата на деянието и
предвиждащо наказание от 3 до 15 години „лишаване от свобода“. Отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
направените в досъдебното производство самопризнания, изразеното отрицателно
отношение към деянието и осъзнатото чувство на вина. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства прокурорът сочи обремененото съдебно минало на
подсъдимия, вкл.осъждането му за управление на МПС без притежаване на
съответната правоспособност след наказване за това по административен ред,
предходни наказания за нарушения по ЗДвП, наличието на три квалифициращи
деянието признаци. Като отегчаващо обстоятелство отбелязва и възрастта на
пострадалата – дете на 3-годишна възраст. Ангажира становище, че наказанието
следва да се индивидуализира в размер не по-нисък от средния, а именно 9 години
„лишаване от свобода“, което с оглед разпоредбата на чл.58а от НК да бъдат
редуцирано с една трета. Подчертава, че е налице основание по чл.68 ал.2 от НК
и моли за привеждане в изпълнение изцяло на условната присъда, в изпитателния
срок на която е извършено деянието, за което се води настоящото дело. На
основание чл. 59 от НК прокурорът настоява за зачитане на времето, през което подс. Ч. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража” и „Домашен арест”, като това време да бъде приспаднато от наложеното му
наказание. Ангажира становище и относно иззетите по делото веществени
доказателства, като счита, че няма основание за прилагане на чл. 53 от НК.
Намира, че няма основание за налагане на наказание по чл. 343г от НК, доколкото
подс. Ч. е неправоспособен водач.
Повереникът на частните обвинители адв.
С. поддържа изцяло повдигнатото от ОП – Сливен обвинение. Поставя акцент върху
вида и размера на наказанието, което частното обвинение счита за справедливо. Относно
смекчаващите вината обстоятелства отчита
като такива единствено направените самопризнания в досъдебната фаза. Дистанцира
се от становището на прокурора, че отрицателното отношение към деянието и
чувството на вина могат отделно да се коментират като смекчаващи вината
обстоятелства. Фокусира се върху обстоятелствата, при които е извършено
деянието и личността на дееца – наличие на алкохол, неправоспособен водач,
четири пъти наказван, осъждан. Настоява, че четири пъти е установено нарушение,
че управлява МПС като неправоспособен водач и наложените наказания по никакъв
начин не са въздействали върху него, тоест не би могло да се говори за
отрицателно отношение към деянието. Повереникът акцентира върху факта, че на
мястото на инцидента е имало голям брой хора, а според заключението на автотехническата експертиза, ако подсъдимият е карал с 50
км/ч е нямало да настъпи ПТП. Отчита като единствено смекчаващо вината
обстоятелство самопризнанието на подсъдимия. Мотивира извод за висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Поради изключително много на брой
фатални случаи от непредпазливи деяния обръща внимание на генералната превенция
по смисъла на чл. 36 от НК. Пледира да бъде отчетен изключителния превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства и на подсъдимия да бъде наложено
справедливо наказание над средния към максималния размер. Поради липсата на
правоспособност повереникът не коментира основанието на чл.343г от НК.
Защитникът на подсъдимия адв.
Д. излага в пледоарията си факти относно личността на подс.
Я.Х.Ч.. Настоява, че Ч. като член на нашето общество е резултат от прехода,
който все още не е приключил. Посочва, че подсъдимият Ч. е останал в ранно
детство сирак, като е бил отгледан от своята майка, заедно с двете си сестри.
Твърди, че Ч. е имал много тежко детство, белязано с безброй трудности, поради
което и не е завършил средното си образование. Излага, че в досъдебното
производство са налице данни, че подсъдимият от ранно детство работи със своята
майка в Гърция. Настоява, че Ч. е осъзнал тежкото деяние, направил е пълни
самопризнания още в началото на досъдебното производство и по никакъв начин не
е възпрепятствал разследването. Изразява позиция, че част от реакциите след
настъпването на произшествието са в резултат на уплаха. Според защитника, Ч.
ясно отчитал, че най-голямата грешка е да напусне местопроизшествието. Настоява
да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
самопризнанието и критичното отношение към деянието. С оглед възрастта на
подсъдимия и направеното самопризнание моли за определяне на наказание около
минималния размер по чл. 343 от НК, което след съответната редукция да бъде
наложено.
Подсъдимият Я.Ч. в личната си защита изразява съжаление за
случилото се. В последната си дума моли за минимално наказание.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за
тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. Я.Х.Ч. е роден на *** ***. Постоянният му адрес е в ГР.С.,
кв. „Р.“, с основно образование е, безработен, неженен. Осъждан е.
Подс. Ч. не притежава свидетелство за управление на МПС.
Въпреки това същият в периода 13.07.2014 г. - 16.04.2015 г. е установяван на
четири пъти от органите на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен да управлява МПС,
за което са му съставяни съответни АУАН с правно основание по чл.150 от ЗДвП и
издавани наказателни постановления. Последното
установяване на подс. Ч. като неправоспособен водач
от 16.04.2015 г. е довело и до ангажиране на наказателната му
отговорност. С одобрено от Районен съд – Сливен споразумение по НОХД № 521/2015
г., в сила от 28.04.2015 г. подс. Ч. е осъден за
извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2, вр.
с ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години.
В късния следобед на 04.10.2015 г. подс. Ч. се намирал у дома си в ГР.С., кв. „Р.“, ул. „К.“ №
*, където употребил алкохол около 200 мл. вино. Въпреки непритежаваната
правоспособност да управлява МПС, предходната съдимост и факта на употребения
алкохол, около 19.30 часа същия ден, подс. Ч. взел
решение да шофира автомобил в рамките на квартала. В изпълнение на решението си
взел оставения на маса в дома му контактен ключ на собствения на майка му свид. С.Щ.Ч. лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № NZB – 1966 /гръцка регистрация/. Подс. Ч. заявил на майка
си, че излиза навън без да съобщи за намерението си да управлява личния й
автомобил, паркиран пред дома им. Намирайки се вече в автомобила, подс. Ч. го привел в движение по улиците на кв. „Р.“ без
други спътници. С оглед тъмната част от денонощието, подс.
Ч. се движил на включени къси светлини при сухо време и пътна настилка. При
тези обстоятелства, около 19.40 часа, същата вечер, подс.
Ч. ***, където се движил в посока от север на юг. Уличното осветление
функционирало, а основно в района на намиращата се на улицата мандра „Йотови“,
по тротоарите от двете страни на уличното платно се намирали много хора, между
които свидетелите С.Б. К., С.Д.Т., Т.В.К., П. Г. И., И.С. И., В.Е. С. и И.Я.П., всички живущи в домове на същата
улица. В непосредствена близост до горепосочените свидетели, на около метър от
левия бордюр, навътре към уличното платно се намирала навършилата 3-годишна
възраст Д.Б. К., която си играела на това място в близост до част от свидетелите,
нейни родственици. Подс.
Ч. управлявал автомобила в този момент със скорост от 62 км/ч, като се
движел към мястото, на което се намирала Д.Б. К.. Автомобилът бил възприет от
свидетелите като опасност, а пострадалата Д. К. се насочила към десния бордюр,
пресичайки уличното платно. Управлението на автомобила от подс.
Ч. със скорост над максимално допустимата в населеното място от 50 км/ч,
неправоспособността му като водач на МПС и употребеното количество алкохол му
попречили да възприеме пресичащото уличното платно дете, което в този момент се
намирало в опасната зона на спиране на автомобила. Без да задейства спирачната
система на автомобила си, до жилищен имот на ул. „И.“ № *, подс.
Ч. причинил удар между предната дясна част на управлявания от него автомобил и
дясната част на главата и тялото на пострадалата Д. К. на разстояние 3.2 метра
от десния бордюр на улицата. След и вследствие на този удар, тялото на детето първоначално попаднало върху предния капак
на лекия автомобил и оттам продължило изхвърлено във въздуха напред с
последващо падане, удряне по повърхността на уличната асфалтова настилка и претъркаляне до окончателното спиране без признаци на живот
на уличното платно на разстояние 25.7 метра от мястото на първоначалния удар.
Възприемайки настъпилото ПТП, подс. Ч. в нарушение на чл.123, ал.1 от ЗДвП не спрял на
местопроизшествието, а го напуснал продължавайки да управлява автомобила в
посока ГР.С.. Там посетил дома на своя вуйчо, свид. Я.
Щ.Н., на когото разказал за случилото се, включително, че е избягал след
причиненото от него ПТП поради уплаха. Последният му заявил, че не би могъл да
му помогне и подс. Ч. напуснал дома на вуйчо си.
Паркирал автомобила, по който вследствие пътно-транспортното произшествие
настъпили единствено леки побитости по предния капак,
в централната част на ГР.С., зад бивш магазин Универмаг и посредством такси се
прибрал в дома си в кв. „Р.“ без да сподели с никого за случилото се. Малко след това, във връзка с незабавно предприетите ОИМ
от страна на служители на ОД на МВР - Сливен, в дома на подс. Ч. пристигнал свид. И.К. Г.
- разузнавач в сектор „Криминална полиция“. Същият провел на място беседа с подс. Ч., който направил самопризнания за извършеното и
отвел полицейския служител до мястото на паркирания лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № NZB – 1966. На това място, в 21.27 часа на 04.10.2015 г. от
страна на свид. Д.М.М. -
мл. автоконтрольор от сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Сливен, на подс. Ч. е извършена проверка с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер АRВВ 0058, като цифровата
индикация на уреда отчела наличие на
алкохол 0.89 промила в издишания от него въздух. С оглед положителната проба, свид. М. издал
на подс. Ч. талон за медицинско изследване №
0355697, въз основа на който на последния е взета кръвна проба в ЦСМП – Сливен.
Същевременно на
местопроизшествието веднага след настъпилото ПТП се събрали множество лица, основно
посочените по-горе свидетели. Подаден бил и сигнал на ЕЕН 112. Тялото на
пострадалата Д. К. било отнесено в дома му на ул. „И.“ № 67, съседен до имота
пред който настъпил инцидента. Пристигналият на място в 19.57 часа на
04.10.2015 г. екип от медици от ЦСМП – Сливен единствено констатирал смъртта на
детето.
От заключението на
вещото лице д-р Тома Чаушев по извършената в хода на досъдебно производство
съдебно-медицинска експертиза на труп № 222/2015 г. е видно, че вследствие ПТП,
пострадалата Д.Б. К. е получила автомобилна травма, вследствие блъскането й от
автомобила с голяма скорост с последващо отхвърляне на тялото на пострадалото
дете със сила. Видно от локализацията на установените травматични увреждания,
детето е било блъснато с предната част на
лекия автомобил, като това е било осъществено в областта на дясното слепоочие,
където са установени наличието на разкъсно-контузната
рана с натъртвания на мозъка в областта на инсулата
на слепоочния дял на дясната голямомозъчна хемисфера,
както и охлузна рана в областта на дясната долна странична
повърхност на гръдния кош, която обхваща и дясната горна коремна половина. Това
се е случило в първата фаза на произшествието. През втората фаза, тялото на
детето е било отхвърлено напред и при падането му е получило травматични
увреждания в областта на гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците. При
възникналото пътно-транспортно произшествие детето е получило изразена черепномозъчна травма, като при отварянето на черепа са
установени добре изразени контузионни изменения на
дясната голямомозъчна хемисфера, леко изразени субарахноидални кръвоизливи в областта на изпъкналите
повърхности на двете големи мозъчни хемисфери и в областта на базалните участъци на двете мозъчни хемисфери и повърхностните
контузионни огнища на тези места на двете мозъчни хемисфери. Установени са и множество
точковидни кръвоизливи на мозъка на срез. Получената гръбначномозъчна травма е
изразена в наличието на счупване на гръбначния стълб между последния
шиен и първият гръден прешлен с разкъсване на междупрешленния
диск и раздалечаване на телата на двата прешлена и контузионни
изменения на гръбначния мозък на мястото на счупването на гръбначния стълб,
непосредствено в областта на шийното удебеление на гръбначния мозък. Получената гръдна травма е
изразена в установени счупвания на първите три горни ребра заедно с гръдничните краища на двете ключици с наличието на
двустранен хемопневмоторакс и контузионни
увреждания на върховите области на белите дробове. Получената коремна травма е
изразена в наличието на около 1 л кръв и
кръвни съсиреци в коремната кухина, вследствие
разкъсванията на черния дроб и слезката. Установени
са и множество охлузвания в областта на челото, лицето, носа, десните крайници
и в областта на коленните стави. При изследването на мозъчните хемисфери
е установено наличието на умерено изразени субарахноидални
кръвоизливи в областта на изпъкналите и базалните
участъци на двете големи мозъчни хемисфери и повърхностните контузионни
огнища на тези места.
Според заключението причината за
настъпването на смъртта е значително тежката черепномозъчна
травма, значително тежката гръбначномозъчна травма, гръдната травма и тежката
коремна травма. С най-голямо значение за настъпването на смъртта е определена
тежката гръбначномозъчна травма, гръдната и
коремната травма. Умерено изразените субарахноидални
кръвоизливи и умерено изразените контузионни огнища
на мозъка са довели до изпадането на пострадалото дете в състояние на мозъчна кома
с оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на мозъчния ствол със
силно затормозяване на функциите на сърдечносъдовия и дихателния център, които
се намират в мозъчния ствол. Непосредствената причина за настъпването на
смъртта на детето е бързото изпадане в състояние на тежък хеморагичен
и травматичен шок. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица
на получените травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно
произшествие.
В хода на производството е назначена
съдебно-химическа експертиза, обективирана в Протокол
№ 341/05.10.2015 г., изготвена от инж. химик Й.С.Г. – експерт в сектор „НТЛ“
при ОД на МВР – Сливен, от заключението на която е видно, че подс. Ч. е управлявал лекия
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № NZB – 1966 /гръцка регистрация/ с концентрация на алкохол в кръвта
си 0.64 промила. Съобразно заключението на
вещото лице М.М. – химик в сектор „НТЛ“ при ОД на МВР
– Ямбол, дадено с Протокол № 341/13.10.2015 г. по възложена съдебно-химическа
експертиза в изследваната кръвна проба от подс. Ч. не
е доказано наличие на наркотични вещества от вида - морфин, кокаин, марихуана,
екстази, амфетамин, метаамфетамин,
бензодиазепини, метадон.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице д-р
инж. Х.У., от заключението на която се установява, че преди момента на
възникване на ПТП скоростта на лекия автомобил „Фиат Пунто“
с рег. № NZB – 1966 /гръцка регистрация/,
управляван от подс. Ч. е определена на около 62
км/ч., като такава е била и към момента на удара. Опасната зона за спиране на
автомобила при тази скорост е била около 55 метра с отчитане на фактите на
употребения от неправоспособния водач подс. Ч.
алкохол. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост е по-голяма
от разстоянието, на което се е намирал автомобила спрямо мястото на
предприетото пресичане на платното от пострадалата Д. К. и по тази причина подс. Ч. сам се е поставил в техническа невъзможност да
предотврати ПТП. Такава е щял да има при движение с разрешената в участъка
скорост до 50 км/ч или дори при превишена такава до 52 км/ч. Подс. Ч. е имал техническа възможност да намали скоростта
си на движение до технически безопасната, при която не би настъпило ПТП.
Техническите причини, довели до възникване на ПТП са технически неправилното
поведение на подс. Ч. като водач на лекия автомобил
„Фиат Пунто“ с рег. № NZB – 1966; скоростта му на движение над максимално разрешената
за населено място и управление на МПС след употреба на алкохол.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, обясненията на подсъдимия, дадени
в досъдебното производство, заключенията на назначените експертизи /химически,
съдебно-медицинска и автотехническа/, приложените писмени документи, веществените
доказателства.
Свидетелските показания съдът намери за последователни, логични, взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими към предмета на доказване. Същите допринасят за
изясняване въпросите относно времето, мястото, авторството на деянието,
механизма на извършването му.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи съдът цени, като намира, че имат съществено значение за
изясняване на обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от
компетентни вещи лица, в чиито знания и обективност съдът няма основание да се
съмнява. Страните не оспорват заключенията, както и не правят възражения
относно тяхната правилност.
Съдът кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на ПТП и
фотоалбум към него, протокол за оглед на
МПС и фотоалбум, протокол за оглед на ВД с фотоалбум, АУАН и справка за нарушител/водач за подс. Ч.,
тест за наркотици на подс. Ч., копие на свидетелство
за регистрация на МПС и застраховка „Гражданска отговорност“ на гръцки език и
превод, акт за смърт и удостоверение за наследници на Д.Б. К., разписка за върнати вещи, протокол за
доброволно предаване, справка за
съдимост, декларации за СМПИС и
характеристична справка на подс. Ч. и др. Същите са приложени и приети като доказателства,
намират се в отношение на допълване с останалите доказателствени материали, не
се оспорват от страните и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез
прочитането им.
Иззетите по делото веществени доказателства – лекият
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № NZB – 1966 и контактен ключ за него, черно пластмасово
парче с неправилна форма и натривки от капки тъмночервена течност, с оглед
обективните находки по същите и съотнасянето им към останалите доказателства,
съдът намира допринасящи в значителна степен за разкриване на обективната истина
по делото.
Съдът се довери и на обясненията на подсъдимия Ч.,
дадени от него като обвиняем в хода на досъдебното производство. Същите са
подробни и съответстват с останалите доказателствени източници относно
механизма на деянието и участието на подсъдимия в него. Обясненията, съдържащи
самопризнание относно деянието, са дадени в деня, следващ настъпването на
произшествието и са били една от предпоставките за бързо разследване на делото
в досъдебната фаза. Обясненията са логични и последователни, кореспондиращи
напълно с останалите събрани доказателства,
поради което съдът ги цени. В същите е налице изразено съжаление за деянието, декларирана е осъзнатост за стореното и признание относно вината на Ч..
След анализ на доказателствената съвкупност съдът
констатира, че събраните в досъдебната фаза приобщени към материалите по делото
в съдебната фаза на процеса доказателствени източници изцяло кореспондират с
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях се извличат по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Я.Х.Ч. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3,
б."б", предл.1, вр.
с ал.1, б."в", вр. с чл.342, ал.1 от НК,
тъй като на 04.10.2015 г. около 19.40 часа в ГР.С., кв. „Р.“ при управление на
МПС - лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № NZВ – 1966 /гръцка регистрация/ със скорост от 62 км/ч с
посока на движение от север на юг по ул. „И.“, без да има необходимата
правоспособност и в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си над
0.5 промила, а именно: 0.64 промила, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 341/05.10.2015 г. на НТЛ при ОД на МВР до жилищен имот №
* на същата улица нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, а именно разпоредбата чл.21, ал.1
от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство от категория „В" в населено място е забранено да превишава
скорост от 50 км/ч", вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на пресичащата пътното платно Д.Б. К.,***,
след което избягал от местопроизшествието.
От обективна страна категорично от събраните
доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. Ч. е управлявал процесния
лек автомобил „Фиат Пунто” в нарушение на правилата
за движение по пътищата. Същият се движил в населено място – ГР.С., кв. „Р.“
ул. „И.” със скорост от 62 км/ч. Допуснато е нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба максималната скорост на управляваното от
подсъдимия МПС е 50 км/час за населено
място. Категорично е установено, че подсъдимият е неправоспособен водач, както
и че е управлявал МПС след употреба на алкохол – с концентрация 0.64 промила установено
по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 341/05.10.2015 г. на НТЛ
при ОД на МВР. Безспорно е установен и факта, че управлявайки лекият автомобил
„Фиат Пунто“ подсъдимият е причинил смъртта на
пострадалото дете Д.Б. К., при удар между МПС и пострадалата, докато е
пресичала пътното платно, след което е избягал от местопроизшествието.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че преди момента
на възникване на ПТП и в момента на удара скоростта на лекия автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № NZB – 1966 /гръцка регистрация/, управляван от подс. Ч. е определена на около 62 км/ч. Опасната зона за
спиране на автомобила при тази скорост е била около 55 метра. Опасната зона за
спиране на автомобила при определената скорост е по-голяма от разстоянието, на
което се е намирал автомобила спрямо мястото на предприетото пресичане на
платното от пострадалата Д. К. и по тази причина подс.
Ч. сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП. Такава е щял
да има при движение с разрешената в участъка скорост до 50 км/ч или дори при
превишена такава до 52 км/ч. Подс. Ч. е имал
техническа възможност да намали скоростта си на движение до технически
безопасната, при която не би настъпило ПТП. Техническите причини, довели до
възникване на ПТП са технически неправилното поведение на подс.
Ч. като водач на лекия автомобил „Фиат Пунто“ с рег.
№ NZB – 1966; скоростта му на движение
над максимално разрешената за населено място и управлението на МПС след употреба
на алкохол.
Изводът на съда, че настъпилото
пътно транспортно произшествие е в пряка и причинна връзка с нарушение на
правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП се основава изключително на заключението на автоексперта. Вещото лице изяснява, че при скорост на движение в рамките на максимално
разрешената от 50 км/ч или дори с около 52 км/час подсъдимият е имал техническа
възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. Именно движението на
подсъдимия със скорост над разрешената, съчетано с употребата на алкохол и
факта, че водачът е бил неправоспособен са довели до настъпването на ПТП и
респ. общественоопасния резултат – смъртта на
пострадалото дете Д. К.. Смъртта на пострадалата е настъпила поради причинените
тежки травматични увреждания, които са получени при произшествието, видно от
кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза.
Установените по безспорен начин факти, описани
по-горе, подкрепени от доказателствената наличност и признати от подсъдимия Ч.
като част от обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават безусловно
извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния
лек автомобил „Фиат Пунто” и нарушението на правилата
за движение по пътищата са довели до съставомерния
резултат – причиняване смъртта на постр. Д. К..
Съдът преценява като правилна квалификацията на
деянието по чл. 343 ал.3, б.”б” предл. първо, вр. с ал. 1 б. „в“,
вр. с чл. 342, ал.1 от НК. В конкретния случай са
налице три квалифициращи деянието признака, а именно неправоспособността на
подсъдимия, управлението на МПС в пияно състояние и обстоятелството, че
подсъдимият е избягал от местопроизшествието.
Предвид изложените съображения, съдът намери, че
деянието на подсъдимия Ч. е обективно съставомерно по
чл. 343 ал.3, б.”б” предл.
първо, вр. с ал. 1 б. „в“, вр.
с чл. 342, ал.1 от НК, като причиненият общественоопасен
резултат – смъртта на пострадалото дете, е в пряка причинна връзка с нарушение
на правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Деянието по този законов текст е извършено от подс. Ч. по непредпазливост. Отношението на подсъдимия към
настъпването на общественоопасните последици е непредпазливо, като се касае за престъпна
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици в резултат на извършеното от
него нарушение на правилата за движение по пътищата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. С оглед субективната
страна на деянието, правилно квалификацията на престъплението е дадена във
връзка с ал.1 на чл.343 от НК и респ. чл. 342 ал.1 от НК.
При така установената конкретика
съдът намери подс. Ч. за виновен по повдигнатото му
обвинение с правна квалификация чл. 343 ал.3, б.”б” предл. първо, вр. с ал. 1 б. „в“, вр. с чл.
342, ал.1 от НК.
Съдът оправда подсъдимия Ч. да е извършил
престъплението по чл. 343, ал.3, б. „б“ предл. първо,
вр. с ал. 1 б. „в“, вр. с
чл. 342, ал.1 от НК чрез нарушения на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1; чл.5, ал.3, т.1; чл.20, ал.1
и ал.2 от ЗДвП. В трайната съдебна практика е прието, че нарушенията по чл.5 от ЗДвП се поглъщат от квалифицирания състав на чл.343, ал.3 от НК. Нормите на чл. 5 от ЗДвП са общи и при наличие на
специални правила, едновременното им приложение е недопустимо. Вмененото
нарушение по чл. 5, ал.3 т. 1 от ЗДвП, също следва да отпадне, доколкото
пияното състояние квалифицира деянието като по-тежко
наказуемо престъпление /по алинея трета/ и е недопустимо повторно да му се
вменява като нарушение. /напр.
Решение № 247 от 8.06.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 238/2009 г., I н. о.,
Решение № 323/17.07.2009 г. на ВКС, по н.д. № 323/2009 г., III н.о./.
Що се касае до оправдателната част на
присъдата относно вменените с обвинителния акт нарушения на чл. 20 ал.1 и ал.2
от ЗДвП, съдът следва да отбележи, че в съдебната практика ясно е посочено, че
нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП – движение с превишена скорост над
максимално разрешената за конкретното място и обстановка, винаги представлява
/съдържа в себе си/ и несъобразена скорост. Определената в закона разрешена
скорост не е случайна – счита се, че тя е и съобразената скорост за конкретното
МПС и място. Правилото на чл.21 ал.1 от ЗДвП се явява специално спрямо тези по
чл. 20 от ЗДвП, тъй като ги поглъща и се явява единствената пряка и
непосредствена причина за произлезлия в резултат на него механизъм на ПТП,
довел до престъпния резултат. Всяко движение със скорост над определената по чл.21 ал.1 от ЗДвП е такова с "превишена" скорост, която винаги
се явява и несъобразена.
Доколкото катастрофата е резултат от движение с превишена
скорост, то подсъдимият е нарушил задълженията си по чл. 21 от ЗДвП, което е в пряка причинна
връзка с настъпилия резултат. Тази специална норма изключва
приложението на общата
норма на чл.20 ал.1-2 от ЗДвП. /Решение № 142/17.05.2013г. по н.д. № 300/2013г.
на ВКС III н.о., Решение № 5 от 1.02.2012 г. по н. д. №
2900/2011 г., 2 н.о. и др./.
Като причини за престъпната деятелност на
подсъдимия съдът прие неправилното отношение на подс.
Ч. към обществените отношения, произтичащи от разпоредбите на Закона за
движение по пътищата и по-конкретно незачитане на установените правила за
движение по пътищата, за управление на МПС само от правоспособни водачи и по
установения ред.
При индивидуализацията на наложеното на подс. Ч. наказание, съдът съобрази принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и обуславящите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена опасност на
извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни обществени
отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ.
спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност принципно
е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част на специалната
разпоредба на материалния закон. Съдът съобрази и факта, че с ДВ бр.
74/26.09.2015 г. разпоредбата на чл. 343 ал.3 б. „б“ предл.
първо от НК е била изменена, като към датата на деянието по настоящото дело –
04.10.2015 г. това престъпление се наказва с наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 до 15 години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите органи още в самото
начало на досъдебното производство, критичното му отношение и съжалението за
извършеното. Самопризнанието на подсъдимия, направено в съдебната фаза не би
могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За
направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанието с една
трета, поради което съдът не може да го отчита отново при индивидуализация
размера на наказанието. Съдът отчете и факта, че подсъдимият е на сравнително
млада възраст, както и че са налице данни, че е бил трудово ангажиран - работил
продължително време в строителството на остров Тасос, Гърция.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът взе предвид обремененото му съдебно минало и многобройните
нарушения, за които са му налагани административни наказания. Съдът отчете
факта, че деянието е извършено при наличието на три квалифициращи признака, а
също така и възрастта на пострадалото дете – 3 години.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на
съда, че наказанието за престъплението по чл. 343 ал.3 б. „б” предл. първо вр. с ал. 1 б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК следва да се определи при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като се
индивидуализира в средния размер, предвиден в закона за това престъпление, а
именно на 9 години „лишаване от свобода“. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът
редуцира така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия Ч.
наказание в размер на 6 години „лишаване от свобода”.
Съдът обсъди и възможността за определяне на
наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките за това. Вярно е, че са
налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но същите не са от
съответния характер – изключителни или многобройни, за да формират извод за
несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на този институт би
било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието
снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели на
наказанието.
Във връзка с искането на защитата да бъде
наложено наказание в минимален размер, съдът намира за необходимо да отбележи,
че справката за нарушения на подсъдимия, издадена от ОД на МВР – Сливен и
справката за съдимост, както и деянието, за което е предаден на съд по
настоящото дело, демонстрират поведение, грубо незачитащо установените правила.
Налице е тенденция в поведението на подсъдимия при нарушаване правилата за
движение по пътищата, докато се е стигнало до отнемане на човешки живот.
Наложените до момента административни наказания, наказания по наказателни дела,
включително осъждането на подс. Ч. с условно
наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 521/2015 г. на СлРС,
очевидно не са изпълнили целите на индивидуалната превенция. Видно е, че
подсъдимият в последващото след осъждането си поведение нито се е поправил,
нито е преосмислил действията си към спазване законите и добрите нрави. Няма
обратен аргумент в твърдението на защитата, че поведението на подсъдимия било
резултат на прехода, който обществото все още извървява. Тази тенденция е
особено тревожна и може да се обсъжда само в посока, че налагането на твърде
снизходителни наказания не постига своя ефект нито спрямо дееца, нито спрямо
обществото. Поведението на подсъдимия във времето до извършване на деянието,
предмет на настоящото дело, илюстрира съзнание за безнаказаност и
безотговорност, което не бива да бъде поощрявано. Съдът не може и не следва да
толерира системно поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата,
особено когато в резултат на тази упоритост се стига до отнемане на човешки
живот. По изложените съображения, съдът прие, че целите на специалната и
генералната превенция не биха могли да бъдат постигнати с налагане на подс. Ч. на по-ниско от определеното по-горе наказание за
извършеното престъпление. Категоричен е изводът на съда, че няма фактическа и
доказателствена опора твърдението на защитата, че е налице хипотеза, в която
може да се определи и наложи минималното предвидено в закона наказание.
Определеният размер на
наложеното наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта и
обществената опасност на престъплението и извършителя и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на подсъдимия. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Наложеното наказание 6 години
„лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип. Това е така, тъй като настоящото
осъждане на Ч. се явява второ по ред на наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл. 59, ал.1,
т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване от свобода“,
времето, през което подсъдимият Я.Х.Ч. е бил задържан с постановление от
05.10.2015 г. на ОП Сливен, считано от 05.10.2015г. до 06.10.2015 г., както и
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 06.10.2015г. до 30.11.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл.
59, ал.1 т.1 от НК един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от
свобода“.
На основание чл. 59, ал.1
т.2 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание „лишаване от свобода“, времето, през което подсъдимият Ч.
е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 30.11.2015г. до
датата на постановяване на настоящата присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 59,
ал.1 т.2 от НК два дни „домашен арест“ се зачитат за един ден „лишаване от
свобода“.
Съдът не наложи наказание по чл.343г от НК на
подсъдимия, тъй като същият е неправоспособен, а никой не може да бъде лишен от
права, които не притежава.
Съдът констатира, че деянието по настоящото дело подсъдимият
е извършил в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 521/2015 г. по
описа на СлРС. Тъй като отговорността на подсъдимия е
ангажирана в настоящото производство за непредпазливо деяние, съдът на
основание чл. 68, ал.2 от НК прецени, че следва да бъде приведено в изпълнение
изцяло наложеното на подс. Ч. по НОХД № 521/2015 г.
на Районен съд ГР.С. наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.
Необходимостта от ефективно изтърпяване на цялото наказание съдът обсъди в
контекста на обстоятелствата, че това наказание също е наложено за управление
на МПС без притежаване на съответната правоспособност след наказване за това по
административен ред – на основание чл. 343в ал.2 вр.
ал.1 от НК и наказанието е по осъждане, влязло в сила на 28.04.2015 г. – съвсем
скоро преди извършване на деянието по настоящото дело. Тъй като това се явява
поредно осъждане на наказание „лишаване от свобода“, съдът постанови същото да
се търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът се разпореди веществените доказателства – лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № NZB-1966 и контактен
ключ, съхранявани от МТСО при ОД на МВР – Сливен, двора на КАТ – Сливен, след
влизане на присъдата в сила, да се върнат на собственика С.Щ.Ч..
Относно веществените
доказателства: черно пластмасово парче с неправилна форма, опаковано и
запечатано със стикер № Б1259 на ОД на МВР – Сливен и натривки от капки
тъмночервена течност, опаковани и запечатани със стикери №№ Б1256 и Б1257 на ОД
на МВР – Сливен, съдът постанови след влизане в сила на присъдата, да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
По правилата на процеса и предвид съобразителната част
на ТР № 4/11.02.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСНК на ВКС, съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата по бюджета на ОД на МВР – Сливен сумата от 535,87 лв. за разноски, направени в
досъдебната фаза на процеса.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Дата на изготвяне на мотивите: 08.02.16 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: