Определение по дело №110/2021 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 20.05.2021 г.

                                              В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд Кърджали в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                     ЧЛЕНОВЕ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                     АЙГЮЛ ШЕФКИ

като разгледа докладваното от съдията Шефки ЧКАД №110 по описа на КАС за 2021 г.  и  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от К.К.К. от ***, чрез пълномощник, против протоколно определение от 23.02.2021 г., постановено по анд № 266/2020 г. по описа на РС – Димитровград, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят намира оспореното определение за незаконосъобразно, като постановено в разрез със задължителните указания, дадени в Определение №58/13.10.2020 г. постановено по кад №837/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково. Счита, че оспорената от него заповед представлява индивидуален административен акт, а прекратяването на производството по оспорването й, ще стабилизира последния и ще доведе до невъзможност за инцидентното й оспорване в рамките на евентуален граждански процес. Иска от настоящата инстанция да отмени оспореното прекратително определение и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна, не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства се установяват следните факти:

С Решение №228/07.11.2019 г., по нахд №428/2019 г. по описа на РС-Димитровград, по повод жалба, подадена от К.К., e отменeна Заповед №РД-06-1057/ 05.07.2019 г., издадена от кмета на община Димитровград, за прекратяване на договор № ***/*** г., сключен на основание чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ, между Община Димитровград- наемодател и К.-наемател.

С Решение №344/01.07.2020 г. постановено по адм.д.№1394/2019 г. по описа на АС-Хасково, горното решение на РС-Димитровград е обезсилено, като недопустимо, поради това, че РС неправилно е определил характера на спора и се е произнесъл с решение, постановено в производство по реда на чл.59 от ЗАНН. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите към решението си АС-Хасково е дал указания, според които при новото разглеждане на делото следва да се конституира надлежния ответник - Кмет на община Димитровград; да се съберат относими към спора писмени доказателства, въз основа на които районният съд да прецени, дали жалбата е подадена в законовия срок и насочена против индивидуален административен акт, издаден от орган с властнически правомощия, респ. дали е приложима хипотезата на §19 от ЗИД АПК.

С Разпореждане №260007/17.08.2020 г., постановено по анд №266/2020 г. по описа на РС-Димитровград, е прекратено съдебното производство, образувано по жалбата на К. против Заповед №РД-06-1057/ 05.07.2019 г. на кмета на община Димитровград, поради това, че в случая взаимоотношенията по прекратяването на договора са гражданскоправни, и при наличие на правен интерес жалбоподателят следва да изготви и подаде искова молба по реда на ЗЗД.

С Определение №58/13.10.2020 г. по кад №837/2020 г. по описа на АС-Хасково е отменено Разпореждане №260007/17.08.2020 г., постановено по анд №266/2020 г. на РС-Димитровград и делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. За да постанови този резултат, АС - Хасково е приел, че оспорената заповед на кмета на община Димитровград е индивидуален административен акт, засягащ по неблагоприятен начин правната сфера на жалбоподателя. Прието е също, че договор № ***/*** г. е административен такъв, тъй като касае отдаването под наем на общински мери и пасища по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ. Заповедта за прекратяването на такъв договор е акт по ЗСПЗЗ, поради което подадената жалба следва да се разгледа по реда на §19 от ЗИД на АПК. В последното определение е посочено, че районният съд разполага с възможността да прецени, дали да разгледа жалбата по същество или да прекрати делото и да го изпрати на компетентния съд.

С определение от 23.02.2021 г., постановено по анд № 266/2020 г., предмет на настоящия спор, РС-Димитровград отново е прекратил производството по делото и е разпоредил същото да се докладва за ново разпределение като гражданско дело. За да прекрати делото, съдът се е позовал на Определение №54/22.10.2019 г. на ВКС по гр.д.39/2019 г., постановено според съда по идентичен случай. Според последното определение заповедта за прекратяване на договора за наем нямала характер на индивидуален административен акт и кметът не действал като орган на власт, а като законен представител на страна по договор за наем, поради което спорът бил гражданскоправен. РС е приел, че практиката на върховните съдилища е задължителна за приложение от всички останали в страната, както и че тази практика дерогира указанията, дадени от други съдилища.

При тези факти, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирано лице, с правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна. 

Съгласно чл.235, ал.2 от АПК, определението на съда /постановено в производствата по Глава тринадесета от АПК/ е окончателно и е задължително за по-долния съд.

При тази законова регламентация, Анотирана съдебна практикаоснователно в жалба се твърди, че оспореното определение противоречи на приетото в Определение №58/13.10.2020 г. постановено по кад №837/2020 г. по описа на АС – Хасково. От съдържанието на това определение е видно, че същото съдържа изводи по отношение на: правната природа на оспорената заповед на кмета на община Димитровград - индивидуален административен акт, издаден в производство по ЗСПЗЗ; характера на договор № ***/*** г. - административен, както и по отношение на реда, по който следва да се разгледа подадената жалба – този, визиран в §19 от ЗИД на АПК. Следователно, горните въпроси са разрешени окончателно с определението, постановено по кад №837/2020 г. на АС-Хасково. Това тълкуване, по  арг. от предвиденото в чл. 235, ал. 2 от АПК, обвързва първоинстанционния съд, както и настоящия състав при проверката на обжалваното определение. В тази връзка, съжденията на районния съд за гражданскоправния характер на спора и реда, по който следва да се проведе производството, въз основа на които е прекратено производството по делото /сходни, впрочем с тези в отмененото разпореждане №260007/17.08.2020 г./, са в пълно противоречие със задължителните указания на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона.

Следва да се отбележи също, че районният съд не е изпълнил и задължителните указания, съдържащи се в Решение №344/01.07.2020 г. по адм.д.№1394/2019 г. по описа на АС-Хасково, по отношение на процесуалния ред, по който следва да бъде разгледано оспорването, както и по отношение на  конституирания в производството ответник. Видно от процесното определение и от разпореждането за насрочване на анд №266/2020 г., делото отново е образувано като такова от административно-наказателен характер, производството е проведено по реда на ЗАНН, а като ответник отново е конституирана Община Димитровград.

По изложените съображения, оспореното определение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл.235, ал.2  АПК и следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно тълкуването и прилагането на закона, прието в Определение №58/13.10.2020 г., постановено по кад №837/2020 г.  по описа на АС – Хасково  и Решение №344/01.07.2020 г. по адм.д.№1394/2019 г. по описа на същия АС.

Мотивиран така и на основание чл. 235 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.02.2021 г., постановено по анд № 266/2020 г. по описа на РС – Димитровград.

ВРЪЩА делото на РС – Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите към Определение №58/13.10.2020 г., постановено по кад №837/2020 г.  по описа на АС – Хасково  и Решение №344/01.07.2020 г. по адм.д.№1394/2019 г. по описа на ХАС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                               2.