№ 795
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500687 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 825/22.02.2021 г., депозирана от „ЕНЕРГО -
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П.С. Я.Д. и Г.К.,
чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 31 от 02.02.2021 г., постановено по гр.д. № 10419 по
описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 50 съдебен състав, с което жалбоподателят е ОСЪДЕН
да заплати на В. Д. К. с ЕГН **********, сумата от 236,32 лева (двеста тридесет и шест
лева и тридесет и две стотинки), представляваща получена без основание сума по
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.
енергия за обект, находящ се гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 16, вх. 4, ет. 4, ап.
56, за периода от 29.01.2016 г. до 09.05.2016 г., с аб. № ********** и кл. № **********, за
която е издадена фактура от 04.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 27.08.2020 г. до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
1
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Въззивното дружество
твърди, че е налице основание за начисляване на реално потребено от абоната количество
електрическа енергия, като съображенията са следните; безспорно между страните е налице
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електрическа
енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а
именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца;
съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ находящо се
в процесния имот, като проверката е извършена в присъствието на двама свидетели;
изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена намеса в софтуера на
електромера и съответно наличие на преминала електроенергия в трета и четвърта тарифа в
размер на 1690 кВтч, както и че електромерът не съответства на техническите
характеристики; на 30.09.2016г. от „Електроразпределение Север“ АД е изготвено
становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество
неотчетена ел. енергия; на 04.10.2016г. е издадена фактура № ********** на стойност от
236,32 лв. за периода от 29.01.2016 г. до 09.05.2016г.
Въззивникът сочи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена електроенергия, а не служебно начислена от страна на електроразпределителното
дружество. Стойността на начислената електроенергия е определена по цени на
технологични разходи, които са значително по-ниски от цената на електроенергията
поотделно за всяка от тарифите.
Сочи, че от приетото по делото заключение на вещо лице се установило, че е
извършено софтуерно въздействие, вследствие на което са претарифирани регистрите на
СТИ. Предвид това, са били налице предпоставките, описани в чл. 50 от ПИКЕЕ, за
допълнително начисляване на електроенергия. Жалбоподателят намира за неправилен
извода на съда, че са нарушени разпоредбите на чл. 10 от ПИКЕЕ, тъй като процесният
електромер отчита по две тарифи – дневна и нощна, като на абоната е предоставена
възможност за контрол на показанията и по двете тарифи. Твърди, че показанията от
регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно
видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи
– 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от
консумираната енергия да се отклонява в регистри, които не се визуализират.
Намира, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността
върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е
преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима
вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което
е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на
пренесеното до обекта количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
основателно и законосъобразно, като съдът подробно и задълбочено е вникнал в проблема и
2
е взел единственото правилно решение, като е уважил иска. Въззиваемата сочи, че
въззивникът не е доказал наличието на твърдените от него предпоставки за осъществяване
на корекционната процедура. Намира, че не са налице предпоставки за дължимост на сумата
на двете посочени от ответника основания, а именно по чл. 183 от ЗЗД и чл. 50 от ПИКЕЕ.
Счита, че от доказателствата по делото не се е установило дали процесната електроенергия е
преминала през СТИ в служебно определения процесен период, поради което не би могло да
се установи и размерът на дължимата сума. Сочи, че конкретният случай не попада в
обхвата на цитираните от ответника правила за измерване на количества електрическа
енергия, доколкото чл. 50 от ПИКЕЕ касае установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведеното в информационната база данни за нея.
Това означава наличие на грешка при въвеждане на данните на електромера от лицето, което
отчита енергията. В конкретния случай тази хипотеза не е налице, тъй като не съществува
такава разлика. Предвид това сочи, че липсва правно основание за претендиране на
процесната сума, като същата се явява необосновано търсена от абоната, който няма вина за
осъщественото вмешателство.
В заключение въззиваемата моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът поддържа
изложеното от него становище в жалбата, като моли за отмяна на обжалваното решение.
Претендира и сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата В.К., редовно призована, не се явява, но чрез изрична молба от
процесуалния си представител, моли решението на РС Варна да бъде потвърдено, като
претендира и сторените разноски пред въззивния съд.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр.д. № 10419/2020г. по описа на РС Варна е образувано по
предявен от В. Д. К. срещу „Енерго–Про Продажби” АД осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с който моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 236, 32 лева, представляваща получена без основание сума по начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя ел. енергия за обект, находящ
се гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 16, вх. 4, ет. 4, ап. 56, за периода от 29.01.2016
г. до 09.05.2016 г., с аб. № ********** и кл. № **********, за която е издадена фактура от
04.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.08.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия, клиент на ответното дружество за
консумираната от нея ел. енергия в посочения недвижим имот. Оспорва по правни
съображения дължимостта на сумата по процесната фактура, като сочи че я е заплатила,
само за да не бъде прекъснато електрозахранването на обекта от ответното дружество.
Твърди, че претендираната сума не е реално доставена и потребена от нея. Сочи, че не са
налице основания за извършване на корекция на сметката ѝ, поради отмяна на разпоредби от
ПИКЕЕ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът - „Енерго – Про Продажби” АД оспорва предявения
иск като неоснователен. Сочи, че ищцата е в договорни отношения с ответника за продажба
на ел. енергия, като приетите и одобрени по надлежния ред от КЕВР Общи условия са
3
задължителни за потребителя. В изпълнение на свое законово и договорно задължение
дружеството е извършило проверка на СТИ на потребителя. Твърди, че при проверката са
установени показания в регистър 1.8.3 и 1.8.4, като ел. енергията, отчетена в тези регистри
не е визуализирана на дисплея и не е отчетена и заплатена от абоната. Сочи, че процесният
електромер е демонтиран и предаден за експертиза в БИМ, където е съставен констативен
протокол, според който е осъществена намеса в софтуера на електромера. Излага, че
корекционната процедура е изцяло законосъобразна, като при извършването й е спазен
редът по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради което процесната сума се дължи на основание чл. 200, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 50 от ПИКЕЕ.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен
по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищцата
електрическа енергия, за която услуга последната заплаща цена. Като безспорно е отделено
и обстоятелството, че процесната сума е заплатена на ответното дружество от ищцата.
На 09.05.2016 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили
проверка на СТИ фабр. № 1114021566099301 на обект на ищцата, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 16, вх. 4, ет. 4, ап. 56. Електромерът е демонтиран,
пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ. Тези обстоятелства са обективирани в
Констативен протокол № 1200683, който е подписан от служителите на дружеството и от
двама свидетели.
От Констативен протокол № 637/28.09.2016 г. на Българския институт по метрология
се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. СТИ е
отчело преминала през него електроенергия и в невизуализираната тарифа: Т3 – 681,046
kWh. и Т4 1010,087 kWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността
на електромера, който съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило
становище за начисляване на електрическа енергия от 30.09.2016 г., от което се установява,
че е начислена общо 1690 кВТч енергия за периода 29.01.2016 г. – 09.05.2016 г. Стойността
на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура №
*********/04.10.2016 г., и възлиза на 236,32 лева.
От протокол за монтаж с № 1047185/29.01.2016г. е видно, че процесният електромер е
монтиран на адреса на потребление на ищцата. В графите за показания на СТИ са посочени
данните по дневна и нощна тарифа – нулеви и за двата регистъра, но няма отбелязване да се
прочетени останалите съществуващи тарифи на електромера.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява,
че СТИ е в метрологична годност, като срокът му на годност изтича през 2021. Вещото лице
сочи, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ,
извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните и конкретно в тарифната схема, тъй
4
като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия
само по две тарифи. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата
мрежа не е променена. В проведеното пред ВРС съдебно заседание, вещото лице излага
предположение, че нулевите показания по първа и втора тарифа предполагат такива и по
останалите тарифи при монтажа.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Няма твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269
ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във
въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, с който се
иска осъждане на ответника да върне на ищцата получена при начална липса на основание
сума. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът
е следвало да установи, че е потребител на ел.енергия, че сметката е коригирана с
посочената в исковата молба сума и че е заплатил сумата. Доколкото тези обстоятелства са
отделени като безспорни между страните, ищецът не е представил доказателства за
установяването им. Ответникът е следвало да установи, че е получил сумата на годно правно
основание, а именно осъществил надлежна корекция на потребената ел.енергия за
процесния имот, съответстваща на нормативно определените правила съдържащите се в
ПИКЕЕ, респективно че сумата е доставена и потребена от абоната.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията и
́
след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е
фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в
невизуализиран регистър на СТЕ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по
адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС
/обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, то настоящият състав приема,
че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае новите ПИКЕЕ, одобрени от
КЕВР от 30.04.2019 г. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е
издала нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в
невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Да се
приеме обратното би означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл.
5
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша
законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност,
уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. В Решение № 21
от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС е прието, че и преди измененията в чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е
допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство.
ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се
извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство, а точно
обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е било
технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през него
електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера. Предвид това,
настоящият състав на съда намира, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм) е
неприложима към настоящата фактическа обстановка, поради което възражението и
твърденията на въззивното дружество в тази насока са неоснователни.
Доколкото нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) е неприложима, то в случая приложение
би могла да намери нормата на чл. 200 вр. с чл. 183 от ЗЗД, тъй като както беше посочено
по-горе, между страните е налице продажбено правоотношение.
В тази връзка, ответникът е следвало да установи по изискуемия в закона начин, чрез
пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано
в обекта на потребление на ищцата, в процесния период или след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото е приет
Протокол за монтаж на процесното СТИ от 21.09.2016 г., от който се установява, че
електромерът е монтиран в електроснабдения обект при показания за нощна и дневна
тарифа - 0. Съдът не споделя извода на вещото лице, че тъй като не е установена намеса или
промяна в схемата на присъединяване на СТИ и щом показанията за дневна и нощна тарифи
от протокола за монтаж на електромера са нулеви, то няма как да е имало натрупани
показания в невизуализираните регистри на СТИ, респективно, че отчетените в тарифа 1.8.3
и 1.8.4 количества електроенергия са доставени и потребени от ищеца. Този извод на
експертът не може да бъде приет за безспорен, тъй като в горепосочения протокол от
6
29.01.2016г. не е посочено какви са стойностите на останалите съществуващи тарифи на
електромера, макар част от тях да не се визуализират на дисплея му. Предвид това,
единственият възможен и безспорен извод е, че по делото не е установено кога е преминала
процесната начислена в регистри 1.8.3 и 1.8.4 електроенергия през електромера на ищцата –
преди или след дата на монтажа.
Видно от доказателствата по делото и по-конкретно от Констативен протокол от
09.05.2016г., служителите на електроразпределителното дружество имат техническата
възможност, чрез специализирания софтуер, с който разполагат, да проверят всички
съществуващи тарифи на СТИ и да ги отразят в протокола при монтирането му. Точно така
са процедирали служителите на ЕРП Север при подмяната на процесния електромер, като в
протокола от 09.05.2016г. при замяна на СТИ с нов, са посочили, че новопоставеният
измервателен уред е с нулеви показатели във всички тарифи – 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
При това положение остава неизяснен въпросът защо всички тарифи и показанията по тях
не са посочени в протокола за първоначалния монтаж на процесното СТИ, което
обстоятелство в още по-голяма степен засилва съмнението в това, дали и при монтирането
на електромера същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че
служителите на ЕРП са го монтирали, но не са посочили показанията на всички тарифи.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил
в условията на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа,
процесното СТИ е било с нулеви показания по всички регистри. Липсват доказателства, че
при монтажа показанията по невизуализирания регистър също са били нулеви. От
доказателствата по делото и от приетото заключение на вещото лице не може да се установи
също така с точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия.
Тъй като недоказано по делото е останало реалното доставяне и потребяване на
процесната електроенергия в процесния период, не са налице и предпоставките за уважаване
на възражението, релевирано от въззивника на основание чл. 183 от ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД не е имало основание за получаване на процесната сума,
поради което дължи нейното връщане. Предявеният в този смисъл осъдителен иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на 300 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие от 12.04.2021г., имащ характер на разписка – арг.
от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото в съдебно заседание процесуалният
представител на въззивното дружество изрично е заявил, че не прави възражение за
прекомерност, така претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна
следва да бъде присъдено в цялост.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31 от 02.02.2021 г., постановено по гр.д. № 10419 по
описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 50 съдебен състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. 16, вх. 4, ет. 4, ап. 56, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8