Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1502 25.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 15139 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищцата М.Б.М. твърди, че срещу нея е образувано от ответника
изпълнително дело из. д. № ******* по описа н СИС при ПРС за събиране на
сумите: 4744 лв. ведно със законната лихва от 16.11.2010г. и 1625 лв. ведно със
законната лихва от 18.06.2013г., ведно с таксите и лихвите, с които общия
размер на задължението възлизал на 9862,94 лв. Поддържа се, че вземанията на
ответника са погасени по давност, тъй като по изпълнителното дело не са били
предприемани никакви изпълнителни действия, годна да прекъснат давността. Освен
това поддържа, че по делото взискателят не бил поисквал извършване на такива
действия, поради което е налице прекратяване на изпълнителното дело по право.
Моли се съда да признае за установено, че задължението е погасено по
давност.
Ответникът Я.Б.М. поддържа, че не са налице основания
за погасяване на вземането по давност, тъй като по изп. дело са били извършени
действия водещи до нейното прекъсване. Освен това поддържа, че поради
установено дарение от ищцата на нейната ****** на недвижим имот, е бил заведен
иск по чл.135 ЗЗД във връзка с вземането. Исковата молба по него била вписана и
също прекъсвала давността. Поради това счита, че искът е неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
С решение по гр.д. № 3788/2007г. постановено в
производство за делба на недвижим имот, ищцата била осъдена да заплати на
ответника сумите 4744 лв. дължима за извършени подобрения в съсобствен имот,
както и 1625 лв. дължима за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва
върху сумите. Решението е влязло в законна сила на 18.06.2013г. / лист 11-13/. На
19.08.2011г. по делото бил издаден изпълнителен лист /лист 14/, а в
последствие – на 28.07.2014г. било образувано изпълнително дело №3093/14г. по
описа на ДСИ при Пловдивския районен съд /лист 94/.
С молбата взискателят поискал да бъдат извършени справки за имущественото
състояние на длъжника, с оглед определяне на начина на изпълнението. След
извършване на съответните справки, с молба от 07.10.2014г. ответникът поискал
да бъде наложена възбрана върху имот на длъжника находящ се в гр. ******/лист 180/. На
30.12.2014г. била връчена на длъжника призовка за доброволно изпълнение. На
18.12.2014г. взискателят отново поискал вписване на възбрана /лист 202/.
Възбраната била наложена с постановление на съдебния изпълнител от
12.02.2015г., като е била вписана на 25.02.2015г. / лист 221, 231/.
На 06.07.2015г. по изпълнителното дело постъпило удостоверение от Службата по
вписванията от което се установило, че е налице прехвърляне на недвижимия имот
осъществено чрез дарение на 05.11.2014г., т.е. преди вписване на възбраната /лист 248 и 256/.
След това с молба от 07.10.2015г. взискателят посочил нов способ за изпълнение
– опис на движими вещи /лист 259/. Възбраната била вдигната с разпореждане на съдебния
изпълнител от 19.11.2015г. /лист 267/. На 10.12.2015г. съдебният изпълнител съставил
протокол в който отразил, че поради обстоятелството, че вещите открити в
жилището на длъжника са стари и на ниска стойност, пълномощникът на взискателя
се отказал от извършване на описа /лист
271/. С молба от 05.12.2017г. взискателят
поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в банка ДСК,
като на 06.12.2017г. съдебният изпълнител издал разпореждане за налагането на
запора /лист 282, 283/. На 20.09.2018г. постъпила молба от длъжника с искане
съдебният изпълнител да постанови прекратяване на производството поради наличие
на основанията на чл. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, по която на 01.10.2018г. бил постановен отказ /лист 292 и 303/.
На 23.01.2019г. постъпила молба от взискателя, към която било приложено влязло
в сила съдебно решение, с което дарственото разпореждане извършено по отношение
на недвижимия имот на адрес ******, било обявено за относително недействително по
отношение на кредитора. Във връзка с това взискателят поискал да бъде наложена
възбрана и да се пристъпи към изпълнение върху въпросния недвижим имот / лист 307/.
Последвало разпореждане на съдебния изпълнител от 26.02.2019г. относно вписване
на възбрана / лист 324/. Възбраната била вписана на 01.03.2019г. / лист 333/. С
разпореждане от 21.08.2019г. съдебният изпълнител насрочил опис на възбранения
имот, който в последствие бил отложен по молба на длъжника, обоснована с
предявяването на настоящия отрицателен установителен иск и поискано с него
обезпечение, чрез спиране на изпълнението /лист
371 и 375/. Установява се също така, че
след образуване на настоящото дело, на 19.11.2019г. е бил извършен опис на
възбранения имот на ул. ******/ лист 392/.
От писмените доказателства е видно,
че искът по чл.135 ЗЗД е бил предявен от кредитора срещу ищцата на
17.03.2016г., като исковата молба е вписана на 14.05.2016г. /лист 351/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е
издадено изпълнителното основание.
Вземанията предмет на изпълнителното дело са
установени влязло в сила съдебно решение, поради което за тях, по аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД, е
приложим петгодишен давностен срок. Решението въз основа на което е издаден
изпълнителния лист е влязло в сила на 18.06.2013г. като от този момент е
започнала да тече новата петгодишна давност за вземането. От това следва, че
ако не е била прекъсвана тя е следвало да изтече на 16.06.2018г. Доколкото
ищецът се позовава на изтекла давност в хпотезата на прекратено по право
изпълнително дело, следва на първо място да бъде изследвано установяват ли се
предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Съобразно тази норма изпълнителното
производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Прекратяването на производството настъпва по право, без да е
необходим за това акт на съдебния изпълнител. В случая изпълнителни действия са
поискани с молбата за образуване на делото, подадена на 28.07.2014г.
Двугодишният срок по чл.433, ал.1 т. 8 ГПК, следователно е следвало да изтече на
28.06.2016г. На 07.10.2014г. ответникът подал молба с искане за налагане на
възбрана, като по този начин е започнал да тече нов двугодишен срок до
07.10.2016г. Тава е така, защото има разлика между действията по предприемане
на изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ, които прекъсват
давността по смисъла на т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК и
действията на взискателя, с които същият изисква извършването на изпълнение и
които препятствуват последиците на прекратяване на изпълнителното производство.
За да започне да тече нов двегодишен срок е достатъчно само искане от страна на взискателя, в
какъвто смисъл е разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК. От това, следва че с
молбата за извършване на опис на движими вещи от 07.10.2015г. /лист 259/
прекратяването на изпълнителното дело е било отново препятствано до
07.10.2017г. В рамките до тази дата има извършени нови действия на взискателя
по изпълнението, които означават, че същият не е бездействувал. Такова действие
е участието в насрочения за 10.12.2015г. опис на движими вещи. Обстоятелството,
че взискателят се е отказал от извършване на описа, не може да доведе до
прекратяване на изпълнителното производство. Отказът е бил продиктуван от
обективна причина – неудовлетворително състояние на движимите вещи установени в
дома на длъжника - обстоятелство, за което взискателят кредитор не би могъл да
знае предварително. Тоест в този случай не е налице бездействие на кредитор за
удовлетворяване на вземането. По-късно взискателят отново е поискал извършване
на изпълнителни действия – на 05.12.2017г. и на 23.01.2019г. /лист 282 и
307/. От това следва, че доводите на
ищеца, че изпълнителното производство е било перемирано са неоснователни.
Освен това съдът намира, че давността за вземането е
била неколкократно прекъсвана в рамките на съществуващия изпълнителен процес.
Такова действие е имало налагането на възбрана върху недвижимия имот на
12.02.2015г. от което следва, че срокът на давността е бил прекъснат и следвало
да изтече на 12.02.2020г. Не може да се сподели доводът на ищцата, че поради
това, че имотът към този момент е бил вече прехвърлен от длъжницата, налагането
на възбрана не може да прекъсне давността. Това е така, защото искането и
предприемането на това изпълнително действие не сочат за липса на активност у
кредитора относно събиране на вземането. Освен това следва да се има предвид,
че кредиторът се е възползвал успешно и от възможността да проведе иск по
чл.135 ЗЗД, като исковата молба по него, подадена на 17.03.2016г., също е
прекъснала давността за вземането. Това е така, защото основателността на
Павловия иск е предпоставена от съществуването на вземане в полза на ищеца и
качеството му на кредитор. Да се приеме обратното би означавало да се обезмисли
защитата с този иск.
Поради изложеното следва да се приеме, че давността за
вземането не е изтекла в хода на изпълнителния процес и искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв ищцата
следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 648,45 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Б.М. ЕГН ********** с адрес ***,
съд. адрес ***, офис *, адв. Х.Р. против Я.Б.М. ЕГН ********** с адрес ***,
съд. адрес ***, адв. Г.М. относно признаване на установено, на осн. чл.439,
ал.1 ГПК, че ищцата не дължи сумите 4744 лв. представляваща увеличена стойност
на съсобствен имот, както и сумата 1625 лв. дължимо уравнение на дяловете за които
е издаден изпълнителен лист по гр. д. №3788/2007г. по описа на Пловдивския
районен съд, които суми ведно с таксите и лихвите, формират общ размер на
задължение от 9862,94 лв., за чието събиране е образувано изп. дело № ******* по
описа на Съдебно-изпълнителната служба при Пловдивския районен съд, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА М.Б.М. да заплати на Я.Б.М., на осн. чл.38,
ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 648,45лв./ шестстотин четиридесет и осем лева
и 45 ст./, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ Ж. Ж.
Вярно с оригинала.
К.К.