Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         12.10.2018г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 10.10.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Антоанета Делчева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №255 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “А.С.В.” ЕАД гр.С. срещу С.С.Н. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с „И.А.М.” АД Договор за паричен заем №2449751/17.12.2015г. за сумата от 700,00лв., която ответникът се е задължил да върне на кредитора със съответното оскъпяване на 34 седмични вноски по 23,48лв. в срок до 11.08.2016г. При неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, се начисляват допълнителни такси за разходи за събиране на вземането, неустойка, както и лихва за забава. Ответникът не е изпълнил задължението си към кредитора. Вземането си към ответника „И.А.М.” АД е прехвърлило на ищеца с договор за цесия, за който на ответника е изпратено уведомление. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №52/2018г. по описа на РС-Г.. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е намерен на постоянния и настоящия си адрес, поради което за издадената заповед е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 586,21лв. – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №2449751/17.12.2015г., 63,58лв. – договорна лихва за периода от 04.02.2016г. до 11.08.2016г., 27,00лв. – такса разходи, 437,67лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.02.2016г. до 11.08.2016г., 104,04лв. – обезщетение за забава за периода от 05.02.2016г. до 05.02.2018г., законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че признава предявения иск изцяло и моли съда да постанови решение при признание на иска.

Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответникът е признал иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното искът на “А.С.В.” ЕАД гр.С. срещу С.С.Н. *** за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 586,21лв. – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №2449751/17.12.2015г., 63,58лв. – договорна лихва за периода от 04.02.2016г. до 11.08.2016г., 27,00лв. – такса разходи, 437,67лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.02.2016г. до 11.08.2016г., 104,04лв. – обезщетение за забава за периода от 05.02.2016г. до 05.02.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде уважен, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на 225,00лв. за платена държавна такса, 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37 от ЗПП.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №29/07.02.2018г.

Воден от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.Н., ЕГН **********,***, дължи на “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д.П.Д.” №**, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявана от Н.Т.С. и М.Д.Д. – Изпълнителни директори, сумата от 586,21лв. /петстотин осемдесет и шест лева и 21 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №2449751/17.12.2015г., 63,58лв. /шестдесет и три лева и 58 стотинки/ – договорна лихва за периода от 04.02.2016г. до 11.08.2016г., 27,00лв. /двадесет и седем лева/ – такса разходи, 437,67лв. /четиристотин тридесет и седем лева и 67 стотинки/ – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.02.2016г. до 11.08.2016г., 104,04лв. /сто и четири лева и 04 стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 05.02.2016г. до 05.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №29/07.02.2018г. по ч.гр.дело №52/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА С.С.Н., ЕГН **********,*** да заплати на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д.П.Д.” №**, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявана от Н.Т.С. и М.Д.Д. – Изпълнителни директори направените разноски по делото в размер на общо 325,00лв. /триста двадесет и пет лева/ за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.С.Н., ЕГН **********,*** да заплати на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д.П.Д.” №**, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявана от Н.Т.С. и М.Д.Д. – Изпълнителни директори направените разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №29/07.02.2018г. по ч.гр.дело №52/2018г. по описа на РС гр.Г..

Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: