ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 254
гр. гр. София, 03.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600419 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е по частна жалба от адвокат Р. К. – защитник на
подсъдимия Г. П. Д. срещу протоколно определение от 22.11.2021г. по НОХД
939/2020г. на СНС, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение на подсъдимия от „домашен арест“ в „подписка“.
С жалбата се твърди, че определението на СНС е неправилно и
незаконосъобразно. Според защитата първоинстанционният съд не е отчел
срока на задържането на подсъдимия, което е продължило повече от 30
месеца, семейното положение и необходимостта същият да полага грижи за
малолетните си деца.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира
жалбата за допустима и подадена в срок, а разгледана по същество за
неоснователна.
С обжалваното определение правилно първостепенният съд е отказал
изменението на прилаганата мярка за неотклонение „домашен арест“, като е
приел, че не е разколебано обоснованото предположение за евентуалната
съпричастност на подсъдимото лице към повдигнатите му обвинение и че
продължава да съществува реален риск от извършване на престъпление,
1
поради което и с оглед целите по чл. 57 НПК съответната мярка за
неотклонение „домашен арест“ на подсъдимия Г.Д. не следва да бъде
изменяна. Отчетено е семейното положение на подсъдимия и необходимостта
да полага грижи за малолетните си деца, но е преценено, че това
обстоятелство не променя извода на съществуването на законовите
предпоставки за продължаване на приложение на мярката „домашен арест“.
Първоинстанционният съд е взел становище и относно започването на
съденото производство отначало, предвид определяне на нов съдия
докладчик, като е приел, че това не може да е самостоятелно основание за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия.
С обвинителния акт на подсъдимия Г.Д. са предявени обвинения по по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК; по чл.211, пр.1, т.1, вр. чл. 209, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.28 от НК.
Въпросните престъпления са умишлени и тежки по смисъла на чл. 93 т.7
НК, с което е изпълнена първата предпоставка за законност на
продължаващото приложение на мярката за неотклонение „домашен арест“.
Според състава на въззивния съд към настоящия процесуален етап е
налице нужната доказателствена обоснованост на предположението за
евентуална съпричастност на подсъдимия Г.Д. към повдигнатите му
обвинения. Тази преценка е с чисто процесуално значение, извършена
единствено за целите на настоящото производство, като по никакъв начин не
се накърнява презумпцията за невинност.
Правилен е извода на СНС, че не се установява риск от укриване,
доколкото лицето е с установено местоживеене и адрес, с който подсъдимият
е трайно свързан.
Относно риска от извършване на престъпление - обсъжданият риск е
налице поради обремененото съдебно минало на лицето и характера и
спецификите на престъпната деятелност, за която е повдигнато обвинение на
лицето. Твърди се в обвинителният акт, че престъпното сдружение е
функционирало при разширен персонален състав и за продължителен времеви
период, претендира се описаната престъпна деятелност да е реализирана при
множество на брой квалифициращи обстоятелства. Също така правилно СНС
е взел в предвид и предходното осъждане на Г.Д., обуславящо
квалификацията на деянието по чл.211 от НК, като извършено в условията на
2
повторност, което сочи именно за наличие на риск от противоправно
поведение от страна на подсъдимия.
Времетраенето на наказателния процес срещу подсъдимия и времето,
през което е бил с мерки за неотклонение ограничаващи свободното му
предвижване за срок от около две години и шест месеца, отговарят на
критериите за разумност предвид фактическата и правна сложността на
казуса, свързан със значителен брой подсъдими лица и големия брой
обвинения срещу тях. Действително по обективни причини се наложило
преразпределение на делото на друг съдия докладчик и съответно провеждане
на ново разпоредително заседание. Същевременно е видно, че делото е
насрочено своевременно в предвидените процесуални срокове, което сочи, че
решаващият съд полага усилия за неговото разглеждане в разумен срок.
Правилно първоинстанционият съд е отчел и сочените причини от
семеен и финансов характер, като обстоятелства от значение за разглеждания
случай. Вярно е заключението му, че тези обстоятелства сами по себе си, не
са основание за смекчаване на мярката за неотклонение на подсъдимия Г.Д..
Според АСНС, предлаганата от защитата мярката за неотклонение
„подписка“, която се иска да бъде определена на подсъдимия Г.Д., не може да
постигне целите на мерките за неотклонение, не е съобразена с тежестта на
повдигнатите обвинения срещу лицето, а и по никакъв начин не би
преодоляла риска от противоправно поведение от страна на подсъдимия.
При продължаващото наличие на коментирания висок риск от възможно
противоправно поведение на подсъдимия Г.Д., въпреки изтеклия период на
задържане и при липса на реални други основания по смисъла на чл. 56, ал. 3
НПК за изменение на мярката му за неотклонение, АСНС приема, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно.
Водим от горното АСНС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.11.2021г. по НОХД 939/2020г. на
СНС, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение на Г. П. Д. от „домашен арест“ в „подписка“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4