МОТИВИ към НОХД №1684/2008 г.:
Обвинението е против подсъдимия И.В.П. *** за престъпление
по чл.182, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява затова, че в периода
м.февруари 2007 г.
– 28.09.2007 г. в гр.П., като родител е оставил намиращите се под негови
родителски грижи непълнолетни дъщери В. И. П. и Р. И. П. без надзор и
достатъчно грижи и с това е създал опасност за тяхното физическо, душевно и
морално развитие.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание. Не се признава за виновен, но дава обяснения за фактическите
обстоятелства.
Районният съд, като обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301
от НПК прие за установено следното:
С решение по гр.д. №1346/1997 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, влязло в законна сила на 18.02.1998 г. бил допуснат
развод между подсъдимия И.П. и свидетелката Е. П.. Със същото решение
родителските права върху родените от брака деца свидетелките В. П. и Р. П. били
предоставени за упражняване на подсъдимия И.П.. Родителските права върху
третото родено от брака дете свидетелката Ивелина П. били предоставени за
упражняване на неговата майка – свидетелката Е. П..
В началото на м.февруари 2007 г. свидетелката Е. П. в
молба до РПУ П. сигнализирала, че двете й дъщери Р. и В. П. живеят при лоши
битови условия с баща им подсъдимият П., като в жилището им живеел и криминално
проявеният холандки гражданин В В Я, В този връзка по искане на инспектор в ДПС
при ОД на МВР П. била предоставена полицейска закрила на Р. и В. П. С
уведомителни писма от 09.02.2007 г. за Р. П. и от 13.02.2007 г. за В. П. за
предоставената полицейска закрива били уведомени Общинската служба за социално
подпомагане при Община П.. Въз основа на това били издадени Заповеди №РД01-135
от 12.02.2007 г. и №РД01-147 от 15.02.2007 г. на отдел „Закрила на детето” към
Дирекция „Социално подпомагане” гр.П. с които съответно Р. П. и В. П. били
настанени временно в Кризисен център гр.П. за срок от три месеца.
За учебната 2007 г. свидетелката Р. П. била записана в 9-ти
клас на „Професионална гимназия по облекло” гр.П.. С писмо от 19.01.2007 г. от
класния ръководител на Р. П., подсъдимият П. бил уведомен, че Р. няма текущи
оценки по изучаваните предмети, тъй като не посещава училище. На същия било
обърнато внимание да направи необходимото за присъствието на дъщеря си в
училище до завършването на І-вия учебен срок, тъй като в противен случай ще
изгуби годината.
В отговор подсъдимият подал молба от 05.02.2007 г.,
с която уведомявал, че Р. има здравословни проблеми, което налагало отсъствието
й от училище и молел да й бъде разрешено да прекъсне обучението си за текущата
учебна година. В този период обаче свидетелката Р. П., заедно със сестра си В. П.
работели, като певици в ресторант „Р х” в с.В от 08.12.2006 г. до настаняването
им в Кризисния център.
На 14.05.2007 г. свидетелката Р. П. била освободена
от кризисния център и от тогава до 28.09.2007 г. и до настоящия момент живеела
в дома на баща си на ул.”р” №48 в гр.П.. Продължила обаче да не посещава
училище.
Както и преди настаняването в кризисния център, така
и след излизането от там на 16.05.2007 г. и свидетелката В. П. не посещавала
училище. Същата пеела в различни ресторанти, след излизането от кризисния
център това продължило в комплекс „П” с.В. Работното време на свидетелката било
обикновено от 2121,30 до 23,30-24 часа. След това същата се прибирала
придружена от приятеля си – свидетелят Н В или оставала да преспи в неговия
дом.
По делото са изготвени и приети комплексни
психиатрично-психологически експертизи изследвали свидетелките Р. П., В. П. и
подсъдимия И.П..
От заключенията е видно, че Р. и В. П в миналотгто и
до настоя момент не са боледували и не боледуват от психично заболяване. И
двете добре разбира т свойството и значението на ежедневното си поведение и
могат да ръководят постъпките си и са в състояние да дават достоверни показания
по делото. Личностовата структура на момичетата се характеризират с
екстравертираност, стремеж към доминиране, с интереси насочени към пеенето, но
и двете проявяват признаци на социална неангажираност.
В съдебно заседание вещите лица разясниха, че
работата в заведение на тяхната възраст на оформяне на личността поставя Р. и В.
П. в рискова ситуация.
По отношение на подсъдимия И.П. вещите лица дават
заключение, че същият не страда от психическо заболяване. Разбирал е свойството
и значението на деянието си и е можел да ръководи постъпките си. Относно
личностовата структура експертите са преценили, че П. има белези на известна
акцентуация, но без да нарушава социалната му адаптация – стремеж да се
освобождава от проблемите и вълненията си, склонност да изкривява истината,
нужда от уважение, признание и разбиране, плахо и неубедително подхождане при
решаване на проблемите си, избягване поемането на лична отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р. П., В. П., Р.
, Е. П, Н В., В. Г., П.М., Й.В., Г.А., заключенията на псипхиатрично –
психологическите експертизи, както и писмените доказателства приложени по
делото.
Видно от показанията на свидетелките Р. и В. П.,
които относно отделни обстоятелства в инкриминирания период се потвърждават от
показаният на всички останали разпитани свидетели и най-вече от показанията на
свидетелката Р. П., баба на момичетата и Е. П., тяхна майка, че същите са
започнали да работят, като певици в различни заведения още от 2006 г., когато Р. е била на
15 г., а В.
на 16 г.
Работното им време било от 21,00 часа до 24,00-01,00 часа. Баща им –
подсъдимият П. бил наясно с тази им дейност, даже разговарял с управителите на
заведения, за да е наясно с работата им. Свидетелките П. сменяли често и много
различни училища, докато накрая спрели да посещават училище. Въпреки, че баща
им бил против и разговарял с тях да завършат образованието си, те не го слушали
и правели „каквото си искат”.
За неглижираното отношение на подсъдимия П. към
образованието и свободното, неподходящо за възрастта поведение на дъщерите му
сочат и показанията на свидетелката Р. П., на която в отговор на забележката да
упражни контрол и да накара свидетелките П. да учат, подсъдимият отговорил да
остави децата да правят, каквото си искат.
От показанията на свидетелката Е. П. се установи, че
на 06.02.2007 г. отишла в апартамента на подсъдимия, където живеели дъщерите й Р.
и В. П.. По това време там, на посещение при баща си биела и най-малката им
дъщеря И. П.. В хола свидетелката П. заварила непознат мъж, докато дъщерите й
спели в съседната стая. От Ивелина П., която била доста уплашена, разбрала, че
въпросният мъж В.Г. бил холандски гражданини съден за престъпление в страната
си.
Въпросният Г., както става ясно от писмото на ОД
„Полиция” бил излежавал присъди в Х. и Л. трафик на наркотици. Поради
системните му нарушения на обществения ред на същия били налагани принудителни
административни мерки „забрана за влизане в РБългария”, „Принудително отвеждане
до границата на Р България”, последната от които даже била изпълнена на
21.12.2006 г.
Както става ясно от показанията на свидетелките П. и
обясненията на подсъдимия, В.Г.бил техен и на баща им приятел, с когото
поддържали добри взаимоотношения от доста време, въпреки знанието за
криминалното му минало. Денят, в който Г.бил заварен от свидетелката Павлова в
дома на подсъдимия, бил от един от поредицата дни, в които същият им гостувал.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че подсъдимият И.В.П. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.182, ал.1 от НК като, в периода м.февруари 2007 г. – 13.02.2007 г. и от
16.05.2007 г. до 28.09.2007 г. в гр.П., като родител е оставил намиращите се
под негови родителски грижи непълнолетни дъщери В. И. П. и Р. И. П. без надзор
и достатъчно грижи и с това е създал опасност за тяхното физическо, душевно и
морално развитие.
Правата и
задълженията на родителите към ненавършилите пълнолетие деца поради огромното
си обществено значение са заложени като един от принципите в чл.47 от Конституцията на РБългария. Тези права и задължения включват отглеждането, възпитанието и образованието на
децата.
Отглеждането на децата освен грижите за физическото
развитие, чрез осигуряване на средства
за съществуване, набавяне на храна, облекло, опасване на хигиена
изискват и постоянен надзор на родителя, за да бъдат избегнати опасностите за
неговото здраве и живот.
Видно е от обясненията на подсъдимия, че Р. П.
страдала от епилепсия и често получавала припадъци. Но за нея, както той сам
обяснява се грижела нейната сестра В., която към онзи момент също е била
непълнолетна.
Неговите грижи, крайно недостатъчни се изчерпвали с
това да я откара в бърза помощ при поредния припадък. Вместо упражняване на
надзор същият позволявал на непълнолетните си дъщери си да употребяват алкохол
и да пушат, като дори сам им купувал цигари, с което е поставил в опасност
тяхното физическо развитие
Това негово крайно несериозно и укорително поведение
е проявено и при възпитанието на Р. и В. П.. Същите са били във възраст на
изграждане на личността и характера. В този момент на изграждане на навиците,
разбиранията, моралните устои на децата, нездравата семейна среда на разведени
родители и изразената незаинтересованост на подсъдимия, подсилена с срещи и
влияние на криминално проявени лица, са довели до изграждане на изкривена
ценностна система у непълнолетните Р. и В.. Същите са формирали поведение за
самостоятелно справяне с възникналите проблеми, характеризиращо се със
самонадеяност, лекомислие и чувство за безнаказаност.
Подсъдимият не е упражнявал никакъв контрол върху
поведението на своите дъщери, вземайки необходимите, ако е нужно и по-крайни
мерки да ги накара да осъществят задълженията си за получаване на основно образование.
А напротив лесно и безотговорно се е съгласил с прищявката им да прекъснат
образованието си, вместо което да прекарват времето си в пеене по ресторанти и
то в малките часове на нощта. Не е упражнявал дължимия надзор и осъществяване
на тази им дейност. Поставени в рискова среда, под погледите на употребяващи
алкохол клиенти същите са се прибирали сами. Дори понякога В. П. е оставала да
преспи при своя приятел.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като
е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието и е
искал настъпването на общественоопсаните последици.
Съдът оправда подсъдимия по обвинението за
периода от 13.02.2007 г. до 16.05.2007 г., тъй като както категорично се
установи в този период В. и Р. П. са били настанени в кризисен център, поради
което подсъдимият П. не имал фактическата, физическа възможност да полага
каквито и да е грижи за децата си или да прояви липса на такива и контрол.
Същите в този момент не са живеели при него, а за контрола и възпитанието им са
имали задължението служителите в кризисния център, което говори за
несъставомерност от субективна и обективна страна на деянието, за което П.
е обвинен.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия И.П. за извършеното деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата
обществената опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните
и непълнолетните и застрашават тяхното физическо, нравствено и морално
развитие.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са
отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени поддържаните близки добри отношения с дъщерите му, а като отегчаващи
негативните характеристични данни, предишните осъждания и липсата на критично
отношение към поведението си.
При тези данни, като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, на И.В.П. следва да се наложи наказание по втората
алтернатива на предвиденото за това престъпление, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му
адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, Задължителни пробационни срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и
Включване в програми за обществено въздействие за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Съдът постанови наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ да се изпълни чрез
публикуване на присъдата в местната преса.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия И.П. бяха присъдени направените
разноски по делото за в размер на 640 лева, платими в полза на държавата, по
сметка на съдебната власт.
Причините за извършването на престъплението,
следва да се търси в ниското степен на обществено съзнание на подсъдимия.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: