Р Е Ш
Е Н И Е №341
гр.В** 04.01.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В* В**
Членове: Ан** П**
В**
М**
при секретаря В* У** като разгледа докладваното от съдия В* В*
въззивно гражданско дело №485 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба от Д.Л.С. *** против
решение №333/22.06.20г. по гр.д.№1868/19г.
на ВРС,с което е допусната делба на движимите вещи предмет на делба по делото.Подържа
се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че по делото не са
представени документи удостоверяващи собствеността върху вещите-представените
гаранционни карти не удостоверявали правото на собственост.подържа се,че
климатиците и гаражната врата не са движими вещи,а са трайно прикрепени към
сградата,поради което не биха могли да бъдат предмет на делба.Иска се
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с
което предявения иск за делба бъде отхвърлен.
Ответникът
оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.Подържа се,че
незаконосъобразно ВРС е допуснал до разпит един свидетел на
жалбаподателката,поради това,че същата не е представила отговор по делото и не
е направила доказателствени искания.
По
допустимостта на жалбата
ВОС намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.259 от ГПК
и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По
съществото на спора
ВОС като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите
разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№1868/19г. На ВРС е образувано
по иск за делба предявен от В.М. *** против жалбоподателката.подържа се в
исковата молба,че ищеца и ответницата сключили граждански брак на
18.06.2011 г., който е прекратен с решение по гр. д. № 3044/2017 г. по описа на
РС – В* – влязло в сила.По време на брака с ответницата
са придобили следните движими вещи:
Хладилник, марка „ГоР.е“ NRK 6191 CW,
закупен на 02.08.2017 г. на стойност 679.00 лева;
Климатици, арка „Фуджицо Джемерал“ – 2
броя, закупени на 05.08.2016 г. за сумата от 4200 лева;
Телевизор марка „Сони“, закупен през 2016
г. за сумата от 1200 лева;
Телевизор марка „Ел Джи“, закупен през
2016 г. за сумата от 800 лева;
Лаптоп марка „Асус“, закупен през 2016 г.
за сумата от 900 лева
Метална гаражна врата, закупена през 2015
година за сумата от 1000 лева.
Излага се, че при раздялата на страните
всички горецитирани вещи останали в семейното жилище, предоставено на
ответницата и същата и в момента ги ползва еднолично и е лишила ищеца от
ползването им.Ищецът поддържа, че пожелал с ответницата да си разделят
доброволно придобитите по време на брака им движими вещи, но въпреки опитите им
не успели да постигнат съгласие.
Сочи, че описаните по-горе движими вещи се
намират във владението на ответницата, в жилището на адрес: гр. В*, ж.к. „Г* М*“
бл. 3, вх. *, ет. *, ап. 7, а гаражната врата е монтирана на прилежащият към
жилището гараж.
Иска се от Съда да постанови решение,
с което да допусне съдебна делба между съделителите на описаните по-горе
движими вещи.
Ответникът в законния
срок не е подал отговор на исковата молба.В съдебно заседание е оспорил иска.
По делото е представен препис на решение
от 05.11.2018 г., постановено по гр.д. № 3044/2017 г. по описа на
ВдРС,влязло в законна сила, с което сключения с акт № 0068/18.06.2011 г.
граждански брак между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие.Представени
са два броя гаранционни карти за
закупени през 2016 г. два климатика „Фуджицо“/номер на външно тяло Е062104 и
Е021887,номер на вътрешно тяло Е040812 и Е024206/ ,както и друга такава,ведно с
касов бон за закупен хладилник “ГоР.е“ на 02.08. 2017 г. По
делото за изслушани свидетелите С* И*-майка на ищеца и В** М**-брат на
ответницата.От показанията на свидетелката И**се установява, че страните по
делото са се оженили преди около 7 – 8 години, като бракът им е прекратен
преди около две години. Свидетелката излага, че семейното жилище, в което
страните са живеели е собственост на родителите на жалбоподателката.
Заявява, че по време на брака с пари на ищеца, включително и нейни и на съпруга
й е закупил следните вещи: два
климатика, които не знае как се казват, лап топ, хладилник, че е присъствала,
когато хладилника е закупен, като мъжът й дал парите за него. Твърди, че нищо
не разбира от техника и не знае марките на закупените стоки. Излага, че
хладилникът са го закупили от магазин „Технополис“, а климатиците синът й ги е
поръчал от някъде и ги е платил с негови пари, както и че лаптопът е
закупен от сина й с пари на мъжа й. Свидетелката твърди още, че са закупували
одеяла, пътеки, чаршафи, прибори, килими, както и два телевизора за
апартамента, в който са живеели страните по делото, че са подпомогнали
семейството като са дали пари на ищеца да купи телевизорите. Свидетелката
поддържа, че всички вещи, изброени по-горе са в дома на жалбоподателката.
Излага данни, че жалбоподателката има гараж, прилежащ към апартамента, който е
имал дървени врати, които ответника е подменил, като е купил метални врати.
Заявява, че знае, че той е дал парите за материалите за металната гаражна
врата, също така е платил и на майстора. Свидетелката твърди, че лично тя е
закупила боя и е боядисала вратата на гаража. По отношение на брата на жалбоподателката
свидетелката заявява, че го познава, но
никога не го е виждала в дома на й, че е била при жалбоподателката всеки ден в
различни часове на денонощието, но брат й никога не го е засичала и не знае да
са поддържали връзка. Свидетелката твърди, че когато страните са се разделили вещите са останали в дома на жалбоподателката.
Свидетелят
М* излага, че сестра му се е омъжила за ответника през 2011 г., а през 2016 г.
са се разделили и малко по-късно са се развели. Сочи, че са се разделили през
2016 г. и заживели на различни места, но не може да каже точно периода на
годината, в който са се разделили, дали е било началото, средата или края на
годината, знае само, че е било през 2016 г. Излага, че след сключването на
брака ответника е заживял при
жалбоподателката в нейния апартамент. Твърди, че в апартамента е имало от преди
това два климатика, хладилник, и телевизори, на които не помни какви марки са
били,а така също и че е имало и лаптоп. Свидетелят посочва, че сестра му е
имала гараж, както и че гаража е имал врата, но не може да каже преди
сключването на брака от какво е била направена същата и към момента не може да
каже каква е вратата- дървена или метална, нито какъв цвят е. Сочи, че
апартамента, където са живеели страните е на неговите и на жалбоподателката
родители, както и че жилището е построено преди 1990 г. и обитаемо е повече от
25 години. Излага, че жилището е било след основен ремонт, както и че е било
обзаведено, когато ответника е дошъл да
живее там. Съдът приема,че от изложеното може да се направи извод, че спорните
вещи са налични и се държат от ответницата,съобразявайки и
обстоятелството,че липсват данни за разпореждане с вещите.
ВРС е приел,че показанията обаче на
свидетеля М* не са категорични и убедителни. Част от отговорите, касаещи
вещите, предмет на спора, са уклончиви и основани на предположения. Отделно се
разкрива и противоречие с ангажираните писмени доказателства /в частност с
приложените гаранционни карти/. Свидетелят сочи, че климатиците, налични в апартамента
през 2017 г., както хладнилника и телевизорите са от преди сключването на
брака. По отношение на климатиците обаче по делото са представени два броя
гаранционни карти, от които е видно, че два броя климатици, закупени от ищеца,
са монтирани на адреса на ответницата през лятото на 2016 г., при което
положение е безспорно, че същите не са били в имота преди този момент,както се
твърди от свидетеля.
В тази връзка се налага извод, че
показанията на свидетеля не са изцяло обективни и безпристрастни, поради което ВРС
не е дал вяра на същите и не ги кредитира.Същевременно
съдът е приел,че в показанията на
свидетелката Иванова не се разкриват противоречия, логически обосновани са,
кореспондират на писмените доказателства, поради което съдът им дава вяра.
При така установената фактическа
обстановка ВРС е приел,че е намира са
установено от правна страна следното: с прекратяване на брака, съгл. чл.27,
ал.1 от СК, се прекратява и бездяловата съпружеска имуществена общност върху
придобитите по време на брака движими вещи, която се трансформира в обикновена
съсобственост при равни права, съгл. чл.28 от СК.
Движимите вещи, предмет на делбата, са
описани с индивидуализиращи белези в исковата молба.Същите са придобити по
време на брака,ситуирани са в апратамент и гараж към него,ползвани
от ответницата и са в нейна фактическа
власт.
Във връзка с
изложеното се налага извод,че процесните вещи попадат в обхвата
на съпружеската имуществена
общност.Същите са придобити с цел удовлетворяване нуждите
на семейството,като в случая е без значение кой от съпрузите и по какъв начин е
осигурил закупуването им,при положение,че в семейството,а и в
процесното жилище на ответницата,където са вещите, са отглеждани децата на
страните, респективно са влагани средства, труд и работа в
домакинството,като по този начин се обезпечава
съвместния принос по отношение придобиването на
вещите.
Във връзка с изложеното ВРС е допуснал
делба на придобитото в режим на СИО и неразделено движимо
имущество,държано от ответницата, с цел прекратяване на
съсобствеността и удовлетворяване на страните, при квоти от по 1/2 за всеки
един от съделителите.
ВОС
счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е правилно и законосъобразно ,поради което
следва да бъде потвърдено.Установи се от представените по делото писменни
доказателства,че за периода от
18.06.11г. до 05.11.18г. страните по делото са били в граждански
брак.Установено е от показанията на разпитаната свидетелка Иванова,че по време
на брака си страните са придобили
процесните вещи,които се намират понастоящем при жалбаподателката.ВОС
счита,че законосъобразно ВРС е дал вяра на показанията на разпитаната
свидетелка С* И*,въпреки,че същата е майка на ответника по жалбата. Същите
кореспондират с представените по делото писменни доказателства. С оглед липсата
на отговор на исковата молба ВРС не е следвало въобще да допуска до разпит
другият свидетел по делото,поради това,че съобразно разпоредбата на чл.133 от ГПК правата на настоящата жалбоподателка са преклудирани.
Предвид гореизложеното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №333/22.06.20г. по гр.д.№1868/19г. на ВРС.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове:1.
2.