РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І въззивен състав, в
публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 40 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 166/02.11.2018
г., постановено по гр. дело № 564/2018 г., РС – гр. Елин Пелин е прекратил сключения на 16.04.2011 г.
граждански брак между Й.Г.Г. и Р.К.Г. чрез развод по взаимна вина на съпрузите,
постановил е след прекратяване на гражданския брак съпругата да носи фамилното
име Г., предоставил е упражняването на родителските права над детето А.Р. Г. на
майката Й.Г.Г., определил е мерки на лични отношения на бащата Р.К.Г. с
малолетното дете А.Р.Г., като го е осъдил да му заплаща месечна издръжка в
размер на сумата от 180 лв., присъдил е издръжка за минало време (20.03.2017 г. – 20.03.2018
г.) в размер на по 180 лв. месечно, и е предоставил ползването на семейното
жилище на Р.К.Г.. Съдът е отхвърлил иска за издръжка за разликата над
присъдените 180 лв. месечно до претендираните 220 лева месечно.
Решението на районния
съд е обжалвано от ищцата само в частта относно определения режим на лични
отношения и размера на присъдената занапред издръжка с оплаквания за
неправилност, тъй като съдът разширил прекомерно възможността за контакти между
ответника и неговата дъщеря. В останалите части решението е влязло в сила.
Ответникът оспорва
въззивната жалба.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд напълно
споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, до които е
достигнал при определяне режима на лични отношения между бащата и детето,
поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд, като
по този начин те стават част от логическите съждения на настоящия съдебен акт.
Независимо от това, въззивният съд следва да изложи следното.
Установи се от събраните
по делото доказателства, че и двамата родители желаят да участват
непосредствено в процеса по отглеждане и възпитание на детето, родено по време
на брака им. Тези правни изводи се подкрепят и от изготвените от ДСП – гр. Елин
Пелин и ДСП – гр. Пазарджик актуални социални доклади след проведените
разговори и срещи с двамата родители.
Настоящата съдебна
инстанция приема, че определеният от районния съд широк режим на лични контакти
на бащата със своето малолетно дете е подходящ и във висша степен съответен на
интересите на детето с оглед поддържане на емоционалната и духовна близост
между детето и неговите родители. От друга страна, при неговото възрастово
съзряване не би изпитвало конфликт на лоялност и ще чувства моралната и
материалната подкрепа на своите родители. С този режим на лични отношения се
предоставя възможност за активното участие на бащата в отглеждането,
възпитанието, развитието и изграждането на ценности на детето и емоционални
връзки с близките му.
От представените по
делото епикризи, съставени от лекуващи лекари на 22.10.2014 г., 31.10.2014 г.,
24.11.2014 г., 04.04.2016 г., както и тези за периода 01.01.2014 г. –
28.09.2018 г., се установява, че малолетното дете страда от астма с
преобладаващ алергичен компонент. Следователно, размерът на месечна издръжка
трябва да е съобразен със специалните нужди на детето. Настоящата съдебна
инстанция счита, че този минимален доход на детето, който да му позволи да
задоволява неговите потребности, вкл. и да бъде заплащано лечението, е в размер
на сумата от 280 лева. За да достигне до този правен извод, съдът съобразява
обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст от 7 до 14 години,
което се отглежда при роднини, близки или в приемно семейство, е в размер на 262,50
лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД.
Установи се, че бащата,
който е в трудоспособна възраст, за кратък период от време преди предявяване на
иска и до м. април 2018 г. е бил безработен, като понастоящем работи като
електротехник с месечно възнаграждение от 900 лева, който факт е заявил пред
директора на ДСП – Елин Пелин, изготвил
социалния доклад от 27.02.2019 година.
Майката полага труд по трудово правоотношение при работодателя „Е. Е. Т.”
ООД, за което получава средно около 800 лв. нетно трудово възнаграждение. Както
бе изяснено, съдът приема, че месечната издръжка на детето, съобразена с
неговите специални нужди, е в размер на 280 лева.
С оглед на факта, че
майката е поела грижите за отглеждането, възпитанието и лечението на детето,
при определена месечно издръжка на детето в размер на 280 лв., съобразена с
неговите специални нужди, тя трябва да поеме 100 лв. от необходимата издръжка.
Тъй като детето е със заболяване и се нуждае от ежемесечно лечение, майката
предоставя част от необходимата му издръжка в натура. Останалата част от
дължимата месечна издръжка в размер на 180 лева трябва да бъде поета от бащата.
Тъй като изводите на
въззивния съд съвпадат с тези в обжалваното решение, последното трябва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските по делото в размер на
400 лева за адвокатско възнаграждение при извод за неоснователност на
наведеното възражение за прекомерност на това възнаграждение, което е дори под
минимума, установен с НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..
Така мотивиран, Софийски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 166/02.11.2018 г., постановено по гр. дело № 564/2018 г. по описа на
РС – гр. Елин Пелин, в частта, в която са определени мерки на лични отношения
на бащата Р.К.Г. с малолетното дете А.Р.Г., както и в частта, в която искът за
издръжка занапред е отхвърлен за разликата над присъдените 180 лв. месечно до
претендираните 220 лева месечно.
ОСЪЖДА
Й.Г.Г., ЕГН: ********** ***, да заплати на Р.К.Г.,
ЕГН: **********, сумата от 400 (четиристотин) лева – адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.