РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 03.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 306 / 2021 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от П.С.П., ЕГН: **********,***, адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул. „****, Адвокатска кантора „К.“, срещу Заповед № Л-2686/30.07.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр. София, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал.1, т. 3, чл. 200, ал.1, т. 5, във връзка с чл. 204, т.3 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че в обжалваната заповед практически липсва диспозитив и изискуеми от закона елементи, индивидуализиращи конкретния нарушител. Счита, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с приложимите материални разпоредби. По същество се отрича извършването на нарушение на служебната дисциплина, като се излага, че е изпълнявал задълженията си, не е нарушил ЗМВР и служебната дисциплина и не е превишил правомощията си. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед. Претендират се направени по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. К., като поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноски на л. 405 от делото в размер на 300 лв.
Ответникът, чрез упълномощен
процесуален представител юрк. Г.Г., е депозирал Отговор на жалба с вх. №
3961/06.12.2021 г., като счита същата за неоснователна, а оспорената заповед за
законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при
спазване на административнопроцесуалните правила, съобразно материалния закон и
целта на закона. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, се представлява в съдебно заседание от юрк. Г., която намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна, като поддържа отговора на жалбата и претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 06.08.2021 г./, а дата на подаване на жалбата е 19.08.2021 г. от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, които са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № Л-1185/02.04.2021г., на Главен директор Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е разпоредил извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, като е възложил на комисия в състав:
Председател: инспектор Н.Н.– инспектор I степен в сектор „Охрана и сигурност в местата за лишаване от свобода“ в ГДИН и Членове:
1. младши инспектор Е.М.– ВПД инспектор VII-ма степен в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ в ГДИН;
2. инспектор Е.Ц.– инспектор I степен в сектор „Охрана и сигурност в местата за лишаване от свобода“ в ГДИН;
3. инспектор Е.Д.– младши юрисконсулт в сектор „Правно и нормативно обслужване“ към отдел „ПНО“ в ГДИН;
да провери и изясни налице ли са данни за допуснати нарушения от младши инспектор П. С. П. – надзирател I-ва степен в затвора в гр. Ловеч I-ва категория при употреба на физическа сила и помощни средства спрямо лишеният от свобода Ю.Л.Р., като в срок до 29.04.2021 г., да изготви писмена справка за резултата от проверката.
Резултатите от проверката на комисията са обективирани в писмена справка рег. № 5198/02.06.2021 г., от която се установява следна фактическа обстановка:
На 29.12.2020 г. до 08.30 ч. на работа
са били служителите от I отделение на НОС с ръководители гл. надзирател С.А.С.и
командир на отделение М.М.М.. В 06.08ч. служителите Ф.П.В.и П.С.П. са започнали
извършване на сутрешна проверка в зоната за повишена сигурност към I
затворническа група. На записа от камерата за видеонаблюдение се вижда, че в
06.09 ч. при отиване до килия № 309 настанените в килията лица не искат да
излязат пред килията за извършване на сутрешна проверка. Това налага влизането
на посочените служители в килията, като служителя П. подава сигнал до дежурната
част, чрез подвижния радио-паник бутон. При влизането на служителите в килията
лишените от свобода Н.М.К.и Д.Р.Г.са излезли от килията и са застанали до
вратата. Л.св. Ю.Л.Р. се е държал изключително арогантно, отказал е да изпълни
отдадено му разпореждане и е подстрекавал и другите лишени от свобода да не
излизат от килията. След като служителите са предупредили л.св. Р. те са
използвали физическа сила, изразяваща се в използване на „захват“, ключ на
ръката, повалили са лишения от свобода на земята и са му поставили белезници. В
06.10 ч. л.св. Р. е изведен принудително от обособената зона от служителите Ф.П.В.и
В.И.И.с помощта на водеща техника и с поставени белезници. Л.св. Р. е оставен
до външната коридорна решетка на затворническата група за да може служителите
да изчакат идването на дежурния главен надзирател С. и в 06.13 ч. отново с
помощта на водеща техника и с поставени белезници лишения от свобода е свален в
района на пост 7/8. В 06.14 ч. белезниците на л.св. Ю. Р. са свалени. След това
в района на посочения пост са свалени и останалите лишени от свобода от килия №
309 за изготвяне на писмени обяснения. В 06.53 ч. л.св. Р. е качен до
затворническата килия за да се облече. В 06.55 ч. същия е конвоиран за
извършване на медицински преглед.
На записите от
охранителните камери в затвора се установяват действия на младши инспектор П.П.,
които са укорими и несъвместими със законосъобразното изпълнение на служебните
му задължения, изразяващи се в: Нанасяне на удари с ръка от страна на мл.
инспектор П.С.П. - надзирател I-ва степен в
затвора гр. Ловеч по тялото на лишения от свобода Ю. Р. при воденето му по
стълбите до централния пост на затвора за даване на писмени обяснения. Въпреки
твърдението, че лишеният от свобода е крещял и се е съпротивлявал, ударите с
ръка от страна на мл. инспектор П. са нанесени след, като осъденият е с поставени
белезници и му е приложена водеща техника „захват на ръцете“.
Дисциплинарно
разследващия орган /ДРО/ в писмената справка предлага за нарушаване на преки
служебни задължения вменени с длъжностната характеристика за надзирател I степен / „спазва законността.. ..по отношение
на служители и задържани лица" и „носи отговорност за живота, здравето и
спазване на правата на всяко задържано лице"/, което представлява
нарушение на служебната дисциплина, да бъде реализирана дисциплинарна
отговорност спрямо младши инспектор П.С.П. - на длъжност надзирател 1-ва степен
в затвора гр. Ловеч и на основание чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание"
за срок от 6 (шест) месеца поради
факта, че е превишил служебните си правомощия по чл.115, ал. 3 от ЗИНЗС, като е
нанесъл удари с ръка в тялото на осъдения, след като вече е бил с поставени
белезници.
Във връзка с
дисциплинарна проверка по чл. 205, ал.2 от ЗМВР, съгласно Заповед №
Л-1185/02.04.2021 г. на главен директор ГДИН са депозирани Обяснения с вх. №
7987/02.06.2021 г. от мл. инспектор П.С.П. – надзирател I степен в затвора в гр.
Ловеч. В обясненията се твърди,
че на 29.12.2020 г. около 06:00 часа при извършване на сутрешна проверка на
лишените от свобода жалбоподателят заедно с мл. инспектор Ф.В.са отключили
килия № 309, като на намиращите се в килията лишени от свобода е разпоредено да
излязат, за да бъде извършена проверката. Те не са реагирали на разпореждането,
поради което то било повторено. След повтарянето на разпореждането единият от
лишените от свобода Ю. Р. е станал агресивен и е започнал да крещи, което е
наложило жалбоподателят да натисне паник-бутона и заедно с мл. инспектор Ф.В.да
влязат в килията и да усмирят л. св. Р.. Отправено е разпореждане да постави
ръце зад гърба с цел поставяне на белезници, като лишеният от свобода, вместо
да изпълни разпореждането, е оказал съпротива, което е наложило използването на
ключ на рамото за да му бъдат поставени белезници. През цялото време Р. не
спирал да оказва съпротива и да крещи. Повален е на земята до идването на
колеги от съседни постове, след което по разпореждане на ДГН, жалбоподателят,
като си служел с водеща техника е отвел лишеният от свобода да даде писмени обяснения
за случилото се, като през цялото време е оказвал физическа съпротива.
Покана за
запознаване с писмена справка рег. № 5210/03.06.2021 г. за запознаване с
писмена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения е получена от
П. лично на 03.06.2021 г., като му е указано, в срок до 24 часа след
запознаване с писмената преписка рег. № 5198/02.06.2021 г., че има право да
даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до Главния директор на
ГДИН.
Жалбоподателят
лично на 07.06.2021 г. се е запознал с писмената справка и с материалите по
преписката, както и че в срок до 24 часа може да даде допълнителни обяснения.
Жалбоподателят в указания срок е подал Възражение изх. № 1454/08.06.2021 г.,
като счита, че не е извършил описаните в справката нарушения, като посочва, че в
ЗИНЗС са разпоредени случаите, при които надзирател има право да си послужи с
физическа сила. Той посочва, че Ю. Р. с поведението си е възпрепятствал него и
колегата му да извършват сутрешната проверка на 29.12.2020 г. Сочи, че на Ю. Р.
побой не му е нанасян и с действията си жалбоподателят не е застрашил живота и
здравето му, а са продиктувани от явното неподчинение и отказ да се изпълни
законово нареждане от страна на лишеният от свобода. Посочва, че от показанията
на самите лишени от свобода и от показанията на колегите надзиратели, приобщени
като доказателства по преписката, е видно, че поведението на Р. се изразява в
неподчинение и отказ да изпълни разпореждане на служител. От видео записите
ясно се вижда, че лишеният от свобода оказва съпротива при воденето му. Намира
предприетите от него действия за необходими и съобразени със ситуацията.
С Покана за
даване на писмени обяснения рег. № 6155/22.06.2021 г. на основание чл. 206 ал.1
от ЗМВР, получена лично от жалбоподателя на 23.07.2021 г., му е даден тридневен
срок, в който да представи писмените си обяснения, както и да посочи
доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, относно
констатираните нарушения в писмена справка с рег. № 5198/02.06.2021 г.
На 26.07.2021
г. жалбоподателят е подал Обяснения с вх. № 3815/26.07.2021 г. , като счита, че
не е превишил правомощията си, нито е нарушил служебната дисциплина. При
възникване на конфликтната ситуация на 29.12.2020 г. е бил на пост № 11 и е
съдействал на колегата си Ф.В.при извършване на сутрешната проверка. Послужил
си е с лявата ръка при воденото на лишеният от свобода Ю. Р. за да направи
захвата по сигурен поради по – едрия ръст на затворника, който въпреки
поставените белезници е продължавал да оказва съпротива.
В резултат на проведеното производство, дисциплинарно наказващият
орган (ДНО) – Главния директор на
ГДИН, издава оспорената Заповед № Л-2686/30.07.2021 г., издадена на
основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал.1, т. 3, чл. 200, ал.1, т. 5, във
връзка с чл. 204, т.3 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата
на връчване на заповедта за извършено от последния нарушение на служебната дисциплина.
В заповедта, идентично на писмената справка на ДРО, е прието видно от записите
на охранителните камери в затвора в гр. Ловеч, че младши инспектор П.П. – надзирател
I-ва степен в затвора в
гр. Ловеч I-ва
категория нанася удари с ръка по
тялото на лишения от свобода Р. при воденето му по стълбите до централния пост
на затвора в гр. Ловеч I-ва категория. Въпреки твърдението, че
лишеният от свобода Р. е крещял и се е съпротивлявал, ударите от страна на
младши инспектор П.П. са нанесени след като същият е бил с поставени белезници
и му е приложена водеща техника „захват на ръцете“, което е в нарушение на
чл.115, ал.3 от ЗИНЗС, а именно „използването на физическа сила и помощни
средства, се прекратява незабавно след като бъде овладяна обстановката ".
С деянието си
младши инспектор П.П. е извършил нарушения на служебната дисциплина, в
качеството му на надзирател I-ва степен в
затвора в гр. Ловеч I-ва категория, регламентирани в
длъжностната характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен"
в затвор III-I категория", с която служителят се
е запознал на 20.07.2017 г., а именно:
1.
Раздел
II „Основна цел на длъжността":
- „ Чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност да
осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода, в
съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи
служебната дейност ";
2.
Раздел
VI „Преки задължения при изпълнение на функционалните задължения в ареста към
затвора":
- „Носи отговорност за живота, здравето и
спазване на правата на всяко задържано лице."
Извършеното от младши инспектор П.П. е нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 5 „превишаване на
правомощия“ от ЗМВР се предвижда налагане на наказание „ПОРИЦАНИЕ"
за срок от шест месеца до една година.
По делото към административната преписка е
приобщено и копие на досъдебно производство № 143/2021 г. по описа на РУ на
МВР гр. Ловеч, във връзка, с което са извършени следните следствени
действия:
Разпитани са като свидетели Ф.П.В.,
П.С.П., М.М.М., С.А.С., Д.К.Р.и В.И.И., надзиратели в Затвора Ловеч, които са
заявили, че не са виждали или чули някой да рита или удря Ю.Л.Р.. Разпитани са
и свидетелите – очевидци Д.Р.Г.и Н.М.К., задържаните лица, които са свидетели-очевидци
на станалото и също са дали показания, че надзирателите не са удряли или ритали
Ю.Л.Р..
Назначена
е съдебно-медицинска експертиза, като е дадено заключение, че видно от
цялостната документация на името на л. св. Ю.Л.Р. от затвора Ловеч /медицинска
и свидетелски показания/ на същия са причинени към дата 8.01.2021 г.
кръвонасядания в областта на крайниците и окото, които са му причинили болка и
страдание.
Към дата 29.12.2020 г. няма данни за причиняване на травматични изменения
по цялото тяло на Р.. В наличната документация не се установиха данни за
разстройство на здравето временно опасно за живота или постоянно разстройство
на здравето неопасно за живота. Не се очакват трайни последици от тази повреда.
Установените изменения са от травматично естество, дължат се на удари с
или върху твърд предмет и могат да се получат както от удари с твърд предмет,
така и от падане на пострадалия върху твърди предмети.
Назначена е видео-техническа
експертиза, видеофайловете са цифров презапис на оригиналните файлове, записани
върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система. Записаните видео и
снимкови изображения са цветни, без звук, с резолюция 1920x1080 пиксела с
вкопирани в кадър данни за дата, ден, часово време и наименование на
записващото устройство.
Съгласно вкопираната информация кадрите са заснети в интервала 06:00:00
ч.г 06:59:59 ч. /29.12.2020г. /Вторник/ от 4 /четири/ броя записващи
устройства с наименования „Корпус II етаж", „Корпус Колело", „Camera 07" и
„Корпус I група".
На горепосочените записващи устройства се наблюдава следното: около
06:09:50 ч. в продължение на няколко минути от Корпус Колело към Корпус II етаж
тичайки по стълбите се качват около десетима униформени служители на Затвора-
Ловеч. Първите от тях влизат в килия от Корпус I група и изкарват от там лице
със синя тениска и тъмни панталони под коленете. Същото е с поставени белезници
на ръцете зад гърба и е водено по установения ред. При слизането по стълбите в
Корпус Колело, лицето със синя тениска се води до маса /бюро/, свалят му се
белезниците и му се дават бял лист и химикалка. Същото започва да пише в
изправено положение. След като приключва с писането, лицето отива до стена в
Корпуса и застава с лице към нея. В 06:51:42 ч. се качва по стълбите, откъдето
след около пет минути слиза с облечени сивкави на цвят панталон и горнище е
дълги ръкави. Униформени служители го отвеждат извън обсега на камерите. В нито
един момент от видеозаписите не се наблюдават нанасяни удари, побой над
задържаното лице.
След съвкупна
преценка на събраните гласни и писмени доказателства наблюдаващ прокурор към
Районна прокуратура - Ловеч е издал Постановление от 15.07.2021 г., с което е
прекратил наказателното производство по ДП № 143/2021 г. по описа на РУ на МВР -
Ловеч. Мотивите за прекратяване на производството са, че липсват
достатъчно доказателства, определено лице да е осъществил признаците на
престъпление по чл.131, ал. 1, т. 2, пр1, вр. чл. 130, ал.1 от НК. Прокурорът
е приел, че обвинителната теза се крепи само на показанията на лишения от
свобода Ю.Л.Р.. Тези показания са противоречиви и непоследователни. На
видеофайловете липсват удари, въпреки, че той казва, че са го били на много
места. Показанията му, че е бит противоречат на показанията на всички останали свидетели.
Експертизата е дала заключение, че установените изменения могат да се получат
както от удари с твърд предмет, както твърди пострадалия, така и от падане на
пострадалия върху твърди предмети, както е според показанията на свидетелите
очевидци. Д-р Ц.Т.– Директор МЦ е дал показания, че на 29.12.2020 г., около
10:30 часа, че Ю.Л.Р. е отишъл на
преглед в Медицинския Център в Затвора Ловеч и е заявил, че е паднал на земята.
От правна страна съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и се установява от Заповед № Л-4910/19.11.2020 г. на Главен директор на „ГДИН“ /на л. 385 от делото/ и Кадрова справка /на л.42 от делото/, че жалбоподателят П.С.П., ЕГН: **********, е държавен служител, заемал е длъжността надзирател I-ва степен в затвора в гр. Ловеч I-ва категория, считано от 04.12.2020 г., включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 30.07.2021 г.
В това си качество жалбоподателят е държавен служител, който пряко осъществява дейност по изпълнение на наказанията по смисъла на чл. 19 ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 384 от делото, че издателят на обжалваната в настоящото производство заповед – главен комисар И.Л.Й.със заповед № ЧР-05-308/21.10.2019 г. на министъра на правосъдието е преназначен на заеманата длъжност – главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и към настоящият момент продължава да служи. Ето защо съдът намира, че въз основа на удостоверение на л. 384 от делото и на основание чл. 13 ал.2 т.9 от ЗИНЗС издателят на обжалваната заповед разполага с компетентност да издаде заповед от вида на процесната.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната Заповед № Л-2686/30.07.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, съдържа необходими фактически основания и правни основания и реквизити съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В обстоятелствената част на заповедта са изложени достатъчно подробни мотиви – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като допълнително следва да се отбележи, че административната преписка е достатъчно подробна. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 4 от 22.09.1976 г. на пленума на ВС и константната практика на съдилищата по административни дела мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт. Ето защо достатъчно фактически основания са изложени както в обжалваната заповед, така и в административната преписка.
Обжалваната заповед съдържа и изискуемите правни основания по специалния чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като отговаря и на останалите реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК, като следва да се посочи, че липсват доводи на жалбоподателя за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Ето защо съдът приема, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. със специалния ЗМВР. Следва да се посочи, че не всяко нарушение, а само съществено нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на наказаното лице. ДРО е събрал сведения от служителя. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДНО е запознал жалбоподателя с изготвената писмена справка с предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставена е възможност на служителя да се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал.10 от ЗМВР). На служителя е била връчена покана да депозира писмени обяснения, като в поканата изрично му е била указана възможността да се запознае със събраните по дисциплинарната преписка до момента доказателства. Самият закон (чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и чл. 34, ал. 1 от АПК) предоставя право на служителя да участва в производството и да преглежда документите по преписката, като липсват доказателства органът да е отказвал на оспорващия такова участие или предоставяне на документи. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Съдът не констатира допуснати от ДНО съществени нарушения на процедурата по налагане на наказанието, които да са нарушили правото на защита на служителя.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл.194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
В чл. 112, ал.1 от ЗИНЗС е предвидена възможност за държавните служители от местата за лишаване от
свобода при изпълнението на служебните си задължения да използват физическа
сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може
да бъде постигнато по друг начин. В посочената разпоредба, както и в тези на
чл. 113, ал.1, т.1 - т.3, чл.115 и чл. 117 от ЗИНЗС, са регламентирани
основанията, условията и изискванията за използване на физическа сила от
държавните служители от местата за лишаване от свобода. Анализът на
нормативната уредба води до извода, че за законосъобразното използване на
физическа сила на първо място се изисква кумулативното наличие на три
материалноправни предпоставки, а именно: 1. Използването на физическата сила да
е при изпълнение на служебните задължения на длъжностните лица; 2.
Съществуването на някоя от хипотезите по чл. 113, ал.1, т.1 - т.3 от ЗИНЗС и 3.
Спазването на реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода да не може
да бъде постигнато по друг начин. Правомерното използване на физическа сила
изисква и същата да е съобразена с конкретната обстановка, с характера на
нарушението и личността на нарушителя /чл.чл.115, ал.1 от ЗИНЗС/; употребата й
да е след изрично направено предупреждение /чл.117, ал.1 от ЗИНЗС/ и при
вземане на мерки за опазване на здравето и живота на лицата, срещу които е
насочена /чл.115, ал.2 от ЗИНЗС/.
От фактическа страна по делото е налице, че част от действията по използване на физическа сила спрямо лишения от свобода Ю. Р. са извършени от младши инспектор П.С.П., на длъжност "Надзирател I степен" в затвора в гр. Ловеч I-ва категория. Като част от надзорно-охранителния състав /НОС/ мл. инспектор Пасухов осъществява надзора, охраната и конвойната дейност в мястото за лишаване от свобода /чл.290, ал.1 от ППЗИНЗС/. Сред основните задачи на НОС в местата за лишаване от свобода съгласно чл.291, т.1 - т.6 от ППЗИНЗС са и предотвратяване, пресичане и ликвидиране на опитите на затворниците за извършване на нарушения и престъпления; осигуряване реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода и осигуряване защитата, безопасността и сигурността на затворниците и на служителите. В случая употребената от надзирателя П.П. физическа сила е била при изпълнение на неговите посочени по-горе служебни задължения във връзка с осъществяваната надзорно-охранителна дейност в Затвора - Ловеч. Следователно налице е първата материалноправна предпоставка за законосъобразното използване на физическа сила.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че използването на физическа сила от страна на надзирателя на Затвора - Ловеч спрямо Ю. Р., е предизвикано от противоправното поведение на лишения от свобода. В този смисъл са дадените по образуваното ДП № 143/2021 г. по описа на РУ – Ловеч и преписка № 328600-3873/2021 г. показания и писмени обяснения на самите лишени от свобода и на останалите надзиратели, свидетели на случилото се. От тези обяснения и показания еднозначно и по несъмнен начин се установява, че с действията си на 29.12.2020г. Ю. Р. е нарушил установения ред и дисциплина в Затвора - Ловеч - според свидетелите Р. викал на висок тон, крещял на надзирателите, обиждал и ги заплашвал, заканвал се с физическа саморазправа и т.н.
За нарушаване на разпоредбите на чл.96, т.3, т.4, чл.97, т.11 от ЗИНЗС е изпълнил състава на чл. 100, ал.1, ал.2, т.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС, като не е спазил установените правила, затруднил е дейността на служителите от НОС и е оказал физическа съпротива, както и закани за физическа саморазправа, поради което със Заповед № Л- 92/ 25.01.2021г. на Началника на Затвора - Ловеч, на основание чл.101, т.7 и чл. 102, ал.1 и 2 от ЗИНЗС на Ю.Л.Р. е наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 7 денонощия /на л. 373 от делото/.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за извършеното от Ю. Р. нарушение на установения ред и дисциплина /на л. 373 от делото/ не е обжалвана и е влязла в сила. С нея е установено, че на 29.12.2020 г. в 06.00 ч. в 1-ва затворническа група постовият на пост № 11 пристъпва към изпълнение на функционалните си задължения - извършване на сутрешна проверка на лишените от свобода. В килия № 309 л. св. Ю.Л.Р., л. св. Н.М.К.и л. св Д.Р.Г.отказват да изпълнят разпореждането и да излязат по установения ред пред килията за извършване на проверката, като дори не стават от леглата си. След това л. св. Ю. Р. става от леглото си и заявява на постовите, че никой няма да излиза за проверка. При повторното разпореждане л. св. Ю. Р. започва да буйства и да крещи, да заплашва служителите на НОС и оказва физическа съпротива на постовите надзиратели. Налага се да бъде извикана групата за бързи действия, а на л. св. Р. да бъдат поставени помощни средства - белезници.
Това противоправно поведение на Ю. Р. представлява основание
по см. на чл. 113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС за използване на физическа сила от
служителя на Затвора - Ловеч спрямо Р. при осъществяване на
надзорно-охранителната дейност, доколкото сочи на явно неподчинение и отказ да
се изпълни законово нареждане и заплаха за физическа саморазправа и
посегателство върху живота и здравето на постовите надзиратели. Следователно
налице е и втората материалноправна предпоставка за законосъобразното
използване на физическа сила.
Съдът приема че в случая спазването на реда и дисциплината в Затвора - Ловеч не е можело да бъде извършено без употреба на физическа сила. Показанията на свидетелите надзиратели и дадените от тях писмени обяснения и показанията на лишените от свобода - очевидци сочат, че използваната физическа сила е била адекватна на моментното емоционално и психологическо състояние на л.св. Ю. Р..
От събраните писмени доказателства се установява, че не е причиняван побой, нанасяне на удари и друг вид неправомерни действия спрямо Р.. Използвана е физическа сила от страна на двамата надзиратели П.П. и Филип Василев, изразяваща се в обездвижване на лицето посредством захват на ръцете и поставянето на белезници.
Очевидно лишеният от свобода е бил силно раздразнен - според свидетелите на досъдебното производство, като викал, крещял, заплашвал, заканвал се на дежурните надзиратели и т.н. Въпреки разпорежданията на служителите от администрацията на Затвора - Ловеч л.св. Ю. Р. да излезе извън килията за сутрешна проверка, той е продължил тези си действия при проявена агресия, създаваща опасност за самия него, за имуществото на затвора и за надзирателите. С оглед на което единствения възможен начин за овладявана на създалата се ситуация е бил чрез употреба на физическа сила за извеждането на лишения от свобода от килията. В този смисъл изпълнено е и третото нормативно регламентирано изискване на законосъобразно използване на физическа сила.
Физическата сила е била съобразена с конкретната обстановка, с характера на нарушението и с личността на нарушителя, като употребата й е извършена след изрично направено предупреждение и при недопускане увреждане на здравето на лицето, срещу което е насочена. От доказателствата по делото безспорно се установява, че използваната физическа сила от постовия надзирател се изразява в действия по обездвижване на лицето посредством „захват“ на ръцете и поставянето на белезници - т.е съобразена е с извършваното от ищеца нарушение на установения в затвора ред и дисциплина.
Отделно следва да се посочи, че в досъдебното производство единствено показанията на л.св. Ю. Р. сочат за извършен побой, като неговите показания противоречат на всички останали показания на всички останали свидетели, разпитани в досъдебно производство № 143/2021 г. по описа на РУ на МВР гр. Ловеч. Както е отбелязал и наблюдаващия прокурор в Постановление от 15.07.2021 г., показанията на л.св. Ю. Р. за побой - удари с юмруци и ритници не са конкретни, като тези показания не кореспондират с нито едно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както от гл.т. на описаната фактическа обстановка /време, място, присъствали на инцидента лица/, така и от гл.т. на поведението на Р. и действията на постовите надзиратели.
Следователно използваната физическа сила е била съобразена с конкретната обстановка на време, място и начин на извършване на нарушението и с личността на нарушителя. Употребената физическа сила не е довела до увреждане на здравето на лишеният от свобода, доколкото съгласно приетата като доказателство по делото медицинска справка рег. № 1688/13.04.2021 г. /л. 139 от делото/ се установява, че л. св. Ю. Р. на 29.12.2020 г. в 06:50 часа е доведен в кабинета за медицинска помощ и освидетелстване след употреба на физическа сила от служители на НОС. При прегледа споделя, че е паднал и има болки в дясната гръдна половина. Обективно не са установени данни за увреждане на гръдния кош и бял дроб. Без видими следи от насилие.
На 8.01.2021 г. При извършен друг медицински преглед са установени кръвонасядания в областта на крайниците и окото на Р., които са му причинили болка и страдание. От така представената писмена справка следва да се кредитират фактите и обстоятелствата, които са установени непосредствено след случилото се на 29.12.2020 г., от които липсват данни за увреждания и без видими следи от насилие.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че използваната спрямо л.св. Ю. Р. на 29.12.2021г. от държавен служител от Затвора Ловеч физическата сила при изпълнение на неговите нормативно установени задължения по чл.291, т.3, т.4 и т.5 от ППЗИНЗС във връзка с надзорно-охранителната дейност на мястото за лишаване от свобода, е била основана на наличието на предпоставките по чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, като при употребата й са спазени изискванията на чл.112, ал.1, предл. последно; 115, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.117, ал.1 от ЗИНЗС - т.е осъщественото физическо въздействие е било съобразено с конкретната обстановка, с характера на нарушението, с личността на нарушителя и е било необходимо от гл.т. обезпечаване спазването на реда и дисциплината в затвора; след отправено предупреждение и без да се допусне увреждане здравето на лицето. Употребената физическа сила съставлява легитимно третиране във връзка с осъществяване на правнорегламентирана административна принуда при съобразяване с изискванията на закона и в съответствие с неговата цел и като такава се явява правомерна, законосъобразна и обоснована от гл.т. необходимостта й за осигуряване и обезпечаване спазването на реда и дисциплината в Затвора - Ловеч.
Както беше посочено по-горе, липсват каквито и да било категорични доказателства за нанасяне на „удари с ръка по тялото на лишения от свобода Р. при воденото му по стълбите до централния пост“, като липсват и доказателства такива удари да са нанасяни точно след като лишеният от свобода „е бил с поставени белезници и му е приложена водеща техника „захват на ръцете“. Процесното дисциплинарно наказание е наложено именно по повод „удари с ръка по тялото на лишения от свобода Р. при воденото му по стълбите до централния пост“, след като лишеният от свобода „е бил с поставени белезници и му е приложена водеща техника „захват на ръцете“, а не за употреба на физическа сила, поради което и същото остава недоказано.
В допълнение следва да се посочи, че дори да е имало употребена физическа сила спрямо лишения от свобода, то същото не е станало в обхвата на камерите, поради което остава недоказано от една страна, а от друга страна, остава недоказано авторството, а именно точно кой от около десет надзиратели е упражнил такава сила спрямо лишения от свобода и в какво конкретно се изразява същата.
Оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения настоящият състав на Административен съд - Ловеч намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издадена от материално компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма и в съответствие с процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Поради изложеното оспорването на П.П. следва да бъде уважено и атакуваната заповед на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски за основателно и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена да заплати на П.С.П. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски съгласно списък на разноските на л. 405 от делото, в размер на 300 /триста/ лева, съставляващи договорено и платено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 396 от делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, Ловешки административен съд, трети административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.П., ЕГН: **********,***, адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул. „****, Адвокатска кантора „К.“, Заповед № Л-2686/30.07.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал.1, т. 3, чл. 200, ал.1, т. 5, във връзка с чл. 204, т.3 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, представлявана от директор, да заплати на П.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски за водене на делото в размер на 300 лв. /триста/ лева.
Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: