Р Е Ш
Е Н И Е №
219
21.10.2019г., гр.ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на 26.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА
ПЕТКО
МИНЕВ
при
секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА
и прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа ВНОХД № 1229/2019г., докладвано от
съдия Розалия Шейтанова, за да се произнесе, прецени следното:
Производство по реда на глава ХХІ от НПК
С Присъда № 14/30.04.2019г.
по НОХД № 687/2018г., Районен съд-Смолян, е признал подсъдимия Б.Д.Б. за
виновен в това, че в периода от *** до ***, в *** и в ***, при условията на
продължавано престъпление – на два пъти, е потвърдил неистина в два броя
писмени декларации за семейно и имуществено състояние от името на Б.Д.Б., които
по силата на закон – чл.83, ал.2, т.2 от ГПК /“Такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: т.2 – имущественото състояние, удостоверено с декларация“/, се
дават пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно:
1. На ***, в ***, пред ***,
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Д.А.М.,
ведно с приложена декларация за семейно и имуществено състояние, заведени на ***
в СРС с вх.№ 3052486, по повод на което заявление е образувано гр.дело № 44948/2016г.,
по описа на СРС, което дело впоследствие е изпратено по подсъдност в Районен
съд – Смолян и е образувано гр.дело № 183/2017г. по описа на РС – Смолян, като
по образуваното гр.дело № 44948/2016г.
по описа на СРС, е потвърдил неистина в писмена декларация за семейно и
имуществено състояние, която по силата на закон /чл.83, ал.2, т.2 от ГПК/, се
дава пред орган на властта - СРС, за удостоверяване на истинността на
обстоятелства, свързани с имущественото му състояние, като декларирал, че не
притежава банкова сметка ***, поради което не може да заплати съдебните такси
по делото, а същият по това време е притежавал разплащателна индивидуална
сметка на физическо лице № *** в *** и е бил собственик на следните недвижими
имоти:
1) 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор № *** с площ
6000 кв.м, находящ се в *** в землището на ***;
2) 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор № *** с площ
4800 кв.м., находящ се в ***, в землището на ***;
3) 1/2 ид. част от поземлен имот с № ***с площ 0,5680 дка,
находящ се в ***, в землището на ****;
4) 1/2 ид.част от поземлен имот с № ***с площ 3,9670 дка,
находящ се в ***, в землището на ***;
5) 1/2 ид.част от поземлен имот с № *** с площ 0,6190 дка,
находящ се в ***, в землището на ***, и
2. На ***, в ***, в Окръжен
съд - Смолян във връзка с подадена от него искова молба с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, по повод на която е
образувано гр.дело № 69/2017г. по описа на Окръжен съд – Смолян, подал молба
заведена с вх.№ 4338/20.11.2017г., ведно с приложена декларация за семейно и
имуществено състояние от ***, като по образуваното гр.дело № 69/2017г., по
описа на ОС – Смолян е потвърдил неистина в писмена декларация за семейно и
имуществено състояние от ***, която по силата на закон /чл.83, ал.2, т.2 от ГПК/, се дава пред орган на властта – Окръжен съд гр.Смолян, за удостоверяване
на истинността на обстоятелства, свързани с имущественото му състояние, като е
декларирал, че не притежава банкова сметка ***, поради което не може да заплати
съдебните такси по делото, а същият по това време е притежавал разплащателна индивидуална
сметка на физическо лице № *** в Търговска банка *** и е бил собственик на
следните недвижими имоти:
1) 1/2 ид. част от
поземлен имот с идентификатор № *** с площ 6000 кв.м, находящ се в ***, в
землището на ***;
2) 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор № *** с площ
4800 кв.м., находящ се в ***, в землището на ***;
3) 1/2 ид. част от поземлен имот с № *** с площ 0,5680 дка,
находящ се в ***, в землището на **;
4) 1/2 ид. част от поземлен имот с № *** с площ 3,9670 дка,
находящ се в ***, в землището на ***;
5) 1/2 ид. част от поземлен имот с № *** с площ 0,6190 дка,
находящ се в ***, в землището на ***, като на основание чл.313, ал.1 във връзка
с чл.26, ал.1 във връзка с чл.54 от НК му наложил наказание "Лишаване от
свобода" за срок от ТРИ месеца, като на основание чл.66, ал.1от НК, изтърпяването
на наказанието е отложено с изпитателен
срок от ТРИ години.
Има произнасяне по
направените разноски.
Против присъдата е постъпил
протест от Районна прокуратура Смолян, с който се прави оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание и се иска увеличаването му на ЕДНА
година Лишаване от свобода.
Постъпила е и въззивна жалба
от подсъдимия Б.Б., с искане за отмяна на атакуваната присъда и признаването му
за невиновен по предявеното му обвинение. Развити са аргументи в подкрепа на
направеното искане – липса на доказателства за осъществен престъпен състав,
приложени са редица документи, от чието съдържание подсъдимият извлича доводите
си.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Пловдив поддържа протеста, заема становище, че въззивната жалба е
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Жалбата се поддържа в съдебно
заседание от подсъдимия.
Пловдивският
окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция, правилността на
постановената присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните
и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел за установени следните
факти:
Подс.Б.Б. и свидетелката Р. П. са ***,
като двамата са наследници на починалите Д. Б.Д. /починал през ***./ и Р. Р. Д.
/починала през ***./.
С решение № 5011Ф/10.06.2003г. на
ОСЗГ-Смолян на Д. Б.Д. /*** на подсъдимия/ е възстановена собствеността в стари
реални граници на имоти, представляващи:
- ливада-поземлен имот с № *** с
площ 3,9670 дка, находящ се в ***,
- ливада-поземлен имот с № *** с
площ 0,6190 дка, находящ се в ***.
С решение № 43/20.07.2000г. на
ПК-Смолян на Д. Б.Д. е възстановена и собствеността на имоти/гори/,
представляващи:
- поземлен имот с идентификатор № ***
с площ 6000 кв.м, находящ се в ***,
- поземлен имот с идентификатор № ***
с площ 4800 кв.м., находящ се в ***.
С решение на ПК-Смолян с номер
4323Ф/12.02.2002г. на Р.Р.Д. /***на М. Г./ е възстановена собствеността на
ливада с площ от 0,568 дка, намираща се
в *** .
Подс.Б.Б. е приел наследството на
своите родители.
През *** св.Д. М. и подс.Б.Б. се
срещнали, като М. бил убеден да подпише запис на заповед в полза на Б.Б.. На ***
св.М. подписал запис на заповед, като се задължил да заплати на Б. сумата от 2
000 000 /два милиона/ евро.
През *** подс. Б. решил да упражни
правата си по записа на заповед, като на *** депозирал пред Софийския районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу Д. М. Към заявлението подс.Б.
приложил декларация за семейно и имуществено състояние и молба за
освобождаване от държавна такса, които били заведени в деловодството на СРС на ***.
Във връзка с подаденото заявление било образувано гр.дело № 44948/2016г. по
описа на СРС. В подадената по това дело декларация по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК,
подс.Б. посочил, че е социално слаб и финансово затруднен, както и че не
притежава движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки.
Образуваното заповедно производство
пред СРС било прекратено и изпратено на Районен съд – гр.Смолян, където било
образувано гражданско дело № 183/2017г. Съдът оставил без уважение молбата на подс.Б.
за освобождаване от задължението за заплащане на ДТ, като със съдебен акт на
горестоящата инстанция /ОС-Кърджали/, Б. бил освободен от задължението за заплащане
на ДТ.
По повод подаденото заявление от
подсъдимия по чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение по
образуваното ч.гр.дело 244/2017г. по описа на РС-Златоград, като съдът указал
на Б. задължението му да предяви установителен иск срещу Д. М.
С оглед дадените указания подс.Б.Б. ***
искова молба срещу Д. М., като е образувано гр. дело № 69/2017г. по описа на ОС
– Смолян.
Подадената искова молба била
оставена без движение поради незаплатена ДТ, като на *** в ОС-Смолян е получена
по пощата молба от Б.Б., ведно с декларация за семейно и имуществено състояние от
***. В тази декларация подс.Б. отново посочил, че не притежава движимо и
недвижимо имущество, включително и
банкови сметки.
По делото е установено, че на *** и ***
подсъдимият Б. *** две декларации за семейно и имуществено състояние, като
същите декларации били подадени на основание чл.83, ал.2, т.2 от ГПК. Подсъдимият
не отрича, че е автор на двете декларации, като в тази насока е и приетата
почеркова експертиза, изготвена от вещото лице В.Д..
Подсъдимият Б. е знаел какви
недвижими имоти са му оставени като наследство от неговите родители. По
отношение същите имоти са налагани възбрани през годините, като подсъдимият е
бил наясно, че притежава посочените по-горе наследствени недвижими имоти. Св. Р.
П. също сочи, че *** знаят къде се намират въпросните имоти.
Установено е, че на ***, подсъдимият
е открил разплащателна индивидуална сметка в ***, която многократно използвал
за извършване на различни преводи. От изготвената справка за движението на
паричните средства по сметката е видно, че към *** подсъдимият Б. е нямал
налични парични средства по банковата си сметка, като същата била използвана за
заплащане на дължими ДТ по дела, според обясненията на подсъдимия.
По делото се установява, че
процедурата по възстановяване собствеността на посочените по-горе земеделски
земи и гори е приключила с влезли в сила решения, придружени със съответните
скици, като постановените решенията на ОСЗГ и ПК не са обжалвани от
заинтересованите страни.
Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК
предвижда, че такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на
неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3.
семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6.
възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.
На *** Б. депозирал пред СРС
декларация са семейно и имуществено състояние по гр.дело 44948/2016г., като в
същата декларация потвърдил неистина: че не притежава банкова сметка *** на пет
недвижими имота.
На *** Б. *** друга декларация за
семейно и имуществено състояние по образуваното гр.дело 69/2017г. по описа на
ОС-Смолян, като в същата декларация отново потвърдил неистина : че не притежава
банкова сметки и ид. части от правото на собственост на пет недвижими
имота.
Към *** и *** подс.Б. е притежавал
банкова сметка *** *** и съответните идеални части от правото на собственост на
посочените пет наследствени недвижими имота /ливади и гори/, като подсъдимият
не е декларирал тези обстоятелства в подадените две декларации за имуществено състояние.
За да приеме за установени така описаните факти, съдът е
ползвал изцяло показанията на свидетелите Ч., М. и П., обясненията на
подсъдимия, изготвените експертизи и писмените доказателства.
Районният съд е направил обстоен анализ на събраните
доказателства и мотивирано е откроил, кои от тях ползва. Фактите са установени
правилно, като за това са ползвани годни доказателствени източници.
Предвид характера на въззивните оплаквания, първо ще бъде
разгледана жалбата на подсъдимия.
Въззивната жалба на подс.Б. е неоснователна. Основните възражения
на подсъдимия са били поставени на вниманието и на районния съд, който им е дал
отговор, но предвид изричното им отправяне и във въззивната жалба, следва да се
обсъдят и тук. Въззивният състав на съда споделя изцяло изложените от първата
инстанция съображения относно наличието на елементите от престъпния състав на
чл.313, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК съпоставени с действията на подс.Б..
Правилно и законосъобразно подсъдимият е признат за виновен
в извършване на вмененото му деяние. Налице са всички елементи от обективната и
субективна страна на състава по чл.313, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Установено
е, че на два пъти, той е подал декларации за семейно и имуществено състояние, в
които е потвърдил неистина – че не притежава недвижимо имущество и няма банкови
сметки на негово име, като тези декларации се изискват по силата на закон, за
удостоверяване на вписаните в тях обстоятелства. Престъплението е формално и няма никакво
значение какви са били последиците от така декларираните обстоятелства. При
подаване на декларациите, подсъдимият е притежавал недвижима собственост,
подробно описана в обвинението, както и разплащателна сметка в цитирана банка.
Какви са били имотите и каква е тяхната стойност, както и обстоятелството, че в
разплащателната сметка нямало наличност, също са факти без значение по делото.
Подсъдимият е бил длъжен да декларира притежаването им в подадените от него две
декларации, тъй като това са документи въз основа на които изискващите ги
органи правят преценка за наличие на последващи обстоятелства. Именно затова е
от изключителна важност за правилното развитие на гражданския оборот,
гражданите добросъвестно да вписват притежаваните от тях имущества, тъй като
въз основа на вписаното се вземат решения, без да бъдат изисквани доказателства
за съдържанието на този вид декларации. Поради тази причина и за избягване на
некоректни попълвания, невярното деклариране е въздигнато и в престъпление. В
тази връзка, доводите на подсъдимия, че имотите били на изключително ниска
стойност, а в сметката нямало наличност, са неоснователни, тъй като в случая не
е важно каква е стойността на имотите и наличността в банка, а това има ли
изобщо имоти и банкова сметка. ***, подсъдимият е прав, имотите нямат
стойността, необходима за покриване на дължимата държавна такса по двете
образувани съдебни производства, за която преценка не е необходимо експертно
мнение, а в банковата му сметка също няма такава наличност. От него се е
очаквало да заплати на два пъти законовоопределения процент върху сумата от
почти 4 000 000 лева, които той твърди че няма. Дали да бъде освободен
от заплащането на тези такси, съдът е следвало да прецени като анализира
вписаните от самия подсъдим обстоятелства в декларациите. В случай, че той
коректно бе отразил наследствените си имоти в техните идеални части, както и
празната банкова сметка, ***ащане на държавна такса, ако не изцяло, то поне
почти изцяло. Прикриването на притежаваното имущество в конкретната хипотеза
обаче, освен че изкривява гражданския оборот, съставлява и престъпление по
чл.313, ал.1 от НК. Подсъдимият е бил наясно с възстановената собственост върху
описаните имоти, както и че има открита сметка в банка, поради което със самото
разписване на инкриминираните декларации, той е осъществил деянието, както от
обективна, така и от субективна страна. Оспорването от подсъдимия на
възстановената собственост върху недвижимите имоти, с навеждане на доводи за
липса на валидно възстановяване, няма отношение към настоящото производство,
доколкото са налични, цитирани и от районния съд решения в тази насока.
Предвид фактически установеното по делото, както и с оглед изложеното по-горе, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е стигнал до извод за наличие на данни за осъществяването от страна на подсъдимия на вмененото му престъпление, продължавано такова, като му наложил и съответно наказание.
По
протеста:
При определяне на наказанието на подс.Б., съдът е отграничил
и описал възприетите като смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
като е избрал да наложи наказание Лишаване от свобода в минимално предвидения в
общата част на НК размер – 3 месеца, чието изпълнение, при наличие на всички
предпоставки за това, е отложено за срок от 3 години. Наказанието се явява в
достатъчна степен съобразено, както с данните за личността на подсъдимия, така
и с конкретно извършеното от него. Настояването за увеличаване на това
наказание на 1 година, е неоснователно. В конкретния случай, обстоятелството,
че се касае за две идентични прояви, и това, че преди това подс.Б. също е имал
противоправна проява, за която е реабилитиран, се явяват отчетени в достатъчна
степен с избора на по-тежкото от двете алтернативно предвидени наказания за
престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Тоест въпроса за съотношението между
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства вече е обсъден и е довел до
извод за приложимост на по-тежката алтернатива. В рамките на последната,
налагането на наказание от вида Лишаване от свобода към възможния минимум по
закон, не представлява прекалено снизхождение към подсъдимия, напротив явява се
напълно адекватно на конкретно извършената проява, съпоставено и с данните за
личността на подсъдимия. Предвид това не се налага увеличаване размера на
определеното от районния съд наказание.
Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че преценката
за разглеждане на делото по общите правила и констатацията за неприложимост на
чл.78а от НК, независимо от наказуемостта на вмененото деяние, са напълно
законосъобразни.
Постъпилата след обявяване на делото за решаване молба от
подсъдимия, няма как да бъде взета предвид.
С оглед изложеното, и след извършената проверка на
обжалваната присъда, в нейната цялост, при което не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната й, нито
основания за изменението й, Пловдивският окръжен съд намери, че тя следва да се
потвърди изцяло, поради което и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14/30.04.2019г. постановена
по НОХД № 687/2018г., по описа на Районен съд-Смолян.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.