Решение по дело №83/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Силистра, подадена чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Д.К., срещу Решение № 63 от 10.10.2023г. на Районен съд – гр.Тутракан по АНД № 93 по описа на съда за 2021г., с което е отменено издаденото от органа Наказателно постановление СС-17 от 30.03.2021г.

В жалбата са изложени доводи за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон – по-конкретно, е изразено несъгласие с изводите на съда, че са налице предпоставки за квалифицирането на административното нарушение като маловажно. Моли се за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на издаденото Наказателно постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касация - арх. П.Т.М., чрез представител по пълномощие адв.Е.Д. ***, е подал писмен отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения, подкрепящи правилността на оспорения съдебен акт. Моли се за потвърждаването му, а с молба от 09.02.2024г. се претендира и за присъждане на направените разноски в касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във връзка с основателността ѝ съдът намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на П.Т.М. срещу НП № СС-17/30.03.2021 г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - гр. Силистра, санкциониращо жалбоподателя, в качеството му на длъжностно лице - главен архитект на община гр.Тутракан, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева,за нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 2019 г., отм. ДВ, бр. 16 от 2021 г.) от ЗУТ, изразяващо се в това, че е одобрил с печат и подпис на 01.07.2020 г. инвестиционен проект във фаза „техническа“ в следните части - Архитектура, Строителни конструкции, ВиК, Електрическа, Технологии, ОВ, ПБ и Геодезия, относно строеж втора категория - изграждане на „Производствена сграда - Завод за биотор чрез компостиране“, без наличието на задължителното положително становище от органите за пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН).

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил, че на 01.07.2020 г. главният архитект е издал Разрешение за строеж № 24/01.07.2020 г. за изграждане на „Производствена сграда - Завод за биотор чрез компостиране“ в имот с идентификатор № 83524.50.36 по кадастралната карта

на с. Шуменци, общ. Тутракан, определяйки категорията на строежа като пета. Разрешението за строеж е отменено със Заповед № ДК-11-СС-1/20.07.2020 г. на Началника на РДНСК - гр. Силистра. Заповедта първоначално е отменена с Решение № 146/18.12.2020 г. по адм. д. № 171/2020 г. на Административен съд- гр. Силистра. Решението на административния съд е отменено с Решение № 6282/26.05.2021 г. по адм. д. № 862/2021 г., на ВАС, II о., като делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. При повторното разглеждане на делото с Решение 94/13.10.2021 г. по адм. д. № 112/2021 г. жалбата срещу заповедта е отхвърлена, като това решение е потвърдено с Решение № 1398/08.02.2023 г. по адм. д. № 12212/2021 г. на ВАС, II о.

Междувременно успоредно с оспорването на заповедта за отмяната на строителното разрешение, е текло административнонаказателното производство, приключило с оспореното в настоящото производство наказателно постановление, като съдът е заключил, че основанията за отмяната на разрешението за строеж със Заповед № ДК-11-СС1/20.07.2020 г. на Началника на РДНСК - гр. Силистра, са тези, станали предпоставка за реализиране на административнонаказателната отговорност на главния архитект, а именно - неправилното определяне на строежа като такъв от пета категория, вместо като такъв от втора категория.

Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е приел, че с постановеното Решение № 1398/08.02.2023 г. по адм. д. № 12212/2021 г. на ВАС, II о., се потвърждава законосъобразността на заповедта за отмяна на разрешението за строеж, което по арг. от обратното обуславя извода, че разрешението за строеж е незаконосъобразно, тъй като погрешно е определена категорията на строежа – пета, вместо втора, за която одобряването на инвестиционния проект е следвало да бъде извършено на осн чл. 143, ал. 1, т. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 2019 г.) след получаването на положително становище от органите за ПБЗН. Като е одобрил проекта без такова становище, главният архитект, в качеството му на длъжностно лице, е осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 232, ал. 1, т . 2, предл. 2 от ЗУТ.

Във връзка с определянето на наказанието съдът е приел, че са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изтъкнал е, че категоризирането на инсталацията (обусловена от липсата на изрична и ясна законова разпоредба) е затруднила вещите лица, назначени по административните дела, а в крайна сметка и първоинстанционния съд по адм. д. № 171/2020 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра, като те също са определели инсталацията като строеж от пета категория. Приел е, че субективното отношение на жалбоподателя при извършването на нарушението изключва неглижирането на законовите разпоредби, а е свързано по - скоро с неправилното им тълкуване, което не може да бъде разглеждано като субективно отношение на дееца, укоримо в същата степен, като незнанието на законовата разпоредба или неприлагането на ясна законова разпоредба. Въз основа на това съдът е приел, че деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, респ. маловажен случай, поради което е отменил санкционния акт и е отправил предупреждение към нарушителя, съгласно изискването на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран главният архитект, е извършено, но са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че не са настъпили вредни последици от нарушението. Цитираната дефиниция на „маловажен случай“ не изисква изследване на въпроса защо не са настъпили вредни последици. Действително в случая вредните последици са предотвратени в резултат на намесата на РДНСК, която е изпълнила контролните си функции, но този факт сам по себе си не променя извода на съда за липса на вредни последици. Освен липсата на вредни последици съдът се е позовал и на обстоятелството, че преценката относно категоризацията на инсталацията в случая излиза извън стриктния обхват на приложение на строителните правила и норми и до голяма степен навлиза в сферата на екологичното законодателство, свързано с приложението на Регламент (ЕО) № 1069/2009 и Закона за управление на отпадъците, като изводът, че за дейността по компостирането на странични животински продукти (включително и вторичните такива) следва да бъде прилаган общия режим за управление на отпадъците, се извежда по пътя на тълкуването. Следователно, преценката, която е следвало да извърши главният архитект, до голяма степен е нетипична и нееднозначна, предвид дадените заключения от вещите лица в приключилото административно производство по оспорване на заповедта за отмяна на разрешението за строеж. В този смисъл е обоснован извода на въззивния съд, че субективното отношение на жалбоподателя при извършването на нарушението изключва неглижирането на законовите разпоредби, а е свързано по - скоро с неправилното им тълкуване, което тълкуване са извършили и други специалисти, поради което деянието е с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По така изложените съображения настоящият касационен състав счита, че отменяйки наказателното постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в размер на 450 лева и са формирани от размера на платеното адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се възложат на Дирекцията за национален строителен контрол, доколкото същата е юридическото лице, с структурата на което органът осъществява своите правомощия (§1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 2 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол).

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63 от 10.10.2023 г. на Районен съд – гр.Тутракан по АНД № 93 по описа на съда за 2021г.

 

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол – гр. София, да заплати на П.Т.М. с ЕГН: ********** и посочен адрес: ***, сумата от 450.00 (Четиристотин и петдесет) лева - съдебни разноски.

 

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: