Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /24.09.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На четиринадесети септември
2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар: Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№203 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по ЖАЛБА на въззивника В.Г.В., с адрес *** ,ЕГН ********** ПРОТИВ РЕШЕНИЕ №
194/05.06.2020 г., по гр. д. № 1530/2019 г. по описа на ТРС В ЧАСТТА, в която съдът е признал за установено, че дължи
на „И.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, партер, офис № 1, представлявано от
Управителя Борислав Иванов Николчев, действащ чрез пълномощник юрк.А.Г. сумата
в размер на 422.29 лв., представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 216249 от
11.07.2018г., ведно със законната лихва от 29.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение №
710/29.07.2019 год. по ч.гр.д. № 1307/2019 год. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК.
Счита, че съдът е постановил неправилно решение,
поради което моли да бъде отменено, в обжалваната му част, като отхвърли изцяло
предявения иск.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв.Г.В.,
която поддържа жалбата, оспорва насрещната жалба, претендира разноски.
В срока и по
реда на чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия-ищец „И.Ф.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис № 1,
представлявано от Управителя Борислав Иванов Николчев, действащ чрез
пълномощник юрк.А.Г.. Счита първоинстанционно решение, в обжалваната му част, за правилно и
законосъобразно.
В срока и по реда на чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила НАСРЕЩНА въззивна
ЖАЛБА, с която молят съда на основание чл. 263, ал. 3 от ГПК и чл. 271,
ал. 1 от ГПК да постанови решение с което да отмени Решение № 194 от
05.06.2020г. по гр.д .№ 1530/2019 г., и да постановите ново решение, с което се
произнесе по искането за главница съобразно искането за признаване на иска в
тази част, без недопустимото преизчисление и служебно прихващане.
Претендират разноските по настоящето
производство, включително заплатената държавна такса. Претендират на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
В съдебно заседание не се явява процесуален
представител, постъпило е писмено становище.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира
следното:
Въззивната жалба и насрещната жалба са допустими, но неоснователни.
Предявените искове на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.
99 от ЗЗД са обосновани с обстоятелството, че с Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 216249 / 11.07.2018 год., сключен между страните ищецът
е предоставил в заем на ответника сумата от 1000 лв., срещу задължението на
ответника да възстанови сумата на 10 месечни вноски, включващи плащане по
главница и договорна лихва, при годишен процент на разходите 48.3 % и фиксиран
годишен лихвен процент 40.15 %, посочени в договора, или общото задължение на
ответника към ищеца по договора е било в размер на 178.20 лв. Съгласно чл.3 от
договора в срок до три дни от сключването му ответника е бил задължен да
предостави на кредитора едно от описаните обезпечения - банкова гаранция, или
две физически лица- поръчители, отговарящи на определени от кредитора условия а
при непредоставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 565.83 лв., която
се заплаща разсрочено, ведно с месечните вноски, при което общото задължение на
ответника, ако не представи обезпечение по договора за кредит е в размер на
1744.03 лв.
След преценка на събраните по делото
доказателства, окръжният съд прие за установено следното:
Ищецът и ответника
са били в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че „кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите му
правни последици. Съобразно нормата на
чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. С
оглед изложените съображения, ответникът дължи връщане единствено на главницата
по сключения договор за потребителски кредит, която сума реално е усвоена от
него. Извършените плащания от ответника, отнесени от кредитора за погасяване на
задължения по недействителни клаузи следва да бъдат приспаднати от вземането за
главницата по договора, или дължимата от ответника сума за главница е в размер
на 422.29 лв., като в останалата част и до пълния размер от 700 лв. иска следва
да се отхвърли като неоснователен. Като неоснователен следва да се отхвърли
иска за установяване на вземания за
договорни лихви и неустойка по чл.3, ал.2 от договора.
Предвид
горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със
закона и съдебната практика, поради което на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено, като настоящият състав на въззивния съд извършва препращане
към мотивите на Търговищкия районен съд, на основание чл.272 от ГПК.
По разноските: с оглед изхода на делото не следва
да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 194/05.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1530/2019
г. по описа на ТРС, на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.