Р
Е Ш Е Н И Е
№
465
Бургас, 05/05/2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и шести април, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
като разгледа административно дело номер 402 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на М.Р.М. ***, против заповед №23-1670-000054 от 28.01.2023 г. на
началник сектор „Охранителна полиция“/ОП/, Районно управление/РУ/ Сливен,
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Сливен, с
която на основание чл.171, т.1, б. „в“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - до успешното полагане на проверочен изпит“.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени
оспорения административен акт. Излага съображения. Ангажира доказателства.
Претендира разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът - началник
сектор „ОП“, РУ Сливен, ОД МВР Сливен, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представил
е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е заповед №23-1670-000054 от 28.01.2023 г.
на началник сектор „Охранителна полиция“/ОП/, Районно управление/РУ/ Сливен,
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Сливен, с
която на основание чл.171, т.1, б. „в“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/, на М.Р.М. *** е приложена
принудителна административна мярка/ПАМ/ „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство - до
успешното полагане на проверочен изпит“.
Данните по делото сочат, че на
28.01.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ №476, за това, че около 23.30 ч. на посочената
дата в община Сливен, на път І-7 до кръстовище „Петолъчка“, посока с.Мокрен като
водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег.№****, чужда собственост,
при проверка на контролните органи, не може да представи светлоотразителен
триъгълник/нарушение по чл.139, ал.2, т.1 ЗДвП/; валиден
пожарогасител/нарушение по чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП/; автомобилът е технически
неизправен-не работят крушките за осветяване на задната регистрационна
табела/нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП/. Водачът е допуснал нарушенията
поради незнание на ЗДвП и поради неграмотност. При показване на пътни знаци
относно предимството В1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и В2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, и пътни знаци, въвеждащи забрана:
В2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“; В27
„Забранени
са престоят и паркирането“ и В28 „Забранено е паркирането“ не
могъл да обясни тяхното значение.
При представяне за подпис на протокол за доброволно предаване и да прочете
свидетелството си за управление на МПС, издадено в Република Кипър, заявил, че
не може да пише и чете както на български, така и на гръцки език. Издържал
изпита за СУМПС в Република Кипър чрез преводач/л.11 от делото/.
АУАН е връчен на
жалбоподателя на 28.01.2023 г. и е подписан от него без възражение.
Въз основа на
фактите, изложени в АУАН, е издадена
процесната заповед, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти
се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед № 23-1670-000054 от 28.01.2023 г. за прилагане на
принудителната административна мярка/ПАМ/, е издадена от компетентен орган -
началник сектор „Охранителна полиция“/ОП/, Районно управление/РУ/ Сливен, ОД
МВР Сливен, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №343з-3031 от 31.12.2021
г. на директора на ОД МВР Сливен за делегиране правомощия на длъжностни
лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично
по т.1.3 е посочен началник сектор „Охранителна полиция“, РУ Сливен какъвто е
издателят на процесния административен акт/л.35 от делото/ и заповед №8121з-1632
от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за
контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.33 и 34 от делото/.
На второ място, заповедта е издадена в
предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от
чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез
съдържанието на съставения на водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват
в друг документ, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в
съответствие с ТР №16/1975 г. Мотивите на
издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от
съда контрол, следва да бъдат инкорпорирани в самия акт, като изрично се
посочат в него или съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят
други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния
акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Описаните
в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за
административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На
трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
Относно
приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Според
правилото на чл.171, т.1, б. „в” ЗДвП,
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ по отношение на водач, за който се установи, че
поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до
успешното полагане на проверочен изпит.
За да е изпълнена хипотезата на чл.171,
т.1, б. „в“ ЗДвП следва в кумулативна даденост да се установи, че водачът е извършил нарушение на правилата за
движението по пътищата, което е немаловажно и е поради незнание.
Нарушението
на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно
нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена
сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В
качеството на официален свидетелстващ документ АУАН се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно тяхната вярност, а опровергаването
й предпоставя изричното им оспорване, което е в тежест на жалбоподателя, а той
не го е сторил.
Налице
са двете предвидени в цитираната норма предпоставки, а именно немаловажно
нарушение, извършено поради незнание. Определение за „маловажно“ нарушение се
съдържа в правилото на §6, т.32 ДР ЗДвП,
а именно: „маловажно“ е нарушението, което макар и с незначителни отклонения от
нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна
обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие/ПТП/.
В случая са извършени три
административни нарушения, които не са маловажни, противно на твърденията на
жалбоподателя, и за които е съставен АУАН. Нарушенията по чл.139, ал.2, т.1 ЗДвП; чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП и по
чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП при определени случаи могат до доведат до причиняване на
ПТП.
Незнанието на закона не освобождава от отговорност водача и след като бъде надлежно установено е
основание за прилагане на ПАМ, като процесната. Последната ще предотврати възможността
поради незнание да извършат и други нарушения на
правилата за движение, което е необходимо с оглед изпълнение целта на закона - опазване на живота и здравето на участниците в
движението и предотвратяване на ПТП.
Изрично в
АУАН и докладната записка на актосъставителя се сочи, че М. е неграмотен и не
може да чете и пише нито на български, нито на гръцки език, обстоятелство което
не се оспорва от него. Не знаел значението и на посочените му от контролните
органи пътни знаци. В жалбата твърди, че е бил силно притеснен и затова не
можал да отговори. Следва да се посочи, че субективните извинителни причини,
изложени в жалбата, са ирелевантни за незнанието на правилата за движението по
пътищата. Налага се изводът, че жалбоподателят като неграмотен е извършил
административните нарушения, поради незнание.
Установената с АУАН
фактическа обстановка не е била надлежно оборена в съдебното производство.
Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното
основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. „в“ ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния
закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която
се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно
административният орган е приложил мярката. ПАМ нямат санкционен характер. Те
се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната
норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният
надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при
условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
По правилата за
разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да оборят констатациите на административния орган.
В допълнение следва да се
отбележи, че в правомощията на органите по чл.165 ЗДвП е да контролират спазването на правилата на
движение от всички участници в движението - т. 1 на същия член. Съдържанието на
това тяхно правомощие неминуемо изисква преценка и за
знанието на правилата за движение, тъй като последните в много от случаите са
обозначени символно. Ако се изключи това правомощие на
контролните органи от тяхната компетентност, би значело контролните органи,
като констатират извършване на нарушение да не предприемат подходящи
превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в
противоречие със задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона.
Ето
защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице
обстоятелствата за издаване на процесната заповед.
По тези
съображения заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до успешното полагане на проверочен
изпит“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалния закон
и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на М.М. като неоснователна
и следва да се отхвърли.
При
този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.
По тези
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.Р.М. ***, против заповед №23-1670-000054 от 28.01.2023 г. на началник
сектор „Охранителна полиция“/ОП/, Районно управление/РУ/ Сливен, Областна
дирекция на министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Сливен, с която на
основание чл.171, т.1, б. „в“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ е
приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство до успешното полагане на проверочен изпит“.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: