Р Е Ш Е Н И Е
№ 788
гр. Хасково, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Гергана Тенева и в
присъствието на прокурор Евгения Стефанова от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 496
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Началник РУ – Димитровград при ОДМВР - Хасково, срещу
Решение № 59/04.04.2022г., постановено по АНД №86/2022г. по описа на Районен
съд Димитровград, с което е отменено Наказателно постановление №22-0254-000018 от 20.01.2022г., издадено от
ВПД Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на М.Г.И., за
нарушение на чл.23 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв., а за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд било неправилно, поради неправилно
тълкуване на материалния закон. Коментират се основните мотиви на съда за
отмяна на издаденото наказателно постановление, като се твърди, че приетото от
съда не било правилно. Сочи се, че в частта за ПТП нямало противоречие за
мястото на ПТП, като АУАН бил изготвен и връчен лично на водача веднага след
произшествието, като бил разписан без възражение от него с отбелязана дата на
връчване и му бил връчен екземпляр, след което не били правени корекции по
документа. В частта за отказа да бъде тестван с техническо средство – Дрегер „Drugtest 5000”
за употреба на наркотични и упойващи вещества или техни аналози, жалбоподателят
като водач бил поканен да бъде тестван с техническо средство от служителите на
РУ – Димитровград, посетили ПТП съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, където той категорично отказвал да му бъде
извършена проба. Съставен му бил АУАН и му
бил връчен талон за изследване №110111. Издадени били 8 бр. стикери, с
което му била дадена възможност съгласно Наредбата за медицинското изследване
да му се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване
в ЦСМП Димитровград. След извършена проверка след написаното време за явяване в
талона се установявало, че лицето не се е явил впоследствие в ЦСМП, което
следвало да се счита за нов отказ на водача да му бъде извършена проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което действието на
стикерите, дадени на водача, се обезсмисляло, с оглед на което се твърди, че не
била опорочена процедурата по Наредбата. Имайки предвид високата степен на
обществена опасност на извършеното нарушение и евентуалните тежки последствия,
до които би довело то, както и тежките инциденти, довели до множество убити и
ранени граждани, причинени от водачи, употребили алкохол или наркотични
вещества или техни аналози, което било и основната причина за изменение на ЗДвП
през 2017 година, с който се завишили санкциите за тези нарушения, се сочи, че
неправилно било отменено наказателното постановление. Моли се за отмяна на обжалваното
решение на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно,
издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
правила при издаването и връчването му, предвидени в ЗДвП. В случай на
претендирани адвокатски разноски в размер над определения в Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се моли
същите да бъдат редуцирани поради прекомерност.
Ответникът, М.Г.И.
чрез пълномощник моли да бъде потвърдено решението на районния съд.
Представителят на
Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд – Димитровград за правилно и законосъобразно, поради
което се моли същото да бъде оставено в сила.
Административен съд
Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана по
същество, същата е основателна, поради следните съображения:
С Решение № 59/04.04.2022г.,
постановено по АНД №86/2022г., Районен съд Димитровград е отменил Наказателно
постановление №22-0254-000018 от
20.01.2022г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ
Димитровград, с което на М.Г.И., за нарушение на чл.23 ал.1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., а за нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца.
М.Г.И. е наказан за
това, че на 05.01.2022г. около 10:40 часа в гр. Д., по бул. ***, управлявал лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. №*******, като поради неспазване на пътна
дистанция настига и блъска движещия се пред него лек автомобил „Тойота“ с рег.
№*******, като от ПТП са настъпили само материални
щети. Водачът И. категорично отказва да бъде тестван с техническо средство Drug
Test 5000 за употреба и наличие на наркотични вещества или техните аналози.
Издаден бил Талон за медицинско изследване №110111 и 8 бр. стикери. За така
установените нарушения – по чл.23 ал.1 и чл.174 ал.3 от ЗДвП, е съставен АУАН
№7 от 05.01.2022г. (с бл. №237877 Серия АД), подписан без възражения, а
впоследствие издадено и наказателното постановление.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, едно от които е
основание за отмяна на цялото наказателно постановление, другите – за отмяна на
НП в частта за наложено наказание на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП. Посочил, че
не се установило по делото къде точно било извършено нарушението. Това било
така, защото АУАН бил дописан впоследствие. Видно от приетото копие от АУАН,
връчено на жалбоподателя, липсвало до кой номер на бул. *** се случило ПТП. В оригинал пишело №3. Според
показанията на свидетеля К. обаче това се
случило до ***. Налице било сериозно нарушение, защото мястото на
деянието било твърде съществен момент, поне що касаело до нарушението на чл.23
ал.1 от ЗДвП. Спорността се предпоставяла от показанията на свидетеля, който
сочел друго място, различно от посоченото в оригинала на АУАН. На практика,
предполагаемата доказателствена стойност на АУАН била силно разколебана. Доста
по-важното било, че не бил връчен на практика АУАН, с който впоследствие
работил АНО, за да издаде НП. Несъмнено била внесена корекция (допълване), за
която жалбоподателят не знаел. Това било грубо нарушение на правата му и водело
до цялостна отмяна на НП. На следващо място съдът посочил, че що се касае до
нарушенията, водещи до отмяна на НП в частта за отказ да се тества
жалбоподателя, те били не по-малко съществени. Не се установило да са издадени
изискуемите 8 бр. стикери. В АУАН било отбелязано, че такива има издадени.
Липсвал обаче номера на тези стикери. Нарушено било изискването единият стикер
да е залепен на талона за изследване №110111. Второто нарушение било, че от
една страна АНО твърдял, че са обективирани и двете хипотези на състава на
чл.174 ал.3 от ЗДвП – отказ да се тества с техническо средство и отказ да се изпълни
предписание, което по същество било равно на отказ да се извърши медицинско
изследване. От друга страна обаче в санкционната част се твърдяло, а и по
същество жалбоподателят бил наказан само за втората хипотеза. АУАН обаче бил
съставен само за това, че жалбоподателят е оказал да бъде тестван с техническо
средство и било допълнено, че е издаден талон за медицинско изследване с
№110111 и са издадени 8 бр. стикери. В обобщение е посочено, че тъй като
неяснотата била съществена, за съда било невъзможно да извърши проверка на
правилност на НП, съответно – доказаност на нарушението. Това било така, защото
било под съмнение на първо място къде е станало нарушението, че процедурата по
Наредба 1 била нарушена и какво всъщност е твърдението на НП – какво точно е
нарушението, за което жалбоподателят е наказан.
Така постановеното
решение е неправилно.
Настоящият съдебен
състав намира за неправилни изводите на районния съд относно това, че не се
установило по безспорен начин по делото къде точно било извършено нарушението.
С описване на наименованието на пътя, а именно бул***
в гр. Д. както в АУАН, така и в НП, за нарушителя е станало
пределно ясно къде точно е извършено нарушението, като по този начин не са
нарушени неговите права да разбере в какво точно е обвинен, за да организира
адекватно защитата си във връзка с вмененото му нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП. Още повече, че от страна на наказаното лице пред въззивната инстанция не
са наведени доводи, че ПТП е настъпило на различно от посоченото в АУАН място,
като спорът е несъществен и се свежда до това дали нарушението по т.1 от НП е
извършено в гр. Д. на бул***
или ***. В тази връзка абсолютно неиздържан е извода на
въззивния съд, че тъй като в АУАН като място на извършване на нарушението,
съответно настъпване на ПТП е посочено бул***,
а св. К. заявил, че това се случило на бул*** *** е допуснато толкова
съществено нарушение при съставяне на АУАН до степен да разколебае силно
доказателствената му стойност. Фактът на настъпилото ПТП не е отречен и от
двете страни, а за съда ако е искал да бъде максимално прецизен, така както е
демонстрирал в разглежданото решение, същият е разполагал с възможността да
укаже на ответника, че за безспорното установяване на мястото на настъпилото
ПТП е необходимо да бъде представен и изготвения от органите на МВР протокол, в
който освен мястото на ПТП е описан и механизма за настъпването му, както и
последиците от същото.
На следващо място не
се споделят и мотивите изложени от въззивния съд, че е налице неяснота в НП какво
точно е нарушението, за което жалбоподателят е наказан и по-точно, че в
настоящия случай не е конкретизирано извършеното административно нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДвП. Според настоящия състав, и в АУАН, и в НП извършеното
нарушение е достатъчно точно и ясно описано, като изрично е посочено, че
водачът М.И. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер
Друг тест 5000. Посочено е също, че на водача е издаден талон за медицинско
изследване с №110111 и 8 броя стикери, т.е. касае се за съставомерно поведение „отказ да бъде извършена проверка“, осъществено на мястото
и по времето посочени в АУАН и в НП. Следва да се отбележи, че съгласно Решение
№15395/11.12.2018г., постановено по адм.д.№3911/18г по описа на ВАС, при отказ
да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е налице самостоятелно и
достатъчно основание за прилагане на административно наказателна отговорност,
включително и за ПАМ по чл.171 т.2А от ЗДвП, която норма съдържа идентичен
състав с този по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Съдът изрично е посочил, че установения
отказ за проверка с техническо средство – в случая по делото на ВАС за употреба
на алкохол, е самостоятелно основание за отговорност. Законодателят е задължил
водачите на МПС да се подложат на проверка за наличие на алкохол в кръвта или
за употреба на наркотични вещества под страх от административно наказателна
отговорност, като способа и предмета на проверката се определят от полицейските
органи, които на място са длъжни да използват технически средства или тест. Ето
защо с изразяване на отказа водачите осъществяват административно нарушение.
Според установената практика на ВКС, деянието по чл.174 ал.3 от ЗДвП се състои
в „отказ да бъде извършена проверка за установяване на ..“, чрез бездействие да
се изпълнят конкретни разпореждания на контролните органи за начина на нейното
осъществяване. Съгласно определение №46/19.04.2019г, постановено по
ч.н.д.№367/2019г на ІІ НО на ВКС, всеки отказ да бъде извършена проверка, чрез
разпоредения от контролните органи способ е отделно административно нарушение -
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление и на акта за
установяване на административно нарушение разкриват, че жалбоподателят на два
пъти е отказал да изпълни административните нареждания на полицейските
служители – първия път след отвеждането му в сградата на РУ Димитровград за
извършване на тест с техническо средство Drug Test 5000 за употреба и
наличие на наркотични вещества или техните аналози и
втория път, с неявяването му в ЦСМП – Димитровград, след като му е бил издаден
и талон за химико-токсикологично лабораторно изследване. Разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на административно нарушение, което
съдържа в себе си две форми на изпълнително деяние: първата форма се
осъществява с отказ на субекта на административно-наказателната отговорност да
му бъде извършена проверка с техническо средство – неподчинение на устно
разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в
медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското
здравно заведение). Определението на ВКС дава отговор защо за съставомерността
на процесния отказ, няма правно значение дали е осъществен и втори отказ под
другата съставомерна форма.
В случая и в АУАН, и
в НП се съдържа точната конкретизация на осъщественото от
фактическа страна и точната нарушена разпоредба
- чл. 174, ал. 3,
предл. второ от ЗДвП. Изрично и в двата акта е изписано „отказва
да бъде тестван с техническо средство Drug Test 5000 за употреба и наличие на
наркотични вещества или техните аналози“. Добавянето на израза „Издаден талон
за медицинско изследване № 110111 и 8 бр. стикери“ е с оглед прецизиране на
дадената допълнителна възможност на жалбоподателя да извърши лабораторно
изследване, от която той не се е възползвал и поради това е ирелевантно за
спора дали на същия са му били дадени 8 броя стикери и дали един от тези
стикери е бил поставен на издадения талон за медицинско изследване. За
допуснато съществено нарушение в тази насока би могло да се мисли при
демонстрирано и заявено желание от страна на жалбоподателя да му бъде извършено
единствено и само химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употреба на наркотични вещества или техни аналози, какъвто не е настоящия
случай. Следва да бъде посочено и това, че по делото няма данни жалбоподателя
да се е явил в ЦСМП Димитровград и изрично да е заявил, че желае да даде кръвна
проба във връзка с издадения му Талон за изследване № 110111, но е притеснен от
обстоятелството, че в нарушение на чл.6, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози единият от стикерите не е залепен на
талона за изследване, а другите 7 липсват. Освен това липсата на стикери върху
талона за медицинско изследване е обоснована от отсъствието на хипотезата на
чл.3, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г., според която при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1,
съответно талонът се придружава от осем стикера с
номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра
от 1 до 8.
С оглед гореизложеното
и от анализа на доказателствата по делото, касационният състав намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
сочените от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Посочените от районния съд нарушения като
основание за отмяна на наказателното постановление не са налице. Същевременно
по делото е налице спор по въпросите относно извършването на административните
нарушения и вината на лицето, които не са обсъдени по същество от районния съд,
който не е изложил в пълнота мотиви по съществото на административните
нарушения от обективна и субективна страна. С това е допуснато нарушение на
процесуалните правила, явяващо се съществено съгласно чл.348 ал.3 т.2 от НПК.
Тъй като касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон
спрямо фактите, установени от районния съд в обжалваното решение, в случая
липсата на мотиви, обсъждащи по същество събраните доказателства прави
невъзможна касационната проверка от настоящата инстанция в дължимия обем,
поради което е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото
въззивния съд следва да се съобрази и с разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№59/04.04.2022г., постановено по АНД №86/2022 г. по описа на Pайонен съд -
Димитровград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.