№ 6324
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110158061 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е въз основа на искова молба на С. В. Д. (ищца) срещу „.“ ЕАД
(ответник).
Ищцата твърди, че ответникът претендира от нея заплащането на парични
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, за които е бил издаден
изпълнителен лист от 17. 06. 2016 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 38327 по описа на Софийския районен съд, 63-ти състав, за 2016 г. Ищцата била
уведомен със съобщение за образуваното изпълнително дело при частния съдебен
изпълнител Виолета Матова през 2023 г. Прави извод, че с изтичането на повече от пет
години от издаването на изпълнителния лист паричните задължения по него са се погасили
по давност. Във връзка с това излага подробни доводи, като се позовава и на съдебна
практика. Въпреки изтичането на погасителната давност твърди, че по изпълнителното дело
се извършвали действия по събиране на паричните задължения. Иска от съда да установи, че
не дължи на ответника сумата 2 558 лева и 4 стотинки, представляваща главница за
потребена енергия за периода 01. 06. 2011 г. – 30. 04. 2013 г. и сумата 353 лева и 57 стотинки,
представляваща мораторна лихва за периода 01. 08. 2011 г. – 31. 03. 2014 г., за които суми е
бил издаден съответният изпълнителен лист. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че в негова полза
е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 38327 по описа на Софийския районен
съд, 63-ти състав, за 2014 г. Твърди обаче, че още през 2016 г. с молба за образуване на
изпълнително дело такова е било образувано при частния съдебен изпълнител Сия
Халаджова, като с молбата е било направено и упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ, въз основа
на което са били предприети редица изпълнителни действия (запори и възбрана). Понеже
изпълнителното дело пред частния съдебен изпълнител Сия Халаджова се прекратило на 11.
07. 2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 17. 08. 2023 г. ответникът образувал ново
изпълнително дело при частния съдебен изпълнител Виолета Матова, като с молбата за
образуването му отново било извършено упълномощаване на съдебния изпълнител по чл. 18
1
ЗЧСИ. Излага доводи за приложимостта на чл. 117, ал. 2 ЗЗД спрямо влязлата в сила заповед
за изпълнение и че намира приложение петгодишната погасителна давност. Твърди, че
течението на тази погасителна давност е било прекъсвано многократно. Освен това се
позовава и на спиране на давността във връзка с извънредното законодателство. Позовава се
и на съдебна практика. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Представеният заверен препис от
издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на ищцата да води
отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно
института на погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а
предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес да предяви
отрицателния установителен иск, както и точният момент, от който е започнала да тече
погасителната давност – влизането в сила на заповедта за изпълнение. В тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него
основания за прекъсване на давността.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства че на
17.06.2016 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, по силата на който ищцата е
осъдена да му заплати сумата в размер 2 558 лева и 4 стотинки, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода юни 2011 г. – април 2013 г., ведно със
законна лихва за периода от 11.07.2014 г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 353 лева и 57 стотинки за периода от 01.08.2011 г. до 31.03.2014 г.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение за същите
задължения.
С молба от 08. 07. 2016 г. ответникът е поискал образуването на изпълнително дело и
въз основа на нея е било образувано изп. дело № 20168630401976 по описа на частния
съдебен изпълнител Сия Халаджова, рег. номер 863, район на действие Софийския градски
съд, за 2016 г, като със същата молба са възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На
04.08.2016 г. е било изпратено запорно съобщение до множество банки за налагане на запор
върху банковите сметки на ищцата. На е било получено съобщение от „Банка ДСК“ АД, че е
наложен запор върху сметката на ищцата, като върху същата сметка е имало и предходно
наложен запор.
На 04.08.2016 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение до ищцата, получена
на 10.08.2016 г. Освен това на същата дата е изпратено и запорно съобщение до „Поли-С.
Д.“ ЕТ за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, което съобщение
е получено на 10.08.2016 г. На 20.10.2016 г. съдебният изпълнител е постановил налагане на
възбрана и е изпратил съответно искане за вписване на възбраната на върху недвижим имот
на ищцата. На 11.05.2018 г. ответникът подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал налагането на запор върху банковите сметки на ищцата, както и върху трудовото й
възнаграждение. На 28.03.2019 г. е било изпратено запорно съобщение до „Юробанк
България“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на ищцата, както и запорно
съобщение до Агенцията по заетостта за налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до Националния
осигурителен институт (НОИ) за налагане на запор върху получавана от ищцата пенсия.
С постановление за налагане на възбрана на 27.09.2019 г. е изпратено искане за
вписване на възбрана върху имот собственост на ищцата, като на същата дата е изпратено
2
искане за вписването й. След това на 18. 02. 2020 г. е била подадена молба от ответника до
съдебния изпълнител, с която е поискано да бъде извършена справка за банкови сметки и
сейфове на ищцата, както и налагането на запор върху открити такива, да бъде извършена
справка в НОИ за действащи трудови договори, с оглед налагане на запор върху същите.
С постановление за прекратяване от 11.07.2023 г. изпълнително дело № 1976/2016 г. е
прекратено по молба на ответника. След това с молба от 15.08.2023 г. ответникът е поискал
образуването на ново изпълнително дело, като с нея са възложени всички действия по чл. 18
ЗЧСИ, а освен това е поискал налагането на запор върху банкови сметки на ищцата и върху
нейното трудово възнаграждение. На 17.08.2023 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ
за налагане на запор на пенсията на ищцата, както и запорно съобщение до множество банки
за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, като на 22.08.2023 г. е получено
съобщение от „Банка ДСК“ АД, че е наложен запор върху сметката на ищцата, като върху
същата сметка е имало и предходно наложен запор.
При така установената обстановка съдът направи следните изводи.
Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Според разясненията, дадени с т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под
предприемане на действия на принудително изпълнение, съответно извършване на
изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, законът има предвид
отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на
съответни изпълнителни способи (например запор на вземания по банкови сметки, запор на
моторно превозно средство, опис на движимо или недвижимо имущество и др.). За
прекъсването на течението на погасителната давност е ирелевантно в кой точно момент
съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на изпълнителните действия, които
изграждат съответния способ, както е ирелевантно и дали те са били успешно приложени
или не. Прекъсва течението на погасителната давност и всяко предприето от съдебния
изпълнител изпълнително действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ (съгласно вече цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).
Във връзка с приложимата погасителна давност съдът държи сметка, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. По
делото липсват доказателства за точния момент на влизането й в сила. При това положение
съдът следва да я приеме за установена въз основа на косвено доказателство – датата на
изпълнителния лист, който не би могъл да бъде издаден преди влизането на заповедта за
изпълнение в сила (понеже заповедта е по чл. 410 ГПК). Следователно за начален момент за
течението на погасителната давност следва да се приеме 17. 06. 2016 г. Настоящият съдебен
състав приема, че с влизането на заповедта за изпълнение в сила въпросът за
съществуването на притезанията по нея не може повече да бъде пререшаван между страните
(освен в случаите на извънреден контрол по чл. 423 и чл. 424 ГПК). При това положение
влизането на заповедта за изпълнение в сила има аналогичен ефект с този на влизането в
сила на съдебно решение. Затова и следва да се приеме, че намира приложение правилото на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че установените с влязла в сила заповед за изпълнение задължения се
погасяват с петгодишна давност. В сходен смисъл е актуалната съдебна практика, която
настоящият съдебен състав споделя (решение № 3, постановено на 4.02.2022 г. по гр. дело №
1722 по описа на ВКС, IV г. о., за 2021 г.).
В настоящия случай с молбата от 08. 07. 2016 г. от страна на .“ ЕАД погасителната
давност е била прекъсната, доколкото кредиторът към този момент и взискател по
изпълнителното дело е възложил правата по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Ищцата не държи
сметка с предявения отрицателен установителен иск за прекъсванията на погасителната
3
давност, които са били осъществени по първоначално образуваното изп. дело № 1976 по
описа на частния съдебен изпълнител Сия Халаджова за 2016 г. Макар и това изпълнително
дело да е било прекратено по искане на ответника, прекратяването му не заличава
материалноправните последици на предприетите по него изпълнителни действия
(погасителната давност е институт на материалното право). След като по изп. дело № 1976
от 2016 г. и с образуването на новото изп. дело № 1285 по описа на частния съдебен
изпълнител Виолета Матова за 2023 г. течението на давността е било прекъсвано
многократно, както с всяко едно от исканията на ответника за извършване на изпълнителни
действия, така и с наложените запори върху банкова сметка на ищцата и възбрана върху два
от недвижимите й имоти, а между отделните прекъсвания на давността не е изтекъл период
от пет години, то следва да бъде прието, че погасителната давност не е изтекла. Ето защо
предявения иск е неоснователен.
По разноските
При този изход на спора правно на разноски има единствено ответното дружество
съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ответникът е поискал присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът в настоящия случай определя в размер на 100 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. В. Д. с ЕГН **********, адрес ., с правно основание чл. 439,
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено, че не дължи на
ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата 2 558 лева и 4
стотинки, представляваща главница за потребена енергия за периода 01. 06. 2011 г. – 30. 04.
2013 г., и сумата 353 лева и 57 стотинки, представляваща мораторна лихва за периода 01.
08. 2011 г. – 31. 03. 2014 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 17.06.2016 г.
по ч. гр. дело № 38327/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 63-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4