№ 15057
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110105615 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...,
представляван от изпълнителния директор, гр.София, ул.Я... спрямо А. Ж.
Щ. ЕГН: ********** гр. София, ж.к. адрес общ. Столична, обл. София
(столица) и К. А. Щ. ЕГН: ********** гр.София, ж.к адрес общ. Столична,
обл. София (столица) с искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество
иска да бъде прието за установено, че ответниците дължат в условията на
разделност следните суми – сумата от 1450.60 лева като вземане за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
имот с аб. № ... сумата от 91.82 лева като обезщетение за забава върху тази
сума за периода от 15.09.2018г. до 01.02.2021г., които суми се излага, че са
предмет на издадена и оспорена заповед по чл. 410 от ГПК от 31.08.2021г. по
ч.гр.дело с № 46739/ 2021г. по описа на СРС и съгласно която заповед сумите
са, както следва: сумата от 1 630,53 лева главница за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2020 г. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия ведно
със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.02.2021 г. в размер на 110,19 лева,
които се търсят и от Е.. А.а Щ., съгласно заповедта.
Вземанията и с исковата молба, и със заповедта се търсят в условията
1
на разделност при квоти от 4/6 за А. или сумата от 1087.02 лева за
главницата и 73.46 лева за лихвата, и от 1/6 за К. или 271.76 лева за главница
и 18.36 лева за лихва.
Поддържа се, че ответниците са собственици на топлоснабден имот с
абонатен № 173889 през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., които не са
заплатени. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „фирма“ ЕООД, която е конституирана като
трето лице – помагач на ищеца. Моли се да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено, че ответниците му дължи претендираните
суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответниците вкл. и от
неоспорилата заповедта Е.., чрез който исковете са оспорват - излага се, че
исковата молба е нередовна без да отговаря на предмета на заповедта. По
същество не се оспорват приложените извлечения от сметките за абоната; не
се оспорват счетоводните отразявания при ищеца; като исковете се оспорват
само с възражение за давност. Оспорват се исканията за ангажиране на
доказателства – ССчЕ и СТЕ и не се ангажират доказателства.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание съдът е изменил доклада си като е приел, че
страните нямат спор по фактите като поддържат само възражение за давност.
.
Третото лице не взема становище.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
2
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните нямат спор по фактите.
Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за част от
вземанията съдът намира за доказано само за сумата от 1215.87 лева, която е
стойност за БГВ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. съгласно
неоспорените справки, л.32 от делото тъй като давност е налице за периода от
01.05.2017г. до 01.09.2018г. - покрити с давност са само месеците извън
тригодишния срок по чл.111, б.в от ЗЗД от датата на сезиране на съда –
11.08.2021г. и назад.
Или при тези доказателства съдът намира исковете за доказани и
основателни съобразно съображенията за покрити с давност вземания от
1215.87 лева като за разликата от 234.73 лева за главницата искът е доказан и
основателен, както и доказани и основателни са и исковете за мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.02.2021 г. в размер на 91.82 лева. От
тях 4/6 дължи А. и 1/6 К. или 187.79 лева дължи А. и 46.94 дължи К. за
стойност на топлоенергия, а от лихвата 73.45 лева дължи А. и 18.37 лева
дължи К..
Заповедта, издадена по ч.гр.дело с № 46739/ 2021г. от 31.08.2021г. в
частта, досежно длъжника Е.. А.а Щ. е в сила при липсата на възражение в
срок.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
съобразно уважената част на исковите претенции или в общ размер на 31
лева, което е редуциран сбор на разноските за сумата от 119.81 лева за
държавна такса – 85 лева по исковото и 34.81 лева по заповедното дело и 100
лева за възнаграждение на юрисконсулт по заповедното и исковото
производства.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че А. Ж. Щ. ЕГН:
********** гр. София, ж.к. адрес общ. Столична, обл. София (столица) и К.
А. Щ. ЕГН: ********** гр.София, ж.к адрес общ. Столична, обл. София
(столица) дължат на “Т...” ЕАД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„адрес следните
суми: А. дължи сумата от 187.79 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
имот с аб. № 173889 ведно със законна лихва за периода от 10.08.2021г. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния размер
от 1 087,02 лева и дължи сумата от 73.46 лева като вземане за мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.02.2021 г., а К. дължи сумата от 46.94
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за имот с аб. № 173889 ведно със
законна лихва за периода от 10.08.2021г. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния размер от 271.76 лева и дължи
сумата от 18.37 лева като вземане за мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 01.02.2021 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от
ГПК от 31.08.2021г. по ч. гр. дело № 46739/ 2021г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА А. Ж. Щ. ЕГН: ********** гр. София, ж.к. адрес общ.
Столична, обл. София (столица) и К. А. Щ. ЕГН: ********** гр.София, ж.к
адрес общ. Столична, обл. София (столица) да заплатят на “Т...” ЕАД, ЕИК
..., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„адрес на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от
31 лева – съдебно-деловодни разноски за платени по делото възнаграждение
за юрисконсулт и държавна такса по гр.дела с № 5615/2022г. и с № 46739/
2021г. – А. 24.80 лева, а К. 6.20 лева.
Решението е поставено с участието на трето – лице помагач на ищеца –
„фирма“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4