МОТИВИ към НАХД №585/2012 г.:
Срещу С. ГЕОРГИЕВА Г. *** е започнато наказателно производство за престъпление по престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.“а“ във
връзка чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с
чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.5, ал.2, т.1, чл.20, чл.116, ал.1, т.1, чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимата се обвинява за това, че на 05.12.2011 г. в гр.П. на
кръговото движение на бул.„О." и ул.„Ш." при управление на моторно
превозно средство л.а. „Н. М." с ДК № … е нарушила правилата за движение:
- чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;
- чл. 20 от ЗДвП: - Водачът на пътно превозно средство са длъжен
да се движи с такава скорост, която му позволява да владее непрекъснато
превозното средство, което управлява. Той съобразява скоростта на движение си с
релефа на местността, състоянието на пътя, състоянието и това на превозното
средство, което управлява, с метеорологичните условия, интензивността на
движението, собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението. Скоростта му на движение трябва да е
такава, че да може да спре превозното средство в зоната на своята видимост,
както и да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да
предвиди. Той трябва да намали скоростта и ако е необходимо, да спре винаги,
когато обстоятелствата изискват това и особено когато видимостта не е
достатъчна за безопасно движение;
- чл. 116 от ЗДвП: - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора;
- чл. 119 ал.1 от ЗДвП: - При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре,
и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на И.В.У.- З.,
изразяваща се в счупване главата на лява раменна кост и средна телесна повреда
на С.С.З., изразяваща се в счупване на лява лъчева кост и е настъпила средна
телесна повреда на повече от едно лице.
Въз основа на
събраните по това производство доказателства Пловдивската районна
прокуратура е приела с Постановление от 21.02.2012
година,
че по отношение на подсъдимата С. Г. Г. за
извършеното престъпление са налице основанията
за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с
горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване
на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Производството
пред Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и
сл. от НПК.
Подсъдимата
С.Г. не
се явава, редовно призована.
Защитникът
на подсъдимата поддържа становище, че наказанието на следва да бъде в размера
на минимума на чл.78а от НК.
Представителят
на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на
уличения следва да се приложи чл.78а от НК.
Районният съд обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.378
от НПК прие за установено следното:
На
05.12.2011 г. около 19.00 часа вечерта подсъдимата С.Г. /правоспособен водач/
управлявала л.а. „Н. М." с ДК №… по еднопосочното трилентово платно за
движение на ул.„Ш.." в гр.П. в посока от изток на запад. До нея на предна
дясна седалка се возел свидетелят Р.С.. Подсъдимата Г. управлявала автомобила с
около 33 км/ч
и с включени къси светлини, тъй като било тъмно. Приближила на разстояние около
70-71 метра
от неосветеното кръговото движение на ул.„Ш."и бул. „О." гр.П.. като
се престроила в най-лявата лента за движение. По това време свидетелите И.У.-З.
и С.З. предприели пресичане на платното за движение на ул."Ш." по
пешеходната пътека, разположена непосредствено преди кръговото движение, от
дясно на ляво пред движещия се л.а. „Н. М." с ДК №.., като тръгнали от
разделително островче, находящо се северно от пътното платно. Свидетелите И. и С.
З. възприели приближаващото моторно превозно средство, но решили, че водачът на
последното ще спре автомобила до преминаването им по пешеходната пътека.
Подсъдимата Г. обаче не възприела пресичането на двамата свидетели по
пешеходната пътека , поради което не предприела маневра намаляване на скоростта
или спиране на управляваното от нея МПС. В следствие на това последвал удар
между предната лява част на управлявания от подсъдимата автомобил и двамата
пешеходци в момент, когато последните се намирали на пешеходната пътека на
разстояние 10-11 м.
южно от северния край на платното за движение. След удара подсъдимата незабавно
задействала спирачната система на автомобила. Вследствие на сблъсъка
свидетелите И.В.У.-З. и С.С.З. паднали на платното за движение зад автомобила.
Свидетелят Р.С., който бил лекар по професия, помогнал на свидетелката З. да се
изправи, след като я прегледал за евентуални счупвания в областта на глезените.
На място пристигнали органите на реда и екип на Спешна помощ, който откарал И.В.У.-З.
и С.С.З. ***. На място пристигнал и следовател при ОСО при ОП гр.Пловдив ,
който извършил оглед на местопроизшествието.
Според
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на И.У.-З. е
било причинено: счупване на главата на лявата раменна кост; оток на кожата на
главата; сътресение на мозъка. Травматичните увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени след блъскане от
лек автомобил с последващо падане на пътно платно, така както съобщава
свидетеля в показанията си по досъдебното производство. Счупването на главата
на лявата раменна кост е причинило трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник за повече от един месец. В резултат на травма в областта на
главата пострадалата е претърпяла сътресение на мозъка, придружено със степенно
разстройство на съзнанието /зашеметяване/, което се преценява като разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на С.З. е
било причинено: счупване на лявата лъчева кост; разкъсно-контузна рана на
кожата на главата; охлузване на кожата на главата. Травматичните увреждания са
причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени след
блъскане от лек автомобил с последващо падане на пътното платно, така както
съобщава свидетеля в показанията си по досъдебното производство. Счупването на
лявата лъчева кост е причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за около два месеца при обичайно развитие на оздравителните процеси.
Разкъсно-контузната рана на главата е причинила разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От
назначената и приета по делото автотехническа експертиза се установява, че ударът
е настъпил върху пешеходната пътека на платното за движение в конфликтна точка
на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина върху
пешеходната пътека на платното за движение; по широчина около 10-11 м. южно от северния край на
платното за движение. Скоростта на движение на л.а. „Н. М." непосредствено
преди задействане на спирачната му система /и в момента на удара/ е била около 33 км/ч. В анализираната
пътна ситуация, водачът на л.а. „Н. М." е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Най-вероятен, от техническа гледна точка, е
следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът С. а
Г. е управлявала л.а. „Н. М." по платното за движение на ул.„Шипка" в
гр.Пловдив в посока от изгок на запад. По това време пешеходците И.В.У.-З. и С.С.З.
били северно от платното за движение на разделително островче. Когато л.а. „Н.
М." е бил на около 70-71 м„ пешеходците са предприели пресичане на
платното за движение от дясно на ляво пред автомобила. Водача на л.а. „Н. М."
не е реагирал на опасността от удар и така след около 7.7 s е
настъпил удар, който е бил предотвратим. Удара е настъпил в предната лява част
на л.а. „Н. М.". Основна причина за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка е, че водача л.а. „Н. М." - С. Г. Г. не е реагирала на
опасността от удар с намиращите се на пешеходната пътека пешеходци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелите Р.С., И.У.-З., С.З., заключенията на автотехническата и
съдебно-медицинските експертизи, както и писмените доказателства приложени по
делото.
При
пътнотранспортно произшествие вината на водача се определя от нарушенията на
правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същото.
В
случая разпоредбата
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП
има характер на общо предписание и не създава конкретно задължение за водачите
на превозни средства, поради което и нарушаването и няма конкретни последици,
т.е. не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Подобна е и разпоредбата
на чл.116 от ЗДвП, поради което, същият е извода на съда и по отношение на
нейното нарушаване.
Скоростта на
моторните превозни средства винаги трябва да бъде съобразена с конкретните
пътни условия и по-специално с отрицателното влияние на различни фактори, които
затрудняват движението. Съобразена скорост е тази, която
с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да
избира и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, с оглед недопускане на пътно-транспортно
произшествие.
Съдът
кредитира заключението на автотехническата експертиза, приета по време на
съдебното следствие, като пълно, ясно и компетентно изготвена. От същата се
установи, че скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимата Г.
преди произшествието е около 33
км/ч.
От
разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установи, че дължината на
опасната зона за спиране на лекия автомобил „Н. М." била
22,63 м.
Автомобилът е бил на значително разстояние от пешеходната пътека, когато
пешеходците са стъпили на плътното платно и са предприели пресичане по
пешеходната пътека. Дължината на осветеност на от фаровете на автомобила на
къси светлини е била 60-65 м,
която е по-голяма от опасната зона. Подсъдимата е могла да възприеме
пешеходците от разстоянието на осветеност на фаровете и да предотврати удара
със скоростта, с която се движела.
От
показанията на свидетелите У.-З. и З., се установи, че пресичайки уличното
платно на пешеходната пътека са възприели отдалече лекия автомобил, управляван
от подсъдимата. Наблюдавали го по-време на пресичането и видели, че когато
същият не намалил скоростта си на движение. Когато им оставали „около две
крачки“ , за да се качат на отсрещния тротоар автомобилът ударил първо
свидетеля З., след това и свидетелката У..
Тези
показания се подкрепят от скицата, изготвена към автотехническата експертиза,
от която е видно мястото на удара и заключението, според което ударът е настъпил върху пешеходната пътека.
Следователно
пострадалите, стъпвайки на пътното платно, предприемайки пресичане са
представлявали опасност за движението и подсъдимата, като водач на пътно
превозно средство е била длъжна да направи всичко възможно да намали скоростта
и да спре. Още повече, че пред нея в същото платно за движение не е имало друг
автомобил, мястото на пешеходната пътека не е било достатъчно осветено, според
показанията на свидетелите и обясненията на вещото лице, а времето за движение
на автомобила е било в тъмната част на денонощието.
При тези
обстоятелства е очевидно, че подсъдимата е управлявала автомобила
при усложнена пътна обстановка, съдържаща множество фактори, които влияят
отрицателно върху безопасността на движението. Наличието на посочените фактори
задължава подсъдимата, като водач на моторно превозно средство, да
намали величината на скоростта, за да бъде съобразена с конкретната пътна
ситуация. Следователно скоростта, с която подсъдимата е управлявала автомобила,
е била неподходяща и завишена в този участък на пътя.
Налице
поведение на подсъдимата, изразено в невземане на предварителни
мерки, каквито й вменява разпоредбата на чл.20, ал. 2 ЗДвП. Според него подсъдимата има
задължението да наблюдава пътя пред себе си и да определя скоростта по начин,
даващ й възможност да намали или да спре, за да
предотврати евентуална опасност. В конкретния случай подсъдимана е управлявала превозното
средство неправомерно и със несъобразена скорост по
недобре осветен булевард, на фарове и при наличие на пресичащи
пешеходци. С
такава скорост е управлявала автомобила и при
приближаване на пешеходната пътека Следователно налице е усложнен пътен участък
за движение и подсъдимата
Г.,
като водач на МПС, е длъжна, съобразявайки
посочените фактори и обстоятелства, да определи безопасната скорост за
преминаване, защото в този участък е закономерно появяването на опасност за
движението. Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимата е могла,
с оглед дължината на осветеност на фаровете и е била длъжна да предвиди
наличието на опасност за движението, каквато представляват правомерно
пресичащите пешеходци. Следователно тя е била
длъжна да има
готовност за предотвратяване на удара с пресичащите лентата й за движение
пешеходци. Понеже не е изпълнила това си
задължение, подсъдимата
е извършила нарушение на
основно правило за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което е
основание за ангажиране наказателната й отговорност.
Настъпилият
резултат е в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушението на правилата
за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, които подсъдимата е допуснала.
Възприемането
на едно пътно препятствие по време на движение е само част от елементите на
процеса за спиране, защото до окончателното преустановяване на движението
трябва да последва реагирането на водача на препятствието, сработване на
спирачния ефект.
В
този случай водачът на автомобила е нарушила и чл.119, ал.1 от ЗДП, според
който при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.
Всичко
това, конфигурацията на пътя, часът на придвижване, както и намиращите се на
пешеходната пътека пешеходци, са налагали повишено внимание и движение със
съобразена скорост от страна на подсъдимата.
При
тези отрицателно въздействащи комплексни фактори в нарушение на предписанията
на правилата за движение чл.119, ал.1 и от ЗДП и несъобразената с пътната
обстановка скорост не е позволила ефективното и навременно спиране на
автомобила, управляван от подсъдимата.
По този начин тя е предизвикала ПТП, при което на свидетелките З. са
били причинени посочените и установени от медицинската експертиза травматични
увреждания., които по юридически критерий представляват средни телесна повреда
по смисъла на чл.129 от НК.
Настъпилият
резултат, телесна повреда на повече от едно лице, е в пряка и непосредствена
причинна връзка с нарушенията на правилата за движение, които подсъдимата е допуснала.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата
С. Г. Г. е осъществила от обективна
и субективна страна признаците престъпния състав на чл.343,
ал.3, пр.4, б.“а“ във връзка чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от
ЗДвП, като на 05.12.2011 г. в гр.П. на
кръговото движение на бул.„О." и ул. „Ш." при управление на моторно
превозно средство л.а. „Н. М." с ДК № .. е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДВП, а
именно не е съобразила скоростта си на движение с конкретните условия на
видимост, за е в състояние да спре превозното средство пред всяко препятствие и
не е намалила скоростта и в случай на необходимост не е спряла, когато е
възникнала опасност за движението и чл.119,
ал.1 от ЗДвП, а именно при приближаването към пешеходна пътека не е
пропуснала преминаващите по нея пешеходци, като не е намалила скоростта или
спряла и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на повече от
едно лице – на И.В.У.- З., изразяваща се в счупване главата на лява раменна
кост, довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник и на С.С.З.,
изразяваща се в счупване на лява лъчева кост и е настъпила средна телесна
повреда, довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.
Посочените
нарушения на предписанията на правилата за движение са довели до опасното
движение на подсъдимата по пътя, поради което тя е могла и е била длъжна да
предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на
подсъдимата, като непредпазливост за настъпилия вредоносен резултат.
За
останалите вменени нарушения на ЗДвП по чл.5, ал.2, т.1 и чл.116, тъй като не
се в пряка причинна връзка с настъпилия резултат съдът ОПРАВДА подсъдимата Г..
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата С.Г. за извършеното от нея деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
индивидуализацията им.
Наказателният
кодекс обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения, свързани
с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от
главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната
и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в
опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси неопределен брой
лица, което определя и високата им обществената опасност.
Разпоредбата
на чл.343, ал.3 от НК предвижда наказание до пет години
лишаване от свобода.
Видно
от събраните по делото доказателства подсъдимата С.Г. е неосъждана. Не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не
представлява личност с висока степен на обществена опасност.
От
престъплението няма настъпили за имуществени вреди.
При
тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на С.Г. от наказателна отговорност и налагане на същия на
административно наказание глоба.
Във
връзка с изложеното съдът на основание
чл.378, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи С. Г. Г. от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му се наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 700 лева, платима в полза на Държавата.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимата, добрите характеристични данни, изразеното критично отношение и
съжаление към извършеното. Последното се установи от показанията на
пострадалите свидетели З..
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът възприе тежестта на вредните последици настъпили
за пострадалите и несъобразяването с императивни правила за движение от страна
на подсъдимата въпреки доброто им познаване, с оглед придобитата
правоспособност скоро преди инцидента.
При
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при определяне размера на
глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на
подсъдимата Г..
На
основание чл.78а, ал.4 от НК във връзка с чл.343г от НК съдът прие, че
подсъдимата С. Г. Г. следва да бъде лишена от право да управлява МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Съдът
определи това наказание, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като
взе предвид липсата на извършени други нарушения по ЗДП от страна на
подсъдимата.
С
оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата С.Г. бе осъдена да
заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 275
лева, от които 245 лева по сметка на Окръжна прокуратура гр.Пловдив и 30 лв. по
сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: