РЕШЕНИЕ
№ 645
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330110325 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „М.“ № **, ет. *, ап. ** против „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост-1, ул. „Д. Моллов“ №
16, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен
заем № **** от 08.06.2017 г., който обаче бил недействителен на няколко основания.
Първо - размера на шрифта, на който бил изготвен бил по-малък от 12, в разрез с
императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
В договора не били посочени и условията за прилагане на договорения лихвен
процент, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, както и размера на възнаградителната лихва.
Последната била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, както и
прекомерна, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити и двукратния при обезпечени.
Твърди се също, че в договора не бил посочен начин на изчисляване на ГПР,
както и начинът, по който бил формиран и каква била общата дължима сума.
Неустойката скрито оскъпявала кредита и така се нарушавал чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тя
също така била нищожна и прекомерна, в нарушение на добрите нрави. Била
1
предвидена като обезпечение - гаранция или поръчителство, което следвало да се
предостави в тридневен срок от сключване на договора, но това било практически
невъзможно условие, защото се изисквало събиране на многобройна документация.
Относно прекомерността - нямало правила, по които да се определяло кои вреди
кредиторът щял да претърпи и да се компенсират от неустойката. Още повече, че
всички разходи по кредита следвало да се покриват от ГПР, но по този начин се
надвишавало изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК - ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала на нормата на чл. 71
от ЗЗД, защото така кредитополучателят се натоварвал с допълнителни финансови
разходи. Тази клауза противоречала и на нормата на чл. 33 от ЗПК, защото неустойката
заобикаляла именно тази разпоредба.
Отделно от това следвало по аргумент от чл. 11, ал. 2 от ЗПК
кредитополучателят да подпише всяка една страница от общите условия към договора,
което не било изпълнено. Предявяват се искове за връщане на недължимо платените
суми за възнаградителна лихва в размер на 594,85 лв. и неустойка в размер на 150 лв.,
защото те били заплатени при начална липса на основание. Търсят се ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който се моли искът да се отхвърли изцяло. Оспорват се твърденията на ищеца за
недействителност на договора и в частност за нищожност на клаузите за
възнаградителна лихва и неустойка.
Преди да подпише договора, ищецът имал възможност да се запознае с
условията по кредита, той бил информиран за размерите на неустойката при
неизпълнение. Тя целяла да обезщети вреди от неизпълнението, които при
добросъвестност на заемополучателя нямало да се претърпят от кредитора.
Неустойката била предвидена при неизпълнение на задължението за обезпечаване на
кредита, а ищцата не твърдяла, нито ангажирала доказателства да е изпълнила същото.
Оспорва се и твърдението за прекомреност на възнаградителната лихва, както и че не
са подписани общите условия от страна на кредитополучателя.
Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че между
страните на 08.06.2017 г., е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на
който на ищцата бил предоставен кредит в размер на 2500 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 40,08%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от
договора – 0,10%; годишен процент на разходите на заема – 48,33%. Ищцата следвало
2
да заплати кредита на 11 броя месечни вноски, всяка от които по 550,80 лева, с дата на
плащане на първа погасителна вноска – 10.07.2017 г. В договора е посочен и размерът
на неустойката по т. 16.3 от Общите условия, а именно – 3030,39 лв.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице е установило, че процесният договор за паричен заем е написан със
серифен шрифт – serif font, подобен на семейство шрифтове Times New Roman, с
големина 10 пункта или DTP points /DeskTop Publishing point/.
Приети са и основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по които е посочило, че от представени от ответника данни за
плащанията по процесния договор, плащане е извършено на 07.07.2017 г. – 560 лв.; на
04.08.2017 г. – 560 лв.; на 11.09.2017 г. – 535 лв.; на 10.10.2017 г. – 550 лв.; на
31.10.2017 г. – 395 лв. или общо на стойност – 2600 лв. С платената сума в общ размер
на 2600 лв. ответното дружество е погасило главницата по договора в размер на 2500
лв. и договорна лихва от 100 лв.
След представяне по делото на Справка за кредитна задлъжнялост, изготвена от
Централен кредитен регистър при Българска народна банка, вещото лице е изготвило
допълнително заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че към ЦКР при БНБ са подадени следните данни за процесния заем: към
дата 30.06.2017 г. – остатък редовна главница – 2500 лв., балансова експозиция – 3028
лв., месечна вноска – 275,31 лв.; към дата 31.07.2017 г. – остатък редовна главница –
2308 лв., балансова експозиция – 2753 лв., месечна вноска – 275,31 лв.; към дата
31.08.2017 г. – остатък редовна главница – 2110 лв., балансова експозиция – 2478 лв.,
месечна вноска – 275,31 лв.; към дата 30.09.2017 г. – остатък редовна главница – 1905
лв., балансова експозиция – 2202 лв., месечна вноска – 275,31 лв.; към дата 31.10.2017
г. – остатък редовна главница – 0 лв., балансова експозиция – 0 лв., месечна вноска –
275,31 лв. Вещото лице, е посочило, че данните в колона „балансова експозиция“,
съответства на данните в колона „остатъчна сума за погасяване /главница плюс
лихва/ след приспадане на вноската“ в изготвения от същото погасителен план, като
числата в ЦКР при БНБ са закръглени до цяло число. Посочено е, че в колона
„балансова експозиция“ следва да е посочен сборът от всички задължения на лицето /в
т.ч. главница, лихва и др., редовни и просрочени/ по договора, като в ЦКР от ответника
е подадена информация, че задълженията по заема са формирани от главница и лихва,
без да е включена неустойка. От подадените данни в ЦКР, в частност от данните за
балансовата експозиция към посочените дати, и доколкото в справката от ЦКР не са
посочени просрочени вземания, може да се направи извод, че по заема са погасени
изцяло първите три погасителни вноски и е погасена цялата главница, респ. извършени
са следните плащания: на 30.06.2017 г. – погасена главница – 0,00 лв., погасена лихва –
0,00 лв.; на 31.07.22017 г. – погасена главница – 83,50 лв., погасена лихва – 191,81 лв.;
3
на 31.08.2017 г. – погасена главница 77,09 лв., погасена лихва – 198,21 лв.; на
30.09.2017 г. – погасена главница – 70,47 лв. и погасена лихва – 204,83 лв., на
31.10.2017 г. – погасена главница – 2268,93 лв. или общо погасена главница – 2500
лева и погасена лихва – 594,85 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Няма спор, а и безспорно се установи, че между страните е бил подписан
договор за паричен заем № **** от 08.06.2017 г., с посочените в същия параметри.
Ищцата се позовава на недействителност на сключения между страните договор
за потребителски кредит, поради нарушение разпоредбите на ЗПК.
При анализа на съдържанието на процесния договор, съдът констатира, че
същият не отговаря на императивно предвиденото.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода
редакция.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
При анализа на съвкупния доказателствен материал, съдът намира, че договорът
е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК, като според приетото по делото заключение на СТЕ, размерът на шрифта е 10
пункта. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият
годишен процент на разходите от 48,33% не отговаря на действителния, след като
стойността на допълнителните плащания – неустойка, представлява 121,22% от
предоставения кредит.
Следва да се посочи, че отразяването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна, заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Така се стига до подвеждане на потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.
4
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поради извода за недействителност на договора на посочените правни
основания, безпредметно е обсъждането на останалите наведени в исковата молба
твърдения за недействителност на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но не
дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита.
От приетото по делото допълнително заключение на ССЕ, съдът намира, че
ищцата е заплатила сумата от 2500 лв. – главница по договора и 594,85 лв. –
възнаградителна лихва. Освен от допълнителното заключение на ССЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните,
обстоятелството, че ищцата е погасила освен главницата и възнаградителна лихва в
размер на 594,85 лв., се установява и от приетата по делото справка от ЦКР при БНБ и
отразеното в нея, по подадени от самия ответник данни.
Предвид гореизложеното, претенцията се явява доказана по основание и размер
и следва да бъде уважена изцяло за сумата от 594,85 лв. – получена без основание за
възнаградителна лихва по процесния договор, като ответникът се осъди да заплати на
ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба в съда до изплащане на вземането.
По делото обаче, не се събраха доказателства за извършено от ищцата плащане
на неустойка в размер на 150 лв.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В този смисъл и
доколкото ищцата не ангажира доказателства за твърденията си в исковата молба, че е
заплатила на ответника сумата от 150 лева за неустойка, то и недоказаното се приема
за нестанало, съответно този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Доколкото не се дължи главното вземане, то не се дължи и акцесорното вземане
за законната лихва върху главницата за вземането за неустойка.
По отговорността за разноски:
При този резултат и двете страни имат право на деловодни разноски на
основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
5
Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в общ
размер на сумата от 420 лв., от която: 100 лв. – държавна такса, 100 лв. – депозит за
вещо лице по СТЕ, 120 лв. – депозит за вещо лице по ССЕ и 100 лв. – депозит за вещо
лице по допълнителна ССЕ. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца
следва да се присъди сумата от общо 305,56 лева, от която 50 лв. – държавна такса за
уважения иск и 255,56 лв. – депозит за допуснатите експертизи.
На ищеца е била предоставена безплатна защита, съобразно чл. 38, ал. 1 т. 2
ЗАдв., поради което в полза на представлявалия го адвокат следва да се присъди
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ в размер на 400 лв. за уважения иск,
платимо от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 9 НМРАВ, при защита по дела с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително
възнаграждение по 250 лева за последните две съдебни заседания и доколкото по
делото са проведени общо 10 съдебни заседания, на пълномощника на ищеца следва да
се заплати допълнително възнаграждение за проведените 8 съдебни заседания, след
второто такова. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, обаче,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. сумата от 900 лева за явяване
на адвоката на 8 съдебни заседания, след второто такова. Или на адвокат К. следва да
бъде присъдена сумата от общо 1300 лв., платима от ответника.
Ответникът също претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лева, от които: 600 лева за иска за главница и 600 лв. за иска за неустойка. С
оглед изхода на спора, съдът намира, че на ответника следва да бъде присъдена сумата
от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за отхвърления иск за присъждане на
неустойка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост-1, ул. „Д. Моллов“ № 16 ДА
ЗАПЛАТИ НА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ № **, ет. *, ап. **
СУМАТА от 594,85 лева /петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и пет
стотинки/ – получена без основание за възнаградителна лихва по Договор за паричен
заем № **** от 08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.08.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х. Н. Х., ЕГН **********
против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителен иск за присъждане на
6
сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - получена без основание за неустойка по
Договор за паричен заем № **** от 08.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.08.2020 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост-1, ул. „Д. Моллов“ № 16 ДА
ЗАПЛАТИ НА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ № **, ет. *, ап. **
СУМАТА от общо 305,56 лева /триста и пет лева и петдесет и шест стотинки/ –
разноски за настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост-1, ул. „Д. Моллов“ № 16 ДА
ЗАПЛАТИ НА на адвокат К. Й. К., адвокат към АК – П., Личен № *****, със
служебен адрес: гр. П., ул. „Р. Д.” № **, ет. *, офис *, СУМАТА от 1300 лева /хиляда и
триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на ищцата Х. Н. Х., ЕГН ********** в производството по
настоящото гр. д. № 10325/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с.
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ № **, ет. *, ап. **
ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост-1, ул. „Д. Моллов“ № 16,
СУМАТА от 600 лева /шестстотин лева/ – разноски за настоящото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7