РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. Пловдив, 10 май, 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от ОП
Пловдив Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева
касационно административно -
наказателно
дело № 806 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ТД на НАП Пловдив обжалва, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К., Решение № 260165 от 03.02.2021 г.,
постановено по АНД № 7120/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 5
наказателен състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление
№ 542831-F562043 от 19.10.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Борели 1“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция от 500 лева на основание чл.182, ал.2, вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС, за нарушение по чл.27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В касационната жалба се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се твърди
постановяването му в противоречие със закона. Сочи се незаконосъобразност на
преценката на районния съд относно допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, които са
били причина за отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата „Борели 1“ ЕООД гр. Пловдив не е
депозирал отговор по касационната жалба, нито е изпратил представител в съдебно
заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Тодорова,
моли да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно
разследване по делото, е направил коректен и пълен анализ на съдържанието на
акта за установяване на административното нарушение и съответно наказателното
постановление, като е стигнал до извод относно наличието на съществени по своя
характер нарушения на изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Тези изводи на районния съд се възприемат и от настоящия съдебен състав, като
законосъобразно направени, както и при правилна оценка на значението на
конкретните факти и обстоятелства, посочени в мотивите на обжалваното решение,
които не са намерили отражение при описание на нарушението в акта и съответно
наказателното постановление, за преценката относно съставомерността на
установеното поведение, което се санкционира. Следва в тази насока допълнително
към мотивите на районния съд да се добави и че не е допустимо съдът за първи
път да установява в хода на съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление конкретни факти и обстоятелства, относими към
съставомерните признаци на описаното в наказателното постановление нарушение,
които не са били отразени в него. При това, независимо, че към преписката е
приложен протокол за проверка, както сочи жалбоподателят в настоящото производство,
в който се съдържа необходима информация относно конкретния вид на осъществяваните
в обекта на контрол продажби, то като се има предвид, че началото на
административнонаказателното производство се слага с АУАН, следва именно в
същия да са отразени всички съставомерни признаци на административното
нарушение и той поради това не може да препраща за тези факти към други
документи.
Правилно констатираната от първоинстанционния съд липса
на минимален обем от факти, относим към състава на нарушението по чл.27, ал.1
от Наредба № Н-18/2006 г., квалифицирано от съда като съществено нарушение на
изискванията относно съдържанието на АУАН и НП, визирани в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН, се подсилва и от записаното текстово в началото на АУАН и
съответно в наказателното постановление поведение по нерегистриране чрез
операцията „служебно въведени суми“ от дружеството на промяната в касовата
наличност. Последното, впрочем, сочи на друго отделно нарушение по чл.33, ал.1
от Наредбата и в тази връзка, предвид липсата на наложена отделна санкция за
същото, не става ясно какво е мястото му в акта и съответно наказателното
постановление. Описанието на фактически обстоятелства, относими към състава на
друго, а не на санкционираното нарушение, в допълнително усилва ефекта на
допуснатото в административнонаказателното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, а именно засягане правото на защита на санкционирания
субект. Поради това и възраженията на жалбоподателя, че то не било засегнато от
начина, по който са процедирали актосъставителя и наказващия орган са
неоснователни.
Не е основателно и твърдението, че не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила несъответното посочване на
санкционната разпоредба, както и че то имало характер само на техническа
грешка. Липсата на съответствие между описаното нарушение и приложената за него
санкционна норма е всякога съществено нарушение на процесуалните правила, както
точно е посочил и първоинстанционният съд, защото се отразява върху
възможността на санкционирания субект да разбере, без съмнение, не само за
какво негово поведение бива санкциониран, но и въз основа на кой закон. Това несъответствие се явява съществено, тъй като е
допуснато в наказателното постановление, което именно е призвано да очертае
рамките на доказване в процеса и към което изискванията относно съдържанието му
са завишени в сравнение с тези относно съдържанието на акта, за което се съди и
от това, че за наказателното постановление не е предвидено саниране на
недостатъците, които са допуснати при издаването му, така, както това е
предвидено за акта, съобразно с чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Предвид посоченото и съдът
намира, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания и
решението, с което се отменя наказателното постановление, следва да се остави в
сила като правилно и законосъобразно. При
извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК, също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260165 от 03.02.2021 г., постановено по АНД
№ 7120/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 5 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.