Решение по дело №6664/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 314
Дата: 19 януари 2023 г. (в сила от 19 януари 2023 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20221110206664
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221110206664 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА

при участието на секретаря Камелия Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 6664 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ИН ТАЙМ“ООД срещу Наказателно постановление №
539/06.04.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница-София, с което на „ИН ТАЙМ“
ООД,ЕИК ********* на основание чл. 238, ал. 1 от ЗМ, вр. с чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 156 от РИ 2015/2447, във вр. с чл. 235, ал. 1 от ЗМ, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически
кодекс на Съюза, вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение № 2015/2447.
Жалбоподателят-редовно призован, представлява се от адв. Ст. И. от САК, която
пледира за отмяна на НП с довод за допуснати съществени процесуални нарушения .
Позовава се на на нарушаване на срока по чл. 34 от ЗАНН поради непосочване на датата на
установяване на нарушителя и на извършване на нарушението.Алтернативно пледира за
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата са изложени доводи за нарушаване
на императивните норми на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН при издаване на НП и съставяне на
АУАН-неяснота относно датата на нарушението, неясно отразяване на фактическата
обстановка и на обстоятелствата, свързани с извръшване на нарушението и липса на
доказателства.Изложени са аргументи за маловажен случай на нарушение.Претендира
присъждане на разноски.
1
АНО се представлява от ст.юрк.Н. В., който пледира за потвърждаване на НП.
Излага съображения за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на НП. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на резолюция на директора на „ТД Митница“- София била извършена
проверка на „ИН ТАЙМ“ООД за периода 01.01.2020г.- 31.12.2020г. При проверката било
установено, че съгласно Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които
биха могли да възникнат в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-
EGQ45186, за посочения период на дружеството е разрешено да предостави общо
обезпечение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, равен на 30 % от референгния
размер, възлизащ на 100 000 (сто хиляди) лева за операции в съоръжения за временно
складиране. При проверката гл. инспектор в ТД Митница-Н. Ангелова, изискала
информация от дружеството и на 12.07.2021 г. били предоставени справки, с налични данни
за размер на публични държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките
в съоръжения за временно складиране. Допълнителни справки били предоставени от
жалбоподателя на 28.07.2021 г. с уточнение, че следва да се считат за окончателни, поради
констатирана техническа грешка в първоначалните.
При извършената проверка и анализ на предоставените справки било установено,
че е налице превишаване на определения в Разрешение за общо обезпечение на митнически
задължения, които биха могли да възникнат в съоръжения за временно складиране №
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 референтен размер.
След въвеждане на данните в справка, изчисляваща референтния размер на
обезпечението, било установено, че на 21.01.2020 г. е подадена декларация за временно
складиране № 20BG005100168265U7, по която публичните държавни вземания възлизали на
44 750,36 лева (ДДС). Към посочената дата свободният размер на обезпечението бил по-
малък от размера, необходим за обезпечаване на тази митническа декларация и с подаване
на същата бил превишен разрешеният референтен размер на обезпечението с 20 111,28 лева.
Превишаването продължило до 22.01.20г., като за този период размерът на необезпечени
публични държавни вземания варирал от 7472,40 лева до 26 263,67 лева. Проверяващият
инспектор при справка в деловодната система на Агенция "Митници" - АИДА, установил,
че „ИН ТАЙМ“ ООД не е уведомило митническото учреждение по обезпечението BG005800
- ТУ Югозападна (Митница София) и митническото учреждение-митническо бюро „Летище
София“ на поставяне на стоките под режим BG005100, т.е за констатираното превишаване
на определения в Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха
могли да възникнат в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-
EGQ45186 референтен размер.
Тъй като жалбоподателят „ИН ТАЙМ“ООД на 21.01.2020г. в съоръжения за
временно складиране, находящи се в гр. София, ул. "Неделчо Бончев" № 41, не е уведомил
митническото учреждение по обезпечението BG005800 - ТУ Югозападна ( Митница София)
и митническото учреждение за поставяне на стоките под режим BG005100-МБ“Летище
София“, че референтният размер на обезпечението по Разрешение № № BGCGUBG005800-
2019-EGQ45186 вече не е на ниво, достатъчно за покриване на държавните вземания за
стоките под временно складиране, проверяващият гл. инспектор Н. Ангелова приела, че
дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 23, § 1 и Митническия кодекс на Съюза,
вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение № 2015/2447, с което е осъществишл нарушение по
смисъла на чл. 238, ал.1 от ЗМ.
На 01.12.2021г. бил съставен АУАН № 606/01.12.21г.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Н. Ангелова; АУАН № 627/01.12.21г.; НП № 520/06.04.2022г.; Възражения;
Доклад; кореспонденция; разрешения; резолюция за проверка; решения; справка за размер
на обезпечени митни сборове; заповеди за компетентност; извлечение от програмен продукт
MIS3A; Заключение на изготвена в хода на съд.следствие съдебно –икономическа
експертиза.
Заключението на изготвената в хода на съдебното следствие СИЕ е свързано с
методиката, използвана в справката, с която е извършено установяване на превишаване
размера на обезпечението на „Ин Тайм“ ООД, съобразно данните за проверявания период
01.01.2020г. – 31.12.2020г. и разрешението на ж-ля „Ин Тайм“ ООД да предостави общо
обезпечение в размер на 30 000 лева, равен на 30% от референтния размер, възлизащ на
100 000 лв. за операции в съоръжения за временно складиране. Заключението определя
надвишението на референтния размер, дата на настъпването- 21.01.2020г., съгласно
процесната декларация за временно складиране и превишението, както и методологията в
електронната система, ползвана от всички икономически оператори и от АМ.
Съдът констатира, че посочената доказателствена съвкупност е еднопосочна и
непротиворечива, поради което не следва подлагане на доказателствен анализ по същество и
съотнасяне.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.
Съставеният АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Съдът констатира, че АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН като съдържат пълно и конкретно описание на фактическите
обстоятелства на твърдяното нарушение. На жалбоподателя е приписано конкретно
поведение, състоящо се в бездействие и квалифицирано и в двата акта по смисъла на чл.
238, ал. 1 от ЗМ, вр. с чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 156 от РИ
2015/2447. Съгласно нормата на чл. 238, ал. 1 от ЗМ: „Всяко нарушение на нормативни
актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи,
ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл.235,ал. 1
от ЗМ. Съгласно чл. 23,§ 1 и 2 от МКС титулярът на задължението е длъжен да изпълнява
задълженията, произтичащи от него и да уведомява незабавно митническите органи за
промяна, настъпила след издаване на Разрешението, която може да повлияе в/у
продължаването на действието му или в/у съдържанието му. Съгласно разпоредбите на чл.
156 от РИ 2015/2447 относно определения референтен размер, титулярят на разрешението
следва да гарантира, че размерът на обезпечението, който може да стане дължим, не
надвишава референтния размер. Лицето следва да уведоми незабавно митническото
учреждение по обезпечението, когато референтния размер вече не е на равнище, достатъчно
за покриване на неговите операции.
От обективна страна съдът намира за установено, че ж-лят „Ин Тайм“ООД на дата
21.02.20г. в съоръжения за временно складиране № BGTSTBG005800-2019-EZD49037,
находящи се в гр. София, ул. "Неделчо Бончев" № 41, не е уведомил митническото
учреждение по обезпечението BG005800 ТУ Югозападна (Митница- София) и митническото
учреждение на поставяне на стоките под режим BG005100 - МБ „Летище София“, че с
подаването на декларация за временно складиранес подаване на декларация за временно
складиране № 20BG005100168265U7 референтният размер на обезпечението по
Разрешението не е на ниво, достатъчно да покрие държавните вземания за стоките, които са
поставени под временно складиране. В тази насока е и заключението на изготвената СИЕ,
поради което съдът намира за установено, че на 21.01.20г. с декларацияата за временно
складиране публичните държавни вземания, които възлизат на 44 750,36лв., е надвишен
референтният размер на обезпечение, доколкото след подаването на декларацията е
констатиран свободен размер на обезпечение минус 20 111,28лева и превишаването е
продължило до 22.01.20г. а размерът на необезпечените публични държавни вземания е
3
варирал от минус 7472,40лева до минус 26263,67лева.
Във връзка с направените възражения от страна на жалбоподателя, съдът намира, че
ясно в АУАН и в НП е посочена датата на осъществяване на нарушенито- датата на
подаване на декларацията за временно складиране № 20BG005100168265U7 – 21.01.2020 г.,
когато е моментът, в който публичното вземане по нея е станало изискуемо и ликвидно, и
към която съответно е определено, че е надвишен разрешеният референтен размер на
обезпечението и операторът е следвало да уведоми незабавно митническото учреждение по
обезпечението. Относно възражението за нарушение на срока по чл. 34 от ЗАНН, следва да
се отбележи, че не е нарушен срокът по ал. 1, нито по ал.2, като датата на извършване на
нарушението е ясно посочена и от нея тече предвиденият от законодателя преклузивен срок,
а данните за дружеството-нарушител е установена към момента, в който проверяващите
контролни органи са разполагали с пълния обем информация, нужен за дефиниране на извод
за реализиране на административното нарушение-датата на постъпване по електронен път
на последната информация 28.07.2021 г., поради което съставеният на 01.12.2021 г. АУАН
попада във времевите законови параметри.
Относно доводите за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът приема, че
не е налице маловажен случай на нарушение. Деянието е формално като е осъществено с
липсата на незабавно уведомяване за факта на надвишаване;налице е неизпълнение на
въведените в ЗМ задължения за ЮЛ като не е част от състава настъпването на определен
противоправен резултат. С нормата на чл. 238, ал.1 от ЗМ законодателят е въздигнал в
нарушение застрашаването на обществените отношения, свързани с митническите
задължения. В конкретния случай неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател
е застрашило обществените отношения, свързани със събираемостта на ДДС, който формира
съществена част от бюджета. Ето защо, адм.нарушение не представлява маловажен случай
на нарушение.
С НП АНО е санкционирал жалбоподателя съгласно нормата на чл. 238, ал. 1, чл.
235, ал.1 от ЗМ, указваща, че : „Всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки
под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се
наказва с глоба - за физическите лица от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция за
юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лева. Наложената санкцията е
отмерена в предвидения в закона минимум, поради което и не следва анализ в тази насока.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството и действащата императивна разпоредба на чл.
63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме
разноски за насрещната страна. Съдът не констатира съществена фактическа и правна
сложност на делото, поради което размерът следва да бъде определен съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно в размер на 100 лева.
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и служебно
извършените разноски за изготвяне на експертиза (по искане на самия жалбоподател),
дружеството-жалбоподател следва да понесе и тяхната тежест.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 539/06.04.2022 г., издадено от
Директора на ТД Митница-София, с което на „ИН ТАЙМ“ ООД,ЕИК ********* на
основание чл. 238, ал. 1 от ЗМ, вр. с чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с
чл. 156 от РИ 2015/2447, във вр. с чл. 235, ал. 1 от ЗМ, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза, вр. чл.
4
156 от Регламент за изпълнение № 2015/2447.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „ИН ТАЙМ“ ООД,ЕИК *********
да заплати на Агенция "Митници" сумата от 100 (сто) лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ИН ТАЙМ“ ООД,ЕИК ********* да заплати по сметка на СРС сумата
от 639 (шестотин тридесет и девет) лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез
Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5