№ 1309
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 262777/28.04.2021 г. по гр.д. № 4190/2020 г. на СГС, I-12 състав е
осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на В. Р. П. сумата 20 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди вследствие от ПТП, на основание чл. 432 КЗ, законна лихва
върху тази сума от 02.04.2019 г. до цялостното й изплащане, като главният иск е
отхвърлен за сумата над 20 000 лева, а акцесорният за периода до 02.04.2019 г.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 432 КЗ е уважен за сума
над 10 000 лева до присъдените 20 000 лева. Жалбоподателят поддържа, че в
обжалваната част решението е неправилно и необосновано, не са взети предвид всички
факти, обстоятелството, че не са доказани вреди на стойност 20 000 лева, която сума е
завишена, противоречи на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД и не
отговаря на трайно установената практика за обезщетяване на подобен род вреди.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът да
бъде отхвърлен за сума над 10 000 лева.
Ищцата В. Р. П. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага
доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
1
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата В. Р. П. е твърдяла в исковата си молба, че на 12.12.2018 г. пострадала
при ПТП. Тя управлявала лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9719 ВА, спряла
пред пешеходна пътека в гр. София, на бул. „Андрей Сахаров“ срещу л. 70А и била
ударена отзад от лек автомобил „Пежо“ 206, управляван от И. К. И., който се движел с
несъобразена скорост. Същият бил застрахован п озастраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД.
Ищцата е поддържала, че от удара получила Травма на нервни коренчета в шиен
отдел на гръбначния стълб и Дисторзио Коли лигаменторум (навяхване на шията).
Вследствие на това търпяла силни болки в областта на шията, чувство на
изтръпвналост и скованост, като се налагало да приема силни болкоуспокояващи
лекарства. Болки изпитвала независимо от позата, която заемала. Това водело до
безсъние. Получавала изтръпване на пръстите на дясната ръка, което я лишавало от
възможността да пише нормално, да осъществява физически труд, да работи. Била й
поставена шийна яка, с която останала три-четири месеца. Претендирала е заплащане
от страна на застрахователя на обезщетение за търпените неимуществени вреди в
размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва от 02.01.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е
оспорвал исковете по размер. Твърдял е, че вече е определил и изплатил обезщетение в
размер на 800 лева.Оспорвал е претендирания размер като прекомерен. Направил е
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която не пътувала с поставен
обезопасителен колан и освен това спряла рязко, без да се съобрази с останалите
участници в движението. Направил е възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия поради непоставяне на предпазен колан.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на И. И., наличието на негова
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата
на ПТП, телесните увреждания на В.П. и причинната им връзка с ПТП са установени
пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е само въпросът за
размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, като не се поддържа пред въззивната инстанция направеното възражение за
съпричиняване.
За установяване на претърпените вреди в първата инстанция са събрани
медицински документи, като въз основа на тях е изготвена медицинската част от
2
изслушаното заключение на Комплексна СМАТЕ, изготвена от вещото лице д-р Б. Б..
Той е посочил, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука В. Р. П. е
получила Навяхване на шийните прешлени. Травматична увреда на нервните
коренчета на шийната област на гръбначния стълб. Тези увреждания се дължат на
внезапно нанесен удар в задната част на автомобила, последвало е принудително
движение на главата и шията от възникналите инерционни сили, като тези движения са
настъпили внезапно и без подготовка, шийните прешлени са извършили движение по-
голямо от нормалното движение в предна посока, след което е започнало възвратно
движение на главата и шията назад. Тези силови и внезапни движения са довели до
контузии на мускулите, сухожилията, ставните връзки, ставите и дисковете на
шийните прешлени, които от своя страна са довели до ирадиращи болки в посока на
шията и десния горен крайник, парастеции (намалена сетивност) на двете ръце и
пръстите намаление на силата на захват на ръцете – т.нар. „шийна радикулопатия“, по-
силно изразена в десния горен крайник. Вследствие камшичния удар ищцата е имала
билки във врата, болка, ирадираща по хода на десния горен крайник – надолу по
ръката, търпяла е главоболие, за кратко време световъртеж, болка ниско в гърба между
двете лопатки и болка в челюстта. Лечението е продължило около два месеца. По-
силна е била болката през първите 30 дни, а впоследствие е намаляла и е била
периодична, като е отшумявала след прием на медикаменти. Поставена е била
стабилизационна шийна яка, проведено е медикаментозно лечение. Лечебният и
възстановителен период е продължил два месеца, без остатъчни усложнения. Две
години след злополуката болката е отшумяла, а движенията са възстановени.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на В.П., техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на пострадалия при ПТП – 29 – млада възраст, при която характерният за
възрастта динамичен начин на живот е променен за период от два месеца; търпените в
3
областта на шията и главата силни болки за период от 30 дни, които несъмнено са
влияели негативно на възможността за нормални ежедневни дейности и сериозно са
влошили качеството на съня на ищцата; периодичните болки впоследствие; носенето
на шийна яка и изтръпването на пръстите на дясната ръка, които несъмнено са
затруднявали възможността за двигателна активност; претърпения стрес от ПТП;
обстоятелството, че лечението е само консервативно и продължителността на основния
лечебен и възстановителен период – около 2 месеца; като се съобразят лимитите на
застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2018 г. и
като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
настоящият състав намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от
ищцата В.П. неимуществени вреди от ПТП е 20 000 лева. Ето защо е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил всички
относими към определяне размера на обезщетението обстоятелства и като краен
резултат е определил обезщетение по-високо от справедливото.
Поради достигане от въззивния съд до извод, идентичен от този на
първоинстанционния съд относно крайния резултат, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има ищцата. Тя не е направила такива, но е била защитавана безплатно от
адвокат, на когото следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. При общ защитен интерес по иска за неимуществени вреди от 10 000
лева се дължат минимално 830 лева.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262777/28.04.2021 г. по гр.д. № 4190/2020 г. на
СГС, I-12 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Й. Й., гр.
***, бул. „***“ № 85, ет. 2, ап. 6 адвокатско възнаграждение пред САС, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на 830 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4