ПРОТОКОЛ
№ 98
гр. Пловдив, 27.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Вера Ив. Иванова
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора Димитър Анг. Ангелов
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600088 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият И. Е. М. се явява лично, доведен от Ареста *, и със
защитника му адв. Й. Д., упълномощен по делото.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът Д. А..
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Обв. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се жалбата от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Д. – Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи.
Представям и моля да приемете писмени доказателства, удостоверение за
наследници на майката на моя подзащитен, удостоверение за наследници на
неговия баща и 3 нотариални акта, за да се проследи, че има второ жилище от
наследство.
Обв. М. – Поддържам жалбата на защитника ми. Нямам искания
за отводи и нови доказателства.
Адв. Д. - Водим и един свидетел, молим да бъде разпитан за
характеристика, ще бъде кратък.
Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и
1
съдебния секретар. Да се приемат представените писмени доказателства. Не
възразявам да се разпита свидетелят.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прочита и приема представените от адв. Д. писмени
доказателства.
Допуска до разпит осигурения от защитата свидетел.
Сне се самоличността на свидетеля:
СВИД. Е. А. П., 35-годишна, българка, българска гражданка,
омъжена, работеща, неосъждана. Кръстница съм на детето на обвиняемия.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обещава да каже истината.
Познавам семейството на обвиняемия от година и половина. Д.
има по-голям син. И. издържа цялото семейство, тя сама си отглежда децата,
той помага. И. работи в строителството. Д. е в майчинство и не работи в
момента. 15-годишно е голямото дете от първия брак, грижи се за него като
за собствено дете.
Като характер е добър човек.
Свидетелят се освободи от залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата
на доверителя ми, тъй като считаме че не са налице задължителните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63, а именно опасност да се
укрие или да извърши престъпление.
Първоинстанционният съд е приел, че няма опасност да се укрие,
тъй като същият има постоянен адрес, никога не го е напускал и не се е
укривал. Действително е с утежнено съдебно минало, но и преди това никога
не се е отклонявал от съд, следствие или от органите на МВР.
Считам, че с оглед цялото поведение на доверителя ми не може
да се приеме, че може да извърши престъпление, тъй като той е оказал
абсолютно съдействие на органите на МВР още при първоначалните
следствени действия. В протоколът за оглед и претърсване и изземване, макар
че е посочено, че е поканен да каже дали има забранени вещества в себе си, не
е отразено какво е било неговото поведение, но на л. 51 е разпитът на свид. Х.
С. – оперативен работник към РУ, участвал в тези първи действия и същият
заявява, че още при първия въпрос - дали притежава такива вещества,
доверителят ми е посочил, че има в себе си и в мазето и така той показва, че
изцяло е съдействал на полицията да изясни още първоначално обективната
обстановка. Признал се е за виновен.
Затова считам, че съдът може да му има доверие след като е
направил абсолютни признания по всички обстоятелства, не отрича и не
укрива никакви факти и с това улеснява органите на досъдебното
производство и на прокуратурата да изясни по абсолютен начин обективната
истина в настоящия процес. Не е необходимо да остава със задържане под
2
стража, защото има 6-месечно бебе, а семейството отглежда само това бебе
плюс 15-годишният син на съпругата му от първия брак и за всички той се
грижи, като не е прекъсвал работата си в строителството, той осигурява
съществената част от доходите на това семейство. И тъй като не е ясно за
колко време ще завърши това производство, той ще влезе в затвора, но докато
се води производството, с оглед наказанието и съдебното му минало, той ще
може да осигурява онази грижа и издръжка на семейството си.
Моля да уважите частната жалба. Още повече тази сутрин
излезна решение на ЕС, с което по делото на Ц. срещу България обръща
изключително внимание на досъдебните органи и съдебните органи, обръща
внимание по отношение на мярката задържане под стража. Мотивите са, че
следва да се взема само когато е необходимо осигуряване извършване на
следствени действия, които са необходими и ако не бъде задържано лицето
ще попречи за разкриване на обективната истина, а вие сте убедени от
материалите по делото, че обективната истина по това дело е изяснена изцяло.
Поради което ще Ви моля да приемете, че по-лека мярка за
неотклонение би обслужила изцяло производството, което се води към
момента. По тази причина ще моля да уважите жалбата му.
Обв. М. за лична защита – Съгласен съм с казаното от адвоката
ми. Ако може да бъде по-лека мярката. Повече няма да се занимавам с такива
работи. За тревата им казах, че е в мен, а тревата ми я оставиха, както съм
казал в управлението, че има данни кой ми я оставил, че не е моя. Помагам на
семейството.
Занимавам се със строителство, боядисвам, окачени тавани
правя. Инцидентно стана, не се занимавам с това. Спрях заради детето всичко.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
без уважение като неоснователна жалбата срещу протоколното определение
на Окръжен съд Пловдив по ЧНД 378/24 г., с което спрямо обв. И. М. е била
взета най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
За да постанови своя съдебен акт първоинстанционният съд е
приел, че за престъпленията, за които е процесуално ангажиран обвиняемият
в особената част на НК е предвидено наказание лишаване от свобода, с което
е реализирана първата кумулативно изискуема предпоставка на чл. 63.
На второ място, от събраните в рамките на ДП писмени и гласни,
и веществени доказателства и формираните въз основа на тях
доказателствена съвкупност се съдържат данни, които обосновават
предположението, че именно обвиняемият е извършител на престъплението,
което е предмет на повдигнатото му обвинение, което е достатъчно за целите
на производството, като не е необходимо пълно доказване на обвинението, с
което е реализирана и втората кумулативна предпоставка.
Считам, че при преценка опасността обвиняемият да извърши
друго престъпление следва да се има предвид и обремененото му съдебно
минало – осъждан е 12 пъти за извършени престъпления от общ характер.
Налице е и хипотезата на чл. 63 ал. 2 т. 2 НПК – предполага се наличието на
реална опасност обвиняемият да извърши и друго престъпление, тъй като
същият е привлечен за тежко умишлено престъпление, след като е бил
осъждан за друго такова на лишаване от свобода не по-малко от една година.
Безспорно в конкретния случай първоинстанционният съд е приел, че е
налице именно опасност от извършване на престъпление, именно с оглед на
3
обстоятелството, че видно от показанията на свидетелите, неговото
поведение, не е инцидента проява, а също така и иззетите количества
вещества са в значителни размери.
Заради изтъкнатите обстоятелства независимо от тези на
защитата досежно семейното положение на обвиняемия, това че се грижил за
непълнолетни деца, считам че не могат да бъдат превес в случая при
определяне на мярката за неотклонение и ще моля да потвърдите
първоинстанционното определение на съда.
Съгласно практиката на ЕСЗПЧ при първоначално вземане на
мярка за неотклонение е допустимо от опасността да извърши престъпление
да се извлича и от тежестта на извършеното, когато става дума за тежко
престъпление с висока степен на обществена опасност, каквото престъпление
имаме в случая.
Моля, с оглед на изложеното, за произнасяне в посочената
насока, а именно потвърждаване на първоинстанционното определение.
Реплика адв. Д. – уважаеми апелативни съдии, на мен ми е
странно, че държавното обвинение подчерта, че моят доверител е извършил
едно изключително тежко престъпление. Вчера ХОС взе мярка за
неотклонение за едни количества, които са несравними с тези по това
обвинение. Да, може да се извлича от тежестта на престъплението изводът за
една по-тежка мярка, но от материалите по това дело може да се извлече, че
не съществува никаква опасност да извърши престъпление. Той никога не е
регистриран или осъждан за притежаване на наркотични вещества. Бил е
млад, буен, допуснал е грешки, но е създал семейство и сега ние да говорим,
че 80 грама марихуана и 48 грама амфетамин е изключително голямо и тежко
- не мога да го приема. Европейският съд подчертава, че няма задължителна
мярка за неотклонение в никой наказателен процес в ЕС. Нормата на чл. 63
ал. 2 е оборима. Затова посочих Решението на Европейската комисия, която
направи забележка на България, че е държавата, в която се задържат най-
много хора и често необосновано и затова нашата държава е често осъждана и
то за много милиони лева.
Да, обоснованото предположение е налице, но е доказано това
обосновано предположение, само защото той е съдействал изцяло на
полицията.
Даде се последна дума на обвиняемия.
Обв. М. – Ако може да ми бъде изменена мярката в по-лека,
повече няма да се занимавам с такива работи. Извинявам се много. Ако може
да ми бъда изменена мярката в по-лека.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството е по реда на чл.64, ал.7 - 8 от НПК.
С протоколно определение № 236 от 13.02.2024 г. по ЧНД № 378/2024
г. съдия от Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на обвиняемия И. Е. М. по ДП № 92/2024 г. по описа
на *.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна
жалба от адв. Й. Д. от АК - * – защитник на обв. М.. Доводите на защитата са
в насока за незаконосъобразност и несправедливост на атакуваното
определение. Изразява се несъгласие по отношение на частта му за наличието
4
на реална опасност от извършване на друго престъпление, ако се вземе по-
лека мярка за неотклонение и остане в своето жилище, най-вече поради
факта, че деянието е извършено на същото място. Счита се, че не е обърнато
внимание на обстоятелството, че същият е постоянен адрес по местоживеене,
семеен и с малко дете, за което трябва да полага грижи. Въпреки че е бил
осъждан, не е създавал пречки пред разследващите органи. В тази връзка се
иска отмяната на определението на окръжния съд и вземането на по-лека
мярка за неотклонение, която също би постигнала целите на чл.57 от НПК.
В съдебно заседание обвиняемият М. се явява лично и със своя
защитник – адв. Й. Д. като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в
нея съображения и молят за взимане на по-лека мярка за неотклонение.
Представят писмени доказателства очертаващи семейния и родствен кръг на
обвиняемото лице и данни за имотно състояние.
Представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да
бъде потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се
направи изводът за наличието на обосновано предположение за участието на
обв. М. във вменената му инкриминирана дейност. Има и реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление, предвид на предходните му
осъждания.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че подадената срещу него частна жалба е неоснователна.
По делото правилно е преценено, наличието на обосновано подозрение
за съпричастността на обв. М. към повдигнатото му обвинение по чл. 354а,
ал.1, изр.1, пр.4 и 5, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което има събрани достатъчно
доказателства. Същото представлява тежко умишлено престъпление, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода.
В тази насока са писмените доказателства – протокол за претърсване и
изземване, както и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите К. и С., които установяват действията и поведението на
обвиняемия. Видът и количеството на иззетите наркотични вещества се
установява от изготвените по делото експертни справки.
Обосновано е съобразено, че няма опасност от укриването на
обвиняемия М., който е адресно регистриран, с постоянно местоживеене,
семейно ангажиран и има малко дете.
На следващо място, безспорно е установено, че обвиняемият М.
многократно е бил осъждан, видно от приложената по делото справка за
съдимост на л. 55 – 59 от ДП. Същият е бил условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода от
затвора на 12.10.2022г. с определен изпитателен срок от четири месеца.
Вярно е, че същият е оказал съдействие на разследващите органи
относно установяването и намирането на държаните от него наркотични
вещества, както и не отрича съпричастността си към повдигнатото му
обвинение. Същевременно с това правилно е посочено, че тази деятелност на
обв. М. не е изолирана, защото има данни и че преди това след излизането си
от затвора е осигурявал наркотични вещества на различни младежи.
Намерените в дома му наркотични вещества не са пренебрежително малко
количество, така че да сочат за предназначението им само за лична употреба.
Напротив тяхното количество, дава основание да се направят изводи за
5
тяхното най-вероятно държане с цел разпространение на други лица.
На един по-късен етап от наказателното производство би могло отново
по-задълбочено да се обсъди въпросът, дали при евентуално внасяне на
делото за разглеждане в съда, анализът на доказателствата, установява по
несъмнен начин, извършването на инкриминираното деяние от обвиняемия.
Наличието на малолетно дете и семейната ангажираност на обв. М.,
очевидно не са повлияли възпиращо спрямо него, така че взимането на по-
леката мярка за неотклонение като домашен арест не би се явила достатъчно
адекватна, за да преодолее напълно реалната опасност от извършване на
престъпление.
В този смисъл на настоящия, макар и ранен етап от разследването, най-
адекватна за обв. М. се явява най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. И това е така, защото целите, предвидени в чл.57 от НПК не
биха могли да се постигнат успешно с вземането на една по-лека мярка за
неотклонение.
Това води до извода, че обжалваното определение се явява обосновано
и законосъобразно, което налага потвърждаването му и да се остави без
уважение жалбата на защитата на обв. М..
Водим от горното и на основание чл.64, ал.5 – 8 от НПК, Апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 236 от 13.02.2024 г. по
ЧНД № 378/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия И. Е. М. по ДП №
92/2024 г. по описа на *.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 10.25 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6