Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 66 03.04.2023 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар: Пенка
Маринова
и с участието на прокурор Гриша
Мавров
като разгледа докладваното
от съдия Ирена Янкова к. а. н. д. №36 по описа за 2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.Д.В.,*** чрез пълномощника му адв. Т.С.от
АК-Стара Загора против Решение №558/19.12.2022 г., постановено по АНД №
1598/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-1228-000798 от 02.05.2022 г. на началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с което
на К.В., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН
във връзка с чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП, са наложени съответно парична
глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и на основание чл.183, ал.1,т.1 пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева .
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от НПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, в т. ч. се навеждат и доводи за необоснованост на
съдебното решение, доколкото изложените от съда мотиви не били в достатъчна
степен на аргументираност и пълнота. По подробно изложени в жалбата и в
представеното по делото писмено становище съображения е направено искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде отменено, като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 22-1228-000798 от 02.05.2022 г. на началник група в
ОД на
МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“. Претендират се сторените в двете
съдебни инстанции разноски.
Ответникът по касационната жалба – началник група в ОД на МВР –Стара Загора,
Сектор „Пътна полиция“, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото, но в писменото си
становище релевира доводи, че решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претендира за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
изцяло неоснователна, като в тази връзка касационната
инстанция намира обжалваното пред нея
решение за правилно.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на К.Д.В. ***-1228-000798 от 02.05.2022 г. на началник сектор към ОД на
МВР –Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
във връзка с чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП са наложени съответно парична
глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и на основание чл.183, ал.1,т.1 пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева .
За да потвърди жаленото пред него НП,
съставът на РС –Стара Загора
е приел от фактическа страна констатираното в НП, изразяващо се в следното: на 08.04.2022
г., около 00, 25 часа в с. Ястребово , община Опан, южно от кметството в посока
изток- запад, по данни на свидетелите очевидци – №1 и №2 /разбирайки се тези,
посочени в АУАН – Росен Митков Илиев и
Иван Колев Тодоров, реализирали полицейската проверка/, К.В. е управлявал лек
автомобил БМВ с рег. №СТ2609 ВХ ,
собственост на „ Алцион“ ЕООД, като водачът категорично е отказал да бъде тестван
за употреба за алкохол с техническо средство – Дрегер 7510, фабричен номер ARNA -0122. Издаден бил талон
за медицинско изследване №092349 със седем броя холограмни стикери, като К.В. не е дал кръв за изследване. Освен това В. не е
носил свидетелството за управление на МПС и контролен талон към СУМПС. Тази обстановка съдът приел
за установена от събраните гласни и писмени доказателства, като съдът изцяло е възприел показанията на
свидетелите Росен Илиев и Иван Тодоров и особено тези, в насока, че именно В. управлявал въпросното МПС непосредствено преди
извършената от полицейските органи проверка, както и че в действителност същият е заявил отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство.
От правна страна въззивният съд е приел, че не били допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно
производство, като противно на
наведените в касационната жалба съображения се е
мотивирал надлежно за това.
Обективно и съответно на
процесуалните правила първоинстанционният съд е анализирал всички налични по
делото доказателства, като в хода на проведеното съдебно производство е събрал
и допълнителни такива.
Първоинстанционният
съд всестранно и обективно е изследвал релевантните доказателства, като е
придал тежест именно на тези, които в най-висока степен удостоверяват
обективната истина по случая. По делото не са ангажирани доказателства от
страна на жалбоподателя за наличието на различна фактическа обстановка от
установената в АУАН и възприета в НП, в т. ч. и посредством проведените по
делото разпити на свидетели. От съдържанието на АУАН и от безпротиворечивите и
убедителни показания на полицейските служители, които съдът изцяло, и то
правилно, е кредитирал, е видно, че на посочените дата, час и място К.В. е управлявал автомобил и спрян за проверка от
дежурен автопатрул. Правилно е възприето от РС, че липсват каквито и да било
изложени аргументи, подкрепени с относими и допустими доказателства, които да
водят до извод, противен на този, възприет от актосъставителя, съответно и от
издателя на обжалваното впоследствие НП.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, където са разписани изпълнителните
деяния, извършването на които водят до ангажиране на административнонаказателна
отговорност, водач
на МПС, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В разпоредбата са предвидени алтернативно изброени,
независими една от друга, отделни хипотези, като осъществяването на която и да
е от тях /извършването на изпълнително деяние/ води съответно до ангажирането
на административнонаказателна отговорност. Извършването на всяко от деянията – управление след
употреба на алкохол или наркотици, както и отказ да бъде извършена проверка
съобразно указанията на контролните органи на място с техническо средство или
тест, е приравнено по правни последици от законодателя в
административнонаказателния състав на нарушението.
Така, при безспорно установения факт на
обективиран от страна на К.В.
отказ да бъде тестван с техническо средство, след като е управлявал личното си
МПС, се изпълва съставът на чл.
174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП., който именно се визира като
нарушен и който едновременно се явява и санкционният състав. Съответно на последното се следва и предвидената в
него отговорност, която се реализира чрез налагане на предвидените кумулативни
санкции, които не подлежат на коментар, доколкото
са определени от законодателя в конкретен
размер.
С установения факт на обективиран отказ се изпълва предвиденият фактически състав на соченото нарушение по чл.
174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. В този смисъл, при заявен отказ от
тестване е изначално неотносимо дали лицето е било изпратено за медицинско
изследване, респективно дали му е предоставен и избор за изследване, както и
дали му е връчван талон, притежаващ реквизитите по чл. 3, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или
техните аналози, съответно дали съдържанието на талона отразява достоверна информация.
Правилно е
прието от съда , че касаторът е осъществил състава на чл.183,ал.1, предложение
първо и второ от ЗДвП, а именно, че не е носил свидетелство за управление на
МПС и контролен талон към нето
С оглед
горното жалбата се явява изцяло неоснователна.
Въззивното решение като правилно следва да се остави в законна сила,
включително и в частта му на присъдените разноски, които са своевременно
претендирани от процесуалния представител на административнонаказващия орган.
От
ответника по касация се претендират
разноски пред тази инстанция, поради което и такива следва да му се присъдят в
размер на 80/ осемдесет/ лева на основание чл.63д,ал.4 от ЗАНН.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №558/19.12.2022
г. постановено по АНД № 1598/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1228-000798 от 02.05.2022 г. на началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА К.Д.В., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи съдебно-деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.